№ 37
гр. С., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900143 по описа за 2024 година
Ищцата – К. Н. А. с ЕГН **********, с адрес: общ. Ч., с. С., ул. „1-ви май“ № 25,
представлявана от адв. Я. Д. – САК, е предявила срещу „З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес
на управление: гр. С., район Възраждане, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5,
обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за
заплащане на обезщетение в размер на:
40 000 лева, за причинените й неимуществени вреди – понесени болки и страдания,
вследствие осъществило се на 27.08.2023г. ПТП в гр. С., около 5.00 часа в района на км.
31+800 на АМ „Т.“ с посока от гр. С. към гр. П., по вина на водача на микробус марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН - Х. С. Х. с ЕГН **********, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с
полица № BG/23/123001742894 с начална дата на покритие 19.06.2023г. и крайна дата на
покритие 18.06.2024г., ведно със законната лихва върху посочената сума, от 12.03.2024г. -
датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенциите за заплащане на
застрахователно обезщетение, до окончателното й изплащане;
2217,40 лева за причинените й имуществени вреди, разноски за лечение,п вследствие
на горното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума, от 12.03.2024г. - датата,
на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенциите за заплащане на
застрахователно обезщетение, до окончателното й изплащане.
Претендира с присъждане на направените в производството разноски в това число за
адвокатска защита и съдействие.
Ищцата К. Н. А. твърди в исковата си молба, че 27.08.2023г. около 05.00ч. по АМ „Т.“
се движел, с посока от гр. С. към гр. П., микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с
peг. № К4137ВН, управляван от Х. С. Х. с ЕГН **********. В района на км. 31+800 губи,
водачът Х. С. Х., изгубил контрол над своето МПС и поради неспазване на необходимата
дистанция се ударил в задната част на движещия се пред него, товарен автомобил марка
„Скания“, с peг. № 07 DKC 21, управляван от Ekrem Ozgoz, роден на 29.08.1965г., като с тези
1
действия станал причина реализирал ПТП с материални щети и пострадали лица. При
процесния инцидент е пострадала ищцата К. Н. А. в качеството й на пътник в микробуса.
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 278 от
27.08.2023г. на ОДМВР - С., и образувано досъдебно производство № 3M 172/27.08.2023г. на
РУ - Ихтиман, пр. пр. № 1593/23г. по описа на РП Самоков, ТО Ихтиман.
Ищцата К. Н. А. поддържа, че процесното ПТП е настъпило изцяло, поради
противоправното и виновно поведение на водача на микробус марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ с peг. № К4137ВН, който управлявал МПС в нарушение на чл.5,ал.1, чл.20 ал.2,
чл.23 ал.1 ЗДвП.
По отношение на претърпените неимуществени вреди, ищцата К. Н. А. излага в
исковата молба следното:
Твърди, че за да получи своевременна медицинска помощ, била прегледана в ДКЦ
„Р.“ ЕООД с оплаквания от силни болки в областта на дясната ръка, гръдния кош и двете
колена. След извършените прегледи и консултации със съответните специалисти на ищцата
били установени следните травматични увреждания - съчетано счупване на диафизите на
лакътната и лъчевата кост на дясната ръка, разкъсно-контузна рана в областта на долната
челюст, оток на двете колена. По повод счупването на дясната ръка било взето решение за
провеждането на консервативна терапия чрез поставянето на гипсова имобилизация и й
били дадени съвети за спазване на режим на покой и прием на лекарствени средства.
Ищцата К. Н. А. твърди, че поради това, че болките в областта на дясната й ръка не
стихвали, потърсила медицинска помощ в МБАЛ „Т.“ ЕООД, където била хоспитализирана
на 09.10.2023г. След проведените й изследвания било установено, че фрактурата не зараства,
поради което на 10.10.2023г. било взето решението за провеждането на оперативно лечение -
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на радиус и улна, при което
фрактурите на лакътната и лъчевата кост са били репонирани и заключени със заключваща
плака. След отпадането на необходимостта от лекарско наблюдение ищцата била изписана
на 12.10.2023г. с дадени съвети за спазване на ХДР и прием на лекарствени средства при
необходимост.
Твърди, че получените при процесното ПТП травматични увреди й причинили болки
и страдания със значителен интензитет през първите два месеца от възстановителния
период, през който следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване. На практика
била изправена пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени свои
битови потребности, като хранене, обличане, тоалет, за задоволяването на които получавала
помощ от своите близки. Поради тежестта на травмите, изпитвала силни болки в областта на
дясната ръка, не само непосредствено след операцията, но и при влошаване на времето и
при физическо натоварване. Твърди, че както понастоящем, така и в бъдеще ще търпи болки
и страдания от тази увреда, доколкото функцията на горните крайници предполага тяхното
натоварване. Проведената оперативна интервенция й оставила белег, който мислено щял да
я връща към инцидента.
Ищцата К. Н. А. твърди, че преди инцидента е е водила активен начин на живот. Била
майка на малко дете, а последиците от ПТП довели до промяна в нормалното протичане на
ежедневието й, до насилственото ограничаване на социалната и семейната й ангажираност.
Възвръщането към обичайните делнични занимания й коствало време, търпение и болки.
Твърди, че процесното ПТП се отразило силно негативно и на емоционалното й
състояние. Станала тревожна, неспоК., напрегната. Загубила здравия си сън. Чувствала се в
тежест на близки и роднини.
Твърди, че психологическите последици от инцидента - изживяния стрес и душевните
страдания щяли да я съпътстват до края на живота й.
2
Ищцата К. Н. А. твърди, че вследствие на процесното ПТП освен неимуществените
вреди, търпяла и имуществени такива във връзка с проведеното й лечение към този момент
на обща стойност 2217,40 лв. /две хиляди двеста и седемнадесет лева и четиридесет
стотинки/, за които прилага писмени документи към исковата молба.
Ищцата К. Н. А. излага, че към момента на настъпване на процесното ПТП, по
отношение на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН е била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „О.” АД, полица
№BG/23/123001742894, със срок на валидност от 19.06.2023г. до 18.06.2024г.
Ищцата К. Н. А. твърди, че предявила писмена претенция с вх. № 21-
1134/12.03.2024г. за изплащане на застрахователно обезщетение, за претърпените от
неимуществени и имуществени вреди, но въпреки изтичането на предвидения в чл.496, ал.2,
т.1 във вр. с ал.1 от КЗ тримесечен срок за заплащане на дължимите обезщетения,
ответникът не е определил обезщетение и не е извършил плащане.
Ето защо ищцата К. Н. А. счита, че за нея е налице правният интерес от предявяване
на настоящите искове пред съда.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.“ АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника си адв. И. Т. от САК, с който оспорва предявените искове по основание и
размер, и алтернативно ги оспорва като прекомерно завишени, като моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С отговора ответникът не е изложил становище по твърдението на ищцата, че е бил
налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
между З. „О.” АД и собственика на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. №
К4137ВН, валиден към датата на настъпване на процесното събитие - 27.08.2023г.
По основателността на исковете, ответникът излага следното:
Твърди, че не е налице основание, което да обуслови „О.“ АД да заплати исковите
претенции. Сочи, че от представените от ищцата доказателства не се установява, че К. А. е
участник и/или пострадал в ПТП, състояло се на 27.08.2023 г. в района км. 31+800 на АМ Т.,
в посока от гр. С. към гр. П., конкретно, че в представения с и.м. Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 278, издаден от Димитър Кулински на 27.08.2023 г., че лицето К.
А. не е посочено нито като водач, нито като пострадал или свидетел. Счита за недоказано
нейното участие или присъствие в района и времето на настъпване на ПТП.
Твърди, че и представеното с и.м. писмо с изх. № УРИ 120400-4061/29.02.2024 г. от
В.П., началник на „Охранителна полиция“ ОДМВР С., адресирано до К. А., чрез адвокат
А.В., с което последните са били уведомени, че ищцата е била пътник в МПС с peг. № 4137
ВН, участник в ТПТП на 27.08.2023 г. на АМ „Т.“ в района на км. 3+800 посока гр. П., не
установявал участието й в сочено с исковата молба ПТП, тъй като в този документ, било
отразено, че автомобилът с peг. № 4137 ВН е бил участник в ТПТП в района на АМ „Т.“ км.
3+800 посока гр. П., което се различавало с 28 км от описаното в исковата молба и
Констативен протокол № 278 от 27.08.2023 г. ПТП.
На следващо място ответникът З. „О.” АД оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между твърдяното ПТП и описаните от ищцата в и.м., с доводи, че
липсват доказателства ищцата да е пострадала в посоченото в исковата молба ПТП.
Сочи, че от писмо с изх. № УРИ 120400- 4061/29.02.2024 г., било видно единствено,
че К. А. е била пътник в процесното МПС с peг. № К 4137 ВН. Не било посочено, че ищцата
е пострадала, което не било посоено изрично изрично и в графата пострадали на
констативния протокол. Твърди, че от приложените към и.м документи можело да се
направи извод, че ищцата дори да е била пътник в МПС, участник в процесното ПТП, не е
получила наранявания, не е съобщила за болки и наличие на увреждания. Твърдените от
ищцата наранявания, особено отворена рана в областта на челюстта, следвало да бъде
видима, възприета от останалите и посочена в документите.
3
Ответникът З. „О.” АД излага още, че единствения документ удостоверяващ
здравословното състояние на ищцата от деня на настъпване на ПТП - 27.08.2023 г., е
издаденият от д-р РР.Д. - Амбулаторен лист от 27.08.2023 г. издаден за преглед, който се е
провел в 11:55 ч. от лекар в гр. К., а произшествието, видно от приложения към и.м.
Констативен протокол, било настъпило около 5:00 ч. или че прегледът е бил извършен около
6 часа след твърдяното ПТП и в населено място на над 100 км. От мястото на настъпването
му. С оглед констатилраните в амбулаторния лист наранявания: разкъсно-контузна рана в
долна челюст, видима деформация, която следвало да е била видима непосредствено след
настъпването на ПТП, оток и остри болки в областта на дясната предмишница, болки при
палпация на гръдния кош и оток и болки в двете колена, счита за необяснимо, защо ищцата
не е била посочена в списъка на пострадалите към констативния протокол.
Ответникът З. „О.” АД оспорва предявения иск за имуществени вреди и счита, че така
претендираните вреди не следва да бъдат обезщетявани с доводи, че същите съставляват
извършени от ищцата разходи за услуги, като избор на лекар и такса „леглодни”, които не са
необходими разходи за обезщетяване на претърпените вреди, не са били задължителни, а са
били направени по избор на ищцата.
На следващо място ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по
размер, като счита същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно
претърпените от ищците вреди, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в
чл. 52 от ЗЗД.
С отговора ответникът З. „О.” АД прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата като твърди, че в нарушение на чл. 137а от ЗДвП
е пътувала в автомобила без предпазен колан. Твърди, че настъпилите вреди са вследствие
на неправомерното поведение на пострадалата, която не е предприела необходимите
действия, за да предпази себе си, возейки се в процесния автомобил и че при ползване на
обезопасителен колан, той би бил в състояние да задържи пътника в седалката на
автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани. Твърди, че всички телесни
наранявания, твърдени от ищцата са резултат от свободното придвижване на тялото на
пострадалата в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите
от автомобила.
Отделно твърди съпричиняване, поради неспазване на дадените й препоръки от
медицинските специалисти провели лечението й. Сочи, че от приложените от ищцата
медицински документи било видно, че следва да се насочи към консултация и лечение от
хирург и ортопед, още при прегледа проведен й на 27.08.2023г., че необходимостта от
оперативно лечение е била констатирана и при прегледите й от 26.09.2023 г., 02.10.2023 г.,
като едва на 09.10.2023 г. ищцата постъпила в отделението по травматология на МБАЛ Т.
ЕООД. Сочи още, че към и.м. не са представени документи, удостоверяващи последващи
контролни прегледи, след изписването й от болничното заведение, на каквито ищцата е
имала право съгласно приложената епикриза. Ответникът твърди, че ако контролните
прегледи не са били проведени, то е възможно и лечението да не е извършено според
предписанията на лекарите, което било и основание за намаляване на претендираните
неимуществени вреди по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва като неснователен и недоказан предявения акцесорен иск за лихва от датата
на завеждане на претенцията - 14.03.2024 г. пред застрахователното дружество. Твърди, че
ответника не е постановил директен отказ, че с Писмо с изх. № 21-2376/12.06.2024 г., не
приложено с исковата молба по делото, застрахователното дружество е поискало
представянето на допълнителни документи, за да се изяснят фактите и обстоятелствата във
връзка с произшествието и с оглед на същите, да се направи преценка за наличието на
виновно поведение на водача и при наличието му - да се определи размер на вредите.
Ищецът не е отговорил на писмото, поради което е бил постановен и отказ за изплащане на
предявената претенция, поради липсата на достатъчно доказателства.
Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
4
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата К. Н. А. е подала допълнителна искова молба,
с която пояснява и уточнява първоначалната.
По отношение на оспорения от ответника механизъм на ПТП, в допълнителната
искова молба, ищцата излага следното:
Поддържа изцяло твърдението си в и.м. за виновното причиняване на процесното
ПТП от страна на водача на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. №
К4137ВН - Х. Селяхетин Х. с ЕГН **********.
В допълнение на изложените в първоначалната искова молба твърдения, с
допълнителната такава ищцата навежда и следните:
Ищцата К. Н. А. твърди, че процесното ПТП е настъпило рано сутринта (около
05,00ч.) на 27.08.2023г. и е пътувала в увреждащото МПС на задна (втори ред) дясна
седалка. Към момента на настъпване на удара ищцата е спяла в полулегнало състояние на
седалката.
Твърди, че в района на км. 31,8 на АМ „Т.“ пътното платно в посока към гр.П. прави
голяма дъга надясно при лек наклон на спускане (около 1,5 %). Водачът на микробус марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН се движил със скорост около 129 км/ч като
застигнал колона от тежко-товарни автомобили. Той предприел маневра по изпреварване на
колоната като за целта се престроил в лявата изпреварваща лента. След преценка, че е
завършил маневрата водачът на микробуса решил да се престрои в дясната лента за
движение без да възприеме, че в същата лента се движи влекач марка „СКАНИЯ“ с peг. №
07DKC с полуремарке „SCHMITZ CARGOBUL“ с peг. № 07 DER03.
Вследствие на високата си скорост бусът застигнал товарния състав и реализирал
челен удар, който бил съсредоточен в задната лява част на ремаркето на т. а. и на предната
дясна част на микробуса.
С оглед на така наведените твърдения и пояснения относно механизма на настъпване
на процесното ПТП, ищцата поддържа твърдението си изложено в първоначалната и.м., че
неосигурявайки безопасна надлъжна дистанция, вероятно поради несъобразената си
(евентуално превишена) скорост, водачът на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“
с peг. № К4137ВН е допуснал настъпване на удара. Ударът настъпил със значителна скорост
и сила, порад което и щети по самото увреждащо МПС били значителни.
Ищцата К. Н. А. поддържа и твърденията си изложени в и.м., по отношение на
поведението на водача на увреждащото МПС, че същият е управлявал МПС в нарушение на
правилата за движение по чл. 5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл. 23, ал.1 ЗДвП, чл. 25, ал.1 ЗДвП -
задължаващо водачите при предприемане на маневра, свързана с навлизане на МПС в
съседна пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
По отношение на участието й в процесното ПТП, в д.и.м. ищцата излага следното:
Твърди, че след настъпване на ПТП услилията на пристигналите на място полиция и
медицински екип на спешна помощ са били съсредоточени за оказване на помощ на по-
тежко пострадалата пътничка - Г.Д.А..
Ищцата твърди, че непосредствено след инцидента не е получила медицинска помощ
от екипа на място, тъй като първоначално не е изпитвала сериозни болки непосредствено
след инцидента. Прибирайки се към дома си с личен транспорт заедно със съпруга си (с. С.,
общ. Ч.), тя започнала да изпитва силни болки в дясната предмишница, поради което
посетила ортопед-травматолог в гр. Казанък - видно от Амбулаторен лист от 27.08.2023 г.
(датата на ПТП).
Твърди, че участието й в инцидента като пътник в микробус марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН било удостоверено с Писмо изх. № 29.02.2024 г. на
ОДМВР - гр. С..
5
Изцяло поддържа изложените твърдения в исковата молба относно вида и степента
на понесените в резултат на процесното ПТП травми.
Твърди, че всички телесни повреди, които е понесла са резултат изключително от
механизма на осъществяване на ПТП и не се намират във връзка с нейно поведение, което да
е обусловило или улеснило настъпването на тези вреди.
Ищцата К. Н. А. твърди, че е била с поставен обезопасителен колан, пътувайки на
задна дясна седалка, но в отпуснато, полулегнало състояние поради това, че е спяла.
Твърди, че ударът е бил съсредоточен именно в предна дясна част на микробуса, т.е. в
зоната на пътника, като било видно от матералите по досъдебното производство, че има
значителни разрушения в тази част на МПС, в това число дълбоки деформации на тавана
към вътрешността на купето (в областта над пасажера отдясно), тотално разрушена
(липсваща) зона на предна дясна колонка и предна дясна врата, което предполагало, че при
осъществяване на удара в купето на буса са прониклани части и детайли, вероятно и от двете
контактували МПС-та.
Ищцата твърди, че настъпването на удара при конкретния механизъм и при
значително висока скорост от 129 км/ч говори, че коланът е бил напълно неефективен
именно поради значителните деформации на буса, съсредоточени в зоната на пътника, но и
поради високата скорост, с която настъпва удара. За това поддържа, че не е налице обективна
връзка между поведението й като пътник, тъй като макар да е била обезопасена с колан
травмите все пак са натъпили поради механизма на ПТП, при който дори и обезопасяването
с колан не е било ефективно.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът З. „О.” АД е подал допълнителен отговор,
с който поддържа изцяло първоначалния и наведените с него твърдения, възражения и
доказателствени искания.
По отношение поясненията на ищцата направени с д.и.м. относно механизма на
настъпване на ПТП, ответникът излага следното:
Счита, че същите са неотносими към настоящото производство, поради липса на
доказателства относно участие на К. А. в ПТП, състояло се на 27.08.2023 г. в района км.
31+800 на АМ Т., в посока от гр. С. към гр. П.. Оспорва твърдението на ищцата, че се е
намирала на задна (втори ред) дясна седалка, като изцяло противоречащо на приложените
към д.и.м. документи от досъдебното производство, които оспорва. Сочи, че от приложените
документи било видно, че ударът е настъпил в предна дясна част на автомобила, поради
което твърди, че ударът би засегнал единствено седящите на първия ред от дясната страна,
но не и седящите на втори ред. Поради това, счита за необосновани и неясни поясненията и
допълненията на ищцата.
По отношение на поясненията относно участието на ищцата в процесното ПТП, в
допълнителни отговор, ответникът излага следното:
Счита направените с д.и.м. от ищцата уточнения и пояснения относно участието й в
процесното ПТП безпредметни.
Твърди, че освен, че липсват данни за предоставена й медицинска помощ на мястото
на инцидента, така и факта, че не е участвала като пострадала, както в досъдебното
производство, същата не била посочена и като пострадало лице в протокола за ПТП. За това
твърди, че ищцата не е участвала и/или получила наранявания в процесното ПТП.
По отношение на поясненията в д.и.м. относно претърпените от ищцата вреди и
липсата на съпричиняване, ответникът твърди, че липсват доказателства ищцата да е
понесла телесни повреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, както и за това, че не е участвала в ПТП.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
6
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 278 от 27.08.2023г. на
ОДМВР – С. на 27.08.2023г. около 05.00ч. по АМ „Т.“ се движел, с посока от гр. С. към гр.
П. в района на км. 31+800 микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. №
К4137ВН, управляван от Х. С. Х. се удря в задната част на товарен автомобил марка
„Скания“, с peг. № 07 DKC 21, управляван от Ekrem Ozgoz.
По делото се разпита свидетеля Х. С. Х..
„Участвал съм в ПТП на 27.08.2023г. Управлявах бус марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ в посока гр. К.. ПТП-то стана близо до разклона на гр. Ихтиман, малко преди
разклона, на магистрала „Т.“. Беше сутринта към 05:00ч. Беше тъмно, но се светваше
времето. На мястото на произшествието е прав участък, доколкото си спомням нямаше
изкачване или спускане. Времето беше нормално, без мъгла, без нищо. Асфалтовата
настилка беше суха. Изпреварвах един тир, след което се появи втори тир, който не разбрах
откъде се излезе. Времето беше ясно. Движех се в крайна лява лента. Карах на автопилот,
който беше стабилизиран на 120-125 км./ч. Пуснах мигач, изпреварих единия тир и не знам
какво стана, реших да се събера пред него и изведнъж видях другия тир, набих спирачки, но
беше късно. Явно двата тира са били много близко или единия се е движил с много бавна
скорост. Не знам какво точно се случи, натиснах спирачки, но вече беше късно.
Управляваният от мен автомобил беше технически изправен. Управлявах пътнически бус и
не беше много натоварен, беше натоварен на половина. След изпреварването на първия тир
се прибрах в дясната лента, където настъпи удар с движещ се попътно друг товарен
автомобил, който ударих в задната му лява част, а при мен се падаше предна дясна част. При
това съприкосновение предното стъкло на моя бус се счупи и ламарината се разруши.
Спряхме на 20-30 метра по-напред. Доколкото си спомням К. беше отзад в дясната част до
страничната врата на буса. Бусът е пътнически със седалки за превозване на пътници. Бусът
имаше 8 места, а К. седеше до задната странична врата. Тогава бяхме 6 човека в буса, с мен
7. Седалките бяха оборудвани с предпазни колани, но не знам дали К. е била с поставен
предпазен колан, не искам да лъжа. След произшествието не съм разбрал К. да е пострадала,
ако бях разбрал, направо щях да я пратя с линейка. Извикахме органи на КАТ, както и екип
на „Спешна медицинска помощ“. Екипът на „Спешна медицинска помощ“ първо оказа
помощ на кака Гълъбина. К. нямаше оплаквания, заради това екипът на „Спешна
медицинска помощ“ не й оказа помощ. Към настоящия момент не ми е съставен АУАН, нито
ми е търсена административна отговорност за процесното ПТП. Органите на КАТ ме
провериха за употреба на алкохол и наркотици, показанията, от която проверка бяха
отрицателни. След ПТП-то бусът, който управлявах не беше в състояние да се движи на
собствен ход, защото двигателят и предницата му бяха нарушени. Извиках един приятел с
подобен бус, който да откара пътниците и да ги остави по къщите им. Аз останах на място да
изчакам полицията за обяснения.
С пътниците тръгнахме от Федерална република Г. към гр. К.. Бяхме само една кола.
Вторият бус, който извиках да откара пътниците, пристигна на мястото на инцидента след
по-малко от час. Никой от пътниците не се оплакваше от нищо. Специално обърнах
7
внимание на всеки един от тях, попитах всички.
К. пътуваше на задна, странична седалка, някъде до вратата, но не помня дали е била
на втория или третия ред.“
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
заключението на която на 27.08.2023 година, към 05,00 часа – тъмната част на денонощието,
по автомагистрала „Т.” в зоната на километър 31+800, в платното за движение в посока С. –
П., със скорост около 118 километра в час, се е движил пътнически микробус „Мерцедес
Спринтер” с регистрационен номер К 4137 ВН, управляван от Х. С. Х.. Микробусът, се е
движил в дясната си лента за движение по автомагистралата и в него, на неопределено до
настоящия момент място е пътувала ищцата К. Н. А.. В същата лента, пред микробуса със
скорост около 85 км/час се е движил товарен състав с влекач „Скания”, с регистрационен
номер 07 DKC 21- турска регистрация, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц” с
рег.№ 07 DER 03, също турска регистрация, управляван от Е.О.. Предвид по-високата
скорост на микробуса, последният е настигнал товарния състав и с челната си дясна част се е
ударил в лявата задна част на полуремаркето. Водачът О. е усетил удара и е предприел
действия за спиране, придвижвайки се в посока напред и в дясно, по отношение на
първоначалната си посока и се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед
на местопроизшествие.
След удара, микробусът също се е придвижил в посока напред и се е установил също
в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Причина за възникване на ПТП: ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието, в
зоната на прав участък, нормална видимост и се стига до извода, че от техническа гледна
точка, причините за възникване на ПТП следва да се търсят в субективните действия на
водача на пътнически микробус - „Мерцедес Спринтер” с регистрационен номер К 4137 ВН
- Х. С. Х., който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато управляваното от него
пътното превозно.
Предотвратимост: Въз основа на анализа се стига до извода:
-За водачът на пътнически микробус „Мерцедес Спринтер” с регистрационен номер
К 4137 ВН, управляван от Х. С. Х., ПТП е било предотвратимо, при условие, че Х. е
контролирал непрекъснато управляваното от него пътното превозно.
-За водачът на товарен състав с влекач „Скания”, с регистрационен номер 07 DKC 21-
турска регистрация, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц” с рег.№ 07 DER 03,
също турска регистрация - Е.О. ПТП е било непредотвратимо, тъй като същият се е движил
по автомагистралата в дясната си пътна лента.
Дали към момента на ПТП К. А. е била с поставен предпазен колан, в делото
липсват данни, въз основа на които да може по технически път да се определи.
Предпазният колан е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на
водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария
или внезапно спиране. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването
8
на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение
с частите на интериора или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се
намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница. Освен
това предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща
част от кинетичната енергия на пътника
По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която
пострадалата К. Н. А. е получила следните травматични увреждания:
Разкъсно-контузна рана в областта на долната челюст.
Счупване е разместване на костните фрагменти на костите на дясната предмишница.
Контузия на гръдния кош.
Оток и контузия на двете колена.
Счупването на костите на дясната предмишница по своя характер е високоенергийна
травма, която е причинила на пострадалата трайно затруднение на движението на десния
горен крайник.
Останалите увреждания са е мекотъканен характер, като раната е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузиите болка и страдание.
След произшествието на пострадалата е поставена гипсова имобилизация.
Предписана е и медикаментозна терапия.
В един период от около 4-5 месеца, какъвто е срокът за възстановяване при подобни
счупвания е била налице първоначална силна с постепенно намаляващ интензитет
болезненост. За в бъдеще такава болезненост ще се наблюдава при физическо натоварване
на крайника и промяна на времето.
Уврежданията са причинени в резултат на пътнотранспортното произшествие.
След приложеното оперативно лечение е настъпило добро костно срастване и
предвид обстоятелството, че по делото няма приложена медицинска документация с
отразени усложнения от двигателно или неврологично естество, експертизата счита, че е
настъпило възстановяване на пострадалата до степен да може адекватно да си служи с
крайника.
Всички извършени разходи, за които има представени счетоводни документи са
направени във връзка с лечението на травмите на пострадалата, причинени при процесното
пътнотранспортно произшествие .
Анатомичната локализация на травматичните увреждания е такава, че същите могат
да бъдат получени и при наличие на поставен обезопасителен колан, особено в конкретния
случай предвид механизма на произшествието и деформациите на автомобила.
В предоставената медицинска документация няма подробно описание на
травматичните увреждания на пострадалата, не са отразени и такива, каквито биха се
получили от действието на колана, който в момента на удара, оказвайки възпиращите си
9
функции действа като твърд тъп предмет с ограничена контактна повърхност върху тялото
на пасажера/шия, гърди, корем, тазова област/.
При пострадалата не са констатирани травматични увреждания, които да могат да се
изявят с клинична симптоматика в един по-късен етап след произшествието. Всички
описани травматични увреждания са се проявили веднага след инцидента.
По делото няма приложена медицинска документация от проведено
рехабилитационно и физиотерапевтично лечение след оперативната интервенция. Такова
лечение е важно за правилното протичане на възстановителния процес,като е предписано
при изписването от лечебното заведение след оперативното лечение/ стр 3 от епикризата на
лист 18 от делото/. Липсата на приложена документация не изключва възможността
пострадалата да е спазвала предписания двигателен режим.
По делото се разпита свидетеля Т.М.А..
„Живея заедно с ищцата. Знам да е участвала в ПТП на 27.08.2023г. Аз не бях с нея
тогава. След ПТП-то, когато видях К. за пръв път, коленете й бяха ударени, ръката й беше
счупена, брадичката й беше сцепена. Видях я в гр.Д.град. От мястото на произшествието до
гр. Д.град К. се е придвижила с някакъв друг бус.
Беше зарязана на пътя в гр. Д.град. Не си спомням, защото бях в паника, но беше
зарязана на пътя в гр. Д.град.
Първият път, когато ми се обади беше сутринта в 05:00ч., после в гр. Д.град е било
около 10:00ч. или 11:00 ч. преди обяд. Отидох да я взема от там, където тя ми каза, че се
намира.
Тя се оплака, че има наранявания. Заведох я в болница в гр. К..
Бях в паника. Бях тръгнал към моя край и я закарах директно там. Аз живея в с. Т.. В
болницата в гр. К. лекарите установиха, че дясната й ръка трябва да се гипсира в област,
която е по-нагоре от лакътя. Брадичката й беше сцепена и е шита, коленете й бяха ударени,
тялото й беше натъртено. Остана в болницата 3-4 дни, но това беше в гр. С., когато влезе в
болница. Изкара с гипса 20 дни, понеже ръката й не беше за гипс, отидохме в болница „Т.“ в
гр. С., където я оперираха и й оправиха ръката. С гипса беше около 20-25 дни, не си
спомням. Махнаха го в гр. С.. След махането на гипса лекарите искаха да ходи на
рехабилитация и раздвижване, но ние нямахме пари да я водим. Понастоящем К. още ми се
оплаква, че я боли ръката. Брадичка на К. я зашиха в гр. К.. Коленете й бяха ударени, бяха в
кръв и се движеше трудно. Не е ползвала помощни средства за придвижване, понеже аз й
помагах вкъщи. Бяха й изписани болкоуспокояващи за лечението й. След изписването й от
болницата, ходехме да й превързват счупената ръка. Гипса го махнаха и я оперираха в гр. С..
Казаха ми, че са й сложили импланти при операцията, но аз не ги разбирам тези работи.
Платих разходи само за импланти около 2500-2600 лв., без другите разходи. Имплантите са
още там в ръката й. Понастоящем ищцата се оплаква, че я боли ръката. Само това мога да
кажа. Тези болки в ръката й се появяват най-вече, когато й е студено. Ищцата си служи
преимуществено с дясната ръка. След изписването й от болница имаше много затруднения,
10
не можеше да се облича, да се храни, аз й помагах за всичко. Имаме малки деца, които тогава
бяха на година и 7-8 месеца и ги гледах няколко месеца, докато жена ми се оправи.
С К. живеем в с. Т., община К.. Взех я от гр. Д.град, защото този бус я качи и я заряза
там.
Принципно, когато бус я качи от Г., трябва да я закара до селото ни, но това не се
случи. Отидох с един мой приятел, с кола, да я взема от там и отидохме директно в гр. К..“
По делото се представиха фактура №**********/12.10.2023г. за закупуване на
медицински изделия на стойност 1920,-лв., фактура №**********/12.10.2023г. за избор на
екип за извършване на оперативни процедури на стойност 280,-лв., и фактура
№**********/12.10.2023г. за 17,40лв. за такса леглоден, придружени с фискални бонове за
извършените плащания.
Страните по делото не оспорват факта за наличие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. №
К4137ВН към датата на настъпване на ПТП – 27.08.2023г. при ответника ЗАД „О.“ АД.
Ищцата К. Н. А. е предявила застрахователна претенция пред ответника З. „О.” АД
на 12.03.2024г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Пострадалата К. Н. А. е предявила пряко срещу застраховател осъдителен иск за
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Правното основание на иска е чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с
чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ.
Видно от събраните доказателства показанията на свидетеля Х. С. Х. и от
заключението по назначената САТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената
причина за настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на
микробуса марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН – Х. С. Х., който в
зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал – при извършеното от него изпреварване и връщане обратно в средната лента за
движение на магистралата не е възприел намиращата се там товарна композиция, движеща
се с по-ниска от неговата скорост, не е успял своевременно да намали скоростта си и е
реализирал сблъсък със задната част на полуремаркето. Съдът намира, че от заключението
на САТЕ, СМЕ, кредитирано от съда като обосновано, обективно и пълно, ценено в
съвкупност с приобщените по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Х.
С. Х., по несъмнен начин се установява, че причинените на ищцата К. Н. А. при ПТП
телесни увреждания са се дължали на притискането на тялото й в купето от навлезли при
удара части и агрегати. Анатомичната локализация на травматичните увреждания е такава,
че същите могат да бъдат получени и при наличие на поставен обезопасителен колан,
особено в конкретния случай предвид механизма на произшествието и деформациите на
автомобила.
Съдът намира за недоказани и останалите две въведени с отговора на и.м. от
11
ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, че ищцата със
собственото си бездействие е съпричинила вредоносния резултат, поради непровеждане на
предписаното лечение и контролни прегледи; горното възражение е напълно
бланкетно.Съгласно СМЕ след приложеното оперативно лечение е настъпило добро костно
срастване и предвид обстоятелството, че по делото няма приложена медицинска
документация с отразени усложнения от двигателно или неврологично естество,
експертизата счита, че е настъпило възстановяване на пострадалата до степен да може
адекватно да си служи с крайника.
Неоснователно е и възражението, че е налице съпричиняване, като пострадалата е
допринесла за травмите. пострадалата е диагностицирана веднага след ПТП и крайникът е
имобилизиран. Заключението на СМЕ е категорично, че не са налице данни за неправилно и
несвоевременно проведено лечение на уврежданията на пострадалата в болничното
заведение, като констатираните остатъчни клинични прояви се обясняват с тежестта и
анатомичната локализация на травмите. По делото бе установено и че всички причинени на
ищцата К. Н. А. травматични увреждания, описани в исковата молба, са в причинна връзка с
противоправните действия на деликвента Х. С. Х.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от
ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото
производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе
установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за
движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП. Установена бе и
причинната връзка между горните нанесени на ищцата К. Н. А. телесни увреждания и
търпените от нея физически болки и страдания и изживян стрес. По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че за
микробуса марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН, управляван при ПТП
от деликвента Х. С. Х., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със застрахователна полица № BG/23/123001742894, към датата на
ПТП, 27.08.2023 год. Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по
чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е
доказан отчасти по размер. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума
на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на
физически болки и страдания и изживян стрес, търпени от ищцата като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. В случая
следва да се отбележи, че търпените физически болки и страдания от ищцата К. Н. А., жена
на 30 години в работоспособна възраст към момента на инцидента, са били интензивни и
продължителни около 4-5 месеца. Ищцата К. Н. А. е получила следните травматични
увреждания:
12
Разкъсно-контузна рана в областта на долната челюст.
Счупване е разместване на костните фрагменти на костите на дясната предмишница.
Контузия на гръдния кош.
Оток и контузия на двете колена.
Счупването на костите на дясната предмишница по своя характер е високоенергийна
травма, която е причинила на пострадалата трайно затруднение на движението на десния
горен крайник.
Видно от показанията на свидетеля Т.А., ръката на пострадалата е била гипсирана в
болницата в К., а в последствие и оперирана в болницата в С., като са сложени импланти.
Ищцата била в тежко състояние, взимала е болкоуспокояващи. В обобщение съдът приема,
че така установените и претендирани неблагоприятни проявления от причинените на
ищцата увреждания – продължителни и интензивни физически болки и страдания и стрес,
налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на
обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за
репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на
ищцата, а именно – обезщетение в размер на 35 000 лева, която сума следва да осъди
ответника да заплати на ищцата, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2024 г. –
датата, на която е била входирана застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на К. Н.
А. до ЗАД „О.” АД, чл.429 ал.3 КЗ. Предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 40 000 лева. Във
връзка с неоснователността на изложените възражения на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата доводи бяха изложени по-горе.
По отношение на иска за имуществени вреди.
Искът с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер
на 2217,40лева за причинени на ищцата К. Н. А. имуществени вреди – направени разходи
във връзка с лечението на причинените й при горното ПТП телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2024г. до окончателното й заплащане е
основателен.
Установено бе, че всички сторени от ищцата разходи са били за закупуване на
импланти, заплащане на такса за оперативна намеса и леглодни, което е във връзка с
провежданото лечение.
На адв. Я. Д. Д. следва да се присъдят разноски в размер на 3368,75лв., съобразно
чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. по първия иск и
521,74лв. по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. по втория иск или общо 3890,49лв.
Ответникът ЗАД „О.” АД е направил разноски в размер на 5460,-лв. (600,-лв. за СМЕ
и САТЕ 4860,-лв. адвокатско възнаграждение). При този изход на спора и на основание чл.78
ал.3 ГПК ищцата следва да понесе направените от ответника разноски в размер на 646,65лв.,
съответно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗАД „О.” АД следва да бъде осъден да заплати
на СОС общо 2188,70лв. (1488,70лв. - държавна такса 4% върху 37217,40лв., 100,-лв.
13
разноски за свидетел и 600,-лв. за СМЕ и САТЕ)
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45
ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ, ЗАД „О.” АД, ЕИК. гр.С. ул.“Света С.“ 7 ет.5 да заплати на К.
Н. А. с ЕГН **********, с адрес: общ. Ч., с. С., ул. „1-ви май“ № 25 по сметка IBAN BG83
BUIN 9561 5100 6073 42 сумата 35 000 лева, (тридесет и пет хиляди лева) за причинените й
неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 27.08.2023г. в
района на км. 31+800 на АМ „Т.“ с посока от гр. С. към гр. П., по вина на водача на
микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН - Х. С. Х. с ЕГН
**********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, с полица № BG/23/123001742894, ведно със законната лихва върху
посочената сума, от 12.03.2024г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
остатъка до пълния предявен размер от 40 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45
ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ, ЗАД „О.” АД, ЕИК. гр.С. ул.“Света С.“ 7 ет.5 да заплати на К.
Н. А. с ЕГН **********, с адрес: общ. Ч., с. С., ул. „1-ви май“ № 25 по сметка IBAN BG83
BUIN 9561 5100 6073 42 сумата 2217,40лева (две хиляди двеста и седемнадесет лева и
четиридесет стотинки) за причинените й имуществени вреди, разноски за лечение,
вследствие на ПТП, настъпило на 27.08.2023г. в района на км. 31+800 на АМ „Т.“ с посока
от гр. С. към гр. П., по вина на водача на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с
peг. № К4137ВН - Х. С. Х. с ЕГН **********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с полица № BG/23/123001742894,
ведно със законната лихва върху посочената сума, от 12.03.2024г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗАД
„О.” АД, ЕИК. гр.С. ул.“Света С.“ 7 ет.5, да заплати на адвокат адв. Я. Д. Д. САК гр.С.
ул.“Алабин“ №36 ет.2, сумата от 3890,49лв. (три хиляди осемстотин и деветдесет лева и
четиридесет и девет стотинки), представляващо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, К. Н. А. с ЕГН **********, с адрес: общ. Ч.,
с. С., ул. „1-ви май“ № 25 да заплати на ЗАД „О.” АД, ЕИК. гр.С. ул.“Света С.“ 7 ет.5, сумата
от 646,65лв.(шест стотин четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки),
представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК ЗАД „О.” АД, ЕИК. гр.С. ул.“Света С.“ 7
ет.5, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. Бул.“Витоша“ №2 сумата
2188,70лв. (две хиляди сто осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки), представляваща
държавна такса и разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
14
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15