Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Нели Катрикова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 2127 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.М.Ц.-Г. срещу решение № 4417/21.10.2019 г., постановено по
гр.дело № 3456/2019 г. по описа на РС – Варна в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявения от М.Ц. срещу „ДЗИ-Общо Застраховане ” ЕАД иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати
разликата над 12 540 лева до претендирания размер на застрахователното
обезщетение от 14 100 лева и за периода на присъждане на законна лихва от
датата на исковата молба – 01.03.2019 г.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено процесуално нарушение и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че
съдът неправилно е приел, че от определената действителна стойност на увредения
автомобил следва да се приспадне стойността на запазените части, и е нарушил
процесуалните правила като служебно е съобразил въпросните обстоятелства.
Ответникът нито в отговора, нито в съдебно заседание е направил възражение, че
са налице запазени части, стойността на които следва да се приспадне от
застрахователното обезщетение. Отделно от това счита, че стойността на
запазените части е неправилно определена и не е безспорно доказана. По
отношение на претенцията за лихва счита, че самият ответник с извънпроцесуалното си поведение – отказ да признае наличие
на тотална щета и да издаде необходимото удостоверение, е направил невъзможно
за ищцата да извърши дерегистрация на автомобила, респ. да представи документ
за това съгласно изискванията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Отправя до съда искане за отмяна на
съдебния акт в обжалваната част, уважаване на исковете в цялост и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата
страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че е направил общо възражение за недължимост на пълния
размер на исковата претенция поради наличие на тотална щета и съответно искане
за събиране на доказателства в тази насока чрез поставяне на задача на
допуснатата САТЕ. Позовава се на изрична клауза в Общите условия към
застрахователния договор, предвиждаща приспадане на стойността на запазените
части. По отношение на претенцията за лихви поддържа, че първоинстанционният
съдебен акт е съобразен със закона. Представя доказателство за извършено
плащане на присъдените с обжалваното решение суми. Иска потвърждаване на
съдебния акт.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното
решение. Представя писмена защита.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез
пълномощника си, моли за потвърждаване
на решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
активно легитимирано лице чрез процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По предмета на
спора:
Производството пред РС Варна е образувано по искова
молба, подадена от М.Ц., с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 14 100 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка на МПС „Каско +“ съгласно застрахователна полица № 44118031051563
със срок на действие 26.08.2018 г. до 25.08.2019 г. за нанесените имуществени
вреди, вследствие на ПТП от 18.11.2018 г. на л.а. „Субару
Б 9 Трибека“ с ДК№ ***, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 01.03.2019 г. до окончателното
изплащане. Ищцата твърди, че на 19.11.2018 г. при ответника била образувана
щета № 44010311809326 като е представила на застрахователя всички изискуеми от
него документи. Застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение
с мотива, че щетите са настъпили в резултат на експлоатация на МПС с износени
или неподходящи за сезона гуми – основание за отказ съгласно раздел 1, т. 9.1.20
от ОУ. Твърди, че отказът е неоснователен, тъй като МПС е било технически
изправно, а гумите са имали над 4 мм грайфер. Поддържа настъпила пълна загуба
на МПС, т.е. тотална щета, тъй като автомобилът не можел да бъде възстановен
или възстановяването му би било икономически неизгодно.
В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа твърдяното основание за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение. Евентуално, оспорва размера на претендираното
обезщетение с оглед наличието на тотална щета като се позовава на т. 12.3.1 от
ОУ, според който обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото МПС, намалена със стойността на годните агрегати, възли и детайли.
Оспорва се и основателността на акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава.
Фактическа страна:
В производството пред ВРС
е установено, че на 18.11.2018г. на АМ „Тракия“ в района около гр. Пазрджик, посока София-Бургас, при управление на л.а. „Субару Б 9 Трибека“ с ДК№ *** от съпруга на ищцата при силен
снеговалеж, водачът е изгубил контрол над автомобила и се е преобърнал встрани
от пътя като е настъпила цялостна деформация по автомобила. На 19.11.2018 г.
при ответника била образувана щета № 44010311809326 и бил изготвен опис на
щетите. С писмо от 07.12.2018 г. „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД е отказало
изплащане на застрахователно обезщетение като се е позовало на Раздел I,
т.9.1.20 от ОУ – експлоатация на МПС с износени или неподходящи за сезона гуми.
От изслушаните по делото свидетелски показания и от заключението на допуснатата
САТЕ се установява, че гумите на автомобила са били предназначени за употреба в
зимни условия, и са били с дълбочина грайфера съгласно нормативно установените
изисквания, поради и което е не е налице изключен застрахователен риск. От заключението
на вещото лице се установява още, че стойността на ремонтните дейности,
необходими за възстановяване на автомобила са в размер на 73 933,66 лв., а
пазарната стойност на автомобила към 18.11.2018 г. е в размер на 14 600
лева. Установено е, че разходите за ремонт надхвърлят 70 % от действителната
стойност на автомобила, което квалифицира случая като тотална щета по смисъла
на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Вещото лице е приело, че стойността, която собственикът
би получил при продажба на запазените части е в размер на 1 560 лева.
Въззивницата не оспорва установените
от ВРС факти с изключение начина, по който е определена стойността на
запазените части („не реално, а презумптивно“) на
погиналия застрахован автомобил. Оспорва се и стойността на запазените части,
определена от вещото лице в размер на 1 560 лева.
Правни изводи:
Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Спорът е правилно квалифициран.
По отношение правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с изключение на
случаите, в които служебно е длъжен да приложи императивни правни норми.
Оплакването, че първоинстанционният
съд е нарушил процесуалните правила като без наличие на възражение от ответната
страна е приспаднал от действителната стойност на увредения автомобил
стойността на запазените части, е неоснователно. В отговора на исковата молба
ответното дружество изрично е възразило срещу претендирания размер на обезщетението
като се е позовало на текст от общите условия предвиждащ от установената
действителна стойност на автомобила да се приспадне стойността на запазените
части. Неоснователно е и оплакването, че дължимото застрахователно обезщетение
следва да се определи без да се приспада стойността на запазените части. Приспадането
на стойността на запазените части при определяне на застрахователно обезщетение
за тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, за чието спазване съдът следи. Исковият размер следва да бъде
намален, тъй като запазените годни части и детайли на автомобила остават в
собственост на ищцата. Същите без съмнение имат пазарна стойност, която следва
да бъде съобразена. В този смисъл е и константната съдебна практика (напр. Решение
№ 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о., ГК, Решение №
165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., ТК, Определение №
392 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 66/2018 г., II т. о., ТК).
По отношение стойността на запазените
части, въззивният съд кредитира изцяло заключението на изслушаната и приета по
делото САТЕ, вещото лице по която ясно и точно е описало запазените годни
детайли, възли и агрегати, изложило е метода, по който е направило изчисленията
си и факторите, които е взело предвид за да достигне до крайната цена в размер
на 1560 лева. Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на
жалбоподателката, че не би могла да получи определената посредством експертно
заключение стойност на запазени части в общ размер 1560 лева като продаде
останките от автомобила. Безспорно продажбата на годните части от автомобила
изисква време, усилия и допълнителни средства, но всичко това е взето предвид
от вещото лице, което е намалило общата пазарна стойност, на която търговец би
могъл да продаде годните детайли, от 4 500,00 на 1 560,00 лева, като
е посочило, че последната сума е цената, на която търговец би изкупил останките
от автомобила.
Ето защо, дължимото на ищцата
обезщетение е равно на разликата между застрахователната сума по договора в
размер на 14 100,00 лева и определената от вещото лице и приета от съда стойност
на запазените части в размер на 1 560,00 лева, както правилно е приел и
ВРС.
Оплакването за неправилно определен начален
момент, от който е присъдено обезщетение в размер на законната лихва за забава
е основателно.
Според чл. 390, ал. 1 от КЗ заплащането на
застрахователно обезщетение при наличие на "тотална щета", е
обвързано от ангажирането на доказателства за дерегистрация на увредения
автомобил, а имено представяне на удостоверение от компетентните регистрационни
органи, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. В постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №
44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, т. о. и Решение № 140 от
1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., е прието, че на осн. чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.), аналогичен на чл. 390, ал. 1
от КЗ, представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има
значение за началото на срока за забава, но не и за основателността на
претенцията за главницата (застрахователно обезщетение).
За да се представи обаче такова
удостоверение, съответно за да се изпълни административното задължение за
дерегистрация, съобразно чл. 18а ал. 2, т. 1 от Наредба
№I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (в
редакцията до 1.07.2019 г.), собственикът на увредения автомобил следва да се
легитимира пред органите на „Пътна полиция“ с удостоверение, издадено от самия
застраховател.
В конкретния случай, по предявената
извънсъдебна щета и в хода на съдебното производство застрахователят е
поддържал становище, че не е налице "тотална щета", респективно не е
искал от увредения представяне на удостоверение за дерегистрация на автомобила,
нито му е предал такова издадено от него, за да се извърши дерегистрацията.
Нещо повече, застрахователят изцяло е отказал да изплати застрахователно
обезщетение като е поддържал наличие на изключен риск. Това становище на
ответника за липса на основание за изплащане на застрахователно обезщетение,
респ. за отсъствие на "тотална щета", изключва възможността за
прекратяване на регистрацията на увреденото МПС по посочения ред. С това свое поведение
длъжникът сам се е поставил в забава за заплащане на обезщетение, поради което същото
се дължи без допълнителни условия. Следва да се отбележи, че не в случая не е
налице хипотеза на извършен ремонт от страна на застрахования на увреденото
превозно средство и привеждане на същото в техническа изправност, при което
причина за невъзможността да се извърши дерегистрация поради наличие на тотална
щета би било поведението на застрахования, а не на застрахователя.
С оглед горното съдът намира, че
предявената от ищцата претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, е основателна и
като такава следва да бъде уважена. В тази връзка решението на
първоинстанционния съд, следва да бъде отменено в тази му част, вместо което да
се постанови ново, с което в полза на ищцата се присъди законна лихва от датата
на завеждане на делото.
Отговорност за разноски.
С
оглед изхода от спора на въззиваемата страна ще се присъдят разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 340,00 лева съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащането на хонорара.
Поради
обстоятелството, че законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
е последица от уважаването на иска и не се взема предвид при определяне цената
на иска, същата не се взема предвид и при разпределяне на отговорността за
разноски.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение № 4417/21.10.2019
г., постановено по гр.дело № 3456/2019 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен искът на М.М.Ц. - Г. срещу „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД за присъждане
на законна лихва от датата на исковата молба – 01.03.2019 г., до датата на
представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред
застрахователя, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Георги
Бенковски” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Ц. – Г., ЕГН
**********, с адрес ***, законната лихва върху уважената част от иска в размер
на 12 540,00 лева, считано от датата на исковата молба – 01.03.2019 г. до
окончателното издължаване, на основание чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4417/21.10.2019 г.,
постановено по гр.дело № 3456/2019 г. по
описа на РС – Варна, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.М.Ц.
– Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо Застраховане ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Георги
Бенковски” № 3, сумата от 340,00
лева, представляваща сторени разноски по делото пред ВОС съразмерно на отхвърлената
част от жалбата, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване при условията на на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (арг.
от чл. 113, изр. 2-ро от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.