Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Елена, 11.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 144
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, т. е. иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „А.С.В.”
ЕАД гр. София, представлявана от М.Д.Д. и Н.Т.С., чрез техния пълномощник
юрисконсулт М.И., против Т.И.М. ***. В същата се твърди, че на 21.02.2017 год.
между „М.К.” АД и ответникът Т.И.М. бил сключен Договор за заем CrediHome
№ 1182-00017208, по силата
на който „М.К.” АД предоставило на последния сумата 500.00 лв. Ответникът подписал
договора за заем, с което удостоверил, че е приел заемната сума, като се
задължил да я върне в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия. Общата сума била в размер на 527.80 лв., т. е.
чистата стойност на заема – 500.00 лв. с договорната лихва по него – 27.80 лв.
Същият се задължил да върне заема заедно с договорната лихва на 13 седмични
равни погасителни вноски, всяка една от които била в размер на 40.60 лв., като
първата погасителна вноска била платима на 03.03.2017 год. Освен описания
по-горе договор ответникът сключил с „М.К.” АД и Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome №
1182-00017208, съгласно който „М.К.” АД се задължил да предостави на последния
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора,
което му било предоставено при сключване на договора. Съгласно клаузите същият
дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 71.50 лв.,
която трябвало да заплати на 13 броя равни седмични вноски, всяка една в размер
на 5.50 лв., като първата погасителна вноска била платима на 03.03.2017 год. На
основание сключения договор „М.К.” АД предоставил на ответника и застраховка
„Защита” към застрахователна компания „Уника Живот” АД, като конкретните
условия били посочени в индивидуална застрахователна полица. Последният се
задължил да върне застрахователната премия, платена от „М.К.” АД в срок от 13
седмици на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем, всяка от която била в размер на 8.25 лв. платими,
считано от 03.03.2017 год. или общата сума за застрахователната премия била в
размер на 107.25 лв. и покривала следните застрахователни рискове: смърт,
вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50 %, вследствие
на злополука и временна неработоспособност, вследствие на злополука и смърт в
резултат на ПТП. На ответника била начислена лихва за забава, както следва: по
договора за заем в размер на 30.13 лв. за периода от 04.03.2017 год. – датата,
на която била станала изискуема първата неплатена от него погасителна вноска до
датата на подаване на заявлението в съда и по договор за допълнителни услуги в
размер на 10.20 лв. за периода от 04.03.2017 год. – датата, на която била станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска до датата на
подаване на заявлението в съда. Срокът на договора изтекъл на 26.05.2017 год. -
датата на последната погасителна вноска. В исковата молба ищецът твърди, че
ответникът Т.И.М. не извършил плащания по дължими паричен заем. На 09.06.2017
год. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 год., сключен на осн. чл. 99 от ЗЗД между „А.С.В.”
ЕАД и „М.К.” АД, по силата на който „М.К.” АД прехвърлило на ищеца вземанията
на Т.И.М. – ответника по делото, произтичащи от Договора за заем CrediHome
№ 1182-00017208 и Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00017208. Вземанията били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, съгласно която кредиторът имал право да прехвърли
вземанията си в полза на трети лица. В качеството си на пълномощник на „М.К.”
АД, който бил цедент по процесния договор за цесия ищецът „А.С.В.” ЕАД изпратил
уведомително писмо на адреса, посочен в договора за паричен заем до заемодателя
Т.И.М., в което изрично било отразено обстоятелството за сключването на
договора за прехвърляне на вземанията, както и размера на задължението. Писмото
не било получено от ответника, въпреки това уведомяването можело да се извърши
в хода на исковия процес, съгласно утвърдената съдебна практика. С оглед на
изложеното ищецът счита, че за него е възникнал правен интерес от подаване на
заявление до Районен съд – Елена за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. В Районен съд – Елена било
образувано ЧГД № 65/2018 год. по описа
на съда, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника Т.И.М. за претендираните със заявлението суми.
Последният в законноустановения срок подал възражение по чл. 414 от ГПК.
Ищецът „А.С.В.” ЕАД моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Т.И.М.,
че същият му дължи сума в общ размер 746.88 лв., както следва: по Договор за
заем CrediHome № 1182-00017208/21.02.2017 год.
главница в размер на 500.00 лв., договорна лихва в размер на 27.80 лв. за
периода от 03.03.2017 год. до 26.05.2017 год., лихва за забава в размер на
30.13 лв. за периода от 04.03.2017 год. до датата на подаване на заявлението в
съда, и по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №
1182-00017208/21.02.2017 год. сума за допълнителни услуги в размер на 71.50 лв.
за периода от 03.03.2017 год. до 26.05.2017 год., застрахователна премия в размер на 107.25 лв.
за периода от 03.03.2017 год. до 26.05.2017 год., лихва за забава в размер на
10.20 лв. за периода от 04.03.2017 год. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на задължението. Ищецът претендира и направените разноски
по заповедното производство в размер на 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 25.00 лв. – държавна такса, както и направените в настоящото
производство такива, а именно 25.00 лв.
- държавна такса и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Във визирания едномесечен срок не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника Т.И.М..
В съдебно заседание ищецът „А.С.В.” ЕАД
гр. София се представлява от юрисконсулт М.И., който поддържа подадената искова
молба.
В съдебно заседание ответникът Т.И.М.
се явява лично. Същият не оспорва предявените срещу него искове.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър с дата 24.04.2018 год., ищецът „А.С.В.“ ЕАД е вписан в
Търговския регистър и се представлява от Н.Т.С. и М.Д.Д..
От Искане за заем CrediHome №
1182-00017208/20.02.2017 год. се констатира, че ответникът Т.И.М. е депозирал
такова пред „М.К.“ АД да му бъде отпуснат заем в размер на 700.00 лв., който да
погаси на 13 седмични вноски, всяка една от които е в размер на 56.84 лв.
От Договор за заем CrediHome №
1182-00017208/21.02.2017 год. е видно, че същият е подписан между „М.К.“ АД и
ответника Т.И.М., съгласно който първият отпуснал на втория паричен заем в
размер на 500.00 лв., който следвало да погаси на 13 седмични вноски, всяка
една от които в размер на 40.60 лв. Общата сума за погасяване била в размер на
527.80 лв. при фиксиран лихвен % - 40.67 %. Датата на първото плащане била на
3.03.2017 год.
От Искане за допълнителни услуги към
заем CrediHome № 1182-00017208/20.02.2017 год. се установява, че ответникът Т.И.М.
е поискал да ползва допълнителни услуги от „М.К.“ АД от Пакет „Комфорт“, както
и е дал съгласието си да му бъде сключена застраховка „Защита“ по Специалните
условия на Тарифа № МС32014 на „ЗК Уника Живот“ АД и да ползва Пакет „Премиум
Живот“.
Видно от Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1182-00017208/21.02.2017 год., същият е сключен между „М.К.“
АД и ответника Т.И.М.. Съгласно договора първият е предоставил на втория пакет
от допълнителни услуги, финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „М.К.“ АД застраховка от Пакет „Комфорт“ за срок от 13
седмици, като седмичната вноска била в размер на 5.50 лв., както и застраховка
Защита от Пакет „Премиум Живот“ за срок от 13 седмици, като седмичната вноска
била в размер на 8.25 лв. Към договора е приложена Застрахователна полица за
застраховка „Защита“ № МС320141182-0017208.
По делото са приложени Общите условия
към договор за заем CrediHome от 17.06.2015 год.
От Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 год., сключен между „М.К.“ АД, действащ
в качеството на цедент, и „А.С.В.“ ЕАД, действащ в качеството на цесионер, се
констатира, че първият регулярно ще прехвърля на втория станали ликвидни и
изискуеми вземания, срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера.
Срокът на действие на договора бил 12 месеца, считано от датата на прехвърляне
на първото регулярно прехвърляне по него, като имало възможност да бъде удължен
по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма. С Анекс № 3/16.12.2016
год. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „М.К.“ АД и
„А.С.В.“ ЕАД от 16.01.2015 год. бил удължен срокът на действие на договора за
цесия с още 12 месеца, считаното 22.01.2017 год.
По делото е приложено Потвърждение за
сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съгласно което „М.К.“ АД
потвърждавало извършената цесия на всички вземания, цедирани от него на ищеца „А.С.В.“
ЕАД на 9.06.2017 год. съгласно сключения договор, като същите били
индивидуализирани в Приложение № 1. От последното се констатира, че вземането
на ответника Т.И.М. фигурира под № 263.
Видно от представеното по делото
пълномощно, „М.К.“ АД упълномощил ищеца „А.С.В.” ЕАД да уведоми по
законоустановения ред и съгласно одобрения образец всички длъжници за сключения
на 16.01.2015 год. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 год., сключен между „М.К.“ АД, в качеството на цедент, и „А.С.В.“
ЕАД, в качеството на цесионер и универсален правоприемник, както и да извършва
всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване
на длъжниците по вземанията.
Ищецът „А.С.В.“ ЕАД изпратил уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/1182-00017208/15.06.2017 год. до ответника Т.И.М. за
извършеното прехвърляне на вземането му, произтичащо от Договор за заем
CrediHome № 1182-00017208/21.02.2017 год., както и че общата сума на
задължението била в размер на 717.54 лв., включително с начислената лихва за
просрочие. Ответникът бил поканен да погаси задължението си в срок от 5 дни от
получаване на настоящата покана. Същият не получил цитираното по-горе
уведомително писмо, видно от приложеното известие за доставяне, като в същото
било отбелязано, че последният е преместил адреса си.
По делото е приложено ЧГД № 65/2018
год. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на
Разпореждане № 54/7.02.2018 год. по ЧГД № 65/2018 год. по описа на Районен съд
- Елена била издадена Заповед № 54 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 7.02.2018 год., съгласно която длъжникът Т.И.М. *** бил осъден да
заплати на кредитора „А.С.В.” ЕАД гр. София, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,
сумата 500.00 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за заем
CrediHome № 1182-00017208/21.02.2017 год. и Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № 1182-00017208/21.02.2017 год., сумата 27.80 лв.,
представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 03.03.2017 год.
до 26.05.2017 год., сумата 71.50 лв., представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.03.2017 г. до
26.05.2017 г., сумата 107.25 лв., представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.03.2017 г. до 26.05.2017 г.,
сумата 30.13 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода
от 04.03.2017 г. до 06.02.2018 г., сумата 10.20 лв., представляваща лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 04.03.2017 г. до
06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 500.00 лв.,
считано от 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 25.00 лв. – ДТ и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Постъпило е възражение по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника
във визирания двуседмичен срок. На осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата ДТ в размер на 25.00 лв. Същият е предявил иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането във
визирания едномесечен срок.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за
съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на договор
за заем, признати в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираните вземания приложими са материалноправните
разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, както и на чл. 86
от ЗЗД. Предявените искове са допустими, тъй като длъжникът е подал в срок
валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът
приема, че същите са основателни по следните съображения:
От данните по делото се установява по
безспорен начин, че между „М.К.“ АД и ответника Т.И.М. е възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключения договор за заем. „М.К.“ АД е предоставило
на ответника Т.И.М. сумата от 500.00 лв., който следвало да погаси на 13
седмични вноски, всяка една от които в размер на 40.60 лв. Същият сключил с
кредитора и договор за допълнителни услуги, съгласно който последният му
предоставил пакет от допълнителни услуги, финансиране и разсрочване на сключена
с посредничеството на „М.К.“ АД застраховка от Пакет „Комфорт“ за срок от 13
седмици, като седмичната вноска била в размер на 5.50 лв., както и застраховка
Защита от Пакет „Премиум Живот“ за срок от 13 седмици, като седмичната вноска
била в размер на 8.25 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален - счита се
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или
заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Предаването на сумата в
конкретния случай е факт, който не е спорен между страните по делото. Между
последните не е спорен и факта, че вземането на кредитора – „М.К.“ АД е
прехвърлено на ищеца „А.С.В.” ЕАД, както и че ответникът е уведомен за
извършената цесия. С оглед на изложеното и задължителната практика на ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й.; Решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Е.; Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Р.Б.) съдът приема, че е налице надлежно уведомяване по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, което има последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цесията е правен
способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор.
По изложените съображения съдът счита,
че при сключен валиден договор за заем всяка една от страните дължи изпълнение,
съответстващо на клаузите по договора, като в настоящия случай кредиторът е
изпълнил поетите с договора задължения, а ответникът не е изпълнил задълженията
си. В тежест на ищеца по предявения иск беше да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валиден договор за заем между страните с
уговореното съдържание, изпълнение на задължението да се предостави под формата
на заем претендираната сума, наличието на уговорка за възнаградителна лихва,
както и настъпване изискуемостта на вземанията. Всички тези факти бяха успешно
доказани от страна на ищеца, като следва да се отбележи, че по делото липсват
такива, от които да е видно погасяване на задължението от страна на ответника.
Предявеният иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, т. е. иск за съществуване на вземането,
следва да бъде уважен, а именно: следва да бъде признато за установено по
отношение на ответника Т.И.М., че дължи по Заповед № 54/7.02.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 65/2018 год. по описа на Районен съд
- Елена на ищеца „А.С.В.“ ЕАД, а именно: сумата 500.00 лв., представляваща
незаплатена главница по Договор за заем CrediHome № 1182-00017208/21.02.2017
год. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1182-00017208/21.02.2017 год., сумата 27.80 лв., представляваща договорна лихва
по договор за заем за периода от 03.03.2017 год. до 26.05.2017 год., сумата
71.50 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 03.03.2017 г. до 26.05.2017 г., сумата 107.25
лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 03.03.2017 г. до 26.05.2017 г., сумата 30.13 лв., представляваща
лихва за забава по договор за заем за периода от 04.03.2017 г. до 06.02.2018
г., сумата 10.20 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 04.03.2017 г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 500.00 лв., считано от 06.02.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, които са в
размер на 75.00 лв., както и направените разноски в исковото производство, които
са, както следва: сумата 25.00 лв. - държавна такса и сумата – 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът счита, че претенцията на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна до размер на 100.00
лв. по следните съображения:
Със Закон за изменение и допълнение на
ГПК, обнародван в ДВ брой 8/24.01.2017 год., влязъл в сила на 28.01.2017 год.,
е изменена разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която урежда заплащането на
адвокатско възнаграждение, което се присъжда в полза на юридически лица и
еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Актуалната към
настоящия момент редакция на същата гласи, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лв. В конкретния
случай съдът намира, че справедливото възнаграждение, което се дължи на ищеца е
в размер на 100.00 лв. На първо място настоящото производство не се отличава с
някаква фактическа или правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
С оглед на горното съдът счита, че на ищеца следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. в настоящото исково
производство. Претенцията му за разликата от 100.00 лв. до 300.00 лв. следва да
се отхвърли, като неоснователна.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.М.
с ЕГН ********** ***, че Т.И.М. дължи на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1335, район Люлин, ж. к. „Люлин - 10”,
бул. „*********” № 25, офис - сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д.
и Н.Т.С., сумата 500.00 лв. (петстотин лв. 00 ст.), представляваща незаплатена
главница по Договор за заем CrediHome
№ 1182-00017208/21.02.2017 год. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00017208/21.02.2017 год.,
сумата 27.80 лв. (двадесет и седем лв. 80 ст.), представляваща договорна лихва
по договор за заем за периода от 03.03.2017 год. до 26.05.2017 год., сумата
71.50 лв. (седемдесет и един лв. 50 ст.), представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.03.2017 г. до
26.05.2017 г., сумата 107.25 лв. (сто и седем лв. 25 ст.), представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
03.03.2017 г. до 26.05.2017 г., сумата 30.13 лв. (тридесет лв. 13 ст.), представляваща
лихва за забава по договор за заем за периода от 04.03.2017 г. до 06.02.2018
г., сумата 10.20 лв. (десет лв. 20 ст.), представляваща лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 04.03.2017 г. до 06.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 500.00 лв., считано от 06.02.2018
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.И.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1335, район Люлин, ж. к. „Люлин - 10”, бул. „*********” № 25, офис -
сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С., направените
разноски по заповедното производство в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет
лв. 00 ст.), както и направените разноски в исковото производство в размер на 125.00
лв. (сто двадесет и пет лв. 00 ст.).
ОТХВЪРЛЯ искането на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1335, район Люлин, ж. к. „Люлин -
10”, бул. „*********” № 25, офис - сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д.
и Н.Т.С., за заплащане от Т.И.М. с ЕГН ********** *** на юрисконсултско
възнаграждение за разликата от 100.00 лв. (сто лв. 00 ст.) до 300.00 лв.
(триста лв. 00 ст.), като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: