Р Е Ш Е Н
И Е
№
1565
гр. Пловдив, 03 октомври, 2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Второ отделение, 29-ти състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети февруари, през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело
№ 2234 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на С.А.Р., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Ревизионен
акт № Р-16001621005406-091-001 от 27.04.2022 г., издаден от З.В. - Началник
сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията, и В.К. - главен инспектор
по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Смолян, ръководител на ревизията,
в частта му, с която е изменен с Решение № 359 от 08.08.2022 г. на Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, за допълнително
установен данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 35 395
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 17 905,40 лв.
С жалбата се
навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира
неговата отмяна от съда. Основните възражения по съществото на спора са, че
независимо, че жалбоподателя не е подала декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ
в законоустановения срок, същата недвусмислено е заявила желанието си да се
облага като ЕТ и да формира данъчна основа по чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, тъй като
във всички подадени от нея ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е попълнено приложение № 2
Доходи от друга стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност
по чл. 29а от ЗДДФЛ. Сочи се, че жалбоподателят Р. е подала декларация по чл.
29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за 2014 г. на 29.01.2020 г., за която са изложени
констатации в РД, че е със статут „отхвърлена“ и не е породила правни последици.
Твърди се, че за 2016 г. ревизираното лице е притежавало качеството на
регистриран земеделски производител и е декларирал доходите от дейността си
като приходи от дейността на ЕТ по Приложение № 2, като е било налице
конклудентно изразена воля от данъчния субект за прилагане на този ред на
облагане, независимо от това, че не е била подадена декларация по чл.29а, ал.4
от ЗДДФЛ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.С. и адв.Д.. Моли се
отмяна на обжалвания ревизионен акт като неправилен и незаконосъобразен.
Претендират се разноски по представен списък.
Ответникът –
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като се присъди съответното
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита, като се сочи, че подаването на
декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ, с която се избира облагане на дохода по
ал.1, съставлява задължително условие, за да бъде приложен този ред.
Ревизионният
акт е бил обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред контролния орган
в структурата на приходната администрация, който с решението си на практика е
потвърдил констатациите на ревизиращия екип в частта, предмет на съдебното
производство. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” - гр. Пловдив
резултат в решението му от 08.08.2022 г., който е видно, че касае изменение
само по отношение размера на установените задължения за данък върху годишната
данъчна основа, както и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице с правен
интерес от оспорването, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ревизията е
била предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства,
документирана с протокол № П-1600161718171-073-001/25.05.2018 г. Събраните при
проверката доказателства са присъединени надлежно към доказателствения материал
на ревизионното производство. Същата е извършена повторно, след като с решение
№ 1671 от 11.08.2021 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм.
дело № 2518 от 2020 г. по описа на съда, е прогласен за нищожен първоначално
издаденият РА № Р-16001619008048-091-001 от 22.06.2020 г. и преписката е
изпратена на компетентен орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив за
възлагане на нова ревизия.
Със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р- 16001621005406-020-001/23.09.2021 г.,
издадена от З.В. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложено
извършване на ревизия на жалбоподателя Р. с обхват установяване на задължения
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., в т.ч. данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ,
данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др.,
данък върху добавената стойност и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо
се лице. Определен е краен срок на извършване на ревизията от три месеца,
считано от връчване на ЗВР, което е направено по електронен път на 22.10.2021 г.
С последващи ЗИЗВР №№ Р-16001621005406-020-002/21.01.2022 г. и
Р-16001621005406-020-003/17.02.2022 г., издадени от същия орган по приходите, е
определен нов краен срок на ревизионното производство – 22.03.2022 г.
Заповедите
са подписани с квалифициран електронен подпис от издателя им. В хода на
ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16001621005406-092-001/01.04.2022
г., подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на
ревизираното лице. В срока по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК, не е било подадено
възражение от страна на ревизираното лице. Въз основа на констатациите в РД е
издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт № Р-16001621005406-091-001/27.04.2022
г., подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на
ревизираното лице.
В тази
насока следва да се констатира, че от приобщените по делото доказателства,
съставляващи данни от технически носител на информация се установява, че ЗВР, заповедите за
изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с
валидни електронни подписи положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис респ. Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (загл. изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г.) към
момента на подписването на електронните документи.
С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, по делото са представени като доказателство заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021
г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и заповед № РД-09-2515 от 29.11.2021
г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, в които са посочени поименно
органите по приходите, заемащи длъжност „началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП
– гр. Пловдив, оправомощени с посочените по-горе правомощия и органите по
приходите, определени да изпълняват функциите на ръководители екипи в отдел
„Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив.
Ревизионният
акт е обжалван от ревизираното лице на основание и в срока по чл. 152 от ДОПК,
като с решение № 359 от 08.08.2022 г. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” - гр. Пловдив е изменил процесният ревизионен акт, в
частта, в която са определени допълнително дължими суми за данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ и го е отменил, в частта, в която са определени допълнително вноски за
ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви.
Последвало е
подаването на жалба на основание и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с която
спорът относно законосъобразността на ревизионния акт в изменителната част, е
отнесен пред Административен съд - гр. Пловдив, по повод на която жалба е образувано
и производството по настоящото дело.
Настоящият съдебен състав намери
за установено по делото следното: Като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.
1, т. 1 от ЗДДФЛ, С.Р. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т.
1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през данъчните периоди,
включени в обхвата на ревизията. Тя е вписана в регистър БУЛСТАТ на основание
чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ с ЕИК ********* като
земеделски производител с КИД 2008 – 0111 отглеждане на зърнени и бобови
растения (без ориз) и маслодайни семена. Р. е регистрирана като земеделски
производител в ОД „Земеделие“ – гр. Пазарджик, няма регистрация като ЕТ (ЕТ е
заличено, считано от 2009 г.), регистрирана е по ЗДДС, считано от 21.03.2006 г.,
съответно дерегистрирана по ЗДДС, считано от 25.02.2020 г.
При
ревизията е констатирано, че С.Р. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., в
която са декларирани данни в приложение № 2 Доходи от стопанска дейност като ЕТ
и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ. За дейността като
земеделски производител РЛ е водило счетоводство и е формирало СФР по реда на
чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. като ЕТ. При извършена проверка на декларираните
данни е установено, че за 2016 г. не е била подадена в законоустановения срок
декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, с която земеделският производител да
избере дали да се облага като ЕТ. Това означава, че на основание разпоредбата
на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физически
лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, следва да се определя като
придобития от дейността доход се намалява с разходи за дейността, по-конкретно
в размер на 60 на 100 за доходи от дейността на физически лица, регистрирани
като земеделски производител за производство на непреработени продукти от
селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна
растителност. Декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ касателно 2016 г. е била
подадена след започване на ревизията, на 29.01.2020 г., в която са били
декларирани данни, че считано от 2014 г. ФЛ, регистрирано като ЗП, избира да
определя облагаемия си доход от стопанска дейност по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ и
да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
Подадената декларация обаче е била въведена със статут „отхвърлена“ от
регистрите на НАП.Същевременно е била подадена и декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ вече за 2017 г. на 12.05.2016г., с която е било декларирано, че
2017г.лицето избира да се облага с данък върху годишната данъчна основа по
чл.28 от ЗДДФЛ.
При
позоваване на разпоредбата на чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ , в сила от 01.01.2014
г., ревизиращите органи по приходите са направили извода в РД, че С.Р. е
следвало да подаде декларацията, предвидена в посочения текст до 31.12.2015 г. и
тъй като не е упражнила в срок правото си на избор доходите от стопанска
дейност за 2016 г. да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по
чл.28 от ЗДДФЛ, то поради тази причина, доходите следва да се облагат по общия
ред на чл.29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и да бъде подадено приложение № 3 Доходи от
друга стопанска дейност към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Установено
е при ревизията, че са декларирани за 2016 г. доходи от дейност като ЗП в
размер на 807 285,89 лв., формирани от продажба на продукция, услуги и
финансирания, в т.ч. от продажба на продукция 437 458,20 лв.; от
финансирания от ДФ „Земеделие“ 304 061 лв.; от продажба на услуги
59 233,33 лв.; други приходи от дейността 6 520 лв. и приходи от
лихви 13,36 лв. В декларираните приходи от продажба на услуги са включени
фактура с получател „Порше лизинг БГ“ ЕООД на стойност 53 333,33 лв., с
предмет „отказ на право на изкупуване по анекс от 13.09.2011 г.“ и фактура с
получател „Мега билдс“ ЕООД (свързано лице) на стойност 5 900 лв., с
предмет „наем на бордови камион“. Първата фактура е издадена на основание анекс
към договор за лизинг от 13.09.2021 г., с предмет на лизинга автомобил марка
Ауди, модел Q7 3.0 TDI със страни
лизингодател „Порше лизинг БГ“ ЕООД, лизингополучател „Мега билдс“ ЕООД и трето
лице ЗП С.А.Р.. Съгласно анекса към договора за лизинг, лизинговият договор се
прекратява по взаимно съгласие, като лизингодателят и третото лице се
споразумяват за изкупуване от лизингодателя от третото лице на правото за
изкупуване на автомобила, което третото лице е придобило от лизингополучателя.
Правото на изкупуване е оценено на обща стойност 64 000 лв., като е
издадена фактура с данъчна основа 53 333,33 лв. и ДДС 10 666,67 лв.
При извършена допълнителна проверка в ИМ на НАП относно регистрацията на МПС,
предмет на договора за лизинг и анекса към него, е установено, че първоначален
собственик на автомобила е дружеството „Мега билдс“ ЕООД, последващ собственик
е „Порше лизинг БГ“ ЕООД, а на 19.12.2019 г. автомобилът е вписан като
откраднат.
При
анализ на събраните при ревизионното производство доказателства ревизиращият
екип е направил извод, че през 2016 г. РЛ С.Р. е реализирала следните доходи: от
дейност като земеделски производител в общ размер на 741 519,20 лв., в
т.ч. от продажба на продукция в размер на 437 458,20 лв. и от получени
субсидии от ДФ „Земеделие“ в размер на 304 061 лв., изчислени са разходи
за дейността в размер на 444 911,52 лв. = 741 519,20 лв. х 60%,
съответно облагаем доход в размер на 296 607,68 лв. и след приспадане на
дължимите вноски за ЗОВ, включително определените в хода на ревизията, в общ размер
на 1 702,80 лв., е изчислена годишната данъчна основа за доходите от
дейността за производство на непреработени продукти от селското стопанство по
чл. 30 от ЗДДФЛ в размер на 294 904,88 лв.; от наем в размер на 5 900
лв. по фактура № 512/30.05.2016 г. с получател „Мега билдс“ ЕООД (свързано
лице), като са изчислени нормативно признати разходи в размер на 590 лв. =
5 900 лв. х 10%, съответно облагаем доход и годишна данъчна основа за доходи
от наем по чл. 32 от ЗДДФЛ в размер на 5 310 лв.; от други източници – от
отказа от право на изкупуване на МПС на стойност 53 333,33 лв., от
продажба на гуми на стойност 6 520 лв. и с източник приходи от лихви в
размер на 13,36 лв. По отношение на тези доходи е направен изход, че не попадат
в обхвата на дейността за производство на „непреработени продукти от селско
стопанство“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ,
съответно следва да бъдат третирани като други доходи по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ
за сумата в размер на 13,36 лв. и други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за
сумите в размер на 59 333,33 лв. и на 6 520 лв. Въз основа на
посочено е определена обща данъчна
основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. като сбор от данъчните основи
за облагане по чл.30, 32 и 36 от ЗДДФЛ в размер на 365 981,57 лв. Върху
тази данъчна основа е изчислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ (10%) в размер на
36 598 лв., ведно с прилежащите лихви.
В
решението си горестоящият административен орган е намерил жалбата за частично
основателна по отношение определените като облагаеми доходи по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ в размер на 13,36 лв. и по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 6 520
лв. При констатирана допусната грешка по отношение доходът по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ с източник „отказ от право на изкупуване на МПС“ (неточно посочен в
по-голям размер – 59 233,33 лв.) е изчислена нова данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за 2016 г. като сбор от данъчните основи по чл. 30, 32 и 36 от ЗДДФЛ,
съответно в размер на 295 307,36 лв., 5 310 лв. и 53 333,33 лв. Върху
тази данъчна основа е изчислен и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в
размер на 35 395 лв., ведно с прилежащите лихви. Ревизионният акт е
отменен в производството по административно обжалване и в частта му на
допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2016 г., ведно с
прилежащите лихви.
В хода на
съдебното обжалване са приети писмени доказателства писмени доказателства (л.
730 – 819), съгласно опис на л. 729, предоставени за анализ на вещото лице при
изготвяне на заключението по съдебно – счетоводната експертиза. В съдебното
заседание на 13.02.2023 г. съдът е констатирал, че описаните в молбата на л.
729 доказателства не съставляват всички, които са представени от пълномощника
на жалбоподателя. Допълнително са представени уведомления за приети справки –
декларации по ЗДДС (л. 736 – 757) и ръкописно изписани листове със заглавие
„осчетоводяване на акт за прихващане“ (л. 778, 779, 780, 798, 799, 800 и 817). По
отношение на ръкописно изписаните листове съдът намира, че не може да ги
кредитира като годни частни документи, доколкото липсват данни относно
съставилото ги лице, не е налице автор на въпросните записвания, респективно не
може да се направи извод, за налично редовно изявление от конкретно лице, че са взети счетоводни операции по
осчетоводяването на издадени АПВ, а отделно от това и не е налице относимост на
описаните счетоводни операции спрямо спорния по делото предмет.
По делото е
прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза на назначеното вещо лице
И.С., без направени възражения от страните по делото. След анализ на събраните по делото
доказателства вещото лице е направило експертни констатации, че въз основа на
счетоводни разпечатки от аналитични и хронологични счетоводни регистри на
сметка 503 Разплащателна сметка в лева за 2010 г. може да се направи извод, че
ЗП С.Р. е водила двустранно счетоводство през посочената година. Внедрен е
счетоводен софтуер, който осигурява синхронизирано хронологично и систематично
счетоводно отчитане. От момента на завеждане на двустранното счетоводство до
2022 г. не е променян избрания режим на водене на счетоводството. Експертизата
е установила, че за процесния период са издадени 3 бр. АПВ, отнасящи се до
деклариран ДДС за възстановяване за периодите месец януари – месец март, месец
април – месец юни и месец юли – месец септември 2016 г. След прихващане на
текущи задължения по данъчно – осигурителната сметка на РЛ, е възстановявана
разликата между тях и декларираният резултат за периода ДДС за възстановяване и
няма данни за установени от НАП нарушения във връзка с издадените АПВ при
възстановяване на част от декларирания резултат за периода ДДС за
възстановяване и не са направени
констатации във връзка с воденото двустранно счетоводство. Експертизата
е дала отговор и на въпроса относно отчетените разходи за 2016 г. от
ревизираното лице, както е посочила, че съгласно данните в дневниците за
покупки за 2016 г. са извършени разходи в общ размер на 531 894,11 лв.
В разпита си
в съдебното заседание при приемане на заключението, вещото лице е уточнило, че
експертният извод, че е заведено двустранно счетоводство, считано от 2010 г. е
основан на обстоятелството, че за предходната 2009 г. няма запазена информация,
поради смяната на счетоводителя. Съдът кредитира експертизата като компетентно
и обективно изготвена при съобразяване на събраните писмени доказателства, но
счита, че направените от нея изводи на практика не оказват влияние върху
разрешаването на правния спор, който е преди всичко по приложението на
закона.
Основното и
на практика единственото възражение, направено от жалбоподателя в хода на
съдебното производство, е за неправилно приложение на материалния закон и
по-конкретно на правната норма на чл. 29а от ЗДДФЛ. За дейността си като
земеделски производител С.Р. е водила двустранно счетоводство и е формирала СФР
и ДФР по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. По отношение на формираната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, с включване в нея на данъчни основи на доходи по чл.
32 и чл. 36 от ЗДДФЛ, в жалбата не се сочат конкретни основания за
незаконосъобразност на РА, не се ангажират и доказателства, включително чрез
поставяне на относими задачи на вещото лице по ССЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ по реда на ал. 1 – 6 се облагат доходите
от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но
не е регистрирано като ЕТ. Както е имал възможност да посочи ВАС в своето
решение по адм. дело № 4321/2022 г., дали регистрираните земеделски
производители по определението в § 1,т. 1 от ДР ЗПЗП са търговци по смисъла на
чл.1, ал.3 от ТЗ, или попадат в изключението по чл. 2, т. 1 от ТЗ, не е въпрос,
на който задължително следва да се отговори, за да се разреши настоящият спор.
Това е така, тъй като с приемането на чл. 29а ЗДДФЛ (нов ДВ, бр. 31 от 15
април 2011 г., в сила от 1 януари 2011 г.) законодателят регламентира специално
правило, според което само регистрирани земеделски производители с регистрация
по ЗДДС формират данъчна основа по реда на чл. 26 и се облагат с данък върху
годишна данъчна основа по чл.28, а на нерегистрираните по ЗДДС е предоставена
възможност за избор дали да се облагат по този ред или по реда на чл. 29 като
нетърговци по смисъла на ТЗ. Волята на законодателя е доходите от
стопанска дейност на регистрирания земеделски производител да се третират и
облагат като такива от търговска дейност за трайно установен период. С
изменението на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2014 г.) обаче, той приема
различен подход при облагането на доходите на регистрираните земеделски
производители – по правилото на чл. 29 ЗДДФЛ и само по избор по реда на чл. 26.
Касае се за специална норма, която и регламентира само данъчното облагане на
доходите от дейността на регистрираните земеделски производители, независимо от
това дали те би могло да се определят като търговци без регистрация като ЕТ по
смисъла на ТЗ, или не. Във връзка с това изменение на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ,
което е в сила от 01.01.2014 г. е въведено с § 11 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ изискването и
регистрираните по ЗДДС земеделски производители да заявят избора си, като за
2014 г. подадат декларация в срок до 31 януари 2014 г., а за следващите години
– в срок до 31 декември на предходната година. Подаването на декларация по ал.4
на чл.29а ЗДДФЛ, в която се избира облагане на дохода по ал. 1 (върху годишна
данъчна основа по чл. 28) в тази връзка е предвидено като е задължително
условие (предпоставка), за да бъде приложен този ред и не може изборът на
лицето да се извежда от негови конклудентни действия, като напр. попълване на
едно или друго приложение към декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ. Касае се, освен
това, до отделен вид нарочна декларация, която е с утвърден образец и е такава
именно за
упражняване правото на избор на облагане от физическите лица, регистрирани като
земеделски стопани. В закона е предвиден и съответен срок до който посоченият
изричен избор може да бъде направен. В случая изборът за реда за облагане през
2016 г. е следвало да стане в срок до 31.12.2015 г. Поради това и декларацията на
Р. по чл.29, ал.4 от ЗДДФЛ от 2020 г. е била именно и отразена със статус
„отхвърлена“. В насока на това, че подаването на декларация по ал. 4
на чл. 29а ЗДДФЛ, в която се избира облагане на дохода по ал. 1 (върху годишна
данъчна основа по чл. 28) е задължително условие (законова предпоставка), за да
бъде приложен този ред, е налице и обилна съдебна практика на ВАС, обективирана
напр. в решение № 13773/14.11.2017 г. по
адм.д. № 6660/2017 г., решение № 15280/10.12.2018 г. по адм.д. № 8443/2018 г., решение
№ 6154/23.04.2019 г. по адм.д. №2304/2019 г., решение № 4094/13.04.2020 г. по
адм.д. № 9906/2019 г., решение № 5102/29.04.2020 г. по адм.д. №13731/2019 г.,
както и в решение № 11652/15.12.2022 г. по цитираното вече адм. дело №
4321/2022 г. на ВАС, отнасящо се до същия жалбоподател. Предвид посоченото и законосъобразно
според съда за 2016 г. в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ са били включени и доходите от
непреработени продукти от селското стопанство по чл. 29, ал. 1, т. 1 от същия
закон. Размерът на доходите от непреработените продукти от селско стопанство,
който е бил установен, не се оспорва от жалбоподателя Липсват конкретни
възражения и ангажирани в тази връзка доказателства по размера на данъчната
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав намира, че същата е
аритметично точно изчислена в решението на горестоящия административен орган на
стойност 353 950,69 лв., включващ данъчна основа по чл. 30 от ЗДДФЛ в
размер на 295 307,36 лв. + данъчна основа по чл. 32 от ЗДДФЛ в размер на
5 310 лв. + данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ в размер на 53 333,33
лв. Върху общата данъчна основа в размер на 353 950,69 лв. е изчислен
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 35 395 лв., при съобразяване с
разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ. Съответно са били изчислени и акцесорните
задължения за лихви в размер на 17 905,40 лв.
Предвид
изложеното и съдът намери, че следва да отхвърли жалбата като неоснователна. При този изход на спора
на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят дължи на ответника
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата ѝ редакция) , същото възлиза на 4 914,03 лв.
(четири хиляди деветстотин и четиринадесет лева и три стотинки).
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Р., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
против Ревизионен акт № Р-16001621005406-091-001 от 27.04.2022 г., издаден от З.В.
- Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията, и В.К. -
главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на
ревизията, изменен с Решение № 359 от 08.08.2022 г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който
допълнително е установен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2016 г.
в размер на 35 395 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
17 905,40 лв.
ОСЪЖДА С.А.Р., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 4 914,03 лв. (четири хиляди деветстотин и
четиринадесет лева и три стотинки), представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.
Административен съдия: