Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Марияна Рашева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16489
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск от Г.Д. K., ЕГН **********, с адрес *** против „Е.П.“ АД, с правно основание
чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да постановите решение, с което да признаете
със сила на присъдено нещо, че Г.Д. K. не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: ***, сумата в размер на 2315,33 лв., по фактура № ********** от 01.10.2019г. за периода 24.10.2017г. - 23.10.2018г., за партида с аб.
№ **********
и клиентски № **********, с адрес на
потребление: *****.
Ищцата
твърди, че е клиент на "Е. П. П." АД по партида с аб. № ********** и клиентски № **********. Излага, че през месец октомври 2019
година при проверка на текущата си сметка на каса на ответника е узнала, че от
нея се претендира сума в размер на 2315,33 лв. по издадена фактура № ********** от 01.10.2019г.за обект на потребление находящ
се на адрес в: ***** за периода от за периода 24.10.2017г. - 23.10.2018г.
Оспорва
изцяло дължимостта на това задължение и счита, че не
следва да бъде заплащано, тъй като липсва правно основание, което да обосновава
претендирането му от ответника. Оспорва и сумата да е определена правилно по
размер, както и с решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната фактура, като твърди, че тя е произволно
определена от електроснабдителното дружество.
Сочи, че към
релевантния
за спора момент - датата на съставяне на протокола за
демонтаж на средството за търговско измерване - 28.08.2018г.
в който е обективирано количеството електрическа
енергия посочено в процесната фактура липсва
нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно
сметките на потребителите. Счита, че дори и съдът да
приеме, че е налице нормативна база, обосноваваща право на ответното дружество
да коригира едностранно сметките на потребителите, следва да бъде посочено, че
настоящият случай не попада в обхвата на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия от 2013г. В случай, че ответникът обосновава начислението
на електрическа енергия на основание чл.50 от ПИКЕЕ, следва да се има предвид,
че въпросната разпоредба касае случаите на наличие на грешка при въвеждане данните
на електромера от лицето, което отчита електрическата енергия.
Твърди,
че по отношение на процесния електромер не е
извършвана периодична проверка в нормативно определения срок. В случай, че
ответната страна се позове на някоя от разпоредбите от Общите условия или по
специално на някоя от хипотезите на чл.38 от ОУ на „Е. С." АД приети през
2007г., счита, че следва да се има предвид практиката на ВКС, която отрича
възможността ответното дружество да коригира сметките на абонатите при липса на
действащи Правила по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно основание
обръща внимание, че същата разпоредба е
нищожна. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди, че в договорните отношения между страните, по
силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД, и „Е. П. П." АД са годен източник
на облигационни задължения между ищцата и двете енергийни предприятия, както и от ПИКЕЕ. Поради което, на
23.10.2017г. е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил
съставен констативен протокол № 1202420. Установило се, че потребената
ел.енергия в регистър 1.8.3 не е визуализирана на дисплея и съответно не е
отчетена и заплатена от абоната.
Излага, че на 01.10.2019г. „Е.П.“ АД
издава фактура № фактура №
**********. Ответникът
възразява, че въпреки, че е извършена корекция на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално
доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е
заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.
1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на
стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е
получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно
разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Сочи, че процесната сума се дължи от ищцата на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 200, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД.
В условие на евентуалност, при приемане, че отношенията между страните не
се регулират от ПИКББ и съответна неприложимост на чл. 50 от ПИКББ
към конкретната хипотеза, моли да се приемете, че начисленото количество ел. енергия в
размер на 4670 квч
е реално потребено от абоната и е дължимо по силата
на договорната връзка, съгласно чл. 183 от ЗЗД,
така както Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело №
4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно Констативен протокол № 1202420 на 29.10.2017 г. служители на "Е. С."
АД са извършили проверка в обект, находящ се в гр.Варна,
ул. Ангел Кънчев №10, ап.12 демонтирали
са СТИ за проверка в БИМ с показатели 1.8.1-001415, 1.8.2-006459, 1.8.3-022205,1.8.0-020079
и 1.8.4-00000. Протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели.
Видно от КП за метрологична
експертиза на средство за измерване № 2197/24.09.2019г. на БИМ гр. Варна, при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие
на преминала енергия на тарифа Т3- 012205,0 kWh, която не е визуализирана на
дисплея. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
Видно от становище от становище за начисляване на ел. енергия от
26.09.2019г. за аб. № ********** е начислено допълнително количество
ел. енергия в размер 12205 кВтч за период
24.10.2017г.-23.10.2018г.
До абоната Г.Н.
са изпратени писма с изх.
№ 55269_КП1202420_1/ 30.09.2019г., и писмо с изх.
№ 55269_КП1202420_2/ 01.10.2019г. за извършената корекционна
процедура.
От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от
страните се установява, че процесният електромер е с
метрологична годност 6 години е изтича през
2022г. Към датата на проверката -23.10.2018г., урудът
е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Електрическата
енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 12 205 kWh е отчетена от процесния
СТИ. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ доказано от независимото изследване в БИМ.
Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено
там само в следствие на човешка намеса. Извършените математически изчисления по
процесната фактура са коректни и са извършени след
прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера. Налице са били техническите
предпоставки за извършване допълнително начисляване на ел.енергия, съгласно
чл.50 от ПИКЕЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За да отблъсне успешно предявения
срещу него отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на
главно и пълно доказване, че претендираната от него в размер на 2315,33 лв., по
фактура № ********** от 01.10.2019г. за периода 24.10.2017г. - 23.10.2018г., за партида с аб.
№ **********
и клиентски № **********, с адрес на
потребление: *****,сума е дължима.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
В разглеждания случай енергийното дружество е
формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за
реално потребление в посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с
решение 2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./,
в сила към датата на проверката. Начисленото количество е определено по
показанията от регистър 1.8.3 / Т3-/ като реално потребление на доставена и
неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на
електромера в лабораторни условия.
В случая не е установена грешка при
измерване на консумираната енергия, която следва да се отчита на тарифите, въз основа
на които се извършва отчитането на ел.енергията и които са видими за
потребителите. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. В резултат
от намесата в софтуера, част от ел.енергията е отчитана по невизуализирана
и недостъпна за потребителя тарифа , която освен че не осигурява възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване,
което е в нарушение на нормативните изисквания, но и липсват данни в кой
часови диапазон е потребявана натрупаната в
скрития регистър ел.енергия и дали изобщо е потребена
от ищеца, а не от преходен абонат, тъй като липсват данни към датата на
монтиране на СТИ, дали тази тарифа е била нулирана. Начисленото за доплащане
количество ел. енергия в регистъра, отчитащ върхова енергия, не може да
обоснове категоричен извод, че то е реално доставено и потребено
от абоната, каквито са били твърденията на ответника. Това е така, защото е
неясен момента, в който е извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии
действия, за какъв период е натрупвано това количество ел.енергия и в кой
часови диапазон е натрупано. Така натрупаното количество е неясно коя тарифа касае,
което пък е от значение за дължимата цена.
От друга страна следва да се съобрази
обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по
установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./. На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 30.05.2018г. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса - 92,62
лева и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес *** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 2315,33 лв. (две хиляди триста и петнадесет лева и
тридесет и три стотинки), за която сума има
издадена фактура № ********** от
01.10.2019г. за периода 24.10.2017г. - 23.10.2018г., за партида с аб.
№ **********
и клиентски № **********, с адрес на
потребление: *****, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
492,61 лв. (четиристотин деветдесет и два лева и шестдесет и една стотинки) разноски по делото за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: