№ 159
гр. Ямбол, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. И. Г. от с.*******, общ.*******,
обл.*******, подадена от процесуалния му представител адв. П. Г. от АК-*******, против
Решение №355/26.06.2024г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1178/2023г. по
описа на този съд, с което въззивникът Г. е осъден да заплати на „Ташкови“ООД на
основание чл.50 от ЗЗД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2
814,70лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 692,58лв. разноски по делото, да заплати на „Тера - Дрийм“ООД
с.Чарган на основание чл.50 от ЗЗД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 3 087,20 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2023г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 1173,49 лв. разноски по делото, да заплати на ЗП А. В. В.
от с.******** на основание чл.50 от ЗЗД обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 1090,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 450,00лв. разноски по делото, както и да заплати на ЗП Г. Н. Г.
от с. *******, община*******, обл.*******, на основание чл.50 от ЗЗД обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 1635,00 лв., ведно със законната лихва, считано
от 10.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата и 525,40лв. разноски по делото.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция,
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че при постановяването на своя
акт районният съд е достигнал до изводи, които не са подкрепени от всички относими
доказателствата, които са събрани по делото. Намира, че в мотивите на решението
първоинстанционният съд е интерпретирал тенденциозно фактите, установени по делото,
поради което е стигнал до неправилни изводи. Сочи, че в изложения от съда анализ са взети
предвид само данните, подкрепящи твърденията на ищците, без да се отчитат останалите
относими доказателства по делото, потвърждаващи възраженията и данните на ответника и
в хода на съдебното производство не е доказано наличието на кумулативно изискуемите
1
основания по чл. 50 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за нанасяне на щети.
Според въззивника, по делото не са установени бездействие от страна собственика на
животните, причинна връзка между бездействието и твърдените вреди, наличие на щети,
като недоказан е и фактът, че точно притежаваните от въззивника крави са нанесли щети,
при което необоснован и недоказан е размерът на увреждането, както и на претендираното
обезщетение. Направено е оплакване, че в хода на съдебното производство е била оборена
изцяло истинността на Констативен протокол от 10.02.2023г., но въпреки това същият бил
безкритично приет от първоинстанционния съдебен състав, който формирал неправилни
решаващи изводи при постановяване на процесното решение. Изложени са аргументи по
направените оплаквания.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на
ЯРС и за постановяване на ново решение от въззивната инстанция, с което да отхвърли
изцяло ищцовите претенции, с присъждане на направените разноски пред двете съдебни
инстанции по същество.
В законоустановения срок въззиваемите „Ташкови“ООД, „Тера-Дрийм“ООД, ЗП
А. В. и ЗП Г. Г., всички действащи чрез пълномощника адв.Б. В.-А. от АК.******, са
депозирали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна,
считайки атакуваното решение на ЯРС за правилно и законосъобразно. В тази насока са
изложени подробни аргументи. Въззиавемите молят за постановяване на решение, с което
обжалваното решение на първата инстанция да бъде потвърдено, с присъждане на
направените разноски във въззивното производство.
В о.с.з. въззивникът се представлява от пълномощника адв.Г., който пледира за
уважаване на жалбата и за отмяна на оспореното решение на ЯРС като неправилно. Адв.Г.
акцентира върху обстоятелството, че по делото ответникът е установил с писмени
доказателства и разпит на свидетел липсата на бели петна по обработваните от ищците
имоти, което сочи на липса на нанесени вреди на ищците, като в тази връзка и по останалите
оплаквания излага съображения и в писмена защита.
Процесуалният представител на въззиваемите – адв.Вангелова в с.з. оспорва
въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на
разноските пред въззивната инстанция. В дадения й срок адв.Вангелова не представя
писмена защита.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на ищците
„Ташкови“ООД, „Тера-Дрийм“ООД, ЗП А. В. и ЗП Г. Г., с която против ответника Х. И. Г. от
с.******** са предявени четири субективно съединени иска по чл.50 ЗЗД – за заплащане на
ищеца „Ташкови“ООД на сумата 2 814,70лв., на ищеца „Тера-Дрийм“ООД на сумата
3 087,20лв., на ищеца ЗП А. В. на сумата 1090лв. и на ищеца ЗП Георги Г. на сумата
1 635лв., които суми представляват обезщетения за нанесени от кравите на ответника
имуществени вреди в ищцовите имоти в с.*******, обл.*******, които имоти са подробно
индивидуализирани в молба-уточнение към исковата молба от 27.07.2023г.
Според изложените твърдения в исковата молба и молбата-уточнение към нея,
като собственици и ползватели на основание договори за наем и заповед по чл.37в, ал.4 от
ЗСПЗЗ на земеделски имоти в землището на с.******** (ищецът „Ташкови“ООД на нива в
м.“Драчака“ – имот №030077 и на нива в м.“Кокарджа“-имот №031026; ищецът „Тера –
Дрийм“ООД на нива в м.“Драчака“ – имот №030080, на нива в м.“Драчака“ – имот №030025,
на нива в м.“Драчака“ – имот №030026 и на нива в м.“Драчака“ – имот №030027; ищецът
А.В. на нива в м.“Чолакова могила“ – имот №028011 и нива в м.“Чолакова могила“ – имот
№028012; ищецът Г.Г. на нива в м.“Чолакова могила“ – имот №028045), през 2022г. ищците
са оглеждали пшеница и рапица в имотите си. През м.12.2022г. ответникът започнал да
2
изкарва безконтролно на паша кравите си в обработваните от ищците имоти, при което
пшеничните посеви били опасани до корен, а рапичните посеви - отъпкани, смачкани и
изровени, с което на ищците били нанесени имуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване с исковите суми.
Ответникът Х. Г. е оспорил исковете с възражението, че притежаваните от него
крави не са нанесли вредите на ищците, като същият е оспорил и размерите на
претендираните обезщетения.
С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло исковете в предявените
размери. След анализ на доказателствата ЯРС е приел, че по делото е доказан фактическият
състав на чл.50 ЗЗД, тъй като е установено увреждащото събитие- унищожения посев на
ищците от пшеница и рапица, установен е посредством съдебна експертиза размерът на
щетите, както и че щетите са нанесени от кравите на ответника, който с бездействието си не
е упражнил контрол над животните и така е станал причина неговите животни да нанесат
щетите в нивите на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правамощия като възизвна инстанция, ЯОС намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция,
същата е непроменена пред настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК въззивният
съд препраща към фактическите констатации на районния съд.
Предвид оплакванията в жалбата и спорния пред въззивната инстанция предмет,
релевантната фактическа обстановка е следната:
Не е налице спор по делото и е установено от представените нотариални актове,
договори за наем и Заповед от 18.10.2022г. по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ на директора на
ОД“Земеделие“-Ямбол, че през 2022г. ищците на правно основание са ползвали и
обработвали сочените в исковата молба и уточнителна молба към нея земеделски имоти –
ниви в землището на с.*******, обл.*******.
С жалба от 30.01.2023г. заявителите „Агро Импекс -98“АД, „Пеликан Агро“
ЕООД, „Ташкови“ ООД, „Тера Дрийм“ООД, А. В. В.,Г. Т. Г. и М. Г. М. са уведомили кмета на
Община Тунджа, че ответникът Х. Г. като собственик на около 60 крави, от месец декември
на 2022г. извежда кравите си на паша в нерегламентираните за това места в землището на
с.********, безконтролно кравите му са навлизали в нивите на подалите заявлението и в
резултат на това имотите им са били отъпкани, а продукцията смачкана и унищожена. Жалба
от същите лица и в същия смисъл е подадена и до Районна прокуратура –Ямбол, без данни
за извършена проверка по тази жалба.
По жалбата до кмета на Община Тунджа, със Заповед №РД-07-0172/07.02.2023г.
на кмета е била назначена тричленна комисия, която е извършила проверка на място и е
съставила Протокол от 10.02.2023г., с който са установени точно имотите и насажденията с
пшеница и рапица на всеки от подалите жалбата физически и юридически лица - „Агро
Импекс -98“АД, „Пеликан Агро“ ЕООД, „Ташкови“ ООД, „Тера Дрийм“ООД, А. В. В.,Г. Т. Г.
и М. Г. М.. Комисията е отразила в протокола констатациите си, че при огледа всички
агротехнически и растително-защитни мероприятия на имотите са изпълнени в оптимални
срокове, но са установени щети по земеделските култури, като пшеничните посеви са
опасани до корен, отъпкани и отскубнати са пшенични растения, с дълбоки следи от копита
на крави, а рапичните посеви са отъпкани, смачкани и изровени, със следи от едрокопитни
преживни животни-крави. С протокола комисията е определила обезщетение за нанесените
щети на измерените площи (на база вида култура и средния добив от културата на площ) в
общ размер от общо 17 067,60лв., от която обща сума за „Агротех Импекс-98“ АД – 5082,70
3
лв. за щета на рапица от 14дка и щета на 7дка пшеница, за „Пеликан Агро“ ЕООД – 2813,00
лв. за щета от 10дка рапица и 2дка пшеница, за „Ташкови“ ООД 2 814,70 лв. за щета от 4дка
рапица и 7 дка пшеница, за „Тера Дрийм“ ООД – 3 087,20 лв. за щета от 4дка рапица и 8дка
пшеница, за ЗП А. В. В. 1090,00 лв. за щета от 4дка пшеница, за ЗП Г. Т. Г. – 1635,00 лв. за
щета от 6дка пшеница и ЗП Марин Г. Маринов – 545,00 лв. за щета от 2дка пшеница.
Разпитани в качеството на свидетели, А. Х.- специалист в Община *****, Х. Х.–
доц.д-р по селскостопански науки и Д. И.- кмет на с.********, които са членовете на
комисията, установила и определила щетите на ищцовите имоти с протокола от 10.02.2023г.,
са потвърдили всички констатации по протокола. Обяснили са подробно, че при извършения
оглед на място през м.февруари 2023г. са установили ищцовите имоти по кадастралната
карта и картата на ДФЗ, видели са и са установили насаждения от пшеница и рапица, по
които е имало видими щети, нанесени от едрокопитни животни, с отпечатъци от копита,
опасани растения и отскубнати растения. Посочили са, че щетите са определили по средни
борсови цени. Свидетелят Х.в имал GPS програма на телефона, с която засякъл
унищожените площи, като описаното и оцененото от комисията било минимално като
обезщетение за нанесените щети. Според свидетеля Х.в по това време нивите били засети
основно с пшеница и рапица, като според разясненията му на специалист, на ранния етап от
растежа на културите те били много чувствителни към механични увреждания, при най-
малкото отъпкване се причинява убиване конуса на нарастване на растението и то загива.
Със заключението на вещото лице инженер-агроном С.Д., извършило
назначената от първата инстанция съдебна агро-техническа експертиза, в два варианта са
изчислени дължимите на ищците обезщетения за нанесените им вреди от унищожената
реколта, установена с протокола на комисията от 10.02.2023г. Съгласно първия вариант
вредите, изчислени на база средни добиви и средни пазарни цени за периода 2018г.-2022г.
на пшеница и рапица, за „Ташкови“ООД обезщетението е 2 126,32лв., за „Тера Дрийм“ООД -
2 311,53лв., за Г.Г. – 1 111,27лв. и за А.В. – 740,84лв. С вторият вариант изчисленията са на
база средни добиви на реколта 2022/2023г. (за първо тримесечие на 2023г.) и по пазарна цена
на софийска стокова борса за 2023г. на пшеница и рапица и съгласно този вариант за
„Ташкови“ООД обезщетението е 3 218,80лв., за „Тера Дрийм“ООД- 3 528лв., за Г.Г. –
1 860лв. и за А.В. – 1 240лв.
Ответникът е представил като писмени доказателства 24 фотокопия на снимки от
26.06.2023г., за които е поддържал, че са направени с дрон и са снимки на имотите, които
ищците са посочили за увредени от кравите му. Свидетелят Р. Я. е дал показания, че по
молба на ответника и със притежавано от него безмоторно летателно устройство – дрон, той
е направил обсъжданите снимки с точни GPS координати. На заснетите със снимките ниви
имало реколта, която свидетелят е поддържал, че не може да определи, но в нивите имало
само видими следи от трактор, не се вижда липсваща продукция или бели петна, като всичко
е било засято.
По делото са разпитани две групи свидетели – посочени от ищците и посочени от
ответника, които са дали показания за установяване чии крави са нанесли щетите на
ищцовите имоти.
Свидетелите Г.П., А. В. и Д. И.- последната кмет на с.********, са били
категорични, давайки показанията си, че лично през зимата на 2022г. са видели кравите на
ответника да пасат в ищцовите ниви и са ги разпознали. С кравите нямало пастир, като при
обажданията на ответника и от тримата свидетели, ответникът обещавал, че ще отиде да си
прибере животните. Според показанията на тези трима свидетели, други крави в с.****** не
били отглеждани от други стопани, крави имал само ответникът. В съседните села Козарево
и Калчево се отглеждали крави, но те не идвали в с.****** и тримата свидетели са посочили
кравите като собствени именно на ответника, разпознавайки ги, а св.И. е поддържала, че в
кметството не е имало сигнали за идващи крави от други населени места.
Свидетелят В.Д. е дал показания, според които ответникът има около 20 крави и
когато този свидетел е посещавал ответника, за да му помага, кравите са пасяли в заградено
място с елекропастир, а извън обора свидетелят не виждал кравите да са пускани. Според
св.Д. ответникът има и нает пастир, който свидетелят не познава, а крави били отглеждани и
в съседното село Козарево. Показания в същия смисъл – че ответникът има около 20 броя
черно-шарени крави, които се пасат от електропастир, е дал и свидетелят Н.К., който е
4
овцевъд в с.******. Според този свидетел навлизалите в нивите на ищците крави идвали от
с.Козарево, което село е на разстояние около 3 км от с.********.
При тази установена по делото фактическа обстановка и съобразно твърденията
на ищците, правилно районният съд е квалифицирал предявените искове по чл.50 от ЗЗД.
Съгласно посочената норма, за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на
повишен риск, който се създава при притежанието и отглеждането на животни, а поемането
на този риск спрямо трети лица води до носене на отговорност при нанесена от животните
вреда. Отговорността на собственика и надзираващия животното е безвиновна за разлика от
тази при общия деликт по чл.45 ЗЗД. Уважаването на иска предполага доказване от ищеца
осъществяването на следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди в патримониума
му, същите вреди да са в резултат на действия на животни, да е налице причинна връзка
между вредата и вредоносното действие на животните, както и обстоятелството, че надзор
по отношение на тези животни се упражнява от ответника в процеса.
Анализът на събраните по делото доказателства обуславя извод за осъществяване
на посочените произтичащи от фактически състав на чл.50 ЗЗД предпоставки по отношение
отговорността на ответника Х. Г., сега въззивник. Определящи за този извод са събраните по
делото доказателства – протокола на комисията от 10.02.2023г. и свидетелските показания на
тримата членове на комисията, които установяват нанесените от едрокопитни животни вреди
върху земеделските имоти, засяти с пшеница и рапица, които имоти са стопанисвани от
ищците в землището на с.******** през 2022/2023г. и са установени при извършения оглед.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че той е оборил истинността на протокола на
комисията от 10.02.2023г. и е разколебана доказателствената му сила. Представените в тази
връзка 24броя снимки на площи, заснети с дрон не се кредитират от въззивната инстанция,
тъй като те съдържат само данни за име на файл, за датата и времето на заснемането, за
размера на снимките и устройството, както и позиционирането му, но не установяват кои са
заснетите имоти и идентични ли са с имотите на ищците, които са посочени за увредени.
Показанията на св.Янков също не допринасят за индивидуализиране на заснетите имоти и
идентичност с имотите на ищците, тъй като свидетелят е направил снимките по зададени
GPS координати, посочени му от ответника, без данни как са определени тези координати и
дали касаят ищцовите имоти. На следващо място, както правилно е приел и районният съд,
снимките дават само общ поглед на заснети имоти, без да установяват дали и с каква култура
са засяти, ожънати ли са или не, респ. с какъв растеж са посевите. Наред с това, определящо
е, че снимките са от м.06.2023г., т.е. направени са дълго време след нанасяне и установяване
на щетите и не опровергават констатациите на комисията от м.02.2023г. , при отчитане и на
възможността всеки от ищците да е рекултивирал площите си, какъвто въпрос не е въведен в
предмета на делото. Или към изследваната дата 10.02.2023г. въззивната инстанция намира за
установени по делото нанесените на ищците вреди в обработваните от тях имоти, изразили
се в опасани до корен, отъпкани и отскубнати пшенични растения, отъпкани, смачкани и
изровени рапични растения от едрокопитни преживни животни - крави.
Давайки вяра на гласните доказателства - показанията на разпитаните свидетели
Г.П., А. В. и Д. И., правилно районният съд е приел, че именно кравите на ответника са
причинилите на ищците вреди. Настоящата инстанция също кредитира с доверие
показанията на посочените трима свидетели и приема, че на ищците са причинени вредите,
произлезли именно от кравите на ответника, тъй като и тримата свидетели са очевидци на
навлизането на животните на ответника в нивите на ищците, и тримата свидетели
разпознават кравите, категорични са, че в с.****** крави притежава само ответникът и при
обажданията от всеки от свидетелите ответникът се е отзовавал с готовност да прибере
животните си, без да възрази, че в този момент неговите животни са под надзора му в негов
имот или че са под контрола на пастир или електропастир и пр. Показанията на св.П., В. и
И. са логични, достоверни и кореспондиращи с останалите материали по делото,
включително с показанията на свидетелите Х. и Х., установили следите от крави в ищцовите
имоти. Възраженията на въззивника, че животните не са негова собственост, са недоказани.
5
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Д. и К. относно това, че крави на други
лица от съседното село Козарево са навлизалите в ищцовите имоти и са причинилите щетите
на ищците, тъй като тези показания не кореспондират с останалия доказателствен материал
и са опровергани с показанията на свидетелите Г.П., А. В. и Д. И., които разпознават именно
кравите на ответника и са категорични, че освен ответникът други стопани от с.********
нямат и не отглеждат крави, а крави от съседни села не идват в с.******. Нелогично е и да се
приеме, че крави от съседно село, което е на разстояние 3км. от с.********, са изминали
сами или с пастир това голямо разстояние и са навлезлите в ищцовите имоти,
унищожавайки посевите.
В обобщение ЯОС споделя изводите на първоинстнционния съд, че може да бъде
прието по категоричен начин, че вредите по вид и размер, посочени в исковата молба и
установени в съставения протокол от назначената от кмета на Община Тунджа комисия от
10.02.2023г., са били причинени от животните на ответника. В случая ответникът, сега
въззивникът, не е осъществил необходимия надзор и не е положил достатъчно грижи, така
че животните му да не увреждат другиго - в случая посевите от пшеница и рапица на
ищците, и поведението му е в пряка причинна връзка с претърпените от ищците вреди.
Неоснователно е оплакването на въззивника за неправилно извършен от районния съд
анализ и оценка на събраните по делото доказателства, установяващи осъществяването на
фактическия състав на чл.50 ЗЗД за отговорността на Х. Г.. Неоснователно е и твърдението
на въззивника за тенденциозна интерпретация на фактите от районния съд и необоснованост
на изводите му.
Що се отнася до размера на присъдените на ищците обезщетения, обоснован е
извода на първоинстанционния съд, че следва да се приеме втория от вариантите,
предложени от вещото лице, според който за размера на вредите следва да се изходи от
средния добив на увредените култури (пшеница и рапица) за 2022/2023г. и по пазарната цена
на тези култури за 2023г. Това е справедливият вариант за определяне стойността на вредите,
като посочените цени в този вариант са валидни за първото тримесечие на 2023г. за
стопанската 2022/2023г.
Предвид всичко изложеното, ЯОС счита, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд и при съвпадане
фактическите констатации и решаващите изводи на въззивния съд с тези на районния съд,
решението на ЯРС е правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, право на разноските пред въззивната инстанция имат
въззиваемите – ищците. Същите са доказали разноски за реално платени адвокатски
възнаграждения – 580лв. от „Ташкови“ООД, 600лв. от „Тера Дрийм“ООД, 400лв. от А. В. и
460лв. от Г.Г., които суми следва да се присъдят като разноски на всеки един въззиваем.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №355/26.06.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №1178/2023г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА Х. И. Г. от с.********, Обл.******, с посочени по делото данни за
адрес и ЕГН, да заплати на „Ташкови“ООД с.Чарган, с посочени по делото седалище, адрес
на управление, ЕИК и представител, сумата 580 лева, представляваща сторени разноски
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Х. И. Г. от с.********, Обл.******, с посочени по делото данни за
адрес и ЕГН, да заплати на „Тера-Дрийм“ООД с.Чарган, с посочени по делото седалище,
адрес на управление, ЕИК и представител, сумата 600лева, представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Х. И. Г. от с.********, Обл.******, с посочени по делото данни за
6
адрес и ЕГН, да заплати на А. В. В. – земеделски производител от с.********, с посочени по
делото данни, сумата 400лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Х. И. Г. от с.********, Обл.******, с посочени по делото данни за
адрес и ЕГН, да заплати на Г. Т. Г. – земеделски производител от с.********, с посочени по
делото данни, сумата 460лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7