Решение по дело №6033/2011 на Районен съд - Пазарджик

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                              гр. Пазарджик, 31.10.2013 г.                         

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на  шестнадесети октомври , през две хиляди и тринадесета     година  в състав:

                  

                             Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА          

При секретаря П. К. и в присъствието на прокурора........................................... като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 6033  по описа за  2011  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

            Предявен е иск за делба на недвижими имоти. Правното основание на иска  е чл.34 ал.1 Закона за собствеността. Производството е в първа фаза по допускане на делбата.

            В исковата  си молба против Е.В.Л. ЕГН ********** *** , ищецът М.Н.Л. ЕГН ********** *** , твърди , че с ответницата са бивши съпрузи , като техният брак е бил прекратен с развод , допуснат със съдебно решение по гр. д. № ***** г. на ПРС  , считано от 04.07.2011 г. Твърди , че в дворно място , представляващо УПИ VІІІ-9870 в кв. 80 А по плана на гр. Пазарджик, , бащата на ответницата притежавал построена двуетажна жилищна сграда, долепена до друга такава сграда – собственост на трето лице . Твърди , че тези сгради били построени в държавно дворно място , въз основа на отстъпено право на стоеж. Впоследствие преди повече от 10 години, собствениците на тези сгради са закупили от държавата по 1/ 2 ид.ч. от това дворно място . Ищецът поддържа , че непосредствено след сключването на своя брак през 1988 г.  със съпругата му заживели в жилището собственост на нейните родители. По предложение на последните , ищецът заедно с бившата му съпруга през 1990 г. построили в дъното на дворното място , друга жилищна сграда с площ от около 60-65 кв.м. , състояща се от спалня , кухня, дневна  и санитарен възел. Заживели в тази сграда  до развода си , а към момента на подаване на иска, ищецът поддържа , че живеел само той , тъй като бившата му съпруга заминала да работи в Италия. Строителството било извършено без строителни документи , предимно лично и с помощна на близки на ищеца / с тяхна лична и финансова помощ /. Ищецът поддържа , че упражнявайки  владение върху тази постройка  в продължение на повече от десет години, придобили собствеността върху нея по оригинерен начин – чрез давностно владение и тъй като това владение било съвместно  с ответницата – събоствеността , която придобили имала характер на СИО , прекратено с техния развод. Ищецът желае тази съсобственост да бъде прекратена, поради което се моли съда да постанови съдебно решение, с което да се допусне и извърши делба на процесната сграда. Допълнително се представят писмени данни , във връзка с индивидуализацията на процесната сграда , съгласно действащия кадастрален план на гр. Пазарджик, като САМАОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна с идентификатор 55155.505.813.8 със застроена площ от 80 кв.м. , брой етажи : 1 , построена в поземлен имот с   идентификатор 55155.505.813 с административен адрес : гр. Пазарджик, ул. „Минзухар „ № **** Сочат се доказателства.              

В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор  от ответницата по предявения иск за делба, в който същата поддържа, че  този иск е неоснователен , тъй като описаната в исковата молба постройка  е собственост на родителите на ответницата. Същата твърди, че тази постройка била изградена по инициатива  на нейния баща за нуждите на младото семейство. Поддържа, че това жилище било изградено със средства дадени от нейния баща, като ищецът през този период почти не работел ,а семейството нямало никакви спестявания и се издържало с финансовата помощ на родителите на ответницата. През годините обаче, родителите на ответницата не са имали намерение да им отстъпват постройката завинаги , плащали са си данъка върху нея и всички хора знаят , че те са собственици както на парцела,  така и на постройката в дъното му.Ответницата поддържа, че постройката им била предоставена за ползване и обитаване и поради това , те винаги са имали качеството на  държатели.

В хода на производството по делото са конституирани за участие в процеса като трети лица помагачи на страната ответницата – нейните родители В*** Х.Г.  и К.И.Г. ***, които  лично , респективно чрез процесуалния си представител поддържат, че иска е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Сочат се доказателства. 

Съдът  като съобрази доводите на страните  и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира  за установено следното от фактическа страна.

Не се оспорва , а и от представените по делото заверени преписи от съдебно решение , постановено по гр.д. № **** г. по описа на ПРС  и  решение по гр.д. № ***. по описа на ПОС , безспорно се установява, че главните страни по делото са бивши съпрузи, чиито брак е сключен  на 31.07.1988 г. и е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение , постановено по гр.д. № *** г. по описа на ПРС. Със същото съдебно решение, съдът след като е приел , че по делото не са налице доказателства за собствеността на семейното жилище , възникнала  в полза на страните,  е предоставил неговото ползване на ответницата в настоящото производство за изпълнението на което решение, същата се е снабдила с изпълнителен лист от 25.01.2012 г.

От представения по делото констативен нотариален акт № 30 / том ІХ, нот.дело № *** г., както и договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.12.1998 г.  се установява, че бащата на ответницата – трето лице помагач В.Х.Г.  е собственик  по наследство, делба  и въз основа на договор за отстъпено право на строеж от 29.08.1957 г. на застроената в източната част на парцел VІІІ-9870 в кв.80 а – Държавен -   едноетажна масивна жилищна сграда застроена върху 56 кв.м. Установява се безспорно, че през 1998 г. В.Х.Г.  е закупил 1/2 ид.ч. от описаното по-горе дворно място – чрез цитирания по-горе договор за продажба на държавен недвижим имот.

От представените : данъчна оценка изх. № 001191/ 17.02.2012 г. , приходни квитанции № 3908/ 18.05.2011 г., 14772/ 16.03.2012 г., № 110426 / 17.07.2013 г. ,данъчна декларация парт.№ **********/ 002, удостоверение изх. № 13-10-1082/ 18.01.2013 г. , издадено от Община Пазарджик – О“МДТ“ се установява, че В. Гаждов е подал данъчна декларация през  2012 г. за построената в имота му жилищна постройка / процесната / и той е данъчно задълженото лице за заплащането на съответния данък за тази постройка.

По делото е представено удостоверение, издадено от ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД ,  и договор № ********* / 01.09.1998 г. , като от тези две писмени доказателства се установява, че ищецът М.Л. е титуляра на партидата  на елетро- и ВиК – инсталациите  и свързаните с тях услуги в жилищна сграда , находяща се на ул. „Минзухар „ № **** в гр. Пазарджик..

От представените по делото заверени преписи от трудовата книжка издадена на името на ищеца М.Л., съдът констатира , че се касае до два различни документа/ вероятно последователно издадени във времето / трудови книжки , като от документа касаещ времеви период относим към правнозначими за настоящо дело обстоятелства   се установява, че за периода 1985 г. до 1988 г. , ищецът е работил по трудово правоотношение в СУ „Заводски строежи „ на длъжност „заварчик“ , а за периода от 21.10.1990 г. до 24.10.1996 г. е работил в АД „Бесатур „ на длъжност „ портиер „ с 6-часов работен ден.

От заключението на допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза се установява , че процесният имот представлява самостоятелен жилищен обект – еднофамилна едноетажна жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м. Жилищната сграда е построена без строителни книжа и документи  и без отстъпено право на строеж , като собствеността върху дворното място е придобито при равни права от ТХМ и В.Х.Г. през 1998 г. Процесната сграда е била отразена и заснета в кадастралния план на гр. Пазарджик . Според удостовереното в представената по делото скица , тази сграда е записана в кадастралния регистър към плана от 2008 г. като собствена на В.Х. Гаджев.

По делото са събрани и гласни доказателства , като показанията на разпитаните по делото свидетели условно могат да бъдат   разделени и анализирани в две категории. Свидетелите посочени от ищцовата страна – Л.Л. , И.К., С.Л., СК и СК  , поддържат, че процесната сграда започнала да се строи през 1990 г. , като ищецът полагал личен труд, както при събарянето на стара сграда , извършването на новите изкопните работи, така и при изграждането на новата . Свидетелите са категорични, че през този период братът на ищеца както и той самият работели при бащата на ответницата / тъст на ищеца /  В.Г., който имал печеливш бизнес от отглеждането на гъби и на пилета. Съгласно тази категория гласни доказателства , през процесния период брата на ищеца помагал на майсторите за изграждането на постройката. Майката на ищеца от своя страна работела в СМК  и помагала със закупуването  и доставянето на строителните материали. Ищецът поръчвал заявките на тези доставки  и той извършвал плащанията. Свидетелката С.Л. твърди, че нейният син дошъл да й каже, че в старата къща нямало място за тях  и не могат да живеят така, поради което започнали да си строят новата къща. Свидетелят СК твърди, че по поръчка на ищеца е направил вътрешната мазилка на сградата, като ищецът  му помагал и накрая той си уредил сметките с майстора.

Втората категория свидетели , посочени от ответницата и третите лица помагачи – ТС , АМ, СС, Б.Г. и НС са категорични , че процесната постройка е построена от В  Г. - с негови средства , за да може в това жилище да живее дъщеря му със своето семейство. Свидетелите установяват , че В.Г. по това време разполагал с много парични средства , тъй като развивал успешна търговска дейност.Свидетелката С**твърди, че в дворното място живеел най- напред нейният  баща Х*. Той бил построил старите жилищни сгради , а също  и един навес, в който  се гледали животни. Когато ответницата се оженила, нейният баща В.Г. решил да построи на младото семейство отделно жилище, за да живеят докато те се устоят някъде със собствено такова. За строителството се използвали  старите основи на построения навес. Под стаята  на хола останало мазе, в което майката на ответницата си прибирала бурканите , тъй като правела зимнина  и за двете семейства, а старата жилищна сграда не разполагала с мазе, понеже  всички стаи в нея се използвали за живеене. Свидетелката твърди, че всички консумативи за ток, вода , кабелна телевизия  се заплащали или от ответницата или от нейната майка. Свидетелят М*** също поддържа, че в постройката имало зимник, в който  В.  си слагал зимнина, ракийка, а под сайванта подреждали дърва и въглища. Свидетелят М*** и свидетелят  С* са категорични по въпроса, че ищецът не е работил при строителството на къщата, а е участвал при довършителните работи. Свидетелят С**  установява, че на работниците за строителството е заплащал В., който по-късно си ползвал избата и тавана на постройката, тъй като със семейството на дъщеря му живеели в едно домакинство.Свидетелят Б.Г. твърди, че като строител е взел участие в строежа да жилището, което се построило върху основите на друга стара постройка.Твърди, че за всички разходи по изграждането е заплащал В., който в този момент разполагал с финансови средства. Свидетелите са категорични , че  не са чували да има някакви спорове относно собствеността на постройките в този двор.

По делото не се оспорва , че делба на процесния имот  между тези страни  и на това основание не е извършвана.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема , че предявеният иск за делба на процесния недвижим имот   е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и следва да бъде отхвърлен по следните съображения.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът и ответницата  в настоящото производство са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод. Безспорно също така се установява, че процесната постройка представлява самостоятелен обект – еднофамилна едноетажна жилищна сграда, като не съществува спор и относно факта, че това жилище е било построено по време на брака на страните. Съдът приема , че се касае за новопостроена сграда , а не за преустройство на съществуваща, тъй като безспорно от събраните гласни доказателства се установява, че на място е съществувал навес за отглеждане на животни , който е бил изцяло съборен и от него са използвани само част от основите  и малка част от една от стените, но строителството на постройката е извършено изцяло. Тези показания се подкрепят и от заключението на допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза.  

След анализ на събраните по делото доказателства и с оглед тежестта на доказване, която ищецът   носи по така предявения иск  за делба , съдът приема  , че по настоящото дело не са събрани  доказателства от които да се направи обоснован извод за съсобствения характер на процесния имот. Безспорно е , че семейството на ищеца до развода между съпрузите   е живяло  в този имот, но обективният елемент на владението – упражняването на фактическата власт съвпада с този при държанието. Различието е в субективния елемент, който определя  упражняването на фактическата власт като владение. Намерението да се свои вещта се предполага / чл. 69 ЗС / , но за да се трансформира фактическото състояние , упражнявано  чрез действия  съответстващи на определено вещно право- е необходимо потвърждаването  на наличието на намерение за своене , чрез демонстриране на намерение на страните да  владеят имота само за себе си / а не като държатели на имот построен в чуждо дворно място /. Установява се , че ищецът  е участвал с личен труд  и с влагането на семейни средства / каквито са били неговите доходи по време на брака / за построяването , за довършителните работи и за заплащане на консумативи за ползването на  жилищната сграда , която са обитавали , но тези фактически действия  не биха могли да породят вещни права , а само и единствено евентуално облигационни претенции между страните или по отношение на трети лица.  Следва да се има предвид , че за да  са превърнали   владението си в самостоятелно, освен , че  двамата съпрузи  следва да  са предприели действия , които да отричат правото на собствениците на земята , която е съсобствена при равни права с трети лица /  за което по делото липсват доказателства /, но и да са отблъснали  владението на тези собственици върху построената в чуждо дворно място сграда   в продължение на десет години  при условие,  че тези собственици да са знаели  за промяната в техните  намерения  и за самостоятелността на тяхното владение през този същия период. Съгласно чл.92 ЗС, собственикът на земята  е собственик и на постройките върху нея,  освен ако не е установено друго. В настоящото производство безспорно се установява, че земята е придобита от третото лице помагач В.Г. при равни права с неговата сестра – през 1998 г. , а процесната сграда е построена без отстъпено право на строеж в този имот според твърденията на ищеца около 1990 г. – т.е. към момента на придобиването на земята поначало не е бил изтекъл 10 годишния давностен срок за оригинерно придобиване на сградата отделно от земята. С придобиването на собствеността върху земята по силата на чл. 92 ЗС собствениците й са станали собственици  и на построените към този момент сгради. От този момент нататък обаче липсват каквито  и да било доказателства , ищецът заедно с неговата съпруга да са демонстрирали намерението си да своят това жилище и да са отблъснали владението на собствениците на земята. Вярно е , че през същата 1998г. / няколко месеца преди придобиването на държавната земя / ищецът е станал от свое име абонат на ВиК дружеството за доставка на вода в процесната жилищна сграда , но  и в раздел І от самия договор за доставка на тази услуга е записано, че абонат по смисъла на договора  е собственика или друго упълномощено лице. Дори и ако се приеме, че с влагането на личен труд и семейни средства в строителството и с поемането на отговорността за заплащането на консумативите за това жилище , ищецът е имал  намерението си да го свои / т.е да го държи като свое / , по делото не са налице категорични доказателства, че е демонстрирал това владение и е от блъснал владението на собствениците на земята. Достатъчен е само безспорно установения от гласните доказателства факт, че през годините семейството на В.Г.  са приемали , че са едно семейство с това на ищеца  и освен това са ползвали за свои нужди помещения от тази постройка / св.  С** , св.С** и св. М*** /, тъй като не са разполагали с обслужващи помещения в старата жилищна сграда.

При тези данни съдът приема , че по настоящото дело  не е  оборена презумпцията на чл.92  ЗС , а именно не установява  придобиването на собствеността върху постройката да се отклонява от това общо правило , тъй като не се установява да са се  осъществили всички елементи на фактическия състав  на твърдяното от ищеца придобивно основание.

Тъй като в настоящото производство  не се събраха  доказателства за съсобствения характер на недвижимия имот  предмет на настоящия правен спор, то и предявения иск за допускането му до съдебна делба се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на изхода от делото, ищецът  ще следва да заплати  следващата се държавна такса върху отхвърления иск  в размер на 100,00 лв., както по делото не са предявени искания за присъждане на разноски от ответницата и такива не й се дължат. Третите лица помагачи нямат право на разноски съгласно чл. 78 ал.10 ГПК.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен предявения иск за делба   от М.Н.Л. ЕГН ********** *** , представляван от адв. С.В.  от ПАК  против Е.В.Л. ЕГН ********** *** / с участието на трети лица помагачи на страната на ответницата В***  Х.Г.  и К.И.Г. ***/ ,   на следния недвижим имот : САМАОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна с идентификатор 55155.505.813.8 със застроена площ от 80 кв.м. , брой етажи : 1 , построена в поземлен имот с   идентификатор 55155.505.813 с административен адрес : гр. Пазарджик, ул. „Минзухар „ № ***

ОСЪЖДА М.Н.Л. ЕГН ********** *** , представляван от адв. С.В.  от ПАК  да заплати следващата се държавна такса в размер на 100,00 лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.

 

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :