Решение по дело №4454/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4986
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 22 януари 2021 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20181100104454
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,  04.07.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                     7-ми  състав

на двадесет и първи май                                                                       година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                  СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева          

секретар: Снежана Апостолова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №  4454  по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Предмет на производството е предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

              Производството е образувано по искова молба на Р.И.И., чрез адв. И.Й., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ  вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.“ АД, да заплати на ищцата сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 20.08.2017 г. ПТП,  ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 20.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

         Излагат се съображения, че на 20.08.2017г., на ПП 1-4, в района на км. 145 + 700 (София-Варна), до разклона за с. Добри дял, водачът Г.И.И., управлявайки лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата като не спазил достатъчна дистанция и блъснал отзад движещия се пред него лек автомобил „Санг Йонг", модел „Кайрон” с per. № ********. При удара били нанесени телесни увреждания на ищцата- пътник в управлявания от виновния водач лек автомобил. Вследствие на процесното ПТП Р.И. получила многофрагментно счупване на горния край на дясната раменна кост.

         Твърди, че след произшествието на ищцата е оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, като болничният й престой продължил от 20.08.2017г. до 25.08.2017г. Била приета с болка в дясна мишница и с невъзможност за движение в дясна раменна става. След проведените изследвания и консултативни прегледи със специалисти била поставена диагноза: „Счупване на горния край на раменната кост (хумерус)". Наложило се да бъде извършена оперативна интервенция - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Проведено било и медикаментозно лечение. Били й поставени специални обездвижващи колани за около 1 месец. Възстановяването на пострадалата продължило в домашни условия. Първите 2-3 месеца след инцидента Р.И. не можела да се обслужва сама и търпяла сериозни битови неудобства. За нея се грижели съпругът й и синът й, които й помагали за преобличане, преобуване, хранене и различни домакински дейности. Изпитвала силни болки в десните ръка и рамо, като движенията й били силно ограничени. Към настоящия момент все още чувства болки в ръката при натоварване. Един месец след операцията започнала да провежда рехабилитационни процедури, които продължават и към настоящия момент. Ръката й все още е с ограничен обем на движенията, като след инцидента изпитва страх и безспокойство при пътуване в автомобил.

         Посочва, че е предявила пред ответното дружество писмени претенции за изплащане на обезщетение за причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди, но застрахователят до настоящия момент не е изплатил такова. Навежда твърдения, че към датата на ПТП между ответника и деликвента е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

        Ответното З. „Б.И.” АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Счита, че сумата в размер на 25 000 лева е адекватна за обезщетение на вредите. Навадено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като по време на ПТП е била без поставен обезопасителен колан.  Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция.

         В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Й.поддържа предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.

         В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника адв. И.оспорва предявените искове. Претендира разноски.

    

          Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени  доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

От приетия и неоспорен по делото - Констативен протокол за ПТП № 233 от 20.08.2017г., се установява, че ПТП е настъпило на 20.08.2017г., на ПП 1-4, в района на км. 145 + 700 (София-Варна), до разклона за с. Добри дял, водачът Г.И.И., управлявайки лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата като не спазил достатъчна дистанция и блъснал отзад движещия се пред него лек автомобил „Санг Йонг", модел „Кайрон” с per. № ********. Отразено е още, че пострадала при ПТП е Р.И.И.. /л. 7 от делото/

Представена е претенция от 24.10.2017г., изпратена по пощата, съгласно която ищцата Р.И. е предявила пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /л.32-35 от делото/

От представената и приета по делото Епикриза на УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“, гр. София, се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 20.08.2017г. с диагноза: счупване на горния край на раменната кост /хумерус/. Извършено е открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус, скапула. Изписана е на 25.08.2017г. с препоръка за покой и щадящ режим на засегнатия крайник, обезболяване при необходимост и етапни превръзки през 3-4 дни, както и сваляне на постоперативните шевове след 14-ти постоперативен ден. Назначена й е медикаментозна терапия за срок от 10 дни, като е насочена към специализирано лечебно заведение за рехабилитация и физиотерапия. /л. 25-26 от делото/

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б.- специалист ортопед травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според СМЕ , че в медицинската документация по делото са описани следните травматични увреди: счупване на горния край на дясна раменна кост. Вещото лице заявява, че с оглед характера, степента и местоположението на получената травма, същата би могла да бъде получена при процесното ПТП. Експертизата сочи, че медицинската документация по делото е отразено следното лечение: болнично лечение от 20.08.2017 г. до 25.08.2017 г. - 5 дни; домашно-амбулаторно лечение от 25.08.2017 г. до 05.07.2018 г. - 314 дни. Според наличната към делото медицинска документация може да се приеме, че ищцата се е възстановявала от получената травма общо 319 дни. Вещото лице сочи, че ищцата е имала болки с висок интензитет и страдания през първите 8-10 дни, които след това постепенно са намалявали като интензитет и са били с непостоянен характер. В продължение на споменатия по-горе срок ищцата е страдала от нарушена функция на дясната раменна става и десен горен крайник. След направения личен преглед вещото лице заявява, че ищцата продължава да изпитва болка и страдания от нарушената функция на десния горен крайник. Установени са следните остатъчни увреди: намален обем на елевация с 1/3 от анатомичния обем на десен горен крайник в раменната става; намалено отвеждане на десен горен крайник в раменната става с ½ от анатомичния обем; намалени ротационни движения в дясната раменна става с ½ от анатомичния обем. При евентуално изваждане на металните-импланти и активна рехабилитация, би трябвало до голяма степен да се подобрят и увеличат движенията в раменната става.

В обясненията си в о.с.з. проведено на 21.05.2019г. вещото лице д-р Б. пояснява, че характерът на травмата е разместено счупване в горния край на рамената кост, при което операцията е направено „кръвно наместване“ и фиксация с метална плака с винтове и телени серклажи. Вещото лице пояснява, че в медицинската документация липсват рентгенови снимки, за да може да се прецени какво е било самото счупване. Това, което е видял е направената контролна снимка при него в болницата, което е описал в прегледа. Там се наблюдава правилно счупване, без някакви деформации.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. М.М., се установява, че на 20.08.2017 г. около 12:55 ч. на ПП 1-4, в близост до разклона за с. Добри дял с посока на движение от гр. Варна към гр. София попътно в колона са се движили л. а. „СААБ, л. а. „Санг Йонг“ и л. а. „ Опел“. Пътят е първокласен път 1-4 и е предназначен за двупосочно движение с по една пътна лента е широчина 3,50 m за движение във всяка посока. Общата широчина на пътното платно е 7 м. Вещото лице сочи, че л. а. „СААБ“ , управляван от А.Т., се е движил със скорост не по- голяма от 60 km/h., а л.а. „Санг Йонг“, управляван от Ц.Ц., се е движил със скорост около 60 km/h, а л.а. „Опел“, управляван от Г.И.И., се е движил със скорост около 72 km/h. При km 145+700 водачът на л. а. „Опел“, поради това, че е нарушил правилата за движение, реализира удар е движещия се пред него л. а. „Санг Йонг“. Вследствие на инициалния удар е последвал вторичен удар между л. а. „Санг Йонг“ и движещия се пред него л.а.„СААБ“. Мястото на удара е разположено: по дължина на пътя на около 29 метра след избрания в протокола за оглед на пътно-транспортното произшествие Ор.1, в посока гр. Варна. По широчина на пътя е в лентата за движение на процесиите автомобили, в зоната от 0,80 m до 2,40 m вдясно от левия край на платното за движение, считано в посока на огледа, която е противоположна на посоката на движение на процесиите автомобили. Вещото лице заявява, че при инициалния удар е пострадала пътничката в л. а. „Опел“ - Р.И.. В предоставените материали няма данни, които да сочат за техническа неизправност на л. а. „Опел“ преди произшествието. Експертизата е приела, че причините за настъпване на ПТП са: водачът на л. а. „Опел“ е нарушил ограничението на скоростта, въведено със знак В 26 (60 km/h), като се е движил със скорост около 72 km/h; водачът на л. а. „Опел“ е нарушил минималната безопасна дистанция (21,5 т), определена съобразно скоростта му на движение. Водачът на л. а. „Опел“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил със скорост не по-висока от максимално разрешена и е спазвал необходимата минимална безопасна дистанция.

Заключението на САТЕ изготвено от инж. М., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.

По искане на ответника е допуснато изслушването на КСМАТЕ, изготвена от вещи лица д-р Б.Б. и инж. М.М.. Вещите лица са приели, че ищцата е получила травмите отразени в медицинската документация по делото следствие на контакт на дясната мишнична кост с части от интериора на автомобила. Правилно поставеният предпазен колан осигурява до голяма степен защита на пътуващите при всички видове удари, като ги предпазва от изпадане и намалява ударите в детайли от интериора. Вещите лица заявяват, че при правилно поставен и изправен предпазен колан не би могло да се получи такъв вид травма. Експертите са посочили, че процесният лек автомобил „Опел“ модел „Астра“ е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани на предните седалки, като ищцата е пътувала на предна дясна седалка.

         Съдът възприема приетото и неоспорено от страните заключение на КСМАТЕ изготвено от д-р Б.Б. и инж. М.М., като обективно и компетентно дадено.

         За претърпени от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.И.И.- съпруг на ищцата. Свидетелят установява, че след удара съпругата му се оплакала, че ръката й е счупена, били пребледняла. Оплакала се, че не може да я вдига и движи. И.заявява, че ръката й била увиснала. При пристигане на „Бърза помощ“ лекарите констатирали счупването на ръката и я откарали в болницата в гр. Велико Търново. Синовете им пътували след тях, дошли в болницата. Прегледали я и оперирали в гр.София в болница ИСУЛ, където останала 5-6 дни. Свидетелят сочи в поксазанията, че ръката трябвало да бъде свита и обездвижена, което продължи близо месец и затова купили специален подлакътник. От време на време сваляли, заради кръвообръщението. Сочи още, че на 15 ден ходили на контролен преглед и да свалят конците. През това време не можела да се обслужва сама. Свид. И.й помагал в битово и хигиенно. Изпитвала болки, пиела течен аналгин, като това продължило до контролния месец. След 30 дни  били на контролен преглед и докторът й препоръчал да ходи на рехабилитация. Всеки път я водили, страхувала се, не можела да се вози в транспорт. И.сочи още, че понастоящем ищцата е пенсионер. Имат семейна фирма, занимават се с търговия и ищцата работела като управител. Травмите  се отразили на дейността и негативно, т.к. не можела да пише и да въвежда необходимите данни по приема на стока. Опитвала се с лявата ръка колкото може да помогне. Психически и емоционално катастрофата й се отразила зле. Всеки ден пътува в провинцията, дори и да няма движение тя се страхувала да пътува в кола и винаги иска да намалява скоростта.  И сега не можела да върши всички движения с ръката, които преди можела.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Г.И.И., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

С протоколно определение от 21.05.2019г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 28.03.2017 г. е било налице правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобил „Опел Астра“ с рег.№  *********и ответното дружество. Отделно от това по делото е приета Справка от базата данни на Информационен регистър към Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек автомобил с ответното застрахователно дружество. Нещо повече, в приетия и неоспорен по делото КП за ПТП с пострадали лица № 233 от 20.08.2017г. е отразено, че за лек автомобил „Опел Астра“ е налице застраховка „ГО“ в З. „Б.И.“ АД по полица № 02117000970698, валидна до 02.04.2018г.

Представена е и претенция до ответника от 24.10.2017г., изпратена по пощата, с която ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество - З. „Б.И.” АД да й изплати обезщетение за търпените неимуществени вреди. Срокът по чл. 496  КЗ / в сила от 01.01.2016 г./, който е тримесечен е изтекъл на 24.01.2018 г. (л. 32-35 от делото)

 

         Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

          По допустимостта: Предявения пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./  и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е процесално допустим. Съгласно  нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи  първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 32-35 от дата 24.10.2017 г. и липса на възражения  и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват  допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.

По същество:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./  претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с  нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.    

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.

    Безспорно се установи по делото настъпването на пътно­транспортно произшествие на 20.08.2017г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване правилата на чл. 20, чл. 21 и чл. 23 от ЗДвП. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца. Установи се, че водачът Г.И.на сочената дата е управлявала лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение, реализира удар с движещия се пред него л.а. „Санг Йонг“. В приетото по делото САТЕ с вещо лице инж. М.М. е прието, че причините за настъпване на ПТП са във водачът на л. а. „Опел“, който е нарушил ограничението на скоростта, въведено със знак В 26 (60 km/h), като се е движил със скорост около 72 km/h, както и че водачът на л.а. „Опел“ е нарушил минималната безопасна дистанция (21,5 т), определена съобразно скоростта му на движение. Установи се още, че водачът на л. а. „Опел“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил със скорост не по-висока от максимално разрешена и е спазвал необходимата минимална безопасна дистанция.

Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Опел Астра“ Г.И..  

По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, КСМАТЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.

    

По размера:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.

 За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания на св. Г.И., от които се установява, че ищцата била с увиснала ръка, оплакала се, че не може да я движи и вдига. Обслужвал я вкъщи в битовото и хигиенно отношение. Изпитвала болки, вземала аналгетици. Ръката била обездвижена за около 30 дни, след което започнала рехабилитация. Свидетелят сочи в показанията си, че и сега не може да движи пълноценно ръката си и в пълен обем.  В приетата по делото СМЕ, вещото лице д-р Б. сочи, че ищцата е имала болки с висок интензитет и страдания през първите 8-10 дни, които след това постепенно са намалявали като интензитет и са били с непостоянен характер, а самото лечение е продължило 319 дни. Като последица от травмата, при ищцата е от нарушена функция на дясната раменна става и десен горен крайник. Установи се от заключението на СМЕ с в.л. ортопед, че ищцата продължава все още да изпитва болка и страдания от нарушената функция на десния горен крайник. При направения на ищцата личен преглед в.л. д-р Б. Б. е установил следните остатъчни увреди: намален обем на елевация с 1/3 от анатомичния обем на десен горен крайник в раменната става;  намалено отвеждане на десен горен крайник в раменната става с ½ от анатомичния обем; намалени ротационни движения в дясната раменна става с ½ от анатомичния обем. Експертът е обосновал, че при евентуално бъдещо изваждане на металните импланти и активна рехабилитация, би трябвало до голяма степен да се подобрят и увеличат движенията в раменната става. Следва да бъде съобразена и съществуващата към момента на увреждането - 2017г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че обезщетение в размер на 40 000 лева би репарирало в пълен обем претърпените от пострадалия  ищец  вследствие на процесното ПТП болки и страдания, до която сума предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен и доказан.

         

           По възражението за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД.

            За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

         В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. 

          Установи се, от прието  неоспорено заключение на КСМАТЕ с вещи лица д-р Б.Б. и инж. М.М., че при правилно поставен и изправен предпазен колан, не би могло да се получи такъв вид травма. Поради това съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за основателно, като определя степента на съпричиняване на 30 % (тридесет процента).

        С оглед на горното искът по чл. 432, ал.1 КЗ следва да бъде уважен частично за размер от 28 000 лв., като за разликата до 30 000 следва да бъде отхвърлен, поради прието съпричиняване.        

        Предвид доказаността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва, считано от датата на увреждането – 20.08.2017г.

         Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

         В случая 3-месечният срок е изтекъл на 24.01.2018 г. и от  25.01.2018 г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението за имуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за периода от 20.08.2017 г.,  до  24.01.2018 г. и уважен, считано от  25.01.2018 г. до окончателното изплащане.

         

По разноските:

На „Адвокатско дружество Й. и Е.” - процесуален представител на ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 1644лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер на 700 лева, като общо сторените разноски възлизат на 1000 лева, от които 400 лв. – държавна такса, 300 лв. СМЕ и 300 лв. САТЕ.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 840 лв., като общо сторените разноски възлизат на 2800 лв., от които 400 лв. депозит за КСМАТЕ и 2 400 лева заплатен адвокатски хонорар.

При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 760 лв., на основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК./общо дължимата д.т. е в размер на 1120лв., като след частично освобождаване на осн. чл.83, ал.2 ГПК е внесена д.т. от 400лв./

 

Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА З. “Б.И.” ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди  в резултат на ПТП, реализирано на 20.08.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Опел Астра“ с рег. №********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата  от присъдения до пълния предявен размер от 40 000 лв., поради  съпричиняване, както и иска за лихва за забава, за периода от 20.08.2017год. до  24.01.2018год. като неоснователен.    

        ОСЪЖДА З. “Б.И.” ЕИК ********, да заплати на Р.И.И., ЕГН **********,  сумата 700лв. разноски пред СГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска.

        ОСЪЖДА З. “Б.И.” ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на„Адвокатско дружество Й. и Е.”,  на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 1644 лв.   адвокатско възнаграждение с ДДС. 

         ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********, да заплати на З. “Б.И.” ЕИК ********, разноски пред СГС, в размер на 1 120 лв., съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

         ОСЪЖДА З. “Б.И.”, ЕИК ********, да заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 760.00лв.                         

         Присъдените на ищеца суми могат да се преведат по сметка с IBAN ***.

        

           Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                           

                                                                              Съдия: