М О Т И В И към НОХД 1384/2011 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО е срещу подсъдимия И.Н.С., ЕГН **********,
роден на *** ***, постоянен адрес: гр. В. Търново, ул. „***" № 17, ет.*,
български гражданин, българин, неженен, осъждан, безработен, за това, че на
17.01.2011 г. в гр. В. Търново, подземен паркинг на „МОЛ В. Търново", от
незаключен автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № ***, собственост на А.Б.Х.
***, ползван от Х.И.Д., отнел чужди движими вещи - преносим компютър марка МSI, модел ЕХ 710
Х-054, в комплект с окабеляване, безжична мишка с UBS устройство, текстилна чанта за
пренасянето му, слушалки и текстилен калъф с 5 бр. дискове, всички вещи на обща
стойност 894.30 лв., от владението на собственика Х.И.Д. с ЕГН ********** ***,
без неговото съгласие с намерение противозаконно да присвои и като е действал
при условията на повторност в немаловажен случай - престъпление по чл. 195,
ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.
28, ал.1 от НК.
Представителят на ВТРП
поддържа обвинението така както е повдигнато. Предвид производството по реда на
глава 27 от НПК, счита че наказанието следва да се определи при условията на
чл.58 а от НК в рамките на закона при превес на отегчаващи вината
обстоятелства.
Подсъдимият се признава за виновен при
условията на глава 27, чл.371т.2 от НПК и признава изцяло факите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание. Защитникът на
подсъдимия отправя искане за налагане на наказание около една година ЛОС. Последният
твърди, че обстоятелства от състава на престъплението не могат да се отчитат
като отегчаващи.
В съдебно заседание пострадалото
лице не се възползва от правото да предяви гражд.иск и съответно да встъпи в
процеса като частен обвинител. Твърди, че имуществените вреди от престъплението
са му възстановени, тъй като отнетите вещи са върнати.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства при условията на чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Н.С. към момента на извършване на деянието по настоящото
дело е осъден, както следва:
1. По НОХД №1131/2001 год. на ВТРС за
извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т.3 пр. 1вр. с чл. 194 ал.1 вр.
чл.63ал.1т.3 от НК, с влязла в сила присъда на 18.03.2002 год. на осем месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от една година.
На основание чл.86ал.1т.1 от НК е настъпила реабилитация по право с изтичане на
изп.срок.
2. По НОХД № 882/2006 г. на ВТРС за
извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т.3 пр. 1 и пр.2 и т. 5 вр. с чл. 194
ал.1 вр. чл. 36 и 55 ал. 1 от НК, с влязло в сила споразумение от 29.05.2006 г.
на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от
три години. По тази присъда в изпитателния срок С. не е извършил друго
престъпление. В случая обаче реалибитация по право не е настъпила, тъй като
реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно
лице, което е било веднъж реалибитирано, вкл. като непълнолетно. Налице е
ограничителна разпоредба на чл.86ал.2 от НК, която забранява повторна
реабилитация по право на пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.
Такава реабилитация е веднъж получена по осъждане под №1. Няма значение , че
тази минала реабилитация е настъпила по време, когато С. е бил непълнолетен.
Всяка предишна реабилитация е пречка , за да се реабилитира по право едно
пълнолетно лице. За осъждането по НОХД №
882/2006 г. на ВТРС е възможна само съд.реабилитация/ в този смисъл решение №296
от 28.05.2004 год. по н.д.№917/2003 год. на първо н.о. на ВКС/ .
На 17.01.2011 г. подсъдимият И.Н.С.
се разхождал в района на подземния паркинг на МОЛ в В. Търново. Там бил
паркиран от свидетеля пострадалият Х.И.Д. л. а. марка „Фолксваген Голф",
Комби с рег. ***.Подсъдимият С. забелязал, че на задната седалка на автомобила
бил оставен преносим компютър марка МSI, модел ЕХ 710 Х-054, в комплект
с окабеляване, безжична мишка с UBS устройство, текстилна чанта за пренасянето му,
слушалки и текстилен калъф с 5 бр. дискове. Подс. С. решил да открадне вещите и отворил вратата на багажника на
автомобила. От там проникнал в него, пропълзял, взел изброените по-горе вещи и
ги отнесъл със себе си. По-късно продал вещите на св.М.Д..
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна
експертиза общата стойност на вещите, предмет на кражбата възлиза на 894.30 лв.
По делото е назначена Съдебно психиатрична психологична експертиза. От
заключението на същата е видно, че подсъдимият С. страда от диссоциално
личностово разстройство, като се наблюдава
емоционално-волева неустойчивост с асоциални прояви. При това не страда
от умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието. С. разбира свойството
и значението на деянието и може да ръководи постъпките си.
По описаният начин, от обективна и субективна страна, обвиняемият е
осъществил престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194ал. 1 от НК.
Деянието е извършено при условията на повторност съгласно чл.28 от НК, тъй като
С. е осъждан за същото по вид престъпление в хода на НОХД № 882/2006 г. на ВТРС
и не са изминали 5 години от изтичане на изпитателния срок към момента на
деянието, предмет на настоящото дело. При това случаят е немаловажен, тъй като
не притежава белезите съгл.чл.93т.9 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е искал настъпването на тези последици.
Разпитан на досъдебното производство С. дава обяснения по начина на
извършване на деянието и се признава за виновен. Обвинението се доказва по
несъмнен начин от събраните по разследването доказателства и доказателствени
средства: показанията на разпитаните свидетели, протокол за претърсване и
изземване, заключенията на извършените СПИ и СОЕ експертизи, протоколи за оглед
на ВД, протоколи за доброволно предаване и др. писмени доказателства.
Смекчаващи отговорността обстоятелства: самопризнание от досъдебното
производсдтво.
Отегчаващи отговорността обстоятелства: лоши характеристични данни и механизъм
на извършване на деянието.
Във връзка с миналите осъждания към момента на деянието, то същите не
могат да бъдат отегчаващи вината обстоятелства, тъй като по НОХД №1131/2001
год. на ВТРС е настъпила реабилитация по право, а осъждането по НОХД № 882/2006
г. на ВТРС обоснована квалифициращия признак повторност и е елемент от състава
на престъплението по настоящото дело.
Предвид горното съдът намира, че
обществената опасност на деянието е
висока, предвид на това, че се засягат обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване на правото на собственост и се касае за
такива зачестили напоследък в страната ни.
С оглед на изложеното и като
взема предвид личността на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, като отчете наличието на изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства и при условията на чл.373ал.2 от НПК
вр.чл.54, чл.36и чл.58 а ал.1 от НК, съдът определи наказание в размер на две
години и три месеца лишаване от свобода, като намалява същото с 1/3 и определя за изтърпяване наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Лицето не е реабилитирано
във връзка с осъждането по НОХД № 882/2006 г. на ВТРС, макар и настоящото
деяние да не е извършено в изпитателния срок, поради което е налице процесуална
пречка за приложение на чл.66 от НК. Това е така защото е налице осъждане на
наказание лишаване от свобода независимо, че е отложено изпълнението на същото.
Режимът бе определен в съответствие с ЗИНМЗС.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК,
ЗАЧИТА и ПРИСПАДА времето, през което подсъдимия е бил задържан, считано от
05.06.2011 г. до 07.07.2011 г.
На основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23,
ал.1 от НК, ГРУПИРА наложените наказания по настоящото НОХД №1384/2011 г. на
ВТРС и НОХД №1248/2010 г. на ВТРС, като ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване общо най-тежко
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК
и чл.59, ал.1, т.1 от НК, ЗАЧИТА и ПРИСПАДА от общо определеното наказание
лишаване от свобода, изтърпяното наказание лишаване от свобода и времето, през
което подсъдимия е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” по присъдите от съвкупността.
Присъдени бяха направените по
делото разноски.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: