Решение по дело №2520/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4564
Дата: 13 ноември 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20183110102520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

                            13.11.2018 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На осемнадесети октомври                                                  две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 2520 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Христо Пенчев Цилков, с която се претендира да бъде осъдено К.р." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Детлеф Дойчман да му заплати сумата от 7840,58 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода м.07, м.09 и м.10.2016г., м.04-м.12.2017г. и м.01.2018г., за което са издадени 13 броя фактури по сключен между страните договор за наем от 01.06.2010г. на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ магазин № 4 със застроена площ от 127,50кв.м, находящ се в гр. Варна, бул. Княз Борис I № 137, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 2086,21 лева, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл.6, ал. 2 от договора за наем от 01.06.2010г. начислена за периода 01 - 20.02.2018г. вкл.

В исковата молба се сочи, че между страните е бил сключен договор за наем от 01.06.2010г., по силата на който ищецът предоставил на ответника ползването на собствен имот. Дължимата наемна цена била уговорена в размер на 1500евро месечно без ДДС, платима до пето число на месеца, за който се отнася. С анекс от 01.01.2015г. размерът на наемната цена бил намален на 800 евро месечно. Твърди се, че ответникът не изпълнявал системно задължението си по плащане на наемната цена, което дало повод с предизвестие изх. № 019/10.01.2018г. ищецът да прекрати действието на договора, считано от 30.01.2018г. и на основание чл.6, ал.1 от договора. С покана от същата дата, ответникът бил поканен да плати и дължимата до този момент наемна цена, като изпълнение не последвало. На основание чл.6, ал.2 от договора и предвид забавата на наемателя, ищецът твърди, че му се дължи и уговорената неустойка в размер на двойната дневна наемна цена на ден, считано от деня следващ просрочието на срока по чл.4, ал.11 до реалното предаване на имота на наемодателя. Затова ищецът заявява правата си по съдебен ред. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 18.10.2018г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представителадв. Бажлеков е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставкиответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства  Договор за наем от 01.06.2010 година с анекс от 01.01.2015 год., предизвестие с изх. №019/10.01.2018 год, покана с изх.№18/10.01.2018 год., удостоверения за актуално състояние, счетоводна справка, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на исковете с правно основание искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр.1 и пр.2, чл. 92 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и възнаграждение за адвокат са в общ размер от  1513,62лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2, пр.1 и пр.2, и чл. 92 ЗЗД К.р." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 7840,58 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода м.07, м.09 и м.10.2016г., м.04-м.12.2017г. и м.01.2018г., за което са издадени 13 броя фактури по сключен между страните договор за наем от 01.06.2010г. на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ магазин № 4 със застроена площ от 127,50кв.м, находящ се в гр. Варна, бул. Княз Борис I № 137, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 2086,21 лева, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл.6, ал. 2 от договора за наем от 01.06.2010г. начислена за периода 01 - 20.02.2018г. вкл.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК К.р." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1513,62 лева, представляващи разноски по настоящото дело.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: