Решение по дело №2634/2010 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

 

¹ 10

гр.Г.Оряховица, 17.01.2011г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в заседание на дванадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав;

                                                                 Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2634/2010г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.51 ввр. чл.45 ал.1 от  ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

           Ищцата М. Л.М., представлявана в съдебно заседание от адв.К.М. от ВТАК, твърди в молбата си, че срещу Г.Д.С. ***.О. е било повдигнато обвинение от ГОРП, за това, че на 17.09.2010г. вгр.Г. ул.”С ….” пред №9, чрез нанасяне на удари със селскостопански инструмент вила, причинил другиму - на М. Л.М. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, довела до трайно затруднение на горен десен крайник престъпление по чл.129 ал.2 пр.2 ввр. ал.1 от НК. Със споразумение от 05.11.2010r. по НОХД№1089/2010r. на ГОРС, ответникът С. бил признат за виновен по повдигнатото обвинение, поради което и на основание чл.129 ал.2 пр.2 ввр. ал.1 ввр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му било наложено наказание „пробация” като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без „лишаване от свобода”, а именно: „задължителни периодични срещи е пробационен служител” за срок от 6 месеца; сто часа годишно „безвъзмезден труд в полза на обществото” за една година. Ищцата твърди, че в резултат от деянието  на С. е претърпява неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.  На  цитираната дата - 17.09.2010г. М. ***.Търново към дома си. Когато минавала покрай оградата на Г. Д.С., той започнал да вика от двора си като я заплашвал с бой, като и отправил псувни и обиди. М. побягнала към дома си, а С. изскочил на улицата, настигал я и я ударил няколко пъти с вилата, която носел, по тялото, главата и дясната ръка. В резултат и са причинени кръвонасядания по тялото и главата и фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти(ръката била счупена на две места). За правилното зарастване се е наложило да бъде гипсирана(поне 45дни) и М. лежала в болница. Твърди също, че след деликта била напълно безпомощна в ежедневието си. От удара в главата непрекъснато и се виел свят, а  при всяко помръдване ръката я боляла силно. Наложило се деца и да се грижат за нея. Това, че не можела да се обслужва сама, било много травмиращо за нея. Моли съда да осъди ответника  С. да и заплати сумата 6000.00лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2010г. до окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски.

             Ответникът Г. Д.С. оспорва предявените искове. Твърди, че не може да заплати претендираната сума. Според него справедливото обезщетение било към 500-600.00лв.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на ГПК, приема за установено следното:

Въз основа на внесен обвинителен акт от РП гр.Г.Оряховица е образувано НОХД№1089/2010г. по описа на ГОРС. С определение от 05.11.2010г. съдът е одобрил постигнатото между ГОРП, подсъдимия Г.Д.С. и неговия защитник споразумение за решаване на НОХД№1089/2010г. по реда на чл.381  и сл. от НПК, като Г.Д. С. се признал за виновен за това, че на 17.09.2010г. вгр.Г. ул.”С”….пред №9, чрез нанасяне на удари със селскостопански инструмент вила, причинил другиму - на М. Л.М. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, довела до трайно затруднение на горен десен крайник престъпление по чл.129 ал.2 пр.2 алт.2 ввр. ал.1 от НК ввр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК  и му  е било наложено наказание „пробация” като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без „лишаване от свобода”, а именно: „задължителни периодични срещи е пробационен служител” за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично; сто часа годишно „безвъзмезден труд в полза на обществото” за една година.

По делото са били ангажирани от страна на ищцата и гласни доказателства. Св.Р. М.Д.(дъщеря на М. Л.М.) твърди, че есента през 2010г. на връщане от гр.В.Търново минала покрай къщата на Г. Д.С., с когото са комшии през две къщи и тогава я ударил с вилата по главата и ръката. Вечерта закарали майка и в болницата. Дясната и ръка била счупена, синя и подута. Главата и също била подута. Наложило да се грижи за нея, като ръката и била гипсирана около 40дни. Твърди, че майка и лежала в болницата в гр.Г.Оряховица за раздвижване.  След този случай  се оплаквала, че главата и постоянно я боли и  се е виело свят. Преди инцидента се грижила за децата и внуците си, а сега  „не можела нито да нацепи дърва, нито за си запали печката”. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.172 от ГПК, кредитира свидетелските показания и им дава вяра, които в по-голямата си част са плод на непосредствени  впечатления.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

              За да бъде уважен предявения иск по чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи наличието на противоправно деяние, което да е извършено виновно, да са настъпили вредни последици в патримониума на другиго, както и причинно следствена връзка деликта и резултата. Фактическият състав за ангажиране деликтната отговорност на ответника Г. Д.С. включва установяването на противоправно поведение, причинило вреда и вина на дееца. Съгласно чл.300 от  ГПК влязлата в законна сила присъда(респ. одобреното с определение от съда споразумение по чл.381 и сл. от НПК, имащо последиците на влязла в законна сила присъда) на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на извършителя. Оттук следва, че присъдата(одобреното споразумение) е задължителна и за това, доколко е извършено деянието от подсъдимия по наказателното дело, в настоящото производство - ответник по гражданското. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК,  присъдата се ползува със сила на присъдено нещо. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес.  Това се отнася до  елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане - деянието на ответника, наличността на вреди, причинната връзка между него и вредите. В този смисъл съдът приема за безспорно обстоятелството, че ответникът Г. Д.С. е извършил противоправно деяние изразяващо в причиняването на М. Л.М. на средна телесна повреда(фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, довела до трайно затруднение на горен десен крайник). Горецитираното определение на наказателния съд обвързва гражданския съд и по отношение на това, че ответникът е действал виновно, при форма на вината – пряк умисъл. От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на причинно следствена връзка между противоправното деяние  на ответника С. и нанесените неимуществени вреди на ищцата М.. По делото липсват данни, който да сочат на друг извод. При наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане (деянието, причинната връзка между него и наличността на вреди), съдът приема, че следва да се предостави търсената по реда на чл.45 от ЗЗД правна защита за ищцата, като ответникът  дължи обезвреда на причинените вреди.

            Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, но и естеството и характерът на страданията, които подлежат на обезщетяване. От една страна не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. От друга страна съдът не следва да се ограничава  предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК относно  причинените увреждания в рамките на квалифициращите състава на средната телесна повреда. При това както по въпросите за размера на обезщетението, така и по въпроса за естеството и характера на подлежащите на обезщетяване страдания съдът прилага не строго субективен критерий, а отразява общите схващания за справедливост. Няма съмнение, че основанието на  предявения  иск по чл.45 от ЗЗД в рамките на исковото производство по ГПК е  деянието, а не само престъплението, в което деянието се е изразило. Т.е. не следва  предмет на делото да са единствено "съставомерните"вреди. В конкретния случай  настоящата инстанция, предвид целия доказателствен материал по делото, следва да приеме,  че с деянието си Г. Д.С. е причинил причинил средна телесна повреда на М. Л.М., изразяваща се във фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, довела до трайно затруднение на горен десен крайник). В този смисъл причинените неимуществени вреди, характеризиращи се с причинените билки и страдания  следва да са posteriori именно от деянието, а не само от престъплението.  Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 от  ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице.  Съдът приема, че  справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата 3500.00лв., който следва да се има предвид при хипотеза на недопринасяне(съпричиняване не се установи) за  настъпилите вреди от страна на  пострадалата. Този паричен еквивалент включва причинените неимуществени вреди  - болки и страдания, както  към момента на извършване на увреждането,  както и впоследствие лечението, физиотерапия и рехабилитация, поради което искът следва да бъде уважен до този размер. В останалата част до пълния предявен размер от 6000.00лв.  искът следва да се отхвърли като неоснователен.

           Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради това искането за такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за мораторна лихва. В рамките на заявената претенция и основание чл.84 ал.3 от ЗЗД ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата и лихва за забава върху  присъдената сума от датата на деликта(17.09.2010г.) до датата на завеждане на исковата молба – 17.11.2010г. в размер на 61.30лв., която сума  определена от съда съгласно правомощията му по чл.162 от ГПК, както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба  до окончателното  и изплащане.

            Освен това ответниците следва да заплатят  в полза на Горнооряховския районен съд сумата 140.00лв., представляваща ДТ по т.1 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Обстоятелството, че ищцовата страна е освободена от внасянето на дължимата държавна такса не освобождава ответника от отговорността  да заплати такава, щом тя се дължи с оглед разпоредбата  на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.

            При този изход на делото и съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в полза за ищцата М. следва да се присъдят и направените по делото разноски – 100.00лв.(адвокатско възнаграждение), съразмерно на уважените искове.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

 

                                            Р         Е         Ш         И:

 

            ОСЪЖДА Г. Д. С. с ЕГН********** ***9, ДА ЗАПЛАТИ на М.Л.М. с ЕГН********** ***, сумата 3500.00лв./три хиляди  и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, извършено  на 17.09.2010г.,  ведно с дължимата компенсаторна законова лихва,  считано  от датата на завеждане на исковата молба – 17.11.2010г. до окончателното и изплащане; сумата 61.30лв./шестдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща дължимата компенсаторна законова лихва,  считано  от датата увреждането – 17.09.2010г. до датата на завеждане на исковата молба – 17.11.2010г., както и сумата 100.00лв./сто лева/, представляваща направените по делото разноски.

           ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на М.Л. М.с ЕГН********** ***, против Г. Д. С. с ЕГН********** ***9 за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, извършено  на 17.09.2010г. в останалата част от 3500.00лв. до пълния предявен размер от 6000.00лв.

 

ОСЪЖДА Г. Д. С. с ЕГН********** ***9 да заплатИ  по сметка на Горнооряховския районен съд  сумата 140.00лв./сто и четиридесет лева/, представляваща ДТ по т.1 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                               Районен съдия: