Р Е
Ш Е Н
И Е № 142
гр. Кюстендил, 03.06.2019 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на четиринадесети
май две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря Р. С., като разгледа
докладваното от съдия Савова в. гр. дело №107 по описа за
“* ЕАД, ЕИК * с адрес: гр. С., ул. „*“ №*, обжалва Решение №554 от 28.11.2018 г., постановено
от Районен съд – Дупница по гр.д.
№616 по описа на съда за
С оспорвания
първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил като неоснователен иска на “*“ ЕАД, ЕИК * срещу С.И.С., ЕГН **********,***,
за
установяване, че
дължи сумата от *лв. неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до
м.04.2017 г., * лв.
лихва за забава, законната лихва и деловодни разноски; респ. осъдил е “* ЕАД, ЕИК * да заплати на С.И.С.
сумата от *лева деловодни разноски.
Първоинстанционният
съдебен акт се обжалва изцяло, като се излагат доводи за неговата неправилност.
Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
Сочи се, че
неправилно и в противоречие с действителното фактическо положение първоинстанционният съд е приел, че за периода
м.05.2014 г. до м.04.2017г. ответникът С.И.С. не е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Поддържа се, че, за да е потребител на топлинна енергия дадено лице е без значение фактът дали лицето е обитавало
процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинна енергия. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява от топлопреносното предприятие при публично
известни общи условия, които се изготвят от “* ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи се, че доколкото ответникът не е
упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ, то спрямо него са влезли в сила ОУ
за продажба на топлинна енергия на “**“ ЕАД. Излага се, че в Раздел VII от
ОУ – „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен редът и срокът, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за същата, като след този срок те изпадат в забава за дължимата сума и
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумите се начислявана законна лихва .
Твърди се, че
ответникът С.С. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот и дори в същия да пребивава друго лице, то, доколкото то не е сключило
индивидуален договор с топлоснабдителното предприятие, отговорността за
заплащане на потребената топлинна енергия следва да се понесе от собственика. В тази
връзка се цитира ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
С въззивната
жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна, с който отговор се оспорва основателността на депозираната
въззивна жалба. Счита се, че претенцията на ищцовото дружество не е доказана в
процеса. Подробно се тълкуват постановките на цитираното във възивната жалба ТР
№2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Приема се, че доколкото не е доказано, че съпругата
на ответника, на която е предоставеното ползването на процесния топлоснабден имот, има сключен писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятия, то искът правилно е бил
отхвърлен като неоснователен.
С отговора не се сочат доказателства и не се
правят доказателствени искания. .
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка
първоинстанционен съдебен акт.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. ал.415,
ал.1 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к.”* *”,бл.*вх.*ет.*,ап.*, като му дължи сумата от общо *лв., от която: *лв. -
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода м.05.2014 г. -
м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ( 20.11.2017 г.) до окончателното изплащане, както и *лв. - законна лихва за забава за периода
16.09.2015г.-07.11.2017г. Твърди, че във връзка с подадено на заявление, по ч.
гр. д. № 167/2018г.на ДнРС, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за дължимите суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК
ответникът е депозирал възражение.
Претендира установяване на вземанията му, за които е постановена заповедта за
изпълнение, както и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявения иск. Оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, тъй като не е ползвател на
процесния имот, позовавайки се на бракоразводно решение , с което имотът е предоставен за ползване на бившата му
съпруга.Твърди, че не живее в имота от около 15г.
Видно от приложеното ч.гр.д.№167/2018г.на
ДнРС, съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на * - държавна такса, както и *в - възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК e депозиранo възражение от длъжника С.., с което оспорва
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Ищецът „*ЕАД е
предявило в срока по чл. 415, ал.1 ГПК искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е представен договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 1990г., от който се установява, че
ищецът е придобил описания по-горе недвижим имот – апартамент №*, находящ се в гр.С.,ж.к.”*,бл.*,вх.*
От приетото като доказателство решение №
ІІІ-15-49 от 07.07.2008г., постановено по гр.дело № 782/2008г.на СРС,90 с-в, се
установява, че със същото е прекратен бракът, сключен на 30.01.1972г. между
ответника по иска и С. В. С., и е утвърдено
постигнатото между тях споразумение по чл.99,ал.3 от СК.По силата на
споразумението семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к.”*,бл.*,вх.* ап.*, се предоставя за ползване на съпругата С. С..
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда, находяща
се в гр. С.,ж.к.” *,бл.*,вх.* от 25.09.2002г.,етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с "*, ЕООД, С., за
въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода .Към
този протокол е съставен и списък на етажните собственици, в т.ч. – отв.С.,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е и договор от 01.11.2007 г.,
сключен между "* ЕАД – възложител, и ""**-
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. С., при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.Приложени са ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „*”С.”ЕАД на клиенти в гр.С..
Представени са три извлечения от
сметки – с периоди от 01.05.2014г.до 30.04.2017г., по които общият сбор на посочените като дължими суми с ДДС
възлиза на **лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Установителният иск е предявен в
рамките на установения в чл. 415, ал.1 ГПК срок. от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение , при направено възражение от длъжника в срока
по чл. 414, ал.2 ГПК, Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Според действалата през процесния
период норма на чл. 153, ал.1
ЗЕ "потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот". Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно
право върху имота- право
на собственост или вещно право
на ползване.
С оглед на това следва да се приеме,
че страна по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Използването на
съюза "или" не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое
от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице,
различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е
именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1
ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето
защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на
ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само
ползвателят.
От представеното бракоразводно решение се
установи, че бракът между ответника по иска и съпругата му С. С. е прекратен
.
В одобреното от съда споразумение е
предвидено, че ползването на имота е било предоставено на съпругата.Ползването
на семейното жилище не е тъждествено с вещното право на ползване като
ограничено вещно право. С предоставянето на семейното жилище за ползване от
единия съпруг не се учредява вещно право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС.
Предоставянето на семейното жилище за ползване на единия съпруг означава
единствено, че единият съпруг ще продължи да живее в семейното жилище, без да
придобива правото на собственост или ограничено вещно право върху него. Като се
има предвид, че в § 1, т.42 от
ДР на ЗЕ под "ползвател" се има предвид носител на вещно
право на ползване (по чл. 56 ЗС),
следва, че самостоятелното ползване, което съпругата е получила по силата на
бракоразводното решение, не води до отпадане на качеството на потребител на
съпруга й, респ. не води до отпадане на неговите задължения в обем 1/2 част за
задълженията по топлоснабдяване на имота, като отношенията между бившите
съпрузи във връзка с фактическото ползване на имота са непротивопоставими на
ищеца.
Постигнатото съгласие между съпрузите за
предоставяне ползването на имота на единия от тях не е равносилно на отказ от
вещно право на ползване от другия съпруг. Съгласно чл. 100, ал.1
ЗС отказът от правото на собственост върху недвижим имот има
действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако
е вписан в имотния регистър,което в случая не се установява по делото.
За установяване на реално потребената
топлинна енергия и размера на вземанията си към ответника ищецът е поискал
допускането на съдебно -техническа и съдебно - счетоводна експертиза. С
определение от 20.07.2018 г. първоинстанционният съд е разпределил в тежест на
ищеца да докаже наличието на облигационно отношение с ответника, в т.ч. и че е доставил топлинна енергия и размера на претенцията
си , но е оставил без уважение доказателствените искания на ищеца за допускане
на поисканите експертизи, в подкрепа на твърденията му, за установяването на
които носи доказателствена тежест. Пред настоящата инстанция от ищцовото
дружество не е поискано на основание чл. 266, ал.3 ГПК събирането на посочените доказателства. Същевременно въззивният
съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения,
а само при наличие на позоваване от страната, каквото в случая не е налице
(решение № 859/11.01.2011 г. по гр. д. № 1295/2009 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО.Единствено въз основа на представеното извлечение от сметките на "*." ЕАД не би могло да се приеме, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи размера на реално потребената
топлинна енергия за исковия период. Извлечението от сметки съставлява изходящ
от ищеца частен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, а съставлява доказателство, че изявлението, което се
съдържа в него, е направено от лицето, което го е издало.
По изложените съображения съдът намира, че
ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи размера на реално
доставената топлинна енергия за процесния имот през исковия период, поради
което предявеният иск се явява недоказан.
Доколкото с атакувания първоинстанционен съдебен акт исковите претенции са отхвърлени , то предвид
изложените в настоящото решение изводи за недоказаност на същите,
обжалваното решение по гр.дело № 616/2018г.ще бъде потвърдено.
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №554 от 28.11.2018
г., постановено по
гр.дело №616/2018г.на Районен
съд – Дупница .
Решението на КнОС не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.