№ 210
гр. Стара Загора, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20245501000255 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение № 48/29.01.24 г. по гр.д. №547/23 г. по описа на
РС-К.,в частта,в която се отхвърля като неоснователен, иска за неустойка за
разликата от 576,86 лева до пълния предявен с исковата молба размер от
994,13 лв.,
Въззивникът „В.” ЕАД (с предходно наименование „Б.“ ЕАД), ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. С. ***, представлявано от изпълнителния
директор Н.А. в депозираната въззивна жалба излага доводи за неправилност
на постановеното решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови
друго по същество на спора, с което да се уважи предявения иск за неустойка
в пълен размер.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият Т. К. С., ЕГН **********, адрес: гр. Ш., ул. *** не депозира
писмен отговор и не взема становище в хода по същество на делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д № 2728/2022 г., по описа на Районен съд -
1
К., съдът е издал в полза на В. ЕАД с ЕИК: *** и адрес: гр. С., бул. *** , общ.
С., обл. С. (столица), представлявано от Н.С.А., чрез пълномощника си
юрисконсулт В. И. Т. срещу Т. К. С., ЕГН **********, адрес: гр. Ш., ул. ***
за сумите 2213,81 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 21.11.22 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в
размер на 44,28 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
По делото се установява,че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни
услуги, по силата ,на който ответникът се е задължил да заплаща абонаментна
такса, а ищецът да предоставя достъп до мобилната мрежа и
далекосъобщителните услуги.
Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й
срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето
основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в
приложените и действащи между страните общи условия. В т. 6 от ОУ за
предоставяне на услугата е посочено, че абонатът дължи: инсталационна
цена; месечен абонамент за ползване на услугата; месечна цена за използване
на допълнителни услуги; инсталационна цена и месечен абонамент. След
сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се
възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния
оператор или не, но при всички случаи обаче той ще дължи уговорената
абонаментна такса. Следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задълженията
си по процесния договор, като е предоставил на ответника достъп до
мобилната си мрежа за ползването й от последния. Съгласно т. 6.5.3. от
Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата
не освобождава абонатите от задълженията им за заплащане на дължимите
суми.
В сключените договори и споразумения страните са договорили, че при
прекратяване на договорите по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечни
абонаменти. Уговорената неустойка обезпечава възстановяване на вредите от
2
неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване на
договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните
вноски, дължими до изтичане на срока на договора. В случая тази неустойка
не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор. Месечният абонамент е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
максимален размер от три стандартни месечни такси. Неустойката притежава
присъщите на неустойката функции, като начина по който е уговорена,
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите
договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите
нрави и съответно не е налице нищожност на клаузата за неустойка. По
изложените съображения неустойка в размер на 426, 86 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси за предоставени мобилни услуги,
се дължи от ответника.
Относно претенцията за установяване съществуване на вземане за неустойка
в размер на 417,27 лв., включваща възстановяване на част от стойността на
дадената отстъпка от пазарната цена на устройството предоставено на лизинг
смартфон GSM XIAOMI MI 9 SE;, сериен номер 862536048801435, IPHONE
11 PRO 64GB, сериен номер 353844106832052; слушалки APPLE AIRPODS 2
със зарядна кутия, сериен номер SGT2CTYEWLX2Y; смарт часовник
HUAWEI GT2 PRO, сериен номер MRSGA20917007030 и включваща сума
съответстваща на оставащия срок на договора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките на абонаментния план за мобилни номера:
**********, **********, **********; **********, съответстваща на
оставащия срок на договора, съдът намира следното:
В случая потребителят получава на лизинг устройство на преференциална
цена, тъй като се ангажира за определен период да ползва предоставените от
оператора мобилни услуги. Когато операторът е предоставил устройството на
по-ниска цена от стандартната към момента на сключване на договора, той
очаква печалба за уговорения срок по договора за предоставяне на мобилни
услуги. Дължимият размер на неустойката е поставен в зависимост от
оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в
цената на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка.
3
В случая изпълнението на договорите е преустановено и не е върнато на
лизингодателя полученото мобилно устройство. Поради което
лизингодателят има право да поиска от лизингополучателя връщане на
устройството, което държи и ползва, и чиято цена не е заплатил, а не
заплащане на разликата в цените с и без договор.
Съдът намира,че е налице за неравноправност на тези клаузи по смисъла на
чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП .Няма задължение за потребителя да възстанови част от
ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е предоставено
устройство за ползваните услуги, посочено в договора или по предходно
подписан план, като потребителят дължи и разликата между цена на
устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценовата листа и заплатената
от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Тази
уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, където е посочено,
че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Затова претенция представляваща разликата между стандартната
цена без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на устройство е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Клаузата за дължима неустойка при прекратяване на договора, преди
изтичането му и възлизаща на стойността на част от стойността на отстъпките
на абонаментния план също е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4, т. 5
от ЗЗП. Уговорката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорната връзка не е прекратена, без да
престира от негова страна, респ. без да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следва да
следи служебно като валидността й се преценявала към момента на
сключване на съответния договор, а не с конкретното неизпълнение. Освен
това и двата вида вземания - неустойката за предсрочно прекратяване и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
4
планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонаментен план обезпечават
едно и също договорно неизпълнение, което е неоправдано.
С оглед на гореизложеното претенцията за неустойка се явява основателна
за сумата от 576,86 лв., а за разликата над 576,86 лв. до претендираните
994,13 лв. претенцията като неоснователна подлежи на отхвърляне.
Първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/29.01.24 г. по гр.д. №547/23 г. по описа
на РС-К. в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5