Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.
София, 29.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет
и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 873 по описа за 2020г. и взе предвид
следното:
Производството
е по предявен от „З.к.Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, вр.
чл. 127, ал. 2 ЗЗД за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД
да заплати сумата 134 936,97 лв. – дължима от ответника част от платено от
ищеца обезщетение за имуществени вреди, настъпили от ПТП на 23.01.2018г. във
Федерална република Германия, причинено виновно от Т.Д.П.при управление на
товарен автомобил „ДАФ ХФ 105“ с рег. №****** (за който е сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ при ищеца) с прикрепено ремарке „Кроне
ЗЗП18“ с рег. №****** (за което е сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ при ответника).
Ответникът
оспорва иска с възражения за липса на пасивна легитимация по предявения иск
(конкретните възражения са, че съгласно чл. 479 КЗ вредите от процесното ПТП не
са покрит риск по договора за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, сключен за ремаркето), възражения за липса на активна легитимация
по предявения иск (конкретните оспорвания са, че ищецът не е извършил плащане
за обезщетяване на вреди от процесното ПТП, а дори да е извършил, плащането е
без основание и не поражда суброгационни права на ищеца) и възражения срещу
размера на вредите за собствениците на товарен автомобил „Волво“ с рег. №LB-RS657 и ремарке „Хюферман“ с рег. №LB-RS578, които ищецът твърди, че е обезщетил
с плащанията на сумите 100 176,62 евро и 37 808,73 евро към Германско
Бюро Зелена Карта.
Наличието на застрахователни
правоотношения по задължителни застраховки „гражданска отговорност“, по силата
на които ищецът покрива отговорността за вредите, причинени при управление на
товарния автомобил „ДАФ ХФ 105“ с рег. №******, а ответникът покрива
отговорността за вредите, причинени от ремарке „Кроне ЗЗП18“ с рег. №****** към
датата на процесното ПТП, не е предмет на спор между страните.
Основният спорен въпрос по делото е
правен и касае приложимото право спрямо отговорността на страните по сключените
договори за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на товарния
автомобил и ремаркето за вредите, настъпили в друга държава-членка на ЕС при
управление на товарния автомобил, докато тегли ремаркето.
Отговорът на този въпрос е даден с
цитираното от самия ищец решение на Съда на ЕС от 21.01.2016г. по съединени
дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно произшествие,
причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право
спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е
изплатил обезщетение на пострадалия при пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на
тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент
№593/2008г. (Регламент „Рим I“),
ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по
силата на чл. 4 и следващите от Регламент №864/2007г. (Регламент „Рим II“), предвиждат разделяне на задължението
за поправяне на вредата, тоест предвиждат отговорност на собственика или
държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на
теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В противовес на съображенията на
ищеца, отговорът на преюдициалното запитване, даден с цитираното решение на
Съда на ЕС, не изключва, а потвърждава приложението на разпоредбата на чл. 479 КЗ в отношенията между страните по настоящото дело, тъй като по делото е
безспорно, че и двамата застрахователи имат обичайното си местопребиваване по
смисъла на чл. 7 от Регламент „Рим I“ на територията на Република България, а което е
по-съществено в случая – и двете застраховки представляват задължителни
застраховки по смисъла на чл. 7, пар. 4 от Регламент „Рим I“, като именно Кодекса за
застраховането на Република България регламентира както задължението за
сключване на застраховките (чл. 483 КЗ), така и обема на застрахователното
покритие по тях (в това число покритите рискове при застраховки „гражданска
отговорност“ от притежаване и използване на ремарке съгласно чл. 479 КЗ).
Както е изрично посочено в т. 54 от решението
на Съда на ЕС от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 задължението
на застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ да обезщети причинена
на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда (чийто
фактически състав, но и кръгът лица, отговорни за обезщетяване на вредата,
действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от
Регламент „Рим II“),
а от застрахователния договор, който го обвързва с отговорното за обезщетяване
на вредата застраховано лице, поради което и приложимото право спрямо
договорните задължения на застрахователя следва да бъде определено именно по
правилата на чл. 7 от Регламент „Рим I“.
Ето защо и дори да се приемат
твърденията на ищеца, че съгласно чл. 4 и следващите от Регламент „Рим II“ германското право е приложимо за
определяне на кръга на отговорните лица за обезщетяване на вредите от
процесното ПТП и регламентира държателя или собственика на ремаркето като
субект на тази отговорност наред с ползвателя или собственика на теглещото
превозно средство, това не може да обуслови основателност на предявения осъдителен
иск срещу ответника, защото отговорността на ответника по процесния договор за
застраховка „гражданска отговорност“ съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ
(приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I“) поначало не включва задължение за
обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно
средство.
По изложените съображения предявеният
иск се явява неоснователен и само според твърденията в исковата молба, поради
което подлежи на отхвърляне, като с оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК ответникът има право на присъждане на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за представителството му от юрисконсулт в исковото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.к.Л.И.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество
А.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
сумата 134 936,97 лв., дължима за обезщетение на вреди от
ПТП
на 23.01.2018г., причинено при управление на товарен автомобил „ДАФ ХФ 105“ с
рег. №****** с прикрепено ремарке „Кроне ЗЗП18“ с рег. №******.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 200,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: