ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 342
гр. Бургас, 20.12.2019 г.
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание, проведено на двадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Гагашев ВЧНД № 1309 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на
глава ХХІІ от НПК и е образувано по повод частен протест на Районна прокуратура
– Бургас против протоколно определение на Районен съд – Бургас от 12.11.2019
г., постановено по НОХД № 4308/2019 г. по описа на същия съд.
С атакуваното определение,
постановено по реда на чл. 248 ал.5 от НПК, първостепенният съд прекратил
съдебното производство по НОХД № 4308/2019 г. и върнал делото на Районна
прокуратура – Бургас, доколкото установил допуснати съществени процесуални
нарушения.
Недоволна от постановения съдебен акт, прокуратурата
иска неговата отмяна. Изразява се несъгласие с констатациите и правните изводи
на първоинстанционният съд, като в подкрепа на възраженията се излагат конкретни
фактически и правни аргументи.
Бургаският окръжен съд, след като се
запозна с мотивите на атакуваното съдебно определение, като взе предвид наведените
от прокуратурата доводи срещу него, като се запозна с материалите от ДП № 86/2017
г. на РУ – Камено, вх.№ 2779/2017 г. по описа на РП - Бургас, приложено към
делото, в пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено
следното:
Съдебното производство по НОХД № 4308/2019
г. по описа на РС – Бургас е било образувано по повод внесен в съда на 27.09.2019
г., от Районна прокуратура – Бургас, обвинителен акт против подсъдимия И.Х.И.
за престъпление по чл. 144 ал.3, предложение първо, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. В
съответствие с разпоредбата на чл. 247а ал.2 т.1 от НПК, съдията – докладчик
насрочил разпоредително заседание, на което страните по делото да обсъдят и
дадат своите становища по въпросите, посочени в чл. 248 ал.1 от НПК.
В хода на проведеното разпоредително
заседание по делото, съдът приел, че са налице допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия,
поради което прекратил съдебното производство на основание чл. 249 ал.1 вр. чл.
248 ал.1 т.3 от НПК и върнал делото на прокуратурата, за отстраняването им. Според
първоинстанционния съд, възпрепятствана била възможността на подсъдимия да
разбере за какво престъпление е привлечен в това си качество, поради неясноти,
както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и във възприетата от
прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние. По-конкретно,
съдът е посочил, че навсякъде в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокуратурата излага фактически твърдения за две отделни закани, осъществени от
подсъдимия с два отделни израза, като в заключителната част те са посочени с
всички свои белези – единият израз като закана за убийство, а другият – като
закана спрямо длъжностно лице с престъпление против личността му и против
личността на негови близки. Същевременно, посочва районният съд, правната
квалификация на инкриминираните действия, възприета от прокуратурата в
диспозитива на обвинителния акт, е по чл. 144 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК,
т.е. като едно престъпление. Това, според решаващият състав, води до объркване
– дали според прокуратурата става въпрос за едно престъпление, резултат от
поглъщането на по-леко квалифицираното престъпление от по-тежкото, в който
случай по-леката правна квалификация въобще не следва да се посочва цифром и
словом в диспозитива, или става дума за две отделни престъпления, за които
трябва да има отделни диспозитиви с отделни правни квалификации.
Настоящият въззивен състав намира,
че частният протест, с който е сезиран, е процесуално допустим. Той е подаден в
срока, посочен в чл. 342 ал.1 от НПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи
на въззивна проверка по реда на глава ХХІІ от НПК - съгласно разпоредбата на
чл. 249 ал.3 от НПК, на обжалване и протестиране подлежат определенията с
правно основание чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, какъвто случай е настоящият. Частният
протест е подаден от компетентната прокуратура, която има правен интерес от
проверката и евентуалната отмяна на атакувания съдебен акт.
Разгледан по същество, частният протест се явява неоснователен.
Настоящият въззивен състав приема за законосъобразни и обосновани доводите на първоинстанционният
съд, с които той е аргументирал прекратяването на съдебното производство и
връщането на делото на стадия на досъдебното производство. Действително е
налице допуснато от прокуратурата отстранимо съществено нарушаване на
процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на
подсъдимия И.И..
Заканата по чл. 144 ал.1 от НК и заканата с убийство
по смисъла на чл. 144 ал.3 от НК са отделни състави на едно и също по вид престъпление
– закана, като те се намират в съотношение на основен към специален. И при
двата състава изпълнителното деяние се изразява в обективиране (устно или
писмено) на намерение на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление
срещу него или негови ближни, но заканата по чл. 144 ал.3 от НК е въздигната от
законодателя като отделен, по-тежко наказуем квалифициран състав, поради
съдържанието на отправената закана. Това специфично съдържание, поради своето
естество (отправено към пострадалия намерение на дееца да го убие) засяга и
нарушава в по-интезивна степен защитимите обществени отношения и интереси. Налице
е по-висока степен на обществена опасност на самото деяние, което намира своя
израз в определената от законодателя по-тежка негова наказуемост. Ето защо, не
могат да бъдат споделени доводите на прокуратурата, посочени в частния протест,
че заканата за извършване на престъпление и заканата за убийство са отделни
форми на едно и също изпълнително деяние – съставът по чл. 144 ал.3 от НПК,
като всеки специален състав, естествено съдържа всички признаци на основния
състав на заканата, но съдържа и особен признак, който отразява значителната
разлика в степента на обществената опасност на двете деяния.
В конкретният случай, видно от обстоятелствената част
на обвинителния акт, прокуратурата приема, че подсъдимият е отправил две
закани, възприети от пострадалия посредством два отделни израза, като само в
един от тях е обективирано намерение за убийство. Предвид възприетата от
прокуратурата цифрова правна квалификация на инкриминираното деяние, словесното
изписване в диспозитива на обвинителния акт на тези отделни изрази, които по
своите съставомерни белези представляват изпълнителни деяния на два отделни
състава на едно и също по вид престъпление, води до объркване, както у
подсъдимия, така и у съдебния състав, какво точно е престъплението, за което се
търси наказателната отговорност на подсъдимия и как то е осъществено. Тези
неясноти ще да бъдат преодолени само при правилно словесно и цифрово формулира
диспозитива на обвинителния акт. Както е посочил и първоинстанционният съд, прокуратурата
трябва да прецени, съобразявайки се с установените при разследването
обстоятелства, дали се касае за едно продължавано престъпление, включващо в
себе си двете отделни закани като две отделни деяния, осъществяващи различни
състави на едно и също по вид престъпление (ако е възможно времевото им
отграничаване), като в такъв случай в цифровото изписване на правната
квалификация следва да се посочи и чл. 26 ал.1 от НК; дали става дума за две
отделни престъпления, осъществени в условията на реална, респ. идеална
съвкупност, в който случай следва да се приложи чл. 23 от НК; респ. дали ще е
налице поглъщане на основния състав от специалния по чл. 144 ал.3 от НК, в
който случай, сега посоченото в обвинителния акт цифрово изражение на
обвинението, ще намери своето естествено обяснение.
Предвид изложеното, настоящият въззивен съд приема, че
следва да потвърди атакуваното определение на първоинстанциония съд като
правилно и законосъобразно.
Ето защо и на основание чл. 345 ал.1, вр. чл. 249 ал.3
от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1819 от
12.11.2019 г. на Районен съд – Бургас, постановено по НОХД № 4308/2019 г. по
описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.