№ 12
гр. Ловеч , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Светла Иванова Иванова (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500048 по описа за 2021 година
, и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Постановено е съдебно решение №260062/23.10.20 г. по гр.д.№266/20 по описа на
ТРС с което е осъдена ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес :
************** да заплати на Б. Х. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес **********
сумата 2100 лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по договор №**********/23.01.2017 г, №**********/1.02.2018
г., №**********/25.02.2018 г, №**********/8.01.2018 г., №**********/12.12.2018 г,
№**********/6.11.2019 г, и №********** от незаконно повдигнато му обвинение, по което
е оправдан с влязла в сила присъда по н.ох.д.№356/2018 г по описа на РС Троян ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба/30.03.2020 г/ до изплащането му
като отхвърля искът за горницата до сумата от 3100 лв като неоснователен, осъдена е
ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес : ************** да заплати на Б. Х.
М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ********** сумата 6000 лв, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019 г, датата на влизане в сила на
оправдателната му присъда, до окончателното изплащане, като отхвърля искът за горницата
1
до 8000 лв. като неоснователен; осъдена е ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес : ************** да заплати на Д. П. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес
*************************** сумата от 800 лв. обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор
№**********/23.01.2017 г, №**********/12.12.2018 г, и №********** от незаконно
повдигнато му обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.ох.д.№356/2018
г по описа на РС Троян ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба/30.03.2020 г/ до изплащането му като отхвърля искът за горницата до сумата от 1600
лв като неоснователен, осъдена е ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес :
************** да заплати на Д. П. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес
*************************** сумата 6000 лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.12.2019 г, датата на влизане в сила на оправдателната му присъда,
до окончателното изплащан, като отхвърля искът за горницата до 8000 лв. като
неоснователен и е осъдена като отхвърля искът за горницата до сумата от 1600 лв като
неоснователен, осъдена е ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес :
************** да заплати на да заплати на Б. Х. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес
********** сумата 584 лв, а на Д. П. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес
*************************** 714 лв. разноски в производството
събразно/уважената/отхвърлената част от исковете.
Подадена е въззивна жалба с вх.№ 261290/10.11.2020 г. от Прокуратурата на
Република България срещу Решение №2600062/23,10.2020г. постановено по гр. дело
№266/2020г. по описа на ТРС. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
има основание за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците
Б. Х. М. и Д. П. М. .
Твърди, че няма спор, че е имало образувано наказателно производство срещу
Д.М. и Б.М. ДП № 415/2015г. по описа на РУ на МВР гр. Троян , което е приключило с
присъда №16/06.11.2017г. по НОХ дело № 73/2017г. на PC - Троян, като и двамата ищци
Д.М. и Б.М. са признати за невиновни за престъпление по чл. 235 ал.2 във вр. с ал. 1 , във вр.
с чл. 20 ал.2 от НК и след връщане на делото от ЛОС по протестираната присъда та РП гр.
Троян е образувано НОХД № 356/2018г. по описа на ТРС, по което с присъда №
17/16.09.2019г. ТРС е признал отново двамата за невиновни, като присъдата на ТРС е
потвърдена с решение № 84/11.12.2019г. на Окръжен съд гр. Ловеч по ВНОХД № 463/2019г.
с което се потвърждава присъда № 356 /2018г.
Сочи, че Прокуратура на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да
заплати на Б. Х. М. сумата от 2,100 лева обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от незаконно повдигнатото му
обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №356/2018г. по описа на
PC гр. Троян, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, като е
2
отхвърлил иска за границата до сумата 3100 лева, както и да заплати на Б. Х. М. 6000 / шест
„ хиляди лева , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
11.12.2019г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда , до окончателното
изплащане , като отхвърля искът за горницата до сумата 8000/ осем/ хиляди лева като
неоснователен; да заплати на Д. П. М. сумата от 800 лева обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение от незаконно
повдигнатото му обвинение, с което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
№356/2018г. по описа на PC гр. Троян , в едно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 30.03.2020 г. до изплащането му, като отхвърлил искът за горницата за
сумата от 1600 лева като неоснователен; на основание чл. 2, ал.2 т.З от ЗОДОВ да заплати на
Д. П. М. сумата 6000 / шест/ хиляди лева , представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение , ведно със законната лихва
върху тази сума , считано от 11.12.2019г. датата на влизане в сила на оправдателната
присъда , до окончателното изплащане , като отхвърля искът за горницата до сумата 8000 /
осем/ хиляди лева като неоснователен, както и и за сумата 714 .00 лева разноски в
производството от двамата ищци , съобразно уважената / отхвърлената част от исковете.
Счита, че размера на обезщетението за неимуществени вреди е завишен с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като не са налице доказателства за
действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението от двамата
ищци.
Твърди, че не са налице доказателства, които да потвърждават твърденията на
ищците за уронване на доброто име и на двамата ищци , както и това, че в резултат на
обвинението по досъдебното производство, по което последствие са били оправдани е било
пречка за търсене на работа, както и да си намерят такава. Счита, че не са налице и
доказателства относно твърдяното от ищците, че в резултат на дългото време на водене на
наказателни дела е довело до уронване на доброто и име, и са причинени негативни емоции
-непрекъснат страх, емоции, което се отразило върху психо- физичното състояние и на
двамата. Сочи, че не са били събрани доказателства по делото от които да се установява, че
сочения от двамата страх и психо- физично състояние по причина на обвинението са в
причинна връзка. Твърди, че единствено са налице разпитите на двамата свидетели по
делото М.Д.М. и Г.П.Х., които независимо, че съдът кредитира са общи , без конкретни
факти и не на последно място следва да се отбележи, че двамата свидетели са
заинтересовани, тъй като е видно от разпита на същите, че са били приятели с Д.М. и Б.М.
от 10 години.
Отбелязва, че от свидетелските показания не се доказва , че в резултат на
воденото до съдебно производство се е стигнало до изпадането в депресия па Б.М. и Д.М.
, както и че същите са били притеснени и не са могли да намерят работа и не са доказани и
твърденията на ищците относно заявеното от тях психо- физично състояние; не е била
3
назначена съдебно медицинска експертиза по делото, която да установи наличието на
соченото състояние и причинно следствената връзка с повдигнатото обвинение и
последваща оправдателна присъда.
Счита, че следва да се съобрази, че по отношение на двамата ищци не са били
вземани най тежките мерки за процесуална принуда и наказателното производство е
приключило в рамките на разумен срок и при спазване на предвидените в НПК процесуални
срокове в досъдебната фаза и в „ разумен срок" по смисъла на ЕКЗПЧОС/ Конвенция/ и
НПК и в този смисъл не е било нарушено правото на ищците за справедливост и публично
гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд съгласно чл. 6 от
Конвенцията.
С оглед изложеното, моли съда да отмени Решение №2600062/23.10.2020г. по гр.
дело № 266/2020г. по описа на PC Троян и да постановите ново, с което да отхвърли изцяло
иска за претърпени неимуществени вреди и да потвърди в частта Решението на PC Троян,
относно отхвърления иск за претърпени имуществени вреди от ищците Б. Х. М. и Д. П. М..
Постъпила е въззивна жалба с вх.№261654/30.11.20 г. Б. Х. М., с ЕГН
**********. с постоянен адрес: **************** и Д. П. М., с ЕГН: ********** и с
постоянен адрес: ****************** Чрез пълномощник Адвокат Х. Р. от САК с адрес на
дейност ул. Сердика№23 тел: ********** срещу: Решение № 260062/23.10.2020 г.,
постановено по гр. д. №266/2020 г. по описа на Районен съд -Троян
Обжалва Решение № 260062/23.10.2020 г., постановено от Троянски районен
съд, по предявения от ищците иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 3, предл. 1-во от
ЗОДОВ, като счита, че същото е частично неправилно, а съдържащите се в него мотиви
противоречат на правата и интересите им.
Сочи, че в първоинстанционното производството, били установени
претърпените от ищците вреди, заради това, че на 02.12.2015 г. е започнало досъдебно
производство, въз основа на което са привлечени като обвиняеми с обвинителен акт
№417/2015 г, като обвинението е за това, че на 02.12.2015 г., в землището на село Борима,
обл. Ловешка, местност „Порез", в съучастие като съизвършители, чрез използване на
моторно превозно средство -товарен автомобил ИФА *********, собственост на К.Т.Г. от
гр. ***, с водач Б.М., като товарачи направили опит да отнемат чужди движими вещи - 7
/седем/ пространствени кубически метра дърва за огрев, от вида семенен бук на стойност 406
лв./четристотин и шест лева/ от владението на МЗГ - ДГС Борима, без съгласието на
собственика, като деянието е останало незавършено, а деянието е квалифицирано като
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 пр.първо във вр. чл. 194, ал. 1 във вр- чл 20, ал. 2ичл. 18,
ал. 1 НК.
Сочат, че въз основа на образуваното НОХД №73/2017 г е постановена Присъда
№16 от 06.11.2017 г., според която Б.М. и Д.М. са признати за невиновни за извършването
на описаното горе деяние и след протест на РП - Троян започва въззивно производство по
4
ВНОХ № 608/2017 г., по описа на ЛОС, като е постановено Решение № 11/19.01.2018 г.,
с което ОС - Ловеч отменя Присъдата на първоинстанционния съд, заради допуснати
процесуални нарушения и връща делото за разглеждане на друг състав, като важно
обстоятелство е, че въззивната инстанция постановява, че от материално правна гледна
точка оправдателната Присъда на предходната инстанция е правилна.
Сочат, че с последвалата Присъда №17/16.09.2019 г. по НОХД №356/2018 г.
ищците отново са признати за невиновни за извършването на престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 4 предлож. 1 -во във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК, като
присъдата е последвана от нов протест на РП-Троян, която завършва с постановено от ЛОС
Решение № 84/11.12.2019 г. по ВНОХД № 463/2019 г., с което съдът отново признава
подсъдимите за невиновни по повдигнатото им обвинение.
Изтъкват, че тези обстоятелства са подробно изложени в исковата молба и ТРС
е стигнал до правилния правен извод, че фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во
от ЗОДОВ е изпълнен и поради това са основателни всички искания на ищците, а именно за
обезвреда на неимуществените вреди, на имуществените вреди и искането за лихви за
забава.
По отношение на исковете на ищците за неимуществени вреди сочат, че в
мотивите на съдебното решение, което обжалват в настоящето производство,
първоинстанционният съд кредитира напълно твърденията на ищците, подкрепени със
свидетелски показания относно нанесените им неимуществени вреди и такива са
невъзможност за установяване постоянна трудова ангажираност, злепоставяне на доброто
им име в обществото, притеснение от възможността за реализиране наказателна отговорност
спрямо тях, уплах и стрес от изхода на делото, последствията от които са се отразили върху
психическото и физическото състояние на ищците. Сочат, че в рамките на процеса се
установило и наличието на потиснатост, постоянно главоболие, безпокойство, както и срам
пред обществото и близките им. Твърдят, че наказателното производство е оказало влияние
и сред близкото обкръжение на ищците, тъй като скоро след възбуждането му, близките и
приятелите им са ограничили контактите си с тях, тъй като са се съмнявали в граденото до
сега от тях добро име. Твърдят, че наред с всичко това, непълнотите в работата на РП-
Троян, както и инциираните от нея протести, водят до сериозно ограничаване
финансовите възможности на ищците, с оглед от една страна на невъзможността да
реализират доход, а от друга, разходите за защита, които са имали, като освен за тези
разходи, притесненията им от безпаричие са били свързани и с невъзможността да се
издържат и да живеят достоен живот.
Изтъкват, че въпреки че приема исковете за неимуществени вреди за
основателни, ТPC определя обезщетение за претърпените вреди, в размер на 6 000 лв. /шест
хиляди лева/ за всеки, като отхвърля и определя като недоказани претендираните с
кумулативно съединените искове, обезщетения за неимуществени вреди, в размера до 8 000
лв /осем хиляди лева/ за всеки от ищците.
5
Сочат, че според Решение №338/20.11.2013 г. по дело №1269/2012 на ВКС, IV
па, „ при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на
физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и
професионална реализация, на обгцностпа интеграция и пр), и с това, ако са доказани
останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание и не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно
изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и
подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните
ограничения физически страдания." Изтъква,че в тази връзка, в производството пред ТРС,
ищците са доказали, че в резултат на проведения срещу тях наказателен процес, са засегнати
техни блага, които не са едно и две, поради което и съдът уважил искането за присъждане на
обезщетение до съответния размер и след като искът бил доказан и уважен в своето
основание, не следва и няма основание същият да се намалява по размер. Сочат, че при все
че изтъкнатите претърпени от ищците вреди абсолютно логични и нормални и биха назрели
във всеки човек с нормална психика, константната съдебна практика е категорична, че тези
вреди, които са присъщи на всеки човек, свидетелските показания се преценяват от
окръжния съд като логични и достоверни, поради което се кредитират.
Изтъкват, че освен това първоинстанционният съд не е съобразил
тълкувателната практика на ВС по отношение на чл. 52 от ЗЗД, като не е посочил подробни
аргументи за частичното отхвърляне на исковете.
Сочат, че следва да се вземе предвид, че наказателното производство е
продължило необосновано дълго време, като основната причина за посочената му
продължителност е поведението на прокуратурата и съда, свързано с допускане на
процесуални нарушения, които са можели да бъдат отстранени в досъдебната фаза, както и
да бъдат констатирани преди насрочване на делото от окръжния съд, а не впоследствие от
въззивната инстанция. Изтъкват, че при така установеното съдът е приел, че в резултат на
воденото против ищците наказателно производство в неразумно дълъг срок, същите са
претърпели вреди, поради създадената несигурност в бъдещето, неизвестността как ще
завърши производството, накърняване на доброто им име в обществото и усложненията в
професионалното им развитие, като при определяне размера на обезщетението, обаче съдът
не е взел предвид вида и интензитета на тези неимуществени вреди, поради което и считат
решението за неправилно.
Излагат, че по отношение на имуществените вреди, изразяващи се в
направените разноски за адвокатска защита за незаконно водения срещу ищците наказателен
процес на ищеца Б. Х. М. съдът присъжда 2 100 лв. /две хиляди и сто лева/ обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със
законна лихва от датата на подаване на иска, като отхвърля искът за горницата до 3100 лв.
6
/три хиляди и сто лева/ като неоснователен, а на ищеца Д. Пеков М. присъжда сумата от 800
/осемстотин лева/, обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва от датата на подаване на
иска, като отхвърля искът за горницата до 1 600 лв. / хиляда и шестстотин лева/ като
неоснователен.
Твърдят, че първоинстанционният съд не е изложил подробно съображенията си
за причината да не уважи напълно направените от ищците разноски, като такова основание
по същество не е налице. Считат, че според съдебната практика, за да не се уважат изцяло
направените разноски за адвокатска защита, следва да са налице някои обстоятелства, които
в настоящия случай липсват. Цитират, че според реш. № 220 от 06.01.2020 Г. по гр.д. №
490/2019 г. на ВКС „ Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на
имуществените вреди от незаконното обвинение, изразени в платеното адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, определя размер, по-нисък от заплатеното:
1) когато установи, че уговореното възнаграждение съществено надвишава разумния и
обичаен размер на паричния еквивалент на очакваните усилия и труд на адвоката по
защитата на пострадалия в наказателния процес или 2)когато установи, че пострадалият с
недобросъвестното си поведение в наказателния прогрес е допринесъл за незаконното
наказателно преследване. Необходимо е възражение от ответника." Твърди, че освен че
посочените обстоятелства липсват, съдът не е дал и други аргументи за частичното
отхвърляне на тези искове, поради което считат, че частичното им отхвърляне е
неоснователно и го оспорват.
По отношение на исковете на ищците за лихви за забава считат, че при деликт,
какъвто е налице в случая, длъжникът се смята в забава и без покана, като забавата е
настъпила от момента, в който вредите са нанесени и е следвало да бъдат обезщетени, а не
от влизане в сила на оправдателната присъда, както счита първоинстанционния съд.
Сочат, че във връзка с отсъдените разноски за адвокатско възнаграждение,
намалени пропорционално спрямо уважената и отхвърлената част от исковете, с оглед на
това, е те са изцяло основателни, претендират и разноските от първоинстанционното
производство в пълен размер.
Във връзка с гореизложеното молят съда да уважи предявените искове изцяло.
Молят да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 8 000
лв./осем хиляди лева/ за Б.М. за претърпениете болки и страдания и уронване на доброто
име, поради незаконно проведено наказателно производство на четири инстанции срещу
него и да уважи иска за обезщетение за имшествени вреди в размер на 3 100 лв. /три хиляди
и сто лева/ за Б.М. за адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство,
както и законната лихва от момента на увреждането до момента на заплащането на сумите.
Молят съда да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер от
7
8 000 лв. за Д.М. за претърпениете болки и страдания и уронване на доброто име, поради
незаконно проведено наказателно производство на четири инстанции срещу него и да уважи
иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 600 лв. за Д.М. за адвокатски
възнаграждения за защита в наказателното производство, както и законната лихва от
момента на увреждането до момента на заплащането на сумите.
Молят за присъждане на всички разноски, свързани с настоящето съдебно
производство в пълен размер.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от Б. Х. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ********* и Д. П. М. с ЕГН ********** и с постоянен адрес
г********** чрез пълномощник адвокат Х. Р. от САК с адрес на дейност ул. „Сердика“ №
23 с който Възразяват срещу подадената от Прокуратурата на Република България въззивна
жалба, тъй като същата се явява неоснователна. Считат, че в нея, Прокуратурата бланкетно
и необосновано е мотивирала интереса си от обжалване на Решение № 2600062/23.10.2020
г., без да посочва конкретни пороци и нередности на посоченото Решение. Изтъква се, че с
решението си, II състав на ТРС е постановил в полза на ищците обезщетение, което в своята
цялост е завишено.
Твърдят, че кумулативно съединените от ищците искове, са били предявени,
поради незаконосъобразните действия на държавния обвинител, в лицето на РП-Троян,
изразяващи се в образуване на наказателно производство, което е преминало през четири
съдебни инстанции и продължи повече от четири години, по нейна инициатива и което в
края на 2019 г., завърши с присъда в полза на ишците, с която отново същите са признати за
невиновни в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 пр.първо във вр. чл. 194, ал.
1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК.
Сочат, че посоченият период представлява четиригодишна борба за
справедливост, която освен страданията и мъките, е коствала и много финансови средства,
част от които са пътни разходи и др. няма как да докажатем и претендираме в настоящия
процес. Изтъкват, че присъденото от PC- Троян обезщетение не е прекомерно, тъй като
покриващите се с него вреди, са в размер, който не би могъл да бъде покрит с каквито и да е
било средства, неговият размер не цели и не може да обогати пострадалите, а единствената
му цел е да възмезди причиненото неудобство и страдания и в тази връзка същото,
определено във връзка с причинените, злепоставяне на доброто име в обществото,
притеснение от възможността за реализиране наказателна отговорност, уплах и стрес от
изхода на делото, последствията от които са се отразили върху психо-физичното състояние
на ищците, потиснатост, постоянно главоболие и безсъние, безпокойство и срам пред
обществото и близките им, няма как да бъде прекомерно, поради което и размерът му е само
малка част от претърпяното и изгубеното.
Сочат, че прокуратурата изтъква още в жалбата си, че сами по себе си
свидетеските показания няма как да послужат за затвърждаване достоверността на
8
преживените от ищците психически състояния, а също и възпрепятстване трудовата заетост
на Б. и Д.М.и, което твърдение е в абсолютен разрез с трайно установената и задължителна
както за съдилищата, така и за Прокуратурата на РБ, практика на ВКС. Цитират, че според
Решение №338/20.11.2013 г. по дело №1269/2012 на ВКС IV г.о., „при претендирала
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на
правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното
благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и
психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи
от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето
основание.
Сочат, че във връзка с цитираното, не е в тежест на пострадалия да докаже всяко
свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство,
срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните
ограничения физически страдания. Считат, че в производството пред РС-Троян, ищците
доказали, че в резултат на проведения срещу тях наказателен процес, са засегнати техни
блага, поради което и съдът уважил искането им за присъждане на обезщетение до
съответния размер. Сочат, че след като искът бил доказан и уважен частично по основание,
не следва същият да се намалява поради прекомерност при все че, претърпените от ищците
вреди са абсолютно логични, константната съдебна практика е категорична, че за
неимуществени вреди, свидетелските показания са допустими и следва да се преценяват от
съда като логични и достоверни, поради което се кредитират.
Сочат, че освен това, в твърдението си по отношение на свидетелите,
жалбоподателят не изтъква доводи за заинтересованост на свидетелстващите лица, поради
което следва да се приеме и становището на ВКС в горепосоченото решение, според което
дори показанията на заинтересован в полза или вреда на някоя от страните, следва да се
приеме като релевантен с оглед изхода на делото, така също:не съществува забрана въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната,
за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната.
Сочат, че преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото
доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността
заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.
Излагат, че PC Троян, в своите мотиви изтъква, че не се нуждаят от доказване,
негативните последици върху личността на който и да е участник във висящо и
безрезултатно наказателно производство и от събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че срещу ищците е повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер по НК, за което предвиденото от закона наказание е лишаване от свобода от една
до десет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Сочат, че с влязло в сила решение на
окръжен съд, ищците са оправдани по повдигнатото им обвинение, което обосновава извод
9
за незаконност на обвинението по смисъла на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ и поражда в полза на
Б.М. и Д.М., право на обезщетение за вредите, претърпени по повод незаконното обвинение.
Твърдят, че в конкретния случай, за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди,
са налице и останалите законови условия, а именно настъпили за лицата вреди и причинно-
следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Твърдят, че последните са
проявени в нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания,
изразили се в притеснения и безпокойство от наказателната репресия, страх от наказание,
препятстване на обичайния начин на живот на ищците и на социалното му общуване, липса
на трудова заетост, както и широкото достояния пред обществото за наказателното
презследване. Считат, че за тези вреди, които са присъщи на всеки човек, свидетелските
показания се преценяват от окръжния съд като логични и достоверни, поради което се
кредитират.
Твърдят, че неоснователно е оплакването на прокуратурата за липса на
доказателства, установяващи причинната връзка между воденото срещу ищците наказателно
производство и посочените по-горе претърпени от тях вреди, тъй като съобразно
обвързващата съдебна практика на ВКС съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи, като за
обсъжданите вреди по делото са събрани и гласни доказателства. Считат, че следва да се
вземе предвид и че наказателното производство е продължило необосновано дълго време -
четири години като основната причина за посочената продължителност на производството е
поведението на прокуратурата, свързано с допускане на процесуални нарушения, които са
можели да бъдат отстранени в досъдебната фаза, както и да бъдат констатирани преди
насрочване на делото от окръжния съд, а не впоследствие от въззивната инстанция. Сочат,
че при така установеното съдът е приел, че в резултат на воденото против ищците
наказателно производство в неразумно дълъг срок, а именно почти четири години, имайки
предвид сложността на делото и действията на РП- Троян, същите са претърпяли вреди
поради създадената несигурност в бъдещето, неизвестността как ще завърши
производството, накърняване на доброто им име в обществото и усложненията в личния и
професионалния им живот. Твърдят, че при определяне размера на обезщетението, съдът е
взел предвид вида и интензитета на тези неимуществени вреди, както и обстоятелството.
Във връзка с изложеното Ви молят съда след като се убеди в твърдяното, да
отхвърли предявената от Прокуратура на РБ въззивна жалба като неоснователна, и да им
присъди направените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивниците Б. и Д.М.и се представляват от адв.Р., който
поддържа въззивната им жалба на изложените в нея основания. Моли атакуваното решение
да бъде отменено в отхвърлителната му част и да бъдат изцяло уважени исковете.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание за въззивника Прокуратурата на Република България се явява
прокурор С.И., която поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Твърди, че
10
няма основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата за претърпени болки и
страдания, а ако съдът счете, че има наличие на такава отговороност намира, че е завишен
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражение за
прекомерност на петендираното адв.възнаграждение.
От представените доказателства по гр.д.№266/2020 г. на ТРС, от становището на
страните, които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, се
установяват следните фактически обстоятелства:
От приложеното по делото ДП №415/2015г. по описа на РУ Полиция Троян се
установява, че то е образувано на 03.12.2015г. срещу неизвестен извършител, за това, че за времето
от 27.11.2015г. до 30.11.2015г . в с. Борима, обл.Ловешка, местност „Ябълчето", отдел 61, под
отдел „о", без редовно писмено позволително, отсякъл 17 бр. дървета от вида „Бук" и 1 брой дърво
от вида „габър", собственост на държавен горски фонд - престъпление по чл.235 ал. 1 пр.1 от НК.
На 07.12.2015 г. по това досъдебно производство е разпитан в качеството на свидетел Б. Х.
М. пред разследващ полицай и пред съдия в РС-Троян, като на тази дата е разпитан в качеството
на свидетел и Д. П. М. пред съдия в РС-Троян. Двамата отново са разпитани като свидетели пред
разследващ полицай на 24.03.2016 г. Провеждани са и очни ставки между С.Б. и Б. Х. М. от една
страна и С.Б. и Д. П. М. на 29.06.2015 г.
С постановление е привлечен като обвиняем С.Б., за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1 т.7,вр.чл. 194, ал.1, във вр.чл.18 ал.1 и чл.28 ал.1 от НК, извършено при условията на
посредствено извършителство на Б.М. и Д.М., които по указание на наблюдаващия прокурор, са
привлечени като обвиняеми, както следва:
С постановление за привличане на обвиняем от 15.08.2016г. на разследващ полицай при ОД
МВР Ловеч, предявено на 26.08.2016г. в 14.45ч., Б.Х. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал.1 във вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 18 ал.1 от
НК. На същата дата с постановление за привличане на обвиняем на разследващ полицай при ОД
МВР Ловеч, предявено на 26.08.2016г. в 15.00., Д.М. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал.1 във вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 18 ал.1 от
НК. По отношение на двамата обвиняеми не е взета мярка за неотклонение.
С постановление от 26.10.2016г. на Прокурор при РП-Троян е прекратено частично
наказателното производство по ДП№415/2015г. на РУ Полиция Троян по отношение на С.М.Б..
В РС-Троян е внесен обвинителен акт по ДП №415/2015 г. на РП-Троян по обвинението на
Б. Х. М. и Д. П. М. за това, че на 02.12.2015 г. около 17:00 ч. в землището на с. Борима, обл.
Ловешка, местност „Порез", в съучастие като съизвършители, чрез използване на моторно
превозно средство - товарен автомобил „ИФА" ********, собственост на К.Т.Г. от гр . Троян, с
водач Б.М. като товарачи направили опит да отнемат чужди движими вещи - 7 /седем/
пространствени кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 406.00 лева от
владението на МЗГ-ДГС Борима, без съгласието на собственика като деянието е останало
недовършено по независещи от дейците причини - намеса на служители от ДГС Борима -
престъпление по чл. 195 ал, 1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 18 ал. 1 от
11
HK.
Постановена е присъда №16 от 06.11.2017 г. по НОХД №73/2017 г. на РС-Троян, с която Б.
Х. М. и Д. П. М. са признати за невиновни в това, че на 02.12.2015 г. около 17:00 ч. в землището на
с. Борима, обл. Ловешка, местност „Порез", в съучастие като съизвършители, чрез използване на
моторно превозно средство - товарен автомобил ИФА ********, собственост на К.Т.Г. от гр.
Троян, с водач Б.М., като товарачи направили опит да отнемат чужди движими вещи - 7 /седем/
пространствени кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 406,00 лева от
владението на МЗГ -ДГС Борима, без съгласието на собственика като деянието е останало
недовършено по независещи от дейците причини • намеса на служители от ДГС Борима. Деянието
е квалифицирано като престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал.1 във вр. чл.
20 ал. 2 и чл. 18 ал.1 от HK. Против тази присъда е подаден протест от РП-Троян, по повод на
който е образувано въззивно производство по BHOX №608/2017 г. по описа на ОС-Ловеч, по което
е постановено Решение №11 от 19.01.2018 г., с което е отменена Присъда №16/06.11.2017 г. на РС-
Троян, поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато за разглеждане от друг
състав на съда, от фазата на разпоредителното заседание.
С протоколно определение №34 от 23.02.2018г., постановено по НОХ д.№44/2018г. на TPC
е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП-Троян за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, подробно изложени в
обстоятелствената част на определението на съда, които са довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимите.
С Постановление от 18.04.2018г. е установено, че са налице достатъчно данни за привличане
като обвиняеми по чл.235 ал.2 вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от HK лицата Д. П. М. и Б. Х. М., които са
привлечени и разпитани като обвиняеми за деяние, съставляващо престъпление по чл.235 ал.2
вр.ал. 1, вр.чл.20 ал.2 от HK.
На 17.09.2018 г. отново е внесен обвинителен акт в РС-Троян, образувано е НОХ
дело№356/2018г., по което е постановена Присъда №1/16.09.2019 г. по НОХД №356/2018, като
съдът е признал подсъдимите за невиновни по описаните в обвинителния акт престъпления.
Подаден е протест от РП-Троян, по повод на който е образувано въззивно производство пред
Окръжен съд Ловеч. Въззивната инстанция е постановила Решение №84/ 11.12.2019 г. по ВНОХД
№463/2019 г., с което потвърждава присъда №356/2018 г.на ТРС.
За правилно решаване на спора по делото са разпитани като свидетели лицата Г.П.Х. и
М.Д.М.
Свидетелят Г.П.Х. заявява, че познава Д. и Б. от деца, не знае да са имали проблеми с
полиция и прокуратура, освен за настоящия случай. Твърди, че знае от брата на Б.М., че са ходили
по полиции и по съдилища, за което бил много учуден. Изтъква, че през тези 4 години са се
виждали доста често и те били доста притеснени, потресени, в депресия. Твърди, че
притеснението им било постоянно и непрекъснато, а след приключване на делата, те били много
притеснени, че не могат да си намерят работа, защото ги смятат за крадци. Свидетелят заявява, че
са опитвали да си търсят работа, но работодателите като научат, че са били обвинени в кражба, не
смеят да ги назначат.
12
От показанията на свидетеля М.Д.М.се установява, че познава ищците от около 10 години и
поддържа приятелски взаимоотношения с тях. Твърди, че работи като горски надзирател в
Държавно горско стопанство - Ловеч и след тази случка, трудно са си намирали препитание,
защото ги отбягвали. Изтъква, че дори са искали съдействие от него, да им намери работа в някоя
фирма за дърводобив, но не са искали да ги вземат, защото са следствени. М. заявява, че през тези
четири години са имали допълнителни разходи, имали адвокати по време на делото. Твърди, че
тяхното психично състояние доста се променило, дори и сега, след делата. Заявява, че в началото,
преди тези събития били по общителни и по отворени, а след това се затворили, спрели контактите
с хората, някак си отбягвали обществото. Свидетелят заявява, че след обвинението двамата ищци
стояли доста време без работа, били са стресирани, уплашени и станали по-затворени, като през
тези 4 години не са били на трудов договор, а чакали някой да ги помоли нещо да свършат. Твърди,
че никой не ги е ангажирал с нещо, през тези 4 години. Д. бил започнал работа, може би около 2
години, в един автомобилен сервиз, но трудно започнал и доста време стоял без работа и Б. също.
Свидетелят смята, че те не могат да си намерят работа, защото са отритнати от обществото и всеки
работодател се пази от такива хора
Представени по делото са договори за правна защита и съдействие - №**********/23.01.2017
г.; №**********/01.02.2018 г.; №**********/25.02.2018 г.; №**********/08.01.2018 г.;
№**********/12.12.2018 г; №**********/06.11.2019 г.; №**********/ 06.11.2019 г. и №
**********. От тях съдът установява, че за защита по н.ох.д.№538/2016 г. Д. П. М. е заплатил на
адв.И. на 23.01.2017 г. сумата 600 лв, като са се договорили общо за сумата 1600 лв Съгласно
договор от 1.02.2018 г. Б.Х. Б. е заплатил на адв.И. сумата 200 лв. за защита по н.о.х.д.№44/18 г. На
23.02.18 г. Б. Х. М. е заплатил още 400 лв. на адв.И. към договор №**********/01.02.2018 г. На
8.01.2018 г. Б. Х. М. е заплатил на адв. И. сумата 600 лв. по н.ох.д.№608/11 г.На 12.12.12019 г. Б.М.
е заплати на адв.И. сумата 100 лв. за защита по ан.д.№461/19 г На 6.11.2019 г. Б.М. е заплати на
адв.И. сумата 400 лв. за защита по нох.д. без посочен номер по описа за 2019 г. на ЛОС, като на
същата дата Д. П. М. е заплатил 400 лв. за защита по н.о.х.д. без посочен номер по описа за 2019 г.
на ЛОС.
Настоящата инстанция констатира,че на л.20 от н.ох.д.№73/2017 г. по описа на ТРС е
приложено адв.пълномощно №**********/23.01.2017г за заплатена от Д.М. на адв.И. сума от 600
лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че е
сезиран с иск с правно основание чл.2,ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на
обезщетение за претърпени от Б. Х. М. и Д. Х. М. неимуществени вреди, конкретизирани в
исковата молба, в следствие на незаконно обвинение в умишлено престъпление, като молят
съда да осъди Прокуратурата на Р.България да им заплати по 8 000 лв. на всеки един от тях
със законната лихва от датата на влизане в законна сила на оправдателната им присъда
11.12.2019 г, до окончателното й изплащане, заедно с направените разноски по делото, както
и заплащане на имуществени вреди 3100 лв. на Б.М., представляващи разходи за адвокатски
хонорар за защита в наказателнто производство и на Д.М. 1 600 лв. обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатски хонорар за защита в
наказателното производство По отношение на присъдените имуществени вреди в размер на
13
сумата 2100 лв. обезщетение на Б. Х. М. и 800 лв. на Д. П. М. решението на ТРС не е
обжалвано и е влязло в законна сила. От страна на Прокуратурата на Р.България се обжалва
решението на ТРС, в частта, с която са уважени предявените искове за претърпени
неимуществени вреди по 6000 лв. за всеки от ищците, а от страна на въззивниците Д.М. и
Б.М. се обжалва решението на ТРС в отхвърлителната му част за имуществените и
неимуществените вреди до пълния им претендиран размер от по 8000 лв. за всеки от тях и
имуществени-3100 за Б. Б. и 1 600 лв. за Д.М..
Съгласно разпоредбата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съдът като съобрази данните по делото и разясненията по приложението на
закона, дадени в т.13 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК счита, че ако лицето е оправдано или
образуваното наказателното производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2 т.3 от
ЗОДОВ /предишна т.2/. Както беше посочено по-горе с влязло в сила решение по внохд.
№463/2019 г. по описа на ЛОС Д.М. и Б. Мирков са признати за невиновни и оправдани по
повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.235 ал.2 вр.ал. 1, вр.чл.20 ал.2 от HK., т.е.
осъществена е хипотезата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ и отговорността на Прокуратурата на
Р.България може да бъде ангажирана. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преките вреди обосновават причинна връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите. Съдът счита този иск за
основателен и доказан, но не в пълния претендиран размер. Съгласно нормата на чл.52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т.8 на
ППВС №4/68 год. е прието, че понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретните обстоятелства. В случая съдът счита, че такива
обстоятелства, но които трябва да обосновава преценката си са тези, които определят
тежестта на повдигнатото обвинение /дали то е от общ характер, дали е за няколко отделни
престъпления/, какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното производство-
дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство,
продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момента на задържането, има ли разгласяване чрез
медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на
ищеца и отражение върху живота му-семейство, професионална и обществена сфера,
изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и
предишни осъждания и задържания, ефективно изтърпяване на наказания, прояви на
съпричиняване на вредите от увредения, всички други факти, които са наведени като
14
основание на исковете или като защита срещу тях, които са свързани с изтърпените
неблагоприятни последици от незаконното наказателно производство. В случая ищците
твърдят, че са претърпели уронване на доброто име и авторитет и притеснения и страх в
продължние на четири години на четири съдебни инстанции, стрес, а ищецът Б.М. е
получавал чести главоболия, изпитвал е силно притеснение, пристъпи на безпокойство,
потиснатост и срам, като двамата след стартиране на досъдебното проризводство са станали
затворени и необщителни, проявявали раздразнителност, приятели и близки страняли от тях
и ги гледали с недоверие, търпели подигравки, а имало и предявен граждански иск, който
заплашвал да допринесе за допълнително влошаване на финансовото им състояние. С оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата инстанция счита, че те са
преживели психичен дискомфорт от проведения срещу тях наказателен процес с
продължителност 4 г. 3 месеца и 15 дни, били са притеснени, угрижени, затормозени,
затворени в себе си, странящи от хората, трудно си намирали работа. Съдът обаче следва да
цени свидетелските показания и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, за възможна
заинтересованост намира, впредвид факта, че двамата са приятели на ищците. С оглед
тежестта на повдигнатото обвинение-първоначално чл.195 ал.1т.4 пред.първо във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 и чл.18 ал.1 от НК и за двамата, а впоследствие по чл.235 ал.2
пред.2 и 4 ъв вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, за които съответно се предвижда наказание по
първоначалното обвинение лишаване от свобода от 1 до 10 години, а за второто до 6 години
лишаване от свобода, продължителността на наказателното производство от момента на
привличането им като обвиняеми- 26.08.2016 г. до влизане в сила на оправдателната им
присъда-11.12.2019 г.- 4 години 3 месеца и 15 дни, не е взета никаква мярка за
неотклонение, не факта, че не е имало разгласяване чрез медиите, че няма данни за
влошаване на здравословното им състояние, няма данни да са останали без работа, тъй като
се твърди от свидетелите, че само трудно са си намирали работа, липсата на предишни
осъждания, негативните преживявания, които те са имали през този период от време и
търпените от тях психичен дискомфорт според съда може да бъде репариран със сумата 3000
лв. Този размер на обезщетението е съобразен с константната практика на съдилищата при
подобен вид казуси /р. №190/23.12.2019 г. по гр.д.№4378/18 г, р.№81/3.08.20 г. по гр.д.
№2895/19 г., както и редица определения на ВКС, с които не са допуснати до касация
решенията на по-долните инстанции именно поради причината, че те не са решени в
противоречие с практиката на ВКС. Съдът освен това се съобразява и с решение
№832/10.12.2010 г. постановено в производство по чл.290 от ГПК, където изрично са
посочени критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 от
ЗОДОВ. Категорично от събраните по делото доказателства се налага извода, че няма
основание да се приеме, че наказателното производство би попречило на двамата ищци да
продължат занапред присъщия за тях социален, професионален и личен живот. Няма данни
наказателното преследване да се отразило съществено и трайно на тяхното здраве, както и
на отношенията в семействата им.
С оглед на тези данни настоящата инстанция приема за справедлив размер на
15
обезщетението от по 3000 лв за всеки от ищците, което ще ги възмезди за понесените
неимуществени вреди, в следствие на претърпяните от тях психическия стрес от водения
наказателен процес, с оглед установените и претърпени от тях неимуществени вреди, които
не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в подобни случаи и няма
основание да се приеме, че те са с траен характер.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в отхвърлителната й част
съдът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Действително на обезвреда подлежат и
имуществените вреди, които в случая представляват заплатено адвокатско възнаграждение,
но претенцията на ищците остава недоказана в пълен размер. От представените писмени
доказателства се установява, че адв.Д. И. е защитавал двамата ищци по време на
наказателния процес, но само на някои от тях фигурира номера на относимите към спора
наказателни производства, а към самото н.ох.д.№73/17 г. по описа на ТРС на л.20 е
приложено само едно от представените адвокатски пълномощни №**********/23.01.2017г за
заплатена от Д.М. на адв.И. сума от 600 лв. Следователно по отношение на този ищец основателен
и доказан е иска за имущесвени вреди произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение само
за 600 лв. Що се отнася до другия ищец Б.М. от представените договори за правна помощ се
установява, че относими към наказателните дела са само три от тях, за заплатени по н.ох.д.№44/18
г.200 лв, за заплатени доплащане по същото н.ох.д.№44/18 г. още 400 лв, както и 600 лв. по н.ох.д.
№608/17 г. Останалите договори за правна помощ и съдействие не са попълнени надлежно и от
тях не става ясно, че касаят процесните наказателни производства: на 6.11.2019 г. Б.М. е заплати на
адв.И. сумата 400 лв. за защита по нох.д. без посочен номер по описа за 2019 г. на ЛОС, като на
същата дата Д. П. М. е заплатил 400 лв. за защита по н.о.х.д. без посочен номер по описа за 2019 г.
на ЛОС. В този смисъл дори присъдените от ТРС обезщетения на двамата ищци за имуществени
вреди съответно на Б.М.-2100 лв. и на Д.М. 800 лв, са в повече от доказаните, но с оглед
разпоредбата на чл.271 ал.1 пред.второ от ГПК след като Прокуратурата на Р.България не е
атакувала съдебното решение в тази му част, то положенето на жалбоподателите не следва да бъде
влошено.
Обезщетението се дължи от датата на увреждането, т.е. от влизане в сила на
оправдателната присъда при съобразяване на т.4 от ТР №3/22.04.05 г. по т.д.№3/04 г.
съгласно което при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата
и съответно дължимостта на законата лихва върху сумата от обезщетението е от влизне в
сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.В случая това е датата
11.12.2019 г. и на основание чл.86 от ЗЗД от тази дата се дължи и законната лихва.
По тези съображения и несъвпадане на правните изводи на настоящия състав на
Ловешки окръжен съд с изложените в атакуваното решение №260062/23.10.20 г.
постановено по гр.д.№266/20 г. на Троянски районен съд, то следва да бъде отменено като
неправилно в частта, с която е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да заплати на Б. Х. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес **********
сумата над 3000 лв. до 6000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по
16
н.ох.д.№356/18 г. по описа на ТРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.12.2019 г, датата на влизане в сила на оправдателната му присъда, до окончателното
изплащане или за разликата над 3000 лв. и до 6000 лв, по иска с правно основание чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ, както и в частта, с която е осъдена ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес : ************** да заплати на Д. П. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес *************************** по иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
сумата над 3000 лв. до 6000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно повдигнато обвинение по което е оправдан с влязла в сила присъда по
н.ох.д.№356/18 г. по описа на ТРС,, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.12.2019 г, датата на влизане в сила на оправдателната му присъда, до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските, вместо което следва да бъде постановено
отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Б. Х. М. с
горните данни против Прокуратурата на Република България за сумата над 3000 лв. до
присъдените 6000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.ох.д.
№356/18 г. по описа на ТРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.12.2019 г, датата на влизане в сила на оправдателната му присъда, до окончателното
изплащане или за разликата над 3000 лв. и до 6000 лв, като неоснователен и недоказан, като
следва да бъде постановено отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ от Д. П. М. с горните данни против Прокуратурата на Република България за
сумата над 3000 лв. до присъдените 6000 лв. представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по което е оправдан с влязла в
сила присъда по н.ох.д.№356/18 г. по описа на ТРС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.12.2019 г, датата на влизане в сила на оправдателната му присъда, до
окончателното изплащане или за разликата над 3000 лв. и до 6000 лв, като неоснователен и
недоказан. В останалата атакувана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че в решение №260062/23.10.20 г. постановено по гр.д.№266/20
г. на Троянски районен съд е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на
началния момент на дължимата законна лихва върху обезщетението по отношение на
имуществените вреди, като вместо датата 11.12.2019 г, която е посочена в мотивите, в
диспозитива е посочена друга дата 30.03.2020 г./датата на подаване на исковата молба/
Настоящата инстанця обаче не може да поправи тази грешка, като ТРС следва да развие
производство по реда на чл.247 от ГПК.
При този изход от процеса Прокуратурата на Р.България следва да заплати на
ищците разноски по делото съобразно уважената част от исковете. Тя е направила и
възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения за въззивната
нистанция на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът като съобрази, че се уважава въззивната
жалба на Прокуратурата и се отхвърлят въззивни жалби на ищците, не следва да им се
присъжда адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция и съответно
разноски. По отношение на първоинстанцинното решение следва да се намалят и
17
присъдените разноски съобразно изхода от процеса при уважаване на въззивната жалба на
Прокуратурата на Р.България, като на Б.М. следва да му се присъдят 372,16 лв, а на Д.М.
сумата 320,62 лв. съобразно уважената част от исковете им. Следователно решението в
частта за присъдените съответно разноски на Б.М.- 584 лв. и на Д.М.- 714 лв. следва да се
отмени за разликата съответно на първия над сумата 372,16 лв до 584 лв, а на втория за
разликата над 320,62 лв. до присъдените 714 лв., а в останалата част решението като
правилно да се потвърди.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №260062/23.10.20 г. постановено по гр.д.
№266/20 г. на Троянски районен съд в частта, с която е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Б. Х. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес
********** сумата над 3000 лв. до 6000 лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по което е оправдан с влязла в
сила присъда по н.ох.д.№356/18 г. по описа на ТРС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.12.2019 г, датата на влизане в сила на оправдателната му присъда, до
окончателното изплащане или за разликата над 3000 лв. и до присъдените 6000 лв, по иска с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и в частта, с която е осъдена
ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес : ************** да заплати на
Д. П. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *************************** по иска с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата над 3000 лв. до присъдените 6000 лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.ох.д.№356/18 г. по описа на
ТРС,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019 г, датата на влизане в
сила на оправдателната му присъда, до окончателното изплащане, както и в частта за
разноските за разликата на присъдените на Б. Х. М. над сумата 372,16 лв до присъдените 584
лв, а на Д. П. М. за разликата над 320,62 лв. до присъдените 714 лв, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Б. Х. М. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ********** иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за сумата над 3000 лв. до
присъдените 6000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.ох.д.
№356/18 г. по описа на ТРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.12.2019 г, датата на влизане в сила на оправдателната му присъда до окончателното
изплащане.
18
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Д. П. М. с ЕГН **********
с постоянен адрес *************************** иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ против ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за сумата над 3000
лв. до присъдените 6000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по
н.ох.д.№356/18 г. по описа на ТРС,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.12.2019 г, датата на влизане в сила на оправдателната му присъда, до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №260062/23.10.20 г. постановено по
гр.д.№266/20 г. на Троянски районен съд в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19