№ 7
гр. Ботевград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20211810200468 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш № ***/*** г. издаден от МРРБ, агенция „***“, с който
на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на АЛ. Й. Ш., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер
на 300,00 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6,
вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, като издаден
извън срока, след повече от дванадесет месеца от извършване на
нарушението. Сочи се, че жалбоподателят е заплатил всички нарушения на
04.07.2020 г. на мобилен екип на ТОЛ БГ, за което прилага бележки от
мобилния банков терминал на екипа на ТОЛ БГ.
Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното:
На *** г. в 09,53 часа с устройство № ***, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, монтирано на път А-2, км 39+296 с посока Нарастващ километър, е
бил заснет лек автомобил с рег. № ***. Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по
електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1
1
от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на
основание чл. 179, ал.3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на АЛ. Й. Ш., ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за лек
автомобил "Опел Зафира“ с рег. № *** е нямало заплатена пътна такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал.
5 и 6 ЗДвП.
От справка от Агенция „***“ С., изх. № ***/*** г., представена на
електронен носител, се установява, че за л.а. "Опел Зафира“ с рег. № ***, към
дата *** г. няма платена винетка такса.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториално и материално
компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г. / е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3, 5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал.
7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни
средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз
на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост. В ал. 9 на чл. 10а от Закона за пътищата е посочено,
че когато пътно превозно средство, за което се дължи винетна такса се движи
с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати
допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство,
независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената
пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато
общата допустима техническа маса на състава надвишава 3, 5 тона.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
От своя страна санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
2
предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да
е извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
административното нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде
установено, че съответното лице /водач, собственик, ползвател и пр. /
съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки
това обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената
пътна мрежа. След като нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП е формално и не
предвижда настъпването на общественоопасни последици, то
непредпазливостта като форма на вина е изключена.
В случая, от обективна страна бе установено, че не е била заплатена
годишна винетна такса за превозно средство с рег. № ***.
Незнанието, че винетната такса не е заплатена, не изключва
отговорността и не може да бъде квалифицирана като извинителна грешка по
смисъла на чл. 14, ал. 2 от Наказателния кодекс НК) като изключващо вината
обстоятелство, тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да знае дали
управляваното от него превозно средство има активна електронна винетка
или не. На сайта на BGTOLL. BG е осигурена възможност на потребителите,
ако желаят, абсолютно безплатно да извършват проверка дали за даден
регистрационен номер има заплатена валидна винетна такса и какъв е нейният
период на валидност. В този смисъл, ако жалбоподателят е имал желание, то
той е можел да се възползва от тази възможност, съответно да предприеме
действия по заплащане на дължимата винетна такса.
Съдът преценява че дори да се приеме, че административното
нарушение е извършено при условията на непредпазливост, съгласно чл. 7, ал.
2 от ЗАНН "непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи", което по аргумент от противното следва да се тълкува,
че административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са
по начало наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за
този вид нарушения. Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП има императивен
характер и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от
административнонаказващият орган (АНО), когато е извършено при
условията на непредпазливост.
Съдът преценява, че в конкретния казус, не са налице
материалноправните предпоставки за прилагането на чл. 28, ал. 1, б. "а" от
ЗАНН, а деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажно".
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93,
т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 ЗАНН се прилага субсидиарно в
административно наказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от ДР на
НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
3
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. В настоящия случай извършеното деяние не е маловажен случай, тъй
като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта
на републиканската пътна мрежа. В случая не би могло да се говори за липса
или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение
по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По възраженията на жалбоподателя: Относно нарушението от *** г.,
обективирано в обжалвания ЕФ № ***, не са представени доказателства за
заплатена компенсаторна такса, поради което не са налице предпоставките на
чл. 189е, ал. 5 ЗДвП за освобождаване от административнонаказателна
отговорност за посоченото нарушение. Относно твърденията на
жалбоподателя за заплатени компенсаторни такси по см. на чл. 10, ал. 2 ЗП,
следва да се отбележи, че такива действително са заплатени, но за други
нарушения, а не за нарушението по обжалвания ЕФ № *** от *** г.
Относно релевираното възражение от страна на жалбоподателя за порок
при връчването на процесния електронен фиш, следва да се отбележи, че
видно от приложеното известие за доставяне с № ИД ***, процесният
електронен фиш № *** от *** г., е получен на 02.09.2021 г. от Н.Д. Ш.а –
член на домакинството, поради което и на основание чл. 180, ал. 2 и 6 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, връчването на процесния електронен фиш е извършено по
надлежния ред – на пълнолетен член на семейството, който с подписа си в
разписката е поел задължение да предаде призовката.
По наказанието:
Санкцията е определена в съответствие с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, според
който водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
300 лв.. Следователно санкцията е предвидена във фиксиран размер, поради
което независимо от липсата на данни за други нарушения на ЗДвП съдът не
разполага с правомощия да определи различен размер на глобата.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на
Агенция „***“ С. да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
4
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Производството по делото протече в едно съдебно заседание, без
разпит на свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № *** от *** г., издаден от Агенция "***", с който на
АЛ. Й. Ш., ЕГН **********, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. с чл.
102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300 лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА АЛ. Й. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „***“ *** ет.
1, ап. 2, да заплати на Агенция „***“ С., със седалище и адрес на управление
гр. С., кв. „***“, бул. „***“ № 86, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5