ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
гр. Плевен, 18.01.2022 г.
Административен
съд - гр. Плевен, девети състав, в закрито съдебно заседание осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията Николова административно дело №1023/2022 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на жалба на С.С.И. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание в Затвора
гр.Плевен, с която обжалва заповед за освобождаване от работа. Посочва се в
жалбата, че заповедта не му е връчена и не е запознат със съдържанието й. Сочи
се още, че не е нарушил правилата на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, стриктно изпълнявал възложените му трудови дейности,
както и бил предложен за награда за спазване на дисциплината и извършване на работа без отклонения. Иска се
от съда да постанови решение, с което да бъде отменена заповедта, с която
оспорващият е спрян от работа в „Метаком СЛЗ Инвест“ АД на Началника на ЗООП „Плевен“.
По делото е
приобщено становище с вх.№ 107/09.01.23г. на Началника на Затвора гр.Плевен,
ведно със справка с вх.№ 192/09.01.2023г. на Н-к сектор „ЗООП Плевен“, заверено
копие на докладна записка от инспектор РД в Затвора Плевен, заверено копие на
заповед № 1-3133/08.12.2022г., заверено копие на служебна бележка рег.№ 43/03.01.2023г.,
заверено копие на Заповед № Л3130/07.12.2022г., пълномощно на юрисконсулт
П.Попова.
Депозирано е и
становище от началника на „ЗООТ Плевен“ , в което се взема становище за
недопустимост на жалбата. Сочи се, че
актовете, които следва да връчват на лишените от свобода са изрично упоменати в
чл. 62, ал.3, чл.64, ал.4, чл.66, ал.2 , чл.110, ал.1 и чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и
липсва задължение за връчване на
актовете свързани с освобождаване от работа, назначаване или
преназначаване и преместване на лишените от свобода от една група в друга.
Посочва се, че последната група актове са издадени при условията на оперативна
самостоятелност и началника на ЗООТ действа при условията на по
целесъобразност, поради което не подлежат на обжалване.
От писмените
доказателства по делото съдът приема за установено следното:
Установява се от
служебна бележка №43/03.01.2023г., издадена от затвора гр.Плевен, че гл.инспектор
А. В. Р. изпълнява длъжността „Началник на ЗООТ“ Плевен към Затвора гр.Плевен.
Видно от справка
№192/09.01.2023г. оспорващият С.С.И.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ с начало 02.08.2022г. като търпи
наказание в размер на 2 години и 6 месеца, определено по ЧНД № 1460/2022г. по
описа на РС-Плевен. На 08.09. 2022г. И. *** в група 1 и е назначен на работа на външен обект – от
10.10.2022г. на основание чл.80 от ЗИНЗС. От справката се установява, че на
14.10.2022г. по негово желание е назначен на работа във външен обект – фирма
„Метаком СЛЗ Инвест“ АД.
Видно от докладна записка № В 9637/07.12.2022г. Началника на ЗООП „Плевен“ е сезиран за
преместване на оспорващия от група ЗО „Група 1“ в група ЗО „Плевен 3“ с оглед
получено писмо по Досъдебно производство № 11/2021г. по описа на ООС-Ловеч,
необходимост от предприемане на процесуални действия по привличане на И. в
качеството на обвиняем с цел осигуряване на безопасността на лицето и
сигурността в МЛС предвид наличието на неприключили съдебни и досъдебни
производства
Видно от заверено
копие на Заповед № Л-3133/08.12.2022г. , лишеният от свобода бил освободен
от длъжността „общ“ работник в обект-фирма
„Метаком СЛЗ Инвест“ АД, считано от 08.12.2022г., като същият бил
преведен във фирма обект“ Н.Р.ЗООТ“ Плевен при общ режим на изтърпяване на
наказанието, тип общежитие - открит тип.
Гореизложеното
обуславя следните правни изводи:
Според чл. 172, ал. 2
от ЗИНЗС
работата, която трябва да изпълнява всеки лишен от свобода, се определя от
администрацията, съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид
възрастта, полът, здравословното състояние и работоспособността на лицата,
изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията им.
Следователно, както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност
на лишения от свобода е въпрос на преценка от страна на органите на
затворническата администрация, които действат изцяло в условията на оперативна
самостоятелност.
Същевременно съгласно чл. 164, ал. 1
от ППЗИНЗС
приоритет при участие в трудова дейност имат лишени от свобода, които спазват
реда и дисциплината и са с доказани трудови качества.
От начина, по който е регламентирана
трудовата дейност на лишените от свобода лица по специалните правила на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС следва, че предоставянето на работа в местата за лишаване от свобода е
правна възможност, а не задължение за административния орган, поради което в закона
не е предвиден ред за оспорване при отказ за назначаване на работа. Това право
на изтърпяващите наказание не е свързано с безусловно задължение на
длъжностните лица да осигурят правото на труд. Законът не вменява на
административния орган абсолютно и неотменимо задължение да осигури или да
възложи работа на лишения от свобода. Възможността за преценка на
административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от
субективна преценка и се явява правомощие на началника на затвора, който
действа в условията на оперативна самостоятелност. Видно от жалбата на лишения
от свобода, се претендира преместването
му на работа от външен обект в такъв,
находящ се в затворническото общежитие от открит тип за осигуряване на
безопасността в мястото за изтърпяване на лишаване от свобода , който въпрос е
свързан с оперативната самостоятелност на съответния административен орган и не
подлежи на съдебен контрол. В тази насока е и практиката на Върховния
административен съд - Определение № 7426
от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4547/2020 г., III о., Определение №
4529/27.03.2019г. на ВАС по адм.дело №2701/2019г. и др. Определение № 8395 от 29.06.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 5661/2020 г., III о.).
В тази връзка са и разпоредбите на
ЗИНЗС, в които изрично е предвидено кои актове подлежат на съдебен контрол от
административните съдилища. Отказите за назначаване на работа, не са сред тези
актове и за тях не е предвиден съдебен контрол по АПК. Съдът приема за
основателни и споделя становището на Началника на ЗООТ – Плевен, че актът,
предмет на оспорване в настоящето производство,
не е сред актовете изрично посочени в ЗИНЗС с предвидено задължение от
страна на адм.орган за връчване. От тук може да се изведе извод, че останалите
актове не подлежат на връчване съответно на обжалване именно поради
предоставената оперативна самостоятелност на органите.
По тези
съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по
делото да бъде прекратено.
Същевременно съдът
констатира по делото, че неправилно е изискал документация от Началника на
Затвора град Плевен вместо от адм.орган. Депозираните писмени доказателства
обуславят категорично извода, че жалбата е недопустима като подадена срещу акт,
който не подлежи на оспорване пред
административен съд.
С писмено
становище вх.№ 107/09.01.2023г. е поискано
присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съответствие с ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСС от Върховния административен съд, страната
дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Процесуалният
представител трябва да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното
представителство в процеса. В настоящия случай, видно от материалите по делото,
не е налице упълномощаване на юрисконсулт Попова от адм.орган - Н-к сектор
„ЗООП Плевен“. Не е представено и пълномощно от юрисконсулт Попова като представляваща Началника на Затвора
гр.Плевен респ. ГД на ГДИН.
Същевременно
предвид приобщените писмени доказателства вкл. заверено копие на Заповед №
Л-3133/08.12.2022г., съдът приема, че Началника на Затвора гр.Плевен не е
страна в производството като ответник. По делото не е постановено определение
по чл.154, ал.1 АПК, с което състава да конституира като ответник Началника на
Затвора или ГДИН, вкл. не е предоставено
право на отговор по чл.163, ал.2 АПК, поради което не са възникнали
предпоставки за реализиране на право на защита на субектите в съдебен процес.
Началника на ЗООТ също не е претендира разноски вкл. не е представляван по
делото. Ето защо искането за присъждане на деловодни разноски също следва да
бъде оставено без разглеждане.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.С.И. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора гр.Плевен, против Заповед
№ Л-3133/08.12.2022г. на Н-к сектор
„ЗООП Плевен“, с която С.С.И. е освободен от длъжността „общ“ работник в обект-фирма
„Метаком СЛЗ Инвест“ АД, считано от 08.12.2022г.
Оставя без разглеждане молба на Началника на Затвора гр.Плевен чрез
юрисконсулт П.П. за осъждане на С.С.И. с ЕГН **********, да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 200 лв. възнаграждение за
процесуално представителство.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
1023 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен.
Препис от определението да се изпрати на
С.С.И., на Началника на Затвора гр.Плевен и Началника на ЗООТ - Плевен.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред тричленен състав на АС-Плевен в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /П/