Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
08.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г
с-в, в публичното заседание на осми
декември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 1123 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273
С
решение от 07.10.2019 г. СРС, 88 с-в, по гр.д.№ 3821/2018 г. е отхвърлил
предявените от искове от „Банка Пиреос България” АД с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ за осъждане на Н. А., роден на *** г. да заплати на
ищеца сума в размер на 2 996,79 лв.-главница; 287,92 лв.- договорна лихва;
3 395,24 лв.- наказателна лихва; 52,90 лв.- такси по чл.51 от Общите
условия към договора; 108 лв.-
нотариални такси, дължими по сключен между страните Рамков договор за
издаване на международна кредитна карта Piraeus Unicef
от
14.12.2011 г.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Ю.Б.“ АД като
правоприемник на „Банка Пиреос България” АД с оплаквания, че същото е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.Въззивникът твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по отношение на вземането е
приложима кратката 3-годишна придобивна давност по
чл.111, б. „в“ ЗЗД.Поддържа, че в случая е приложима общата 5-годишна давност
по чл.110 ЗЗД, тъй като задълженията не са периодични и всяко теглене от
картата се дължи отделно само за себе си.Твърди, че в случая давността е
започнала да тече от 31.01.2013 г., когато вземането е станало изискуемо и към
датата на предявяване на иска-16.01.2018 г., същата не е изтекла.Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- Н. А. чрез назначения му особен
представител оспорва въззивната жалба, без да излага конкретни доводи.Моли съда
да потвърди обжалваното решение.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Банка Пиреос България” АД /сега „Ю.Б.“ АД/ твърди, че на 14.12.2011
г. с ответника Н. А. е сключил договор за банков кредит по Рамков договор за
издаване на международна кредитна карта Piraeus Unicef
№ 5136836000723000, по силата на който му е отпуснала кредитен лимит в размер
на 6 000 лв.В Общите условия към договора за издаване на кредитна карта е
уговорена възнаградителна лихва, която се дължи върху
ползваната и непогасена част от кредитния лимит.Твърди, че срокът на дебитната
карта е двугодишен и се подновява автоматично, ако кредитополучателят към
момента на изтичането му е в изпълнение на задълженията си по него.Банката е
изпълнила задълженията си по договора, а ответникът е спрял плащанията.Твърди,
че изискуемостта на всички непогасени задължения е настъпила с изтичане на
крайния срок за погасяване на кредита-28.02.2014 г. и длъжникът е в забава и
без уведомление.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 2 996,79 лв.-главница по Рамков договор от 14.12.2011
г.; договорна лихва съгласно чл.42, р-л V от Общите условия на към Рамков
договор от 14.12.2011 г., Тарифа и ОУ на банката в размер на 287,92 лв. за
периода 30.01.2013 г.-27.02.2014 г.; наказателна лихва съгласно чл.43, р-л V от Общите условия към Рамков договор от 14.12.2011 г., Тарифа и
ОУ на банката в размер на 3 395,24 лв. за периода 30.01.2013 г.-15.01.2018
г.; такси по чл.51, р-л V
от
Общите условия на банката към Рамков договор от 14.12.2011 г. в размер на 52,90
лв.; нотариални такси съгласно Общите условия към Рамков договор от 14.12.2011
г. в размер на 108,00 лв., дължими по сключен между страните Рамков договор за
издаване на международна кредитна карта Piraeus Unicef
от
14.12.2011 г. със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска-16.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
С
отговора на исковата молба ответникът чрез назначения му особен представител е
направил възражение за погасителна давност на вземанията на ищеца по чл.111, б.
„в“ ЗЗД, както и възражение за нищожност на клаузата за наказателна лихва с
доводи, че същата е прекомерна и клаузата противоречи на добрите нрави.
На
14.12.2011 г. „Банка Пиреос България” АД е сключила с Н. А. договор за издаване
на международна дарителска кредитна карта Piraeus Unicef
Mastercard,
по силата на който му е предоставила кредитна карта № 5136836000723000 с
кредитен лимит от 6 000 лв. с начин на погасяване-автоматично на
падежа.Съгласно условия към Рамков договор за издаване и използване на
международни дарителски кредитни карти договорът се сключва за срок от 24
месеца и изтича 60 дни след изтичане на срока на валидност на картата, но не
преди пълното погасяване на всички задължения, произтекли от използването на
основната и/или допълнителната карта, считано от датата на получаване на
картата от картодържателя, като банката едностранно и
автоматично по нейна преценка може да продължи правото на възобновяването на договорните
отношения и за следващите 24 месеца при запазване на останалите условия в
случай, че картодържателят изрично не е поискал
прекратяването им и е изправна страна.Съгласно р-л V, т.42 от цитираните ОУ лихвата се
начислява от датата на транзакцията, като приложимият лихвен процент се посочва
в месечните извлечения.В т.43 е посочено, че използваната част от кредитния
лимит се олихвява при следните условия: 1.В случай, че до датата на
падежа, която настъпва на 15-я ден след
датата на последното месечно извлечение картодържателят
погаси част от кредита, която е равна или по-голяма от МПВ, банката начислява
лихва върху формираното задължение в размер на договорения лихвен процент върху
сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на
извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде
погасено.Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно извлечение;
2.МПВ се изчислява като процент от общата сума на транзакцията плюс всички
дължими такси и лихви за съответния период плюс всяка сума, надхвърлила
определения кредитен лимит плюс непогасени суми по МПВ от предходни извлечения,
но не по-малко от 20 лв.В случай, че общото задължение на картодържателя
не надвишава 20 лв., последният е длъжен да го погаси в пълния му размер; 3.При
условие, че МПВ не бъде погасена до датата на падежа, върху непогасената част
от МПВ се начислява наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения
лихвен процент плюс надбавка като процент на годишна база съгласно Приложение №
1.Лихвата се начислява считано от деня, следващ датата на падежа до момента, в
който задължението бъде погасено и се обявява като дължима в следващото месечно
извлечение.За използването на картата картодържателят
заплаща такси съгласно Тарифата за таксите и комисионните, които банката
прилага по извършвани услуги на клиенти /Тарифата/, както и съгласно Приложение
№ 1 към настоящите условия /чл.51, р-л V/.
Съгласно
Приложение № 1: Условия за издаване и обслужване на дарителска кредитна карта Piraeus Unicef
Mastercard
месечната
такса за обслужване на основна карта възлиза на 3,50 лв.; таксата за месечно
извлечение е 1 лв.; годишният лихвен процент е 18% при покупки и 20% при
теглене на пари в брой, годишният лихвен процент при просрочено задължение
върху размера на просрочената минимална вноска е равен на редовната лихва+10%.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/
на вещото лице В.Стоянова е установено, че към 30.12.2011 г. цялата
разполагаема сума от кредитния лимит от 6 000,00 лв. е била по сметката,
обслужваща кредитната карта.По счетоводни данни от ищеца непогасената сума е в
размер на 6 840,74 лв., от която-2 996,79 лв.-главница /разликата
между усвоена главница от 7 861,79 лв. и погасената такава в размер на
4 864,97 лв./; 287,92 лв.-договорни лихви /555,24 лв.-начислени, 276,29
лв.-погасени/ за периода 30.01.2013 г.-27.02.2014 г.; 3 395,24
лв.-наказателни лихви /3 404,10 лв.-начислени, 8,86 лв. сторнирани/ за периода
30.01.2013 г.-15.01.2018 г.; 52,90 лв. такси /98,00 лв.-начислени, 45,10
лв.-платени такси/ и 108,00 лв.-нотариална такса, начислена на 02.02.2016 г.Към
датата на подаване на исковата молба /16.01.2018 г./ усвоената и непогасена
главница възлиза на 2 996,79 лв., начислени и непогасени договорни
лихви-287,92 лв.; начислени наказателни лихви към 15.01.2018 г.-3 395,24
лв. и начислени такси-160,90 лв. /52,90 лв.+108,00 лв./.За периода 31.01.2013
г.-15.01.2018 г. дните на просрочие са 1 812, а за периода 02.02.2016
г.-15.01.2018 г.-714 дни.Към момента на изготвяне на заключението размерът на
непогасената главница е 2 996,79 лв.Началната дата на забава, осчетоводена
от ищеца, е 31.01.2013 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че страните са били обвързани от договор за издаване на
международна кредитна карта, по силата на който ответникът е усвоил кредитен
лимит от 6 000,00 лв.Съдът е приел за неоснователно възражението за
нищожност на клаузата за наказателна лихва /неустойка/, но е достигнал до извод,
че вземанията са периодични и са погасени с изтичането на кратката 3-годишна
погасителна давност, считано от датата на падежа-31.01.2013 г. съгласно
клаузите на ОУ /15 дни след изтичане на отчетния месечен период/.
От
събраните доказателства се установи, че страните са били обвързани от договор
за издаване на международна кредитна карта, по силата на който ответникът-картодържател се е задължил да върне заетата
сума в сроковете и по начина, договорени в Общите условия за издаване и използване
на международни дарителски кредитни карти Piraeus Unicef.От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че към 30.12.2011 г. цялата разполагаема сума от кредитния лимит от
6 000,00 лв. е била по сметката, обслужваща кредитната карта, както и че
непогасената сума е в размер на 6 840,74 лв., от която-2 996,79
лв.-главница, 287,92 лв.-договорна лихва за периода 30.01.2013 г.-27.02.2014
г.; 3 395,24 лв.-наказателна лихва за периода 30.01.2013 г.-15.01.2018 г.;
52,90 лв. такси и 108,00 лв.-нотариална такса, начислена на 02.02.2016 г.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата за
наказателна лихва поради прекомерност и накърняване на добрите нрави.Правилата
на добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение.Начисляването на наказателна лихва върху усвоената и просрочена сума
по същество представлява неустойка за забава и уговореният размер съответства
на обезпечителната, обезщетителната и санкционната
функции на неустойката.Размерът не е прекомерен и не може да обуслови нищожност
на клаузата.
Настоящият
съдебен състав счита за основателно оплакването на въззивника, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно кратката 3-годишна погасителна
давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.Връщането на предоставена за ползване сума на
части не превръща договора в такъв за периодични платежи, тъй като е налице
неделимо плащане, а представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части /чл.66 ЗЗД/, поради което приложим е общият 5-годишен
давностен срок п чл.110 ЗЗД.В този смисъл са задължителните разяснения, дадени
с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС относно понятието „периодични плащания“,
които макар да са породени от един и същи юридически факт, се характеризират с
относителна самостоятелност и периодичността е характерна за престациите и на
двете страни по договора.По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като задълженията на банката и на длъжника не са повтарящи се, а
връщането на предоставената сума представлява изпълнение на основното
задължение на длъжника на части и в случая е приложима общата 5-годишна
погасителна давност.В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС, която се
споделя от настоящия съдебен състав- решение № 38/26.03.2019 г. на ВКС, II ТО на ВКС по т.д.№ 1157/2918 г.;
определение № 396/18.07.2019 г., ВКС, I ТО, т.д.№ 30/2019 г. и др./.Настоящият
съдебен състав споделя разрешението, дадено с решение № 50173/13.10.2022 г.,
гр.д.№ 4674/2021 г. , III
ГО
на ВКС по отношение на началния срок на погасителната давност и с оглед крайния
срок за погасяване на кредита-28.02.2014 г. към датата на предявяване на иска
/16.01.2018 г./ погасителната давност по чл.110 ЗЗД за вземането за главница не
е изтекла.
Поради
изложеното вземането за главницата не е погасено по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД не са погасени и вземанията за лихви, за
които не е изтекла 3-годишната давност.Ищецът претендира възнаградителна
лихва за периода 30.01.2013 г.-27.02.2014 г., а наказателна лихва за периода
30.01.2013 г.- 15.01.2018 г., поради което към датата на предявяване на
иска-16.01.2018 г. вземането за договорна лихва е изцяло погасено, както и
вземането за наказателна лихва за периода 30.01.2013 г.-15.01.2015
г.Претенцията за наказателна лихва се явява основателна само за периода
16.01.2015 г.-15.01.2018 г.С оглед данните от заключението на приетата ССЕ за
посочения период искът се явява основателен за сумата от 2 342,48 лв.
Съдът
счита, че и вземанията за такси по чл.51 от р-л V от договора отговарят на
характеристиката за периодични плащания, тъй като са предварително определени
за всеки едногодишен период и по размер и с оглед датата на прекратяване на
договора същите са погасени с кратката 3-годишна погасителна давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисионни или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за потребителски кредит.В процесния договор за кредит, нито в
Общите условия на банката е предвидено заплащане на нотариална такса за
изпращане на нотариална покана до ответника.Нормата на чл.10, ал.2 ЗПК е
императивна и за приложението й съдът следи служебно.Поради изложеното искът за
заплащане на нотариална такса за сумата от 108 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради
изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен иска на „Банка Пиреос България” АД /с правоприемник „Ю.Б.“
АД/ срещу Н. А. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата в
размер на 2 996,79 лв.-главница, както и за сумата от 2 342,48
лв.-наказателна лихва за периода 16.01.2015 г.-15.01.2018 г., като вместо това
се постанови решение, с което в посочената част предявените искове да се
уважат.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 682,84 лв.-разноски за
въззивната инстанция за държавна такса и за възнаграждение за особен
представител, както и сумата от 1 186,14 лв.-разноски за първата инстанция
или общо 1 868,98 лв.Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение
за двете инстанции, тъй като не е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да е видно какъв е размера и начина на заплащане на
договореното адвокатско възнаграждение между въззивника и неговия пълномощник.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решението от 07.10.2019 г. на СРС, 88 с-в, по гр.д.№ 3821/2018 г. в частта, с
която са отхвърлени исковете на „Банка Пиреос България” АД /с правоприемник „Ю.Б.“
АД/ срещу Н. А. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
сумата в размер на 2 996,79 лв.-главница по Рамков договор от 14.12.2011
г., както и за сумата от 2 342,48 лв.-наказателна лихва съгласно чл.43,
р-л V от Общите
условия към Рамков договор от 14.12.2011
г., Тарифа и ОУ на банката за периода 16.01.2015 г.-15.01.2018 г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Н. А., роден на *** г. с последен
известен адрес: *** да заплати на „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******/като правоприемник на
„Банка Пиреос България” АД/ и със седалище и адрес на управление:*** сумата от
2 996,79 лв.-главница по Рамков договор от 14.12.2011 г. със законната
лихва от 16.01.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 2 342,48
лв.-наказателна лихва съгласно чл.43, р-л V от Общите условия към Рамков договор от 14.12.2011 г., Тарифа и
ОУ на банката за периода 16.01.2015 г.-15.01.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. А., роден на *** г. с последен известен
адрес: *** да заплати на „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******/като правоприемник на „Банка
Пиреос България” АД/ и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 868,98
лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК-разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.