Р Е Ш Е Н И Е 154
гр. Пазарджик, 26.03.2009 г.
Пазарджишки
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на двайсет и шести февруари през две хиляди и
девета година…в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.М.
ЧЛЕНОВЕ: И.Д. Б.И.
при секретаря Г. М., като разгледа докладваното от съдия Д. ***. N 96 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК /отм/.
Обжалва се решение на Пазарджишкия районен съд по гр.
д. № 1763/08 г., с което е уважен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е прието за
установено по отношение на Б.Г.Л., Ю.Г.М., Н.И.Н. и Л.И.Г., наследници на К П наследодателка на ищцата Д.П.Ж., е била собственик към
момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. на земеделски имот: нива от 3,7 дка
в . м.”М я” в землището на гр. П, при съседи, описани в диспозитива
на решението.А, че Й А П.,
Въззивната
жалба е подадена в законния срок от двама от ответниците в първоинстанционното
производство, с оплаквания за нарушение на процесуални правила и
необоснованост, дължаща се на неправилно възприемане на доказателствата, невземане предвид и необсъждане
на такива от съществено значение за спора, като всичко това имало за резултат
противоречащ на материалния закон съдебен акт. По-конкретно се спират на
неправилното разпределяне на доказателствената тежест от съда, в нарушение на
чл. 127 от ГПК /отм./, тъй като районния съд приемал
в мотивите се, че основен въпрос за решаване на спора бил, дали ответниците са
доказали собствеността си върху имота. Твърдят, че ищците от своя страна не са
доказали правото на наследодателката си върху този
имот, като в тази връзка правят подробен анализ на събраните писмени и гласни
доказателства и на приетото заключение на вещо лице, като посочват конкретни
противоречия между изводите на районния съд и всички тези доказателства по
делото. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът да се отхвърли изцяло. Претендират
се разноските по делото.
В срока по чл.201 от ГПК е постъпил
писмен отговор от противната страна, който е лаконичен, в смисъл, че жалбата е
неоснователна и решението на районния съд следва да се остави в сила. По
подробни възражения срещу жалбата и във връзка с основателността на иска са
изложени след даване ход на делото по същество, в писмени защити от
пълномощници на ищцата Ж. и на едно от третите лица-помагачи Р.Ж.С..
Искът е предявен за установяване правото на
собственост на наследодателката на ищцата Й А П. върху
земеделски имот земеделски имот, находящ се в. м.”М Я”,
като се твърди, че тя е притежавала нива от 3,7 дка, от която 0,800 дка са възстановени
на наследниците й в стари реални граници. Същия имот бил възстановен в реални
граници и на ответниците, в качеството на наследници на К Г. Т, което
обуславяло правния интерес от завеждане на делото, с решението по което да се
разреши възникналия спор за материално право. Пред настоящата инстанция
пълномощникът на ищцата е уточнил искането на доверителката си, като го е
привел в съответствие с обстоятелствата, на коти се основава, а те очертават
спор за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на
ТКЗК по отношение на земеделската земя с площ 0, 800 дка, по отношение на която
има е признато правото да се възстанови в реални граници и на двете страни по
делото. Имотът е конкретизира като южната, незастроена
част от пл. № 957 в кв.146 по
обезсиления план на гр. П от 1959 г. или съответната част от пл. № 2753 по
плана на Воден синдикат /Водостопанския план на р. Т,
който датира от 1938 г. Именно по това искане следва да се произнесе съдът, тъй
като предмета на спора, посочен пред районния съд /цялата нива от 3,7 дка/, не
съответства на обема на правото, за което е възникнал спор за материално право,
според твърденията в исковата молба – възстановената в реални граници площ от
0, 800 дка на ищците или 0,798 дка по решение № 3Б054/1998 г., постановено от
ОСЗГ в полза на ответната страна/.
Ответниците по иска не оспорват факта, че наследодателката на ищцата е притежавал нива в м. “М Я” с
площ от 3,7 дка, но твърдят, че на място тя не съвпада с възстановената им в
реални граници част от имот пл. № 957 по кадастралния план на града от 1959 г.
Тази незастроена част от имота, върху която е
възможно възстановяването, била идентична с част от друга нива с обща площ от
4, 1 дка в същата местност, която е принадлежала на наследодателката
на ответниците и внесена от нея в ТКЗС.
Като се запозна с оплакванията в жалбата и доводите
на страните и обсъди събраните доказателства, въззивнитя
съд прие за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 14, ал.4 от
ЗСПЗ, допустим е с оглед изложените и подкрепени с писмени доказателства
твърдения за възстановяване в полза и на двете страни на един и същ имот,
индивидуализиран в границите му по обезсиления кадастрален план от 1959 г.
Спорът се отнася са частта от пл. № 957 по кадастралния план на гр. Пазарджик
от 1959 г., която представлява празно място, включено в границите на изцяло незасторения имот пл. № 9084 в кв. 146 по плана от 1984 г..
Именно така е индивидуализиран имота и в двете решения, издадени от ОСЗГ – гр.
П в полза на страните по делото, като в това, постановено по заявлението на н-ците на К А /ответниците/, точната площ е определена на 0,
798 дка. Съдът приема искът за допустим именно в този размер, тъй като относно
този имот, с площта, възстановена на ответниците, ищците имат правен интерес от
установяване правата на своята наследодателка към релевнтния за спора минал момент. Като е постановил решение
относно цялата нива от 3, 7 дка, която е
заявена за възстановяване от наследниците на Й П., районния съд е постановил
отчасти недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено по отношение на
частта от , извън индивидуализарния по-горе спорен
предмет ил
за за разлика
от 0,798 дка до 3,7 дка решението следва да бъде обезсилено и производството по
делото прекратено. Изпълнявайки функциите като въззивна
инстанция по ГПК /отм./, окръжният съд следва да
постанови решение по същество по отношение на искането, уточнено в настоящото
производство в открито съдебно заседание и до размера, по отношение на който
иска е допустим – възстановените на ответниците 0,798 дка, за които ищцата
претендира, че са принадлежали на наследодателката й,
като част от нейна нива с площ 3, 7 дка. Тъй като ответниците не отричат
правата й върху такава нива, но твърдят, че е съседна на имот на тяхната наследодателка, 0 ,798 дка от който правилно им е
възстановен в реални граници, спорът напрактика е
такъв за точното местонахождение и граници на имотите, притежавани от праводателите на двете страни към момента на образуване на
ТКЗС.
И двете страни разполагат с писмени доказателства относно
правата на своите наследодателки относно имотите, за
които твърдят, че са идентични /част от тях/ с процесния.
Наследодателката на ищците е призната за собственик
по обстоятелствена проверка на нива от 3 дка с н. а. от 1920 г., а през 1949 г.
е декларирала такава с площ от 3,7 дка в същата местност “М Я”. Наследодателката на ответниците от своя страна се снабдила
с нотариален акт също по обстоятелствена проверка през 1943 г. относно нива с
площ 4 дка в м.”М Я”, като е внесла 41 дка в същата местност в ТКЗС през 1956
г., видно от подаденото от нея заявление-декларация. Имената на съседите,
посочени от нея в документа за внасяне на нивата в ТКЗС, напълно съвпадат с тези
по нотариалния акт от 1943 г. Следователно няма спор относно правото на
собственост на двете наследодателки върху съответните
имоти, за които разполагат с нотариални
актове, като е очевидно, че те са две различни ниви, находящи
се в една местност, но различаващи се по площ и местонахождение, очертано от
посочените в документите съседи. Като съсед на нивата, притежавана от наследодателката на ответниците е посочен “Ю А. П”, което
име, въпреки начина на изписване с “ъ” накрая, вероятно е името на наследодателката на ищците, Й или Ю А. П.. Прави
впечатление, че няма точно съвпадение между имената и на двете наследододателки, посочени съответно в удостоверенията за
смъртта й наследниците им и тези по актовете за собственост. Въпреки това,
никоя от страните не е правила възражения в тази връзка, т. е. не е спорно, че
се касае до лица, които са били известни и са посочили пред нотариуса имена,
различни от тези, с които се водят в официалния регистър. И двете страни са
представили декларация за идентичност на имената, която е един частен документ,
който не може да докаже тази идентичност, но при липса на спор, съдът не следва
да се занимава с този въпрос. Очевидно за страните е ясна и безспорна
идентичността на лицата с тези различни имена, а логичното обяснение следва да
се търси в обичая от началото на миналия век омъжените жени да се записват не
са само с фамилията на съпруга, а добавят производно на тяхното лично име,
бащиното им име, а понякога, каквито са очевидно процесните
случаи – да записват и имената си по баща. Районния съд се е занимал по
специално с имената на наследодателката на
ответниците, като е приел, че освен всичко останало те били доказали, че именно
тя е лицето, за което представят документи за собственост. Този извод е едно от
основанията за уважаване на иска и е направен от една страна, без да се отдели
безспорното от спорното по делото, а от друга - в контекста на неправилното
разпределяне на доказателствената тежест между страните. Районния съд в грубо
нарушение на чл. 127 от ГПК /отм./ е счел, че
основният въпрос, на който следвало да се отговори, за да се установи кой
всъщност е бил собственик на процесното място, е дали
представените от ответниците писмени доказателства установяват правото на
собственост на тяхната наследодателка К П А. Всъщност
ищците са тези, които следва да установят по безспорен начин принадлежността на
правото на собственост върху процесния имот на
тяхната наследодателка, а ответниците, макар да се бранят
с възражение, че имотът е бил на техен праводател,не
е задължително непременно да са доказали това. За да бъде реализирана защитата
на ответниците, достатъчно е да се установят само някои от фактите, изключващи
правото на ищците. Тогава искът ще бъде отхвърлен, без значение дали
ответниците от своя страна са доказали, че са действителните носители на същото
това спорно право.
За да бъде
уважен предявения иск, ищците следва да са провели успешно пълното главно доказване
на фактите, от които произтича спорното право. В случая – че наследодателката им е притежавала имот, част от който е
идентичен с възстановения в реални граници на ответниците с решение № 3Б054 от
30.07.1998 г. Тук е мястото да се даде отговор на възражението на ищцовата страна, че това решение е нищожно, тъй като с
него, в нарушение на разпоредбите, очертаващи нейните правомощия
/компетентност/, ОСЗГ-гр.П е отменила предишен свой
отказ по отношение на същите лица и за същия имот. По повод на това възражение,
което според твърденията на самата ищца, ако е основателно, би направило нейната
претенция изцяло недопустима, поради липса на правен интерес, ВКС е указал в
последното си отменително решение, че валидността на
споменатия административен акт е неотносима към спора
при заведен иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Косвения контрол, който съдът
упражнява по отношение на постановените решения за реституция на земеделска
земя, се свежда до наличие на основанието за възстановяване на земята на едни
или други лица, като със сила на присъдено нещо се установява кой е притежавал
земята към момента на образуване на ТКЗС. Спазвайки указанията по приложения на
процесуалния закон, районния съд е прекратил производството срещу ОСЗГ –П,
която е била посочена като страна по иск за обявяване нищожност на горепосоченото
решение, който иск е недопустим, по съображения изложени от касационната
инстанция. Във въззивното производство ОСЗГ е била погрешно включена в списъка и
призована като страна, въпреки че вече няма такова качество. Настоящата
инстанция не дължи произнасяне по искането на ищцата за обявяване нищожността
на постановеното в полза на ответниците решение за възстановяване на процесния имот, по изложените по-горе съображения и следва
да разреши по същество единствено спора за принадлежността на материалното
право.
Настоящият състав приема, че ищците не са доказали
идентичността на притежаваната от наследодателката им
нива в м. “М я” и по-конкретно на част от нея с площ от 0,798 дка, със спорния
имот, възстановен в стари реални граници на ответниците. Данните, които
индивидуализират имота, собственост на наследодателката
Й П., се съдържат в нейния нотариален акт и това са площта му от 3 дка и
посочените имена на собственици на съседни имоти. Предвид изтеклия дълъг период
от издаването на нотариалния акт през 1920 г. до 1949 г., когато наследодателката е декларирала нива в същата местност, може
да се приеме, че е придобила по давност останалите 0,7 дка, поради което е
притежавала вече нива от общо 3,7 дка. Обема на правата й не се оспорва от
ответниците, но те твърдят, че се касае за имот, съседен на нивата от 4,1 дка
на тяхната наследодателка, от който спорната
земеделска земя е част. Преди образуване на ТКЗС единствения картен материал за
процесната местност е била В п на р. Т. Кадастралният
план от 1959 г. , по който страните, а и ОСЗГ са индивидуализирали спорния имот
е одобрен след като наследодателката на ответниците е
била внесла своя имот в ТКЗС през 1956 г. и една година след тази, която самата
ищца сочи като година на образуване на ТКЗС и обобществяване на процесния имот. Вещото лице обаче е установило, че имот пл.
№ 957 в кв.146 по обезсиления план на гр. П от 1959 г. с площ от 7 750 дка
/който очевидно поради голямата си площ не може да е идентичен с нивата, на
която и да е от страните по делото/ съответства напълно като площ и
конфигурация на два съседни имота, изчертани във В п, изготвен през 1938
г. Това са имот № 2754 с площ от
3 500 кв. м. и № 2753 с площ от 4 190 кв. м., вторият от които
съвпада с южната част от илот пл. № 957 по плана от 1959 г. и съответно част от него е идентична със спорната
земеделска земя, възстановена в реални граници на двете страни по делото.
Вещото лице не е открило данни за собствениците на имотите, заснети във В п. Такива
няма и в разписната книга към плана от 1959 г. относно имота, заснет с № 957 в кв. 146. Следователно, единствените
данни, позволяващи да се правят изводи
за наличието или липса на идентичност на притежавания от наследодателката
на ищцата имот с процесния, са площта и съседите към момента на издаване
на нотариалния акт, които могат да се сравнят съответно с размерите на двата самостоятелни
имота по В п от 1938 г. и със съседите, но вече на целия имот пл. № 957 по плана от 1959 г. / тъй като вещото лице е
открило данни за това, на чие име са били записани съседните имоти с № № 960, 88, 83, 82 и т. н., всички изчертани на скицата,
приложена към заключението/.
Относно площта на имота, притежаван от наследодателката на ищцата – 3 дка по нотариален акт или
3,7 дка по декларацията за притежавани непокрити имоти от 1949 г., очевидно, че
тя е по-малка от тази, включения в границите на имот № 2753 по плана от 1938 г.
Доколкото в него имотите са заснети след издаване на нотариалния акт в полза на
наследодателката на ищцата, логично е са се приеме,
че № 2753 не е нейния имот, тъй като той е със значително по-голяма площ. Този
извод се потвърждава и след обстойната и прецизна съпоставка между съседите по нотариалния
акт на наследодателката и тези на имот пл. 957 по
плана от 1959 г. Въз основа на това заключение съдът приема, че не е налице
идентичност между притежаваната от наследодателката
на ищцата нива в м. “М а” и незастроената площ, която
е възстановена в стари реални граници в полза на ответниците. Изводите на
вещото лице, че нивата на наследодателката на ищцата
в по-голяма степен съответства на имот № 2754, а тази на наследодателката
на ответниците – на имот № 2753 по В п, въпреки липсата на пълна категоричност,
в който смисъл се прави възражение от ищцата и третите лица-помагачи, дават
основание да се приеме, че липсва идентичност между имота на тяхната праводателка с процесния. На
практика доказателства за такава идентичност не са събрани, а тези в кориците
на делото, макар и с известна степен на вероятност, сочат, че тя е притежавала
съседен имот. По делото обаче не нужно да се установи по категоричен начин,
къде точно е бил нейния имот, а дали част от него се покрива със спорната
земеделска земя. Както става ясно от запазените графични данни и тези за площта
и съседите на имотите, такава идентиченост липсва.
Горният извод не се променя и от събраните гласни
доказателства, противно на твърдяното от ответниците по жалбата. Св. Т заявява, че
знае имота на ищцовата страна, тъй като последните
години преди включването му ТКЗС и после в урбанизираната територия на гр. П, и
е бил предоставен за ползване. Заявява, че именно част от него сега била незастроена, което е единствения сочен от вея белег,
свързващ го с проецесния имот. Показанията й обаче са
неубедителни, тъй като при извършената промяна на предназначението на процесния и съседните имоти и масовото застрояване в
квартала, тя не посочва никакви трайни, съществуващи на терена ориентири, въз
основа на които би могло да се установи сега местонахождението на някогашния
земеделски имот. Освен това говори за овощна градина, при положение, че
документите за собственост, представени от ищците са за нива, а и те са заявили
за възстановявани и сега с иска претендират за земя с такова предназначение.
Никога не са споменавали, че имотът, за който претендират е бил овощна градина
към момента на отнемането му. Освен това свидетелката говори за останали незастрони два парцела, при положение, че от приложените по
делото скици се вижда, че наоколо няма друг такъв освен този, част от който е процесния имот. При това, както се поддържа и от
пълномощника на жалбоподателите, гласните
доказателства не могат да се обсъждат и възприемат изолирано от същестуващите по делото изявления на самите наследници на Й
П., относно местонахождението на притежавания от наследодателката
им имот. В заявлението до ПК те не са посочили данни са конкретните му стари
реални граници, а не са го сторили дори и в жалбата си по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ
по приложеното гр. д. № 206/98 г. на РС-П. А в молба до
ПК-П една от сънаследниците Е А С. заявява, че “в
момента нивата е застроена с къщи”.
Всички тези доказателства, преценени в
съвкупност, навеждат на извод, различен от направения от районния съд, а
именно, че искът не е доказан и следва да бъде отхвърлен, в частта в която е въззивния съд го приема за допустим след направеното пред
него уточнение и след съобразяване обема на правото, по отношение на което действително
съществува спор по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ – 0,798 дка, идентични с част от имот
№ 2754 по В пн от 1938 г. и с южната част от имот пл.
№ 957 в кв. 146 по обезсиления кадастрален план на гр. П, индивидуализирани към
момента на постановяване на решение № 3Б054/30.07.1998 г. /в полза на н-ци К П А/, съгласно приложена скица, като част от имот пл.
№ 9084 в кв. 146 по плана от 1997 г. По делото има данни, че след тази дата
кадастърът е попълнен, като възстановения на ответниците имот е заснет като
самостоятелен с друг номер, но с оглед характера на производството, съдът не
намира за нужно да допълва индивидуализацията на имота и с тези данни.
В останалата част – по отношение произнасянето
за правото на собственост на наследодателката на
ищцата за разликата до 3, 5 дка, съдът счита решението за недопустимо, по
изложените по-горе съображения, поради което следа да го обезсили и прекрати
частично производството.
Предвид изхода на спора ищцата дължи на
ответниците всички сторени разноски за производството пред първата и въззивна инстанция, които са в размер на 537, 50 лв.
По изложените съображения и на осн. чл. 208 и чл.209 от ГПК /отм/,
Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение на Пазарджишкия районен съд по гр. д. № 1763/08 г., в частта, с която искът по чл. 14, ал.4 е уважен по отношение земеделския имот –
нива в м. “Малкия якуб” в землището на гр. Пазарджик до размера от 0,798 дка, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от Д.П.Ж. за приемане
за установено по отношение на Б.Г.Л., Ю.Г.М., Н.И.Н. и Л.И.Г. /наследници
на К П А,/, че наследодателката
й Й А П. е била собственик
към момента на образуване на ТКЗС на следния имот: земеделска земя с площ от 0,798
дка, представляваща част от нива в м.”М я” в землището на гр. П, идентична с
част от имот № 2754 по В п от 1938 г. и с южната част от имот пл. № 957 в кв.
146 по обезсиления кадастрален план на гр. П от 1959 г., възстановен на
ответниците в стари реални граници с решение 3Б054/30.07.1998 г. по
заявление вх.
№ 64681/1991 г. и индивидуализиран в същото по действащия към момента на
постановяването му план на града като част от имот пл. № 9084 в кв. 146.
ОБЕЗСИЛВА
решението в останалата част и прекратява производството по иска по отношение на
останалата площ на нива от 3,7 дка в
м. “М я” в землището на гр. П /или за разликата от 0,798 дка до 3,7 дка/.
ОСЪЖДА
Д.П.Ж. ДА ЗАПЛАТИ на ответниците по иска: Б.Г.Л., Ю.Г.М., Н.И.Н. и Л.И.Г.,
разноски в размер на 537,50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на
препис от същото от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.