Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16.08.2022
г. гр.
Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на триндесети юни две хиляди двадесет и втора година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка ТЯ.
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 339 по
описа за 2021 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 вр.чл.422 от ГПК във
връзка с чл.9 от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД твърди, че между “Вива
Кредит” ООД и ответника А.Н.Я. е сключен договор за паричен заем № 5460677 от
10.08.2018 г., по силата на който на същия е предоставена сумата от 600 лева, а
той се е задължил да я върне в срок до 08.03.2019 г., на 7 месечни погасителни
вноски – всяка в размер на 133.10 лева, ведно с договорна лихва. Заемателят не е изпълнил задължението си по
договора: главницата в размер на 600 лева, сумата 83.27 лева договорна лихва за
периода от 09.09.2018 г. – датата на първата вноска до 08.03.2019 г. – датата
на настъпване на падежа на договора. Освен това не е изпълнил задължението си да
представи на кредитора обезпечение в тридневен срок от сключването на договора,
поради което дължи и неустойка в размер на 248.43 лева. От последната падежна
дата ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 248.43 лева, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лева, лихва за
забава върху непогасената главница в размер на 45.68 лева за периода от
10.09.2018 г. – датата на допускане на забава на погасителната вноска до
28.01.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата. С договор за цесия от 01.12.2016 г. и
приложение към него от 02.05.2019 г. вземанията са прехвърлени на ищеца, за
което длъжникът е уведомен. За събирането им е издадена заповед за изпълнение №
161/20.02.2020 г. по ч.гр.д. № 242/2020 г. по описа на РС Асеновград, същата е
връчена на длъжника, в предвидения по ГПК срок длъжника не е подал възражения
(същата му е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК), поради което е
указано на заявителя в срок да предяви иск за установяване на вземането. Ето
защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи горните суми. Ангажира доказателства, претендира
направените по делото разноски, както и тези, извършени в заповедното
производство.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.Н.Я., чрез назначения
особен представител адвокат Е.В., които оспорва иска като неоснователен.
Заявява: че не е налице облигационна връзка м/у ответника и ищеца; представения
договор не е подписан от ответника – оспорва подписа му в договора; не са
представени доказателства за получаване на сумата 600 лв. от ответника;
сключения договор за цесия е с дата предхождаща датата на сключване на договора
между страните; цесията не е породила действие по отношение на длъжника – за
което излага подробни съображения. Направени са възражения за нищожност на
договора и недействителност на клаузите в същия. Не ангажира
доказателства.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 242/2020 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено А.Н.Я. да заплати на кредитора „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД описаните в исковата молба суми. Препис от същата е
връчен на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, а настоящият иск е
предявен в предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на
заявителя, поради което е допустим.
От ангажираните
доказателства се установява, че между
страните: “Вива кредит” ООД
и ответника А.Я. е сключен договор за паричен заем № 5460677 от 10.08.2018 г.,
по силата на който на А.Я. е предоставена сумата от 600 лева, а тя се е
задължила да я върне в срок до 08.03.2019 г., ведно с договорна лихва или общо
сумата от 931.70 лева, на 7 равни месечни вноски в размер на 133.10 лева. Освен
това ответникът се е задължил в тридневен срок да представи обезпечение на
задължението му: поръчителство от две физически лица или банкова гаранция, а в
случай на неизпълнение – да заплати неустойка в размер на 248.43 лева, която
също се дължи на 7 вноски, платими на съответните дати в погасителния план, с
включване на която задължението се увеличава на 1180.13 лева.
От приетата по делото ССчЕ на вещото
лице Марияна А., което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че по договор за паричен заем № 5460677 от 10.08.2018 г., към
датата на цесията 02.05.2019 г. и датата на изготвяне на експертизата, няма
извършени плащания от името на заемополучателя. Сумата 600 лв. (договорена
главница) е усвоена с подписването на договора в брой, като е издаден от „Вива
Кредит“ ООД разходен касов ордер № 202/10.08.2018 г., за получена сума 600 лв.
от А.Н.Я. – с положен подпис от нея върху РКО. Съгласно счетоводни документи,
начисленото задължение по Договор за паричен заем № 5460677/10.08.2018 г., към
датата на експертизата от заемополучателя
А.Н.Я., съгласно клаузите на същия е:
главница 600 лв., договорна лихва 83.27 лв. (09.09.2018 г. до 08.03.2019
г.), такса за експресно разглеждане на документи 248.43 лв. (09.09.2018 г. до
08.03.2019 г.), неустойка 248.43 лв. (09.09.2018 г. до 08.03.2019 г.), такса разходи по събиране 245 лв., лихва за
забава 45.68 лв. (10.09.2018 г. до 07.02.2020 г.) – общо 1470.81 лева.
От приетата по делото СГрЕ на вещото
лице М.С., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че
положените подписи и имената изписано ръкописно в/у договора за кредит и
разходен касов ордер № 202/10.08.2018 г. за получена сума са положени и
изписани от А.Н.Я..
Ответникът не
твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил частично или изцяло поетите с
него задължения за връщане на главницата и за заплащане на уговорената
договорна лихва, като не оспорва и размер на дължимите за това суми.
Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /р.№ 23 от 7.07.2016 г. по
т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Сключеният между страните договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция (така
в определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).
По процесния договор за потребителски кредит на
ответницата е предоставена в заем сума от 600 лв., при уговорен ГЛП
в размер на 40.30 % и ГПР в размер на 49.47 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична
сума. Посочените клаузи от процесния договор
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в
такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните
престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти.
За да е налице нищожност е
необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали са налице действия, които да правят договора нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Принципно, възнаградителната лихва съставлява
цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.
Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о., "понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....".
Съдът счита, че
претенциите за: такса за експресно разглеждане на документи, в размер на 248.43 лв. и разходи
и такси разходи за извънсъдебно събиране В РАЗМЕР НА 245 лв. противоречат на ЗПК,
на добрите нрави и са нищожни по следните съображения:
Тези клаузи са нищожни като противоречащи на
добрите нрави, тъй като многократно увеличават размера на кредита, без яснота
относно насрещната престация. На следващо място, тази такса уговорена по този
начин противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в
чл. 19, ал. 5 – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат
за нищожни. Таванът на ГПР, който е предвиден с императивна разпоредба на
закона, би бил многократно превишен, ако в договора има уговорена
възнаградителна лихва и други такси.
Клаузата
на претенцията за неустойка при
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез поръчител или
банкова гаранция, в 3- дневен срок от подписване на ДПК също е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави.
Възражението на ответника е за
нищожност на уговорката за заплащане на неустойка, при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. В чл. 4, ал. 1 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения
– две физически лица или банкова гаранция. На първо място следва да се
отбележи, че нито едното, нито другото съставлява обезпечение само по себе си
по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно се има предвид поръчителство,
което е договор между кредитора и трето лице, което отговаря за изпълнение на
задълженията на длъжника. Поради това няма как заемателят да носи отговорност
за сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за банкова
гаранция по принцип зависи от волята на ответника, но той не съставлява
обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от
ЗЗД.
Отделно от горното
съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме
за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, при съблюдаване и на примерно изброените
критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При така
посочените критерии и след анализа на доказателствата съдът намира, че
уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. По настоящия договор естеството на уговореното задължение е непарично,
същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, което цели да обезпечи
изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се върне
заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението
задължението по чл.3, ал.3 не може да се определи като такова, с оглед интереса
на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да
бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на
договора. Допълнителен аргумент в тази насока е, че се касае за заем в малък
размер при минимална лихва с краткосрочно връщане. На следващо място следва да
се отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече някакви
предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова. Тези
доводи обуславят извода, че клаузата за заплащане на неустойка не съответства
на своята обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди. Чрез нея
заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага,
която не му се следва и която е забранена от разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
С това клаузата противоречи на добрите нрави и заобикаля закона, тъй като цели
неоснователно да обогати заемодателя. Поради това съдът намира, че направеното
възражение е основателно и уговорката за заплащане на неустойка е нищожна.
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва
да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26
се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели
да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася
за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл
параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти
състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се
дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо
след 3 дни от подписване на ДПК е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция, за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника
се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на
длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да
отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от
Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89
Marleasing и 14/83 Von Colson).
На следващо място следва да се посочи, че
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване.
На последно място, по този начин се заобикаля
законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с
тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига
до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че
тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е
нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне
преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция
не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да
претендира описаната неустойка.
В резултат на изложеното съдът
стига до извода, че процесният договор за кредит е нищожен като сключен в
нарушение на добрите нрави.
Исковите претенции за 83.27 лева /осемдесет и три лева и
двадесет и седем стотинки/ - договорна лихва, за периода от 09.09.2018 г.
до 08.03.2019 г., 248.43
лева /двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ - такса за експресно
разглеждане на документи; 248.43 лева /двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 245 лева /двеста четиридесет и пет лева/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, следва да се отхвърлят като неснователни.
Връщането на получената сума като главница по
договора за кредит категорично се дължи от лицето, което я е получило - в
случая не е налице дарение или друго обстоятелство, което да изключва дължимост
на главницата. Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия /
чл.23 ЗПК/.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, направени в настоящото и в
заповедното производство, по съразмерност. Или от общо направените в разноски
от 89.44 лева в заповедното и от 907.45 лева в настоящото производство,
ответникът следва да заплати съответно 39.13 лева – по заповедното производство
и 397.04 лева – по исковото производство.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.Н.Я., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК 202527341
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Панайот Волов” № 29,
ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев,
сумата от 600 лева (шестотин),
представляваща главница, дължими по договор за паричен заем № 5460677/10.08.2018 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на 45.68 лева (четиридесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки) за периода от 10.09.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 28.01.2020 г., и в размер на законната лихва от тази дата
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение № 161 от 20.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 242/2020 г. по
описа на Асеновградския РС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните
суми: 83.27 лева (осемдесет и три лева и
двадесет и седем стотинки) – договорна лихва, за периода от 09.09.2018 г. до
08.03.2019 г., 248.43
лева (двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки) такса за експресно разглеждане на документи; 248.43 лева (двеста четиридесет и осем
лева и четиридесет и три стотинки) неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; 245 лева (двеста четиридесет и пет
лева)
разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението
ОСЪЖДА А.Н.Янева, ЕГН **********
***, № 24, да заплати на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК 202527341
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Панайот Волов” № 29,
ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов, сумата от 39.13 лева (тридесет и девет лева и
тринадесет стотинки), направени по заповедното производство разноски и сумата
от 397.04 лева (триста деветдесет и
седем лева и четири стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: