Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.08.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори
състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.
дело № 334/2019 г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 2 от 22.02.2019 по гр. дело № 142/2018 г. Пирдопският районен съд е отхвърлил предявените от „П.К.Б.“
ЕООД срещу Н.С.М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2641,09 лв. по договор за
потребителски кредит № ********** от 05.03.2015 г., включваща сумата 2586,40
лв. - остатъчна неизплатена главница, и сумата 54,69 лв. - лихва за забава за
периода от 18.01.2017 г. до 02.05.2017 г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 784/2017 г. по
описа на Пирдопски районен съд.
Решението е обжалвано от ищеца като постановено в нарушение на
материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, с
искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да
уважат изцяло предявените искове.
Ответникът чрез назначения му особен представител адв.
П. Н. оспорва въззивна жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе
предвид следното:
„П.К.Б.” ЕООД е предявило срещу Н.С.М. искове за установяване
съществуването на негови вземания в общ размер 2641,09 лв., от които 2586,40
лв. главница и 54,69 лв. лихва за забава за периода от 18.01.2017 г. до
02.07.2017 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. №784/2017 г. на Пирдопски РС, ведно със
законната лихва върху сумите от подаване на заявлението до окончателното им
изплащане.
Ищецът
твърди, че вземането произтича от договор за потребителски кредит от 05.03.2015
г., с който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 2500 лв. за
срок от 24 месеца, с месечна вноска в размер на 154,55 лв. С договора е
уговорено и предоставянето на пакет допълнителни услуги на стойност 2499,84 лв.,
като размера на вноската за погасяване на това задължение е в размер на 104,16
лв. месечно. Общото задължение по договора, включващо задължението по
отпуснатия кредит и това по предоставения допълнителен пакет услуги, възлиза на
сумата 6209,04 лв., а общият размер на месечната погасителна вноска е 258,71
лв. Със сключени между страните 3 бр. анекси към договора са уговорени промени
в погасителния план. Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията на
погасителните вноски, като общата сума на направените от него плащания по
договора е в размер на 3647,45 лв. Поради изпадането му в забава на основание
чл. 12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит, договорът бил прекратен
автоматично от страна на дружеството, а задълженията по него обявени за
предсрочно изискуеми на 02.05.2017 г.
Ответникът
чрез назначения му особения представител оспорва така предявените искове с
възражение за недействителност на процесния договор
за потребителски кредит на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и възражение за нищожност на клаузите относно възнаградителната лихва и заплащането на допълнителен пакет
услуги на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД-
поради накърняване на добрите нрави.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от 05.03.2015,
с който „П.к.Б.“ ЕООД е предоставило на ответника паричен заем в размер на 2500 лв. за
срок от 24 месеца, с месечна вноска в размер на 154,55 лв. при ГПР 49,89% и ГЛП
41,17% с обща дължима сума по кредита 3709,20 лв., както и пакет допълнителни
услуги на стойност 2499,84 лв. при месечна погасителна вноска в размер на 104,16
лв. месечно.
Представени
са 3 бр. анекси към горепосочения договор за кредит за отлагане и намаляване на
вноски, неразделна част от които са нови погасителни планове. Съгласно
погасителния план към последния анекс към договора, последната погасителна
вноска по него е с падеж 17.10.2017 г.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 784/2017 г. на Пирдопски РС,
същото е образувано по подадено от ищеца на 23.10.2017 г. заявление по чл. 410
от ГПК с предмет исковите суми, като на 24.10.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение за тези суми, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,вр. чл. 240, ал 1 и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.
Така предявените установителни искове са допустими. Разгледани по същество, са частично основателни.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил
кредит в твърдения размер, както и че е настъпила изискуемостта на задължението
за връщане на получената в заем сума и лихви.
От представения и неспорен по делото договор за потребителски кредит от 05.03.2015
г. се установява фактът на сключване на договора между ищцовото
дружество и ответника. Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е
предоставил реално на ответника договорената парична сума от 2500 лв.
Видно от погасителния план, неразделна част от договора, срокът на договора
е изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/към този момент е настъпил падежът на всички погасителни вноски по него/,
поради което въпрос за предсрочна изискуемост на кредита е безпредметен.
Ищецът претендира вземане за неизплатената част от задълженията на
ответника, включващи отпуснатия кредит с уговорената възнаградителна
лихва и стойността на допълнителен пакет услуги.
Съдът намира, че
клаузата в процесния договор за кредит за заплащане
на възнаграждение в размер на 2499,84 лв. за предоставяне на пакет допълнителни
услуги е нищожна. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни
услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи
на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисионна за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора.
В случая споразумението за допълнителни услуги включва услуги, които по
същество представляват действия по предоставяне на кредита, а именно
приоритетното му разглеждане и изплащане, както и услуги, които не са реално
предоставени и ползвани от заемателя, а е предвидена
само възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в
общите условия към договора – възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Освен това с някои от тези права страната
разполага по силата на закона – напр. правото на страните да променят срока на
договора, свободата да отложат една или повече погасителни вноски.
В противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК
клаузите в споразумението за допълнителни услуги са формулирани неясно, тъй
като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от
което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по
допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им. Тъй като допълнителните услуги касаят усвояването и управлението
на кредита или са относими към бъдещи несигурни
събития, а освен това са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на
императивните разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Съдът счита
също така, че споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително
допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
а именно: петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение
на тежестта на задължението на кредитополучателя, като стойността на
допълнителния пакет услуги – 2449,84 лв. е почти равен на отпуснатата в заем
сума – 2500 лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие с императивни
законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните правни
последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С подписване на
споразумението за допълнителни услуги кредитополучателят се е задължил да
заплаща пълната цена на тези услуги, а на практика получаването им зависи
единствено от волята на кредитора – той може да не се съгласи да отложи една
или повече погасителни вноски, да намали определен брой погасителни вноски или
да промени падежа им. Независимо, че тези услуги може да не бъдат предоставени
от кредитора, цената по тях остава дължима, като не е предвидена възможност за
отпадане или намаляване на цената. Това поставя кредитополучателя – потребител
в по-неблагоприятна позиция, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до неравновесие между правата и задълженията на
страните. Тъй като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са
неравноправни и няма данни по делото да са уговорени индивидуално, на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП
те са нищожни.
Нищожността на посочените клаузи относно заплащането на възнаграждение за
допълнителен пакет услуги обаче не води до нищожност на процесния
договор за потребителски кредит, тъй като те не са съществени и той може да се
прилага и без тях.
С оглед установената по делото нищожност на сключеното между страните
споразумение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, това
възнаграждение е недължимо.
В останалите му части процесният договор за потребителски
кредит е действителен.
Неоснователно е направеното от особения представител на ответника
възражение за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т 10 от ЗПК, както и възражението за
нищожност на клаузата в договора в частта за определената възнаградителна
лихва и годишния процент на разходите поради противоречие с добрите нрави. В
договора не е налице неяснота относно обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК. Уговореният между страните годишен лихвен процент от 41,17 %,
представляващ възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на
сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй като от една страна е в рамките
на максималния размер на разходите по кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК –
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, а от друга
страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем с
невисока стойност, отпуснат в рамките на пет дни, но за сравнително дълъг
период от време, при това от небанкова финансова институция, който е
високорисков за кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез
заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Освен
това процесните клаузи относно размера на ГЛП и ГПР
са индивидуално уговорени с ответника, видно от
съдържанието на договора, в който изрично са посочени конкретните задължения на
кредитополучателя, вкл. общата стойност на плащанията, годишния процент на
разходите, лихвения процент, размера и падежа на отделните погасителни вноски.
Видно от договора, общият размер на поетите задължения на ответника,
включващи сумата по отпуснатия кредит и възнаградителната
лихва, възлиза на сумата 3709,20 лв. Както бе посочено по-горе, претендираната част от задължението за възнаграждение за
допълнителен пакет услуги в общ размер от 1449,89 лв., не се дължи от
ответника, поради недействителност на тази част от договора.
Според изричното твърдение на ищеца в исковата молба, ответникът е направил
плащания по процесния договор в общ размер на 3647,45
лева. Така като се приспадне тази сума
от поетото с договора задължение от 3709,20 лв., неизплатената част от
задължението на ответника се равнява на сумата 61,75 лв., за която сума
главният иск се явява основателен. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер на вземането за главница от 2586,40 лв., искът е неоснователен
и следва да се отхвърли. Върху главницата от 61,75 лв. ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за претендирания от ищеца период
от 18.01.2017
г. до 02.05.2017 г., чийто
размер, изчислен чрез автоматизираната система за изчисляване на законна лихва,
възлиза на сумата 1,80 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер
на вземането за законна лихва от 54,69 лв., искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
С оглед
на горното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил
иска до размера от 61,75 лв. - главница по договора
за потребителски кредит, както и иска до размера от 1,80 лв. – обезщетение за
забава за периода от 18.01.2017 г. до 02.05.2017 г., и вместо него да постанови
друго, с което исковете се уважат в посочените размери. В останалата част, с
която исковете са отхвърлени за разликата над посочените размери до пълните им
предявени размери /2586,40 лв. главница и 54,69 лв. лихва за забава/, решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата интанция, решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в заповедното и
исковото производство, за разликата над сумата 14,52 лв., която сума ответникът
дължи на ищеца съобразно уважената част от исковете. Ответникът
по жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от
последния разноски във въззивното производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съобразно уважената част от жалбата, в размер
на 11,23 лв.
Воден от горното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2 от 22.02.2019 по гр. дело № 142/2018 г.
на Пирдопски районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Н.С.М. искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД
за установяване съществуването на вземания на ищеца до размера от 61,75 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 05.03.2015 г., и
до размера от 1,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
18.01.2017 г. до 02.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 784/2017 г. на Пирдопски РС, както и в частта за разноските за разликата над сумата 14,52 лв., като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по
предявените от „П.К.Б.” ЕООД срещу Н.С.М. искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, съществуването на вземания на „П.К.Б.” ЕООД
за сумата 61,75 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 05.03.2015
г., и сумата 1,80 лв. – обезщетение за забава за периода от 18.01.2017 г. до
02.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявление по чл. 410 от ГПК на 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му
части, с които са отхвърлени предявените искове за разликата над горепосочените
суми до пълните им предявени размери.
ОСЪЖДА Н.С.М. да заплати на „П.К.Б.” ЕООД сумата 11,23 лв. за разноски
във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.