Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
гр. Плевен, 21 юни 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и
трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 252/2023 г. по описа на съда
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от К.Н.С. от гр. Д.
Митрополия, подадена чрез пълномощника адв. П.Е. ***, с която се оспорва
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0256-000019/10.03.2023 год. на ПИ към ОД МВР
Плевен, РУ - Д.Митрополия Л.К.Х., с която на основание чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС - л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН **** КХ, за срок от 1 год. /365 дни/.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона. Правят се оплаквания, че от обстоятелствената
част на същата не става ясно при коя от хипотезите, предвидени в чл. 171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП е издадена. Изложени са съображения, че автомобилът е СИО и се
ползва от жалбоподателката и нейния съпруг, същият е стандартен модел, има
необходимите документи, доказващи техническата му изправност и сключена
застраховка ГО и към момента на проверката, довела до издаване на АУАН, въз
основа на който е издадена процесната заповед е ползван от правоспособен водач.
В заключение се иска да бъде отменена оспорената заповед.
С жалбата е представено като писмено
доказателство заверено копие от удостоверение за сключване на граждански брак.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.П.Е. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Допълнително излага съображения, че от приложения в преписката АУАН е видно, че
СУМПС на съпруга на жалбоподателката е иззет именно с него, поради което няма
как да се приеме, че до този момент същият е бил неправоспособен водач, а
жалбоподателката няма как да знае, че съпругът ѝ е бил лишен от право да
управлява МПС преди този момент, при условие, че същият фактически е разполагал
със свидетелство за управление на МПС. Сочи, че към този момент е действително
е имало образувано производство, свързано с отнемане свидетелството за
управление на МПС на М.С., но същото не
е приключило с влязъл в сила съдебен акт, доколкото производството е в съдебна
фаза. Процесуалният представител на жалбоподателя освен това оспорва
компетентността на ответника да издаде обжалвания административен акт и излага
подробни съображения в тази насока. В заключение прави искане да бъде отменена
обжалваната заповед като издадена в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона.
Ответникът не се явява или представлява,
не излага становище във връзка с подадената жалба.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите
на страните и представените доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване на
подлежащ на обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0256-000019/10.03.2023 год. на ПИ към ОД МВР Плевен, РУ - Д.Митрополия Л.К.Х. е издадена
въз основа на АУАН серия GА № 418816/02.02.2023 год., съставен от мл. инспектор
при ОДМВР – Плевен, РУ – Д.Митрополия по отношение на М.П.С. от гр.Д.Митрополия
за нарушение на чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС, а именно
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН **** КХ, без водачът да е правоспособен. С
посочения АУАН са отнети СУМПС № *********, Контролен талон № *********, СРМПС
№********* и 2 бр. регистрационни табели на управлявания автомобил.
Освен посочените по-горе писмени
доказателства, по делото са приобщени и следните писмени доказателства, представени
от ответника с административната преписка:
Докладна записка рег. № 256р/20.03.2023г.;
Докладна записка рег. № 250р -1756/00.03.2023г.; Докладна записка рег. № 256р -
1951/20.03.2023г. Справка за нарушител/водач по отношение на М.П.С.; Справка за
лице – АИС „Български документи за самоличност“ за М.П.С.; Заповед №
316з-2561/04.07.2022 год. на директора на ОД МВР – Плевен относно
оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Плевен да прилагат ПАМ по чл.171,
т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т.6 от ЗДвП.
При така обсъдените доказателства, съдът
намира за установено следното от правна страна:
Неоснователни са оплакванията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена от
некомпетентен орган. Компетентността на ответника се установява от
представената с адм. преписка Заповед № 316з-2561/04.07.2022 год. на директора
на ОД МВР – Плевен относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Плевен
да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т.6 от ЗДвП. В конкретния
случай заповедта за прилагане на ПАМ е с правно основание чл.171, т.2а от ЗДвП
и същата е издадена от длъжностно лице, посочено в т.1.6 от посочената по-горе
заповед.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обаче обхваща и преценката
налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
В конкретния случай оспорената заповед,
макар и издадена в предвидената от законодателя писмена форма, не е надлежно
мотивирана. В нея са посочени правните основания за издаване, но непълно са
посочени фактическите такива, което от една страна накърнява правото на защита
а жалбоподателя, а от друга препятства съда да извърши проверка за материалната
законосъобразност на оспорения административен акт.
В обстоятелствената част на обжалваната
заповед е посочено, че на 06.03.2023 год. лицето М.П.С. управлява „Фолксваген
Голф“ с рег. № ЕН **** КХ, собственост на К.Н.С., без да притежава СУМПС.
Разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на което правно основание е издадена заповедта, предвижда прекратяване на
регистрацията на МПС на собственик, който е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства. Законодателят е предвидил, че горната ПАМ се налага за
срок от 6 месеца до една година.
По делото между страните не се спори, че
жалбоподателката е собственик на посоченото МПС, макар и с преписката да не са
представени доказателства за това, с оглед което съдът приема, че същата е
надлежен адресат на издадената заповед за прилагане на ПАМ. За пълнота следва
да се посочи, че твърдяното с жалбата обстоятелство, че М.П.С. е съсобственик
на същото превозно средство, което е съпружеска имуществена общност, е
ирелевантно за правния спор. Заповедта е надлежно оспорена от лице, имащо право
на това като неин адресат, а обстоятелството дали с оспорената заповед се
накърняват права и на други лица, освен адресатите на същата, е от значение
единствено за установяване кръга на заинтересованите страни, имащи право на
участие в производството. Освен това представеното с жалбата удостоверение за
сключен граждански брак не установява по безспорен начин право на собственост и
на съпруга на жалбоподателката, тъй като по делото не са налице доказателства
за реда, по който е придобито моторното превозно средство (напр. ако е с
дарение, то ще е собственост само на надарения съпруг), както за режима на
имуществените отношения между съпрузите при сключване на брака по смисъла на
чл.18, ал.1 и сл. от Семейния кодекс.
По – същественото е, че в обстоятелствената част на
обжалваната заповед не е посочен актът, по силата на който Симеонов е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. От самата разпоредба е видно, че
се касае за четири алтернативно посочени хипотези, но в оспорената заповед
липсва конкретизация, от която да се направи извод коя от тях е приел за
налична административния орган. Отново горното за пълнота следва да се посочи,
че и изписаната формулировка от ответника не съответства на посочената в
закона. В заповедта е посочено, че Симеонов е управлявал процесния автомобил
„без да притежава СУМПС“, което буквално и смислово е различно от
формулировката на законовата разпоредба, а именно „лишен от право да управлява
моторно превозно средство.“
Съдебната практика приема, че мотивите могат да се
съдържат и в друг административен акт, на който е налице позоваване в
оспорвания такъв. В случая обаче в оспорената заповед е налице позоваване
единствено на АУАН серия GА №
418816/02.02.2023 год., съставен от мл. инспектор при ОДМВР – Плевен, РУ –
Д.Митрополия, в който също не е налице посочване на акта, по силата на който С.
е лишен от право да управлява МПС.
Това обстоятелство от една страна препятства съдебната
проверка за наличие на материалноправното основание за издаване на обжалваната
заповед, а от друга води до накърняване правото на защита на жалбоподателя,
който е лишен от възможността да изложи доводи във връзка с твърдяното наличие
на материална предпоставка за издаване на оспорената заповед.
Въпросният акт, административен или съдебен, не е
представен и с административната преписка от ответника, а информация за това
кога С. е бил лишен от право да управлява МПС, респективно влязъл ли е в сила
съответния съдебен или адм. акт към датата на съставяне на АУАН серия GА № 418816/02.02.2023 год., не може
да се извлече и от представената Справка за нарушител/водач. В същата са
посочени четири заповеди за налагане на ПАМ временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, за които е налице отбелязване, че е отпаднало основанието
за налагането им, както и множество НП за различни по видове нарушения, за
които е посочено, че са влезли в сила, но не е отразено да е налагано наказание
лишаване от право за управление на МПС.
На ответника е указано с Определение № 790/19.04.2023
г., че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в оспорения акт и изпълнение на законовите изисквания за
постановяването му. Горното обаче не е изпълнено.
Освен гореизложеното следва да се посочи, че липсват
мотиви и в частта на обжалваната заповед, касаеща продължителността на
наложената ПАМ. Разпоредбата на чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП предвижда, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една
година. В случая в заповедта изрично е посочено, че ПАМ се налага за срок 1
година (365 дни), но липсват каквито и да е изложени доводи, от които да се
направи извод защо АО е преценил, че в конкретния случай целите на ПАМ по
смисъла на чл.22 от ЗАНН могат да бъдат постигнати при налагане на мярката за
максималния период, посочен в законовата разпоредба.
С оглед така изложеното съдът намира, че оспорената заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Жалбоподателят и неговият процесуален
представител не са предявили претенции за присъждане на разноски, с оглед което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0256-000019/10.03.2023 год., издадена от ПИ към ОД МВР Плевен, РУ - Д.Митрополия Л.К.Х., с която на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията
на ППС - л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН **** КХ, собственост на К.Н.С., ЕГН
**********, за срок от 1 год. /365 дни/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване – чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: