№ 194
гр. В, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГПЙ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20241300100301 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на ЗК “ЛИ” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ***, вписано в Търговския регистър на Агенцията
по вписвания, ЕИК ***, представлявано от ВИ и ВМ изпълнителни директори,
чрез процесуалния представител на дружеството юрк. СЛ против Г. И. Г. ЕГН
********** с адрес: гр. К, ***
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2020 г. около 5.00 ч., в гр.В по
бул. *** с посока на движение от надлеза над ж.п. линия В - С към
кръстовището с ул. ***, срещу сградата на РЗОК- В Г. И. Г., управлявайки лек
автомобил марка „А“, модел „**“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма /1.04 промила/, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП „при
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава стойността на скоростта в км/ч за населено място“,
движейки се с около 111 км/ч. при максимално разрешена 50 км/ч, загубил
управление на автомобила и се ударил в метален стълб за улично осветление и
по непредпазливост причинил смъртта на М К Н.
По случая било образувано НОХД № 101/ 2021 г. по описа на ОС - В, по
което била постановена влязла в сила присъда, с която Г. И. Г. бил признат за
виновен за събитието, настъпило на 21.08.2020 г., при което по
непредпазливост бил причинил смъртта на Н.
1
По аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда
на наказателния съд обвързвала гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието относно това, дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Сочи се, че със Застрахователна компания “ЛИ” АД бил сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, полица №
В6/22/120002054859 с дата на
валидност: 24.07.2020г. - 24.07.2021г., по отношение вредите, които водачът на
лек автомобил „А“, модел „**“, с рег.№ *** би причинил на трети лица и за
които отговаря съгласно българското законодателство.
НЕП, ЕГН ********** - майка на починалия
М Н чрез адв. ЛИИ била предявила претенция пред ЗК „ЛИ“ АД за изплащане
на обезщетение. Образувана била преписка по щета № 0000-1000-61-21-7192,
по която след консултация с лекар-съветник, ЗЕК е определила обезщетение в
размер на 100 000 лева за репариране на претърпените от П вреди.
Сключено било споразумение № 639 от 21.10.2021 г., с което ищецът ЗК
„ЛИ“ АД се задължавал да изплати обезщетение в размер на 100 000 лева на
НЕП за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени от настъпилата на 21.08.2020 г. смърт на
сина и М К Н.
Сумите по споразумението били преведени по сметка на НЕП, както
следва: на 16.12.2021 г. -50000 лева и на 22.12.2021г. - 50 000 лева.
След изплащане на обезщетението с писмо с изх. № 2669 от 17.03.2023
г. от името на ЗК „ЛИ“ АД била отправена регресна покана до Г. Г. ,която била
приета без възражение, но до този момент претендираната от застрахователя
сума не била възстановена.
На основание чл. 500, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането във вр. чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ищецът ЗК “ЛИ“ АД
придобивал право на регрес срещу виновния водач Г. И. Г. до размера на
изплатеното от ЗК „ЛИ“ АД застрахователно обезщетение на стойност 100 000
лева.
2
На основание чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за ЗК
„ЛИ” АД възниквало правото да претендира и лихва за забава в размер на 19
829.39 лева изчислена върху изплатеното обезщетение по щета№00001000-61-
21-7192 в размер на 100 000 лева, за периода от 15.04.2023 г. до датата на
завеждане на настоящия иск.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника Г.
И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул. ***, да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК
***, сума в размер на 119 829.39 лева /сто и деветнадесет хиляди осемстотин
двадесет и девет лева и тридесет и девет стотинки /, представляваща главница
в настоящето производство, явяваща се сбор от изплатено обезщетение на
НЕП по щета № 0000-1000-61-21-7192 за репариране на претърпените от нея
неимуществени вреди, настъпили вследствие процесното ПТП , ведно с
начислените лихви и разноски.
Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените
разноски по водене на делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба ищецът представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В срока за отговор е представен писмен отговор вх.№2975/02.10.2024 г.
от адв. К. А. Г. - пълномощник на ответника Г. И. Г. със съдебен адрес : гр.В,
***
Ответникът оспорва предявения иск от ЗК „ ЛИ” АД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С 1700, Община
Столична, *** за сумата от 119 829, 39 лева, като се поддържа,че искът е
неоснователен и недоказан и се иска същият да бъде отхвърлен по следните
съображения :
Твърди ,че искът бил предявен на основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането, във връзка с чл.45 от ЗЗД. От фактическа страна в исковата
молба се твърдяло, че на 21.08.2022 г., около 5,00 часа в гр.В, бул.“***“ с
посока на движение от надлеза над ж.п. линия В - С към кръстовището с
ул.”***”, срещу сградата на РЗОК -В ответникът, управлявайки лек автомобил
„А" модел „А4” с рег. №*** с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон /1,04 промила и в нарушение на правилата за движение
3
по пътищата, движейки се с около 111 км. в час, се ударил в метален стълб за
улично осветление и по непредпазливост причинил смъртта на М К Н. Тъй
като лекия автомобил имал валидна застрахователна полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, то майката на починалото лице - НЕП,
чрез адв. ЛИ била предявила застрахователна претенция, по която била
образувана застрахователна преписка и било сключено споразумение №639 от
21.10.2021 г., по което застрахователят заплатил на майката на пострадалото
лице общо сумата в размер на 100 000 лева. платени на два транша по 50 000
лева през месец декември 2021 година.
По тези съображения и на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ
застрахователят бил предявил регресен иск срещу ответника за тази сума от
100 000 лева, а наред с нея претендирал и лихва за забава в размер на 19 829,
39 лева. за периода от 14.04.2023 г. до датата на завеждане на иска.
При така изложената фактическа обстановка ответникът заявява, че
оспорва предявения регресен иск и прави следните възражения :
1.На първо място, в приложените към исковата молба като
доказателства документи липсвала методика, по която е определено
обезщетението, предмет на споразумението, между страните. За това как, кой
и по какви критерии е определил, че обезщетението за настъпилото
застрахователно събитие следва да е именно и точно 100 000 /сто хиляди/ лева
данни нямало.От това следвало, че обезщетението не е определено въз основа
на въведения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, а е определено по друг
начин, за който обаче данни по делото няма.
Това компрометирало изготвеното споразумение в частта на размера на
уговореното обезщетение, тъй като било извършено безпринципно и без да
бъде уведомен за това ответникът , който безспорно бил пряко заинтересован
и чийто права и задължения биха били засегнати от това.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания било необходимо да
се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
4
етап от развитие на обществото в държавата. Към споразумението и в
застрахователната преписка нямало писмени доказателства, от които да е
видно как се е отразила смъртта на момчето на неговата майка, нямало
медицинска документация, от която да е видно какво е било здравословното и
състояние и как се е отразило всичко това на нейната психика. Липсвали
прегледи при психиатър или психолог, липсвала назначена терапия или
съответно лечение.
Сочи ,че в споразумението, както и в документите по застрахователната
претенция нямало данни за съпричиняване от страна на пострадалото лице,
каквито данни се съдържали в наказателното дело. От доказателствата по
наказателното дело безспорно било установено наличие на съпричиняване от
страна на увреденото лице, доколкото същият е бил заедно на една маса с
дееца, употребявал е алкохол заедно с него, вдигали са наздравици, след което
се е качил в лекия автомобил при него да се вози. Съпричиняването от
пострадалия за настъпилото увреждане е основание за намаляване на размера
на претендираното обезщетение и присъждането му в по-нисък размер, но
данни в тази насока не се съдържали в застрахователната преписка, нито пък в
другата документация, за да се прецени дали при определяне на размера на
обезщетението тези обстоятелства са взети предвид.
2. На следващо място ответникът не бил уведомен по никакъв начин
за постигнатото споразумение, нито за параметрите на същото. За
споразумението той бил узнал едва с получаването на исковата молба. В тази
връзка се поддържа, че с оглед реализиране на имуществената отговорност
срещу ответника застрахователят е следвало да го уведоми за предявената
застрахователна претенция, както и за размера на изплатеното по нея
обезщетение.
3.По отношение на предявената претенция за мораторна лихва в размер
на 19 829, 39 лева същата се оспорва като неоснователна и в тази връзка се
иска да се има предвид следното :
Правото на застрахователя да предяви регресната си претенция срещу
причинителя на вредите възниквало от момента на изплащане на
застрахователното обезщетение и тъй като вземането му произтичало от
закона, т. е. нямало определен ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава
след като бъде поканен от кредитора (арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В
5
конкретния случай от представените доказателства нямало данни до
завеждане на иска застрахователят да е отправял такава покана до деликвента
за заплатената от него, в обезщетение на майката на пострадалото лице ,сума
от 100 000,00 лв. Едва с получаване на преписа от предявения срещу него
обратен иск, на 18.09.2024 г. на ответника му било станало известно, че дължи
процесната сума, поради което същият бил в забава от същата дата , респ.
дължал лихва за забава. В тази връзка се поддържа,че е недоказан и
неоснователен предявеният обратен иск за мораторна лихва в размер на
19829,39 лв.
С оглед на горното се иска да бъде постановено решение ,с което да се
остави без уважение исковата молба от ЗК „ЛИ АД срещу ответника като
неоснователна и недоказана, с произтичащите от това последици и да се
присъдят направените в производството разноски, съобразно списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
Вският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното :
От представената по делото Присъда №63/23.06.2021 г. по НОХД
№101/2021 г. по описа на ОС-В, влязла в сила на 21.12.2022 г., се установява,
че подсъдимият Г. И. Г. и ответник по настоящото дело е признат за виновен в
това, че на 21.08.2020 г. около 5.00 часа при управление на л.а. марка „А“,
модел „**“, с рег.№ *** в гр.В по бул. *** и с посока на движение от надлеза
над ж.п. линия В-С към кръстовището с ул. ***, срещу сградата на РЗОК-В,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП
„при избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава стойността на скоростта в км/ч за населено
място“, движейки се с около 111 км/ч. при максимално разрешената 50 км/ч,
загубил управлението на автомобила и се ударил в метален стълб за улично
осветление и по непредпазливост причинил: смъртта на М К Н от гр.К, обл.В,
средни телесни повреди на ЯЛ Г.а от гр.В и ДВФ от гр.В, като деянието е
извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.03
6
промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване за
определяне концентрация на алкохол в кръвта №306К/2020г. на СХЛ към
ЦСМП-гр.Плевен.
На основание чл. 343, ал.4 във вр. с ал. 3, б. "б", предл. 1, във вр. чл.
342, ал. 1 от НК, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, във вр. чл.373,ал.2 от НПК във вр.
с чл.58а, ал.1 от НК на Г. И. Г. е наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от 4 години и 6 месеца, което е намалено от съда с 1/3 и му е наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от 3/три/ години, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено.
По делото е приложен и препис-извлечение от акт за смърт, издаден от
община В, удостоверяващ че М К Н, ЕГН ********** е починал на 21.08.2020
г. в гр.В.
Не се спори, а видно и от представена по делото в заверен препис
застрахователна полица, е че към датата на реализиране на ПТП- 21.08.2020 г.
л. а. марка „А“, модел „**“, с рег.№ *** е застрахован с полица №
ВС/22/120002054859 с дата на валидност:24.07.2020-24.07.2021 г. по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ищцовото
застрахователно дружество ЗК “ЛИ” АД.
Със заявление вх. № 4167/29.03.2021 г. НЕП, ЕГН ********** - майка
на починалия М Н, чрез адв. ЛИИ на основание чл. 380 от КЗ е заявила
извънсъдебна претенция пред застрахователя ЗК“ЛИ“ АД за заплащане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева,
вследствие смъртта на сина й М К Н, починал при процесното ПТП,
настъпило 21.08.2020 г. в гр.В, причинено виновно от водача Г. И. Г. при
управление на л. а. марка „А“, модел „**“, с рег.№ ***.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№7752/24.08.2020г. на
община К НЕП, ЕГН ********** е майка на починалия при ПТП М К Н.
При ответното застрахователно дружество е образувана застрахователна
преписка по щета № 0000-1000-61-21-7192/29.03.2021 г., по която на
увреденото лице НЕП –майка на починалия М Н на 19.10.2021 г. й е
определено застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева, видно от
доклада по посочената щата на ЗЕК и становище на лекар съветник от
13.05.2021г.
Видно от представеното споразумение от № 639 от 21.10.2021 г.,
7
сключено между ищеца ЗД "БИ" АД, ЕИК ********* и НЕП, чрез
пълномощник адв. ЛИ, застрахователят-ищецът се задължил да изплати
обезщетение в размер на 100000 лева на НЕП за репариране на претърпените
от нея неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, причинени
от настъпилата на 21.08.2020 г. смърт на сина й М К Н при реализиране
на процестното ПТП на 21.08.2020г.
С приложените 2 броя платежни нареждания на „ЮБ“АД
застрахователят-ищец заплатил по банкова сметка на пострадалото лице НЕП
договореното обезщетение по споразумението в размер на 100 000 лева, както
следва: на 16.12.2021 г. сумата от 50 000 лева и на 22.12.2021г. останалите
50 000 лева.
С приложената покана за доброволно изпълнение изх. № 2669 от
17.03.2023 г. ищцовото дружеството е отправило писмена регресна покана до
делинквента и настоящ ответник Г. И. Г. за възстановяване на заплатеното в
полза на увреденото лице обезщетение в размер на 100 000 лева,
представляваща стойността на причинената неимуществена щета, в 10-дневен
срок от получаването на поканата. Видно от отразеното в приложената
обратна разписка поканата е получена лично от ответника Г. И. на 31.03.2023г.
Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин
от представените по делото писмени доказателства и по същество не се
оспорва от страните .
При така установената фактическа обстановка Вският окръжен
съд прие за установено следното от правна страна :
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 500, ал. 1, т. 1,
предложение първо КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ при ПТП
застрахователят-ищец по делото има право да получи от застрахования водач,
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал автомобила
след употреба на алкохол.
Съгласно императивната норма на чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно
деянието, противоправността и виновността на дееца. Това се отнася до
8
всички елементи на деянието, включени във фактическия състав на
престъплението.
В случая противоправността на деянието и вината на ответника Г. И. Г.
за настъпването на ПТП, причинената от него вреда - смъртта на М К Н и
факта, че е управлявал под въздействието на алкохол ,са установени в влязлата
в сила на 21.12.2022 г. Присъда №63/23.06.2021 г. по НОХД №101/2021 г. по
описа на ОС-В, задължителна за настоящия състав на основание чл.300 ГПК.
С присъдата безспорно се доказва, че по отношение на виновния за ПТП
водач на МПС – ответника Г.Г., чиято гражданска отговорност е застрахована
при ищеца, е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, доколкото
употребата на алкохол, при което концентрацията на алкохол в кръвта е
установена - 1.03 промила, над допустимата норма и настъпилата смърт на Н
са елемент от фактическия състав на престъпното деяние по чл. 343, ал. 3,б“б“
от НК, от което са произлезли нанесените неимуществени вреди.
Престъплението е резултатно и представлява квалифициран текст на
основния състав по чл. 342, ал. 1 от НК. Това обосновава наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и причинената в резултат на
същото смърт на М Н, така както са въведени в диспозитива на присъдата по
чл. 305, ал. 4 от НПК.
В конкретния случай ответникът е причинил неимуществени вреди на
НЕП, изразяващи се в болки и страдания от внезапната смърт на 18 годишния
й син М Н, причинена при реализираното ПТП по вина на ответника Г.Г..
Съгласно чл.493а, ал.3 КЗ Надя П, като родител-майка на починалия Н е
правоимащо лице на обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди вследствие настъпилата при ПТП смърт на сина . Надя
П като родител на починалия Н притежава материалноправна легитимация да
претендира застрахователно обезщетение за репарация на причинените й,
вследствие смъртта на нейния низходящ-син, вреди. Същата е от кръга на
близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума
на ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази
На следващо място, пътно-транспортното произшествие с
характеристиките на процесното, е безспорно провокиращо силен стрес
събитие за родител ,загубил внезапно детето си, което води до множество
негативни прояви в психологически и емоционален план с различен
9
интензитет.
При тези данни, съдът намира, че сумата от 100 000 лева, договорена със
споразумение №693/21.10.2021г. и изплатена от ищеца на пострадалата НЕП е
справедлив паричен еквивалент на неимуществените вреди и е напълно
адекватна да овъзмезди причинените й в резултат на процесното ПТП
увреждания – болки и страдания, предизвикани по вина на делинквента -
ответника Г. И. Г..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ по
чл.51, ал.2 ЗЗД
В чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидено, че ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписана правна норма/правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.
последният да е тяхно следствие. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че ответникът своевременно с писмения отговор е
направил възражение за съпричиняване от страна на починалия при ПТП М К
Н, а именно, че същият се е качил в автомобила, управляван от водач-
ответника Г.Г., като е знаел, че Г. е употребил алкохол, тъй като употребили
заедно алкохол на една маса и вдигали наздравици преди да тръгнат с
автомобила.
Съдът намира, че така наведеното възражение за съпричиняване е
недоказано, поради неангажиране на доказателства от страна на ответника в
тази насока. Тежестта за доказването на тези възражения е на ответника, като
10
с доклада по делото съдът му е указал доказателствената тежест, че следва да
докаже основанията за съпричиняване, и след като не ги е установил, съдът
приема, че не следва да се уважи.
Регресното право на застрахователното дружество-ищец по настоящото
дело се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване -
това е датата на настъпване на застрахователното събитие по риска
"гражданска отговорност". Регресното право възниква тогава, когато
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с
делинквента на основанията, изрично посочени в закона - умисъл, употреба на
алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй
като наличието на тези основания законодателят свързва именно с този
момент. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя
не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. Задължението на
застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното
му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна
връзка, което обосновава и извода за приложимост на едни и същи
материалноправни норми. Съгласно трайно установената съдебна практика
регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта, а
момента на плащането на обезщетението на третото лице определя
изискуемостта на регресното притезание /в тази насока Решение №
192/14.08.2012 г. по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, второ т. о.; Решение №
35/09.07.2019 г. по т. д. № 1175/2018 г. на ВКС, първо т. о. и др. /.
Приетите по делото писмени доказателства установяват, че ищецът ЗК
„ЛИ“ АД е изплатил по банков път на НЕП, ЕГН **********
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000
лева /сто хиляди лева/ по споразумението от 26.11.2021г. с две платежни
нареждания: на 16.12.2021 г. сумата от 50 000 лева и на 22.12.2021г.
останалите 50 000 лева.
Следователно за застрахователното дружество е възникнало регресното
право по чл. 500, ал.1, предл. първо от КЗ да получи заплатеното обезщетение.
Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените
на трети лица вреди в посочените от закона случаи. В тези случаи,
независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно
11
застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от
гражданската си отговорност.
Не се установи по никакъв начин от страна на ответника Г.Г.., че е
заплатил на ищеца ЗК “ЛИ” АД платеното обезщетение.
Ищецът е отправил регресна покана до ответника за доброволно
плащане на изплатеното от него застрахователно обезщетение от 100 000 лева
в 10-дневен срок от получаването й. Поканата е получена лично от ответника
на 31.03.2023 г., като в срока за доброволно плащане изтекъл на 11.04.2023 г. и
до настоящият момент ответникът не е изплатил търсената сума.
Следователно ответникът е изпаднал в забава спрямо ищеца, считано от
11.04.2023 г. съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че съгласно чл. 500, ал. 1, предл.
първо от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД,
регресният иск на застрахователя-ищеца да получи платената сума от 100 000
лв. е изцяло основателен, тъй като деянието е извършено от дееца-ответник
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно с дължимото обезщетение за лихва от
завеждането на иска - 12.09.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.
Предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е доказан до
размер от 18 883.86 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати
на ищеца, като искът се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер
от 19 829.39 лева. Установи се, че ищецът е заплатил посочената главница от
100 000 лева и по реда на регреса е поканил делинквента-ответника да му
заплати същата в десетдневен срок от поканата, който срок е изтекъл на
11.04.2023 г. Претенцията за лихва е за период, следващ падежа – считано от
15.04.2023 г., който следва да бъде съобразен съобразно диспозитивното
начало, а краят на периода е датата, предхождаща деня на предявяване на
иска, 11.09.2024 г. Размерът на дължимата лихва върху главницата от 100 000
лева за периода от 15.04.2023 г. до 11.09.2024 г. – 18 883.86 лева, бе изчислен
от съда с помощта на електронен калКтор – www.calculator.bg ›
lihvi_zadaljenia.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Г. Г. ще следва да бъде
12
осъден да заплати на ищеца ЗК “ЛИ” АД деловодни разноски, изчислени
съобразно уважената част на исковете - 118 883.86лв.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК и такива ще следва да се определят в съответствие с чл.37 от
ЗЗП във вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер от 540 лева.
При това положение ищецът е направил разноски в общ размер на
5 333.20 лева /4793.20лв. – държавна такса и 540 лева - юрисконсултско
възнаграждение/, от която обща сума ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер
на 5291.12 лв., съобразно уважената част от исковете /118883.86лв./.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. Направените разноски от ответника
са в размер на 1000 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение. Поради
горното ищецът следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, възлизащи в размер на
7.89 лв.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и
по чл. 86 ЗЗД Г. И. Г. ЕГН ********** с адрес: гр.К, ***а заплати на ЗК “ЛИ”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. ***, сумата от
100 000 лева, (сто хиляди лева), изплатено от ЗК “ЛИ” АД застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1000-61-21-7192 на НЕП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.09.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 18 883.86 лева (осемнадесет хиляди осемстотин осемдесет и
три лева и 86 ст. ), лихви за забава по чл.86 ЗЗД, изчислени за период от
15.04.2023 г. до 11.09.2024 г., като отхвърля иска за разликата над присъдената
сума от 18 883.86 лв. до пълния предявен размер от 19 829.39лв, като
неоснователен.
13
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. И. Г. ЕГН ********** с
адрес: гр. К, ***а заплати на ЗК “ЛИ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. ***, сумата от 5 291.12 лв. (пет хиляди двеста
деветдесет и един лева и дванадесет стотинки), представляваща разноски в
настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗК “ЛИ” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. *** да заплати на Г. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. К, ул. „К. Иречек“ № 1, сумата от 7.89 лв. (седем лева
и осемдесет и девет стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - С в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
14