№ 5
гр. Смолян , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500462 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.269 и следващите от ГПК, във връзка с
чл.124,ал.1 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх. № 1762 от
16.09.2020година, депозирана от Община Неделино,ЕИК
*********,представлявана от кмета Боян Кехайов, против решение № 20111
от 28.08.2020 година,постановено по гр.д.№ 86/2020 година по описа на
Златоградски районен съд.
С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение изцяло.
Развива се оплакване, че за твърденията на ищеца за извършено неформално
дарение от бащата на ищеца в хода на производството по делото не са
ангажирани в тази насока никакви писмени доказателства и се поддържа са
неоснователност,обосновано с оплакването,че при дарението на недвижими
имоти е задължителна нотариалната форма на прехвърляне, изготвя се
нотариален акт, към който се прилага акт за собствеността на дарителя, скица
1
на имота, удостоверение за данъчната му оценка и дарственият акт подлежи
на вписване. На следващо място се поддържа, че не може да бъде доказвано
извършването на сделки с имоти със свидетелски показания, доколкото
закона предписва задължителна форма за тяхното сключване и тази форма се
явява и форма за действителност на сделката. В атакуваното решение е прието
за установено, че ищецът се легитимира като собственик на спорния имот въз
основа на давностно владение продължило повече от 10 години. За да се
установи дали ищеца е придобил собствеността върху процесния имот въз
основа на давностно владение като оригинерен придобивен способ, следва да
се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на
придобиването на имоти въз основа на давностно владение, установени в
законите действали през процесния период. В атакуваното решениесе
твърди,че е налице разминаване относно праводателя, твърди се, че ищецът
има процесния имот от баща си, който пък от своя страна го има след като го
е закупил от Б.А.Д., за който факт ищецът не ангажира никакви писмени
доказателства. В следващващ момент съда приема за установено, че имотът
ищецът има от баща си, който преди това го има от своя баща. В атакуваното
решение е прието, че по отношение на процесния имот не се прилага
разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Бащата на ищеца е участвал в процедура по
възстановяване на имот съседен на процесния, като е представил заявление, в
което същият е бил длъжен да индивидуализира имота си, както и да го
посочи на терен. Процедурата е преминала успешно и на бащата на ищеца е
възстановен имот с граници посочени именно от него. Съгласно решение на
Общинска служба „Земеделие“ - гр. Неделино е възстановен имот на бащата
на ищеца, който имот се явява съседен на процесния като към онзи момент
той е искал възстановяване на имота в тези си граници, които той самия е
посочил. В тази връзка съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и
управлява земеделската земя останала след възстановяване правото на
собствениците,а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта за възстановената собственост земите стават общинска собственост.
КВС на община Неделино е влязла в сила през 1999г., т.е. в продължение на
повече от 20г. Община Неделино се легитимира ех 1еgе, като собственик на
спорния имот. На следващо място за този имот е имало процедура по
възстановяване по ЗСПЗЗ. Налице е приключило друго дело относимо към
настоящия спор относно същия имот, с който С.Р.- баща на ищеца Росен
2
Райчев е искал промяна в решение №1440Ф/ 07.02.2011г.,с което му е
възстановен имот съседен на процесния и с жалбата до съда иска
включването на общинския имот.
На следващо място по делото е назначена СТЕ, която няма
необходимите познания и технически средства да извърши геодезически
работи и да определи границите на ползвания от ищеца имот. В скицата
неразделна част от атакуваното решение не е съобразен сервитута на
Републиканския път и не е съобразен одобрения ПУП на гр.Неделино.
Вещото лице не е извършило проверка в общинска служба „Земеделие“ дали е
извършена процедура по възстановяване на процесния имот. В частта от
имота възстановена на бащата на ищеца е одобрен ПУППР със Заповед РД-
23/12.01.1987г„ с предвидена и реализирана улица „И.“, като част от
Републикански път III - 8652. На следващо място се развива оплакване,че със
СТЕ не е установен по безспорен начин период на владение на процесния
имот. Фактът, че ищецът е оградил процесния имот не е достатъчно
основание да се смята, че го владее от периода за който се твърди в исковата
молба, а именно 2001г. до 2020г.
В съдебното заседание не е установено, че заинтересована страна по
спора е и държавата, в качеството на собтвеник на републиканския път III
8652 и неговият сервитут. Следвало е при изготвянето на СТЕ да бъде
упоменато, че в рамките на процесния имот 007138 е изграден път публична
държавна собственост. При наличието на законовите изисквания в ОСЗГ
гр.Неделино комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ в състав, определен със Заповед
№27-10/16.10.2008г. на основание чл. 45в, ал. 5 ППЗСПЗЗ взема решение за
възстановяване правото на собственост на община Неделино в съществуващи
стари реални граници. Всички останали земеделски земи, които не
принадлежат на граждани, юридически лица и държавата са общинска
собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Именно по отношение на тези
земи мораториумът наложен от пар. 1 ЗИД на ЗС за придобиването им по
давност е приложим. Затова, при положение, че ищецът твърди придобиване
имота по давност, то по делото следва да бъде установено, че не е изключен
от гражданския оборот, т.е. липсва забрана да бъдат предмет на придобиване
по давности и затова релевантен за спора е въпросът относно
принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на
3
установяване владението на праводателя на ищеца към 1975 година, когато се
твърди, че е закупен имота от Б.Д.. Това е така, тъй като в чл. 6 ЗС в първата
му редакция изв. бр. 92/16.11.1951 г., а и в тази от 1991г. (ДВ бр.
77/17.09.1991г.) държавни стават и имотите, които държавата придобива
съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. По
делото нито се е твърдяло, нито се е установило праводателят на ищеца да е
разполагал с документ за собственост върху процесния имот. От
записванията по плановете стана ясно, че имотите се водят записани на
неидентифициран собственик. А за да се изключи приложимостта на
забраната за придобиване по давност нужно е било да бъде установено, че
имотите са принадлежали на друг субект на правото- физическо или
юридическо лице. Това е така, защото безспорен начин период на владение на
процесния имот. Фактът, че ищецът е оградил процесния имот не е
достатъчно основание да се смята,че ищеца го владее от периода за който се
твърди в исковата молба, а именно 2001г. до 2020г. В съдебното заседание не
е установено, че заинтересована страна по спора е и държавата, в качеството
на собтвеник на републиканския път III8652 и неговият сервитут. Следвало е
при изготвянето на СТЕ да бъде упоменато, че в рамките на процесния имот
007138 е изграден път публична държавна собственост. При наличието на
законовите изисквания в ОСЗГ гр.Неделино комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ в
състав, определен със Заповед №27-10/16.10.2008г. на основание чл. 45в, ал. 5
ППЗСПЗЗ взема решение за възстановяване правото на собственост на
община Неделино в съществуващи стари реални граници. Всички останали
земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и
държавата са общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Именно
по отношение на тези земи мораториумът наложен от пар. 1 ЗИД на ЗС за
придобиването им по давност е приложим. Затова, при положение, че ищецът
твърди придобиване имота по давност, то по делото следва да бъде
установено, че не е изключен от гражданския оборот, т.е. липсва забрана да
бъдат предмет на придобиване по давност. Ето защо, релевантен за спора е
въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота
към момента на установяване владението на праводателя на ищеца към 1975
година, когато се твърди, че е закупен имота от Б.Д.. Това е така, тъй като в
чл. 6 ЗС в първата му редакция изв. бр. 92/16.11.1951 г., а и в тази от 1991г.
/ДВ бр. 77/17.09.1991г./ държавни стават и имотите, които държавата
4
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. По делото нито се е твърдяло, нито се е установило праводателят
на ищеца да е разполагал с документ за собственост върху процесния имот.
От записванията по плановете стана ясно, че имотите се водят записани на
неидентифициран собственик. А за да се изключи приложимостта на
забраната за придобиване по давност нужно е било да бъде установено, че
имотите са принадлежали на друг субект на правото- физическо или
юридическо лице. Това е така, защото с приемане на Конституцията на НРБ
от 1947г., е премахната възможността общините да притежават право на
собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите.
На първо място общинска собственост не е съществувала в редакцията на чл.
2 от ЗС, ДВ бр. 31/90 г.), а собствеността е принадлежала на държавата, на
кооперациите и на другите обществени организации (социалистическа
собственост), както и на частните лица (лична и частна собственост). В
настоящия случай, с оглед доказване основателността на предявения иск с
правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК ищеца се позовава на придобиване на
процесния имот посредством изтекла в негова полза давност. Твърди се
наличието на предпоставките за приложение в случая на обикновената
придобивна давност, а именно осъществявана фактическа власт върху
процесиите имоти в продължение на 10 години. Съгласно приложимият
материален закон - Закона за собствеността-чл. 68 от ЗС, установилият
владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следва да отблъсне владението
на действителния собственик на имота, спрямо който го свои.Относима към
спора е материалната база, променяна през годините. Отново следва да се
посочи, че общинска собственост не е съществувала (в редакцията на чл. 2 от
ЗС, ДВ бр. 31/90 г.), а собствеността е принадлежала на държавата, на
кооперациите и на другите обществени организации (социалистическа
собственост), както и на частните лица (лична и частна собственост). По
силата на чл. 86 от ЗС (в редакцията към ДВ бр. 14 от .02.1988 г., действала
до 1996 г.), съществува законова забрана за придобиване по давност на
държавна, респ. общинска собственост. На основание § 1 от ЗД на ЗС (ДВ бр.
46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г.; изм. бр. 105/2006 г.; изм. бр. 113/2007 г., в
сила от 31.12.2007 г.; изм. бр. 109/2008 г., в сила от 31.12.2008 г.) е наложен
мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти
спира да тече до 31.12.2011 г. Последният срок по силата на § 1от ДР на ЗС е
5
удължен до 31.12.2022 г. За процесния имот има съставен акт за публична
общинска собственост № 1356 , имот № 007138 по КВС на гр. Неделино,
ЕКАТТЕ: 51319, находящ се в землището на гр.Неделино, община Неделино,
местност „Б.Л.“ с площ на имота 2.298 дка. Начин на трайно ползване-
пасище. Действително актовете за държавна респективно за общинска
собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на
собственост. Следва да се има предвид, че актът за общинска собственост е
официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените
записвания действително са направени, въз основа на предхождащите го
актове и на посоченото в него основание. Съгласно разпоредбата на член 6 от
ЗС, в редакцията и към 1965 г., така и към 1986 г., държавата придобива
имотите, които нямат друг собственик и съставлява правно основание за
възникване на собствеността на държавата, след което по силата на
разпоредбите на Закона за общинската собственост имотът преминава в
патримониума на общините по реда на параграф 42 от з. на з., обн. д.в. бр.
96/1999 г.
Иска се съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №
20111/28.08.2020г. по гр. д. №86/2020 г., постановено от Районен съд гр.
Златоград в обжалваната част, и вместо него да постанови съдебен акт, с
който да отхвърли предявения с исковата молба иск.
В писмения отговор се поддържа неоснователност на жалбата и се
предлага да се остави в сила, а въззивната жалба да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание жалбоподателят Община Неделино редовно
исвоевременно призована се представлява от юрисконсулт К., която
поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.
Въззиваемият Р.С.Р. лично и чрез пълномощника си адв.Е.В. поддържа
становище за неоснователност на жалбата и предлага окръжният съд да
потвърди атакуваното съдебно решение.
Окръжният съд, след като взе в предвид направените в жалбата
оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, след
съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира за установено
следното:
6
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима,
поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност.
За да уважи предявеният положителен установителен иск за
собственост, районен съд приема, че ищецът доказва своята материално-
правна легитимация на собственик относно претендирания земеделски имот
на основание изтекла в негова полза придобивна давност по смисъла на
чл.79,ал.1 ЗС, с начало 2001година,когато бащата на ищеца му е предал
владението,продължило и до настоящия момент. Прието е също така за
неустановено по делото процесните имоти да са били внасяни в ТКЗС или
да са били одържавени на друго основание.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
В рамките на настоящото производството ищецът обуславя правния си
интерес от търсената защита въвеждайки твърдения, че е придобил процесния
имот по неформално дарение от баща си през 2001година,за който се излага
твърдения,че се намира в м.“Б.Л.“ и е закупен от баща му през 1975 година
от Б.Д., оспорвайки предпоставките въз основа, на които ответната община е
актувала имотите като частна общинска собственост.
Ответникът от своя страна твърди,че е собственик на имота, доколкото
по отношение на него намират приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ и след
приключване на реституционната процедура същият представлява земеделска
земя от т. наречения остатъчен фонд, което му е дава основание и да състави
актовете за частна общинска собственост.
Няма спор по делото, че имот с номер 007138 в землището на
гр.Неделино въз основа на Протоколно решение №44 от 17.02.2010 г. на
комисията по чл.19, ал.2 и чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, начин на ползване пасище,мера
категория VІІІ, с площ 2 298 кв.м., е записан като земя - общинска
7
собственост на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
Вещото лице инж. Д. Стоева дава заключение, че на място ищецът
ползва и е оградил откъм асфалтовия път процесния имот с площ
0.774дка,част от имот №007138 по КВС на гр.Неделино,като е посадил
земеделски култури –царевица,факул и овощни дървета.Според вещото лице
оградата е поставена на 1.60м. от асфалта(на 1.40м. от бордюра) до дерето,
имотът се ползва като един,заедно с частта от УПИ І, както и заявява,че
процесният имот не е внасян в ТКЗ и други подобни организации, както и не
е отчуждаван.
Пред Окръжният съд във връзка направени оплаквания във
въззивната жалба и по преценка на решаващия състав беше назначена и
изслушана допълнителна експертиза,която съдът възприема като
добросъвестно и компетентно изготвена, неоспорена от страните по делото,
съгласно която процесния имот с площ №.774 дка представлява част от имот
№007138, с обща площ 2.298дка в м.“Б.Л.“ и не е подавано заявление за
възстановяване. Според експертизата е подадено заявление за възстановяване
в местността „Ю.“,която се намира на друго място.Според вещото лице имот
№007137 в м.Б.Л. е възстановен с Решение №1440Ф от 07.02.2011година на
ОСЗ гр.Неделино,като част от път ІІІ-8652 попада в имот №007138 по КВС
гр.Неделино, но извън границите на процесния имот. Вещото лице сочи също
така,че в КВС на землище Неделино е заснет имот №001509,с площ 4 553
дка,предаден на Община Неделино с протоколно решение №36 от 27.08.2008
година на комисията по чл.19,ал.2 ЗСПЗЗ, т който имот са обособени два
имота-имот №001137-пасище,мера с площ 2.256дка в м.“Б.Л.“,възстановен на
С.М.Р. с Решение №1440Ф от 07.02.2011година на ОСЗ гр.Неделино и имот
№007138 с площ 2.298дка, който е на Община Неделино.Според вещото лице
в района,където се намира процесния имот има изместване в КВс,което касае
и Републикански път ІІІ-8652 и не е отстранено до момента, но скицата към
заключението по гр.д.№86/2020година отразява вярно границата между пътя
и процесния имот.
Основанието,с което общината обосновава собственическите си права
е в разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ,която предвижда, че след изтичане на 10
годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и на одобрената
8
карта на съществуващи възстановими в стари реални граници, земята, която
не е заявена за възстановяване в предвидения в закона срок, става общинска
собственост. В АЧОС следва да бъде вписано именно това основание.
Разпоредбата е относима само към имоти, попадащи в приложното поле на
чл.10 ЗСПЗЗ, а именно такива, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или
обобществена, т.е. такива, по отношение на които правото на собственост
подлежи на възстановяване.
В производството пред районен и окръжен съд не се установи бащата
или дядото на ищеца да са включвали в ТКЗС процесния
имот.Свидетелката Н.,чиито показания съдът кредитира предвид тяхната
непредубеденост и заинтересованост установява,че обработваемата земя от
както баща му дал имота,в продължение на 15-20години ищецът го засажда с
картофи,царевица и други такива, както и че първоначално имотът е ограден с
плет, а впоследствие с бетонни колове и бодлива тел. В същия смисъл
депозира показания и бащата на ищеца свидетелят С.Р.,преценени по реда на
чл.171 от ГПК.
Следователно не се установи имота да е отнеман на някакво основание
или да е предаван доброволно за коопериране,поради което този земеделски
имот не попада в разпоредбите на чл.10 ЗСПЗЗ и не подлежи на
възстановяване.
След като реституционната процедура по отношение на него е
неприложима, то няма как да е приложима и разпоредбата на чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ и при определени предпоставки той да стане общинска собственост.
След като имотът не е общинска собственост по отношение на него не се
прилага забраната на закона за придобиването му по давност. Налице е
последователна съдебна практика по въпроса, като ВКС приема, че не всички
земи, които се намират извън регулационните граници на населеното място
имат земеделски характер; не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на тези земи разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ е неприложима. Ако лицата, които владеят такива земи
не притежават документ за собственост, те биха могли да се снабдят с
нотариален акт по обстоятелствена проверка или да се позоват на придобивна
давност в съдебен процес (Р 488 от 19.12.2011 на ВКС по гр.д. 1403/2010, I
9
г.о.; Р 427 от 21.07.2009 на ВКС по гр.д.3255/2008г., II г.о.; Р 21 от 04.02.2011
на ВКС по гр.д.1327/2009 г , II г.о. и др.). При иск за установяване на
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, страната
която твърди, че едно лице не може да придобие правото на собственост
върху имота по давностно владение по причина, че този имот попада в
приложното поле на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ е длъжна да докаже, че имотът е бил
включен в ТКЗС, или отнет ,или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10
ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ.
В конкретния случай това е ответника в производството,който в хода на
разглеждане на делото пред районен съд е проявил процесуална небрежност и
е бездействал. По делото от събраните по делото доказателства не
установяват имота да е бил включван в ТКЗС, съответно да е подлежал на
възстановяване и да не е бил заявен за възстановяване в определените
срокове, поради което ответникът не установи да е придобил правото на
собственост по отношение на процесния имот при условията на чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ.
Вярно е поддържаното от жалбоподателя,че дарението не е
обективирано в задължителната нотариална форма по смисъла на чл.18 ЗЗД. В
конкретния случай обаче в исковата молба се твърди за извършено през 2002
година неформално дарение, което е индиция за начало на давностно
владение и оттам се налага несъмнен извод, че имотът се владее от ищеца в
период повече от 10 години непрекъснато, а преди това е владян от бащата и
дядото на ищеца много преди образуване на ТКЗС,като владението не е
оспорвано до момента, имотът не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и по
отношение на него не са приложими ограниченията на закона за
придобиването му по давност, поради което ищецт има основание да
претендира да е собственик на процесния имот. Ответникът не установява да
е станал собственик на имота на заявеното основание, поради което следва да
се приеме, че предявения от ищеца иск е не само допустим, но и основателен.
Освен това за прецизност следва да бъде отбелязано,че ответната
Община, оспорвайки възможността за придобиване на такъв имот по давност
следва да установи правоизключващите си възражения доказвайки, че
имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен, или
10
отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ.
Липсват по делото доказателства налагащи извод имотът да е бил част от
кооперативното земеползване, да е бил одържавен или отнет по друг начин, а
оттам да е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Същият не е предоставян за
ползване по някое ПМС, не е заявяван за реституиране. Следователно, за тези
земи не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990г.,
защото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са
одържавени. В заключение и при липса на доказателства имотът да е бил част
от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и
следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил
заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи
извод, че попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК, , решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.№
6225/2014г. на ВКС, І ГО, решение № 109/25.05.2016г. по гр.д. № 356/2016г.
на ВКС, I ГО и др.
При така установените по делото факти, следва извод, че ответникът не
е доказал предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ, като способ за придобиване на
земеделска земя, имотът не е част от фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, то и
мораториумът наложен от пар. 1 ЗИД на ЗС - имотите частна държавна или
общинска собственост могат да се придобиват по давност в периода след
01.06.1996г., но съгласно пар. 1 от ЗИД на ЗС /в сила от 31.12.2008г./ от
31.05.2006г., спира да тече давността до 31.12.2011г., а за периода от
31.12.2011г. до 31.12.2014г. давността спира да тече на основание пар. 1 ЗД на
ЗС, ДВ. бр. 105/2011г., в сила от 31.12.2011г. за придобиване имота по
давност, е неприложим.
Налице оригинерното придобивно основание, осъществени са двата
елемента от фактическия състав на придобивната давност по чл.79 от ЗС
-упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в
закона срок и тя е осъществявана с намерението за придобиване на вещни
права върху имота. Съдебната практика и теория трайно е наложила, че за да
се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е
осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и
спокойно,каквото е и в настоящия случай. От събраните по делото гласни и
11
писмени доказателства се установява, че е установeно владение върху
процеснияе имот, който е ограден,обработван и владян в тези му граници
повече от десет години, достатъчен период да легитимира ищеца като
собственик на процесния имот.
Следователно поради съвпадане изводите на настоящия състав с
изложените от районен съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани,надлежно
документирани и е представен списък на разноските ще следва да се възложат
в тежест на жалбоподателя направените от въззиваемата страна разноски за
ползвана адвокатска помощ в размер на сумата 500 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения , Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20111/28.08.2020година, постановено по гр.д.
№ 86/2020 г. по описа на районен съд Златоград, като правилно
изаконосъобразно постановено.
ОСЪЖДА ОБЩИНА гр.Неделино,ЕИК ********** да заплати на
Р.С.Р. направените разноски пред въззивния съд в размер ан сумата
500(петстотин)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на основанията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12