О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, VІІ състав, в закрито заседание на 31 май 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря ………...……………………………………. и с участието на
прокурор ..……………………………………………………………разгледа
докладваното……. от съдия ЖЕКОВ…………….……. гр. дело № 4805 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД срещу И.П.П., с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР.
С разпореждане от 24.11.2020 г.
съдът е изпратил исковата молба на ответника за отговор. Съобщението и
съдебните книжа обаче не са връчени, тъй като ответникът не е бил намерен на
адреса, посочен в исковата молба, който съвпада с постоянния и настоящия адрес
на лицето съгласно и справката
по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Според вписването на връчителя,
ответникът не е бил открит на адреса, който съвпада с постоянния му и настоящ
адрес според данните в НБД „Население”. Не са налице данни за месторабота на ответника,
изискани служебно от съда в изпълнение на нормата на чл. 47, ал. 3 изр. 3 ГПК.
Залепено е уведомление, но ответникът не се е явил в двуседмичния срок, за да
получи съдебните книжа, което се установява от отбелязването върху съобщението.
Затова с разпореждане от 05.05.2021 г. съдът е задължил ищецът да представи
доказателства, че е внесла по сметка на РС Стара Загора сумата от 300,00 лв. за
възнаграждение за особения представител, който следва да бъде назначен на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Съобщението е връчено на адреса на ищеца на 18.05.2021
г. В дадения срок, който е изтекъл на 25.05.2021 г. /вторник, присъствен ден/,
ищецът не е изпълнил указанията на съда. Не е поискано и продължаване на срок
по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.
Когато ответникът е призован при
условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително
условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за
особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на
ищеца по чл. 47, ал.6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен
представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на разноски
от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки
изрични указания на съда за това е основание за връщане на исковата молба
поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по
делото – така напр. определение № 211/01.04.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 11/2013
г., ІV г.о., определение № 602/09.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. №7217/2013 г., І
г.о., определение № 1/04.01.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 3320/2016 г., І г.о. и
др.
След като определената сума за
възнаграждение за особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
/съставляваща разноски по реда на закона/, не е била внесена от ищеца, то е
налице нередовност на исковата молба по смисъла чл. 128, т. 2, пр. 2-ро ГПК,
която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и
производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал.
4, вр. ал. 3 ГПК. Назначаването на
особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се
извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това. То не е
действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /тоест не
зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което
разпоредбата на чл. 77 ГПК в случая е неприложима. Тази разпоредба е
систематично свързана с разпоредбата на чл. 76 ГПК и тълкуването им в тяхната
взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на
неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса.
Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество
предпоставка за движение на делото. Разноските, които са възложени на страната
и които тя следва да плати преди извършване на определени процесуални действия,
са приравнени на държавна такса, с оглед и разпоредбата на чл. 128, т. 2 ГПК. Последица
от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при
надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на
производството по делото.
С оглед на тези обстоятелства съдът
намира, че ищецът не е изпълнил указанията на съда и исковата молба трябва да
бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. При действието на правилата за
проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите
приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало в чл.
7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда в срок е основание
за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Това е така, защото при
констатирана нередовност на исковата молба, съдът дава указание и срок на ищеца
да я отстрани, а както се посочи неизпълнението в срок на дадените от съда
указания винаги има за последица връщане на исковата молба /така и определение
№ 162/ 12.04.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1252/2018 г., III г.о./. Освен това
срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират
правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба /така
определение № 17/06.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 724/2010 г., IV г.о.,
определение № 453/17.09.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 395/2011 г., III г.о./.
Поради изложеното съдът намира, че
след като ищецът не е изпълнил указанията на съда, исковата молба следва да
бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото -
прекратено.
С оглед на изложените съображения, Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба на „Кредитреформ България“ ЕООД
подадена против И.П.П. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4805/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Определението
може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред Старозагорски окръжен съд в
седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :