Решение по дело №3031/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството по делото е образувано по жалба на С. А. М., с [ЕГН], действащ като ЕТ „С.-С. М.“ с ЕИК ****, с адрес: гр. Кричим, бул. “Кирил и Методий“ № 19, против Ревизионен акт № Р-16001623000270-091-001/28.07.2023год., издаден от В. П. А.- началник сектор, възложил ревизията и К. Г. Н. - гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 419/10.11.2023г. на Директора на дирекция ОДОП-Пловдив, В ЧАСТТА, в която с РА по отношение на жалбоподателя допълнително е начислен ДДС, в размер на 173 114,68 лв., не е признат данъчен кредит в размер на 60 993,28 лв. и са начислени лихви в общ размер на 62 007,26 лв.

Претендира се отмяна оспорения акт в обжалваните части поради незаконосъобразност.

Ответникът- Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Я., изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за възлагане на разноските изцяло в тежест на жалбоподателя, на основание чл.161, ал.3 от ДОПК, представя писмени бележки.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Мирослав Йосифов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на РА по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Пловдивският административен съд, ХІІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623000270-020-001/18.01.2023 г. на Начал­ник сектор “Ревизии и проверки” в отдел “ Контрол “ при ТД на НАП – Пловдив /л.2048/ е възложено на К. Г. Н. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т. Г. М.-Л. - Старши инспектор по приходите извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват:

-Данък върху добавената стойност за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2022г.

- Данък върху добавената стойност за периода от 04.02.2019 до 30.09.2020 г.

С тази заповед е бил определен тримесечен срок за извършване на ревизията считано от датата на връчването й. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 19.01.2023г. според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 2050).

Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623000270-020-002/13.04.2023 г. /л.668/ срокът за завършване на ревизията е бил определен до 19.06.2023г. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 17.04.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” /л. 670/.

Ревизионният доклад (РД) с № Р-16001623000270-092-001 от 03.07.2023г. /л.78-л.156/ е бил съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 10.07.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” /л.158- л.159/.

С процесния в настоящето производство Ревизионен акт № Р-16001623000270-091- 001/28.07.2023 год., на жалбоподателя е бил допълнително начислен ДДС в размер на 173 114,68 лв., не е признат данъчен кредит в размер на 61 386,27 лв. и са начислени лихви в общ размер на 62 111,52 лв. Ревизионният акт е бил надлежно връчен на жалбоподателя по електронна му поща на 12.08.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” /л.68/.

Ревизионният акт е бил обжалван пред Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, който с Решение № 419/10.11.2023г. е потвърдил същия изцяло.

Ревизионен акт № Р-16001623000270-091- 001/28.07.2023 год. в частта, в която с РА по отношение на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 392,99 лв., на основание на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС по 3 бр. фактури, издадени на други контрагенти от „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД, не е обжалван по съдебен ред.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ревизията е с обхват определяне на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 04.02.2019 г. до 30.09.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.11.2022 г. Основната дейност на ревизираното дружество е търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

На лицето е извършена предходна ревизия за установяване на задължения по ЗДДС за периода от 01.10.2020г. до 31.10.2020 г. При ревизията не са установени задължения.

При извършена проверка на данните в информационния масив на НАП е установено, че ET С. М. - С. е притежавал през ревизирания период следните МПС: -Товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№ [рег. номер] придобито на 07.11.2018 г., продадено на 15.12 2022 г. на Т.5 ЕООД;

- Товарен автомобил Фиат Добло с рег.№ [рег. номер], придобито на 25.02.2022 г, продадено на 26.5.2022 г. на АНЧО 02 ЕООД.

За ревизирания период ЕТ „С. М. – С. “ е декларирал ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка, на основание чл. 53, ал.1 от същия закон.

За периода от 04.02.2019г. до 30.09.2019г. и от 01.11.2020г. до 30.11.2022 г., лицето е декларирало и доставки на транспортни услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение друга държава членка (Гърция), както и доставки с място на изпълнение на територията на страната, облагаеми със ставка 20%. За ревизираните данъчни периоди са подадени справки-декларации по реда и в срока по чл.125 от ЗДДС.

Декларираните ВОД през гореописаните данъчни периоди са към K. К. И.  с VIN EL***, P. D.  K.  с VIN EL***, S. G.  A. с VIN EL*** и M.  с VIN EL ****, регистрирани за целите на ДДС лица на територията на Гърция. Към посочените контрагенти са декларирани и транспортни услуги по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

1. Относно констатации за допълнително начислен ДДС на обща стойност 173 114,68 лв., в т.ч. в размер на 167 848,82 лв. на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 12 и чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и в размер на 5 265,86 лв., на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, и транспортни услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че за периода от м.02.2019 г. до м.09.2019 г. ревизираното лице е декларирало ВОД към WHOLESELE AND RETAIL TRADE с VIN EL***, за което са издадени 13 бр. фактури (инвойс и на български език) на обща стойност 13 656,31 лв. Към WHOLESELE AND RETAIL TRADE са фактурирани и транспортни услуги, декларирани от лицето като услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на стойност 4 694,01 лв. Констирано е, че в съставените фактури на български език като име на получател е написано фирма „WHOLESALE AND RETAIL TRADE“, за която е установено от приходните органи, че не съществува (в превод означава „търговия на едро и дребно“) и VIN EL172975378, който е на S.  G. A., валиден до 22.12.2021 г.

Установено е, че в дневниците за продажби са отразени некоректно съставените фактури с вписания в тях получател. Международните фактури и товарителниците са съставени и издадени за S.  G.  A.,  регистрирано за целите на ДДС лице към датите на доставките. Предметът на фактурите е доставка „опис храни“/„хранителни стоки по опис“, без да е приложен опис. Констатирано е, че в част от фактурите е включен и транспорт.

В отговор на ИПДПОЗЛ, от РЛ са представени копия на международни товарителници (CMR), като в част от тях като превозвач е вписан ЕТ „С. М. - С. “ и МПС с рег. № [рег. номер], а в други- като превозвач е посочено „Каролина Ко“ ЕООД. За място на товарене на стоките е посочено гр. Пловдив, разтоварен пункт - гр. Атина, Гърция. Установено е, че са положени подписи и печати на изпращач, превозвач и получател на стоките. Описано е, че плащанията са извършени по банков път.

Установено е от приходните органи, че към някои от фактурите са приложени товарителници от същата дата, със същото превозно средство, в които като изпращач е вписано друго юридическо лице, с място на товарене гр. Севлиево, гр. Благоевград или гр. София и място на разтоварване - гр. Атина, Гърция.

- За периода от м. 10.2019 г. до м.09.2020 г. С. А. М. с ЕТ „С. М. - С. “ декларира ВОД към WHOLESELE AND RETAIL TRADE с VIN EL *****, за което са издадени 49 бр. фактури (инвойс и на български език) на обща стойност 337 619,40 лв. Към посочения клиент са фактурирани и транспортни услуги, декларирани от лицето като услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на стойност 14 336,25 лв. Услугите са включени във фактурите, документиращи ВОД, с изключение на фактура № **********, която е с предмет само транспорт.

Установено е, че в съставените фактури на български език като име на получател е написано фирма „WHOLESALE AND RETAIL TRADE“, за която е констатирано, че не съществува и VIN EL801181132, който е на MARISELL Гърция, валиден до 16.10.2020г. Установено е, че в дневниците за продажби са отразени некоректно съставените фактури с вписания в тях получател. От приходните органи е констатирано също, че международните фактури и товарителниците са съставени и издадени за MARISELL, регистрирано по ДДС към датите на обследваните доставки.

Предмет на доставка по фактурите са основно „хранителни стоки по опис“ или „опис на храни базиран на фактура №...“, с посочена номер и дата на покупна фактура, без приложени описи, климатик, брашно, безалкохолни или енергийни напитки, сладкиши, различни семена, десерти, маслини, жълто сирене, сокове, козметика, без същите да са конкретно посочени като вид в основната част от представените документи. Установено е, че в част от фактурите е включен и транспорт.

Във връзка с транспорта на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са представени копия на международни товарителници (CMR). В част от международните товарителници като превозвач е посочен ЕТ „С. М. - С. “ и МПС с рег. № [рег. номер] или с рег. № [рег. номер], в някои от тях като превозвачи са посочени: „Каролина Ко“ ЕООД, „Г. транс“ ЕООД, „Г.1988“ ЕООД, „Пол Хермес България“ ЕООД, „АЖ-А.“ ЕООД.

За място на товарене на стоките е посочено гр. Пловдив или гр. Благоевград или гр. Севлиево, а за разтоварен пункт - гр. Атина, Гърция. Констатирано е, че са положени подписи и печати на изпращач, превозвач и получател на стоките. Посочено е, че плащанията са извършени по банков път. Установено е, че към някои от фактурите са приложени товарителници от същата дата, в които като изпращач е вписано друго юридическо лице, различно място на товарене и същото МПС. Установено е също, че към пет от фактурите е посочено, че не са представени товарителници за декларираните ВОД.

- За периода от м. 11.2020 г. до м.05.2021 г. ревизираното лице е декларирало ВОД към P. D. K. Гърция с VIN EL***, валиден до 21.05.2021 г. За извършените доставки са издадени 31 бр. издадени фактури (инвойс и на български език) на обща стойност 226 362,57 лв. Към P. D. K. са фактурирани и транспортни услуги, декларирани от лицето, като услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на стойност 6 223,42 лв.

Установено е, че към датите на доставките Р. D. К. е регистрирано за целите на ДДС лице, с изключение на документираните с фактури № **********/11.06.2021г. и № **********/12.06.2021г. Предмет на доставка по фактурите са основно „хранителни стоки по опис“ или „опис на храни, десерти“, без приложени описи, брашно, сушени фурми, снакс, енергийни напитки, безалкохолни напитки, козметика, като последните не са конкретно посочени в част от представените документи. Установено е, че в част от фактурите е включен и транспорт.

Във връзка с транспорта на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка са представени копия на международни товарителници с вписани данни за превозвач ЕТ „С. М. - С. “ и МПС с рег. № [рег. номер] или с рег. № [рег. номер] или с рег. № [рег. номер], „Г.1988“ ЕООД, „Маркони 90“ ЕООД, „Мобилис-М“ ЕООД, „Емар инженеринг“ ЕООД.

Установено е, че за място на товарене на стоките е посочено гр. Пловдив или гр. Благоевград/„Метро“ Благоевград или гр. Севлиево, а за разтоварен пункт - гр. Атина, Гърция. Положени са подписи и печати на изпращач, превозвач и получател на стоките. Посочено е, че плащанията са извършени по банков път. Констатирано е, че към някои от фактурите са приложени товарителници от същата дата, в които като изпращач е вписано друго юридическо лице (основно „Стелит 1“ ООД), различно място на товарене (в повечето случаи) и същото МПС. Към три от фактурите е посочено, че не са представени товарителници за декларираните ВОД.

В две от фактурите, издадени на български език - № **********/22.04.2021 г. и № **********/30.04.2021 г., като получател е вписан Р. D. К. с VIN EL171000774, а според приложените към тях инвойс фактури и товарителници - получател е KOSTO KOSTOV с VIN EL162489370. Установено е, че издадените фактури на български език са отразени в дневника за продажби на ревизираното лице с неправилно посочен получател.

- За периода от м.06.2021 г. до м.11.2021 г. ревизираното лице е декларирало ВОД към К. К. I. Гърция с VIN EL****, регистрирано за целите на ДДС лице до 18.04.2022 г. Към датите на доставките, документирани с 25 бр. фактури на обща стойност 275 425,77 лв. Установено от приходните органи е, че К. К. I. е с валиден VIN номер. Констатирано е още, че в част от издадените фактури са включени и транспортни услуги, които не са декларирани от лицето като услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС в отчетните регистри по ЗДДС, а са включени в стойността на декларираните ВОД.

Предмет на доставка са „хранителни стоки по опис“, без да са приложени описи, прясно мляко 1 л, млечни напитки, ламинирани плочки, бельо, безалкохолни напитки, козметика, като е посочено в РД, че в част от представените документи същите не са конкретно посочени. Във връзка с транспорта на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са представени копия на CMR с вписани данни на превозвач ЕТ „С. М. - С. “ и МПС с рег. № [рег. номер] или с рег. № [рег. номер]; „Линг-Ауто“ ЕООД, „Ка Транс Комерс“ ЕООД, „Елика Транс“ ЕООД, „Дан транспорт 777“ ЕООД, „Стефанел 2017“ ЕООД, „Барин Груп Про“ ЕООД, „Бобо Кар“ ЕООД, „Г.1988“ ЕООД.

Установено е, че за място на товарене на стоките е посочено гр. Пловдив или гр. Благоевград или гр. Севлиево или гр. София, а за разтоварен пункт - гр. Атина, Гърция. Положени са подписи и печати на изпращач, превозвач и получател на стоките. Посочено е, че плащанията са извършени по банков път. Констатирано е, че към някои от фактурите са приложени товарителници от същата дата със същото МПС, в които като изпращач е вписано друго юридическо лице.

Органите по приходите са констатирали също, че за част от фактурите са представени пътни листи, договор с водача на транспортното средство по доставките, заповед за командировка на шофьора, платени пътни и тол такси на територията на Гърция, във връзка с декларираните от ревизираното лице ВОД и транспортни услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС. Установено е, че не е представено потвърждение от гръцкия клиент, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка.

При направена справка от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“, получена от автоматични устройства за записване на пътния трафик и от автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни точки на Националното ТОЛ управление, стопанисвани от АПИ, е извършена съпоставка на датите, на които вписаните в товарителниците превозни средства следва да са товарили стоки на посочените в тях места, с регистрираните чрез камери записи за преминаване на съответното МПС. Констатирано е, че при голяма част от представените документи са регистрирани записи за преминаване на описаното в товарителницата МПС в посока, различна от мястото, откъдето е декларирано натоварване на стоките. В РД са описани подробно установените данни по дати, МПС и засеченото от камерите на АПИ движение чрез камерите на контролни точки по националната пътна мрежа в страната са подробно описани в РД.

С оглед констатираните разминавания от органите по приходите е формирано заключение, че не се доказва вписаното в товарителницата превозно средство да е пътувало от и до посоченото в нея място на товарене на стоките на съответната дата.

На транспортните дружества, вписани като превозвачи в част от представените товарителници, са извършени насрещни проверки.

Констатирано е, че част от превозвачите потвърждават доставките, като прилагат международни товарителници, идентични с тези представени от ревизираното лице, фактури за транспортни услуги с получател съответните гръцки контрагенти („Каролина Ко“ ЕООД, „Бобо Кар“ ЕООД) или декларират, че са извършители на транспортните услуги като подизпълнител, с възложител ревизираното лице и получатели на стоките - клиенти в Гърция, във връзка с което прилагат товарителници, пътни листове, лиценз, свидетелства за регистрация на МПС и други, както и фактури, издадени на „Е.-Д-Трейд“ ЕООД („Е. -Д-Спед“ ЕООД) („Г.1988“ ЕООД, „АЖ-А.“ ЕООД, „Емар инженеринг“ ЕООД, „Линг-Ауто“ ЕООД, „Елика Транс“ ЕООД, „Дан транспорт 777“ ЕООД) или издадени на „Г.1988“ ЕООД („Маркони 90“ ЕООД).

Относно приложените товарителници към фактури № **********/18.12.2020 г. и № **********/30.04.2021 г. с получател Р. D. К., издадени от „Г.1988“ ЕООД, към фактура № **********/22.07.2021г. и №**********/04.09.2021г. с получател К. К. I., издадени от „Елика Транс“ ЕООД и „Дан транспорт 777“ ЕООД, е констатирано, че при извършените насрещни проверки на вписаните превозвачи не са представени доказателства относно транспортирането на стоките до територията на Гърция.

Според предствените писмени обяснения, част от превозвачите отричат да са извършили транспортни услуги с възложител ЕТ „С. М. - С. “ или съответния гръцки клиент, в случая MARISELL, Р. D. К., К. К. I. или съответно да са извършвали транспортни услуги с дестинация България - Гърция за обследвания период („Г. транс“ ЕООД, „Ка Транс Комерс“ ЕООД, „Пол Хермес България“ ЕООД, „Стефанел 2017“ ЕООД, „Барин Груп Про“ ЕООД).

При анализ на представените документи приходните органи са формирали заключение, че от страна на ревизираното лице за декларираните ВОД, извършени с МПС с рег.№[рег. номер], не са представени пътни листи, пътни такси, командировки, изразходвано гориво, договор с водача на транспортното средство по доставките; кои лица са натоварили и разтоварили стоката; от кои точно лица е предадена стоката, кой е съставил съпътстващите документи за прехвърлянето на собствеността по процесните доставки, от кои фирми се товарят стоките и къде се разтоварват, в коя държава, кое е лице за контакт и в какви взаимоотношения са същите с фирмата, която представляват.

При справка в ИМ на НАП за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ е констатирано, че в ET С. М. - С. по трудово правоотношение е назначен единствено И. С. М., за периода от 31.01.2020г. до 01.06.2020г., на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил". Установено е също, че ревизираното лице не е подавало декларации по обр.1 и обр.6 за деклариране и начисляване на ЗОВ на работника за горепосочения период, съответно не са декларирани отработени дни от наетото лице за съответния месец.

Прието е, че не е установено за декларираните ВОД с МПС с рег.№[рег. номер] кое лице е извършило транспорта на същите.

На следващо място е констатирано, че в част от представените ЧМР, в които за превозвач е посочен ET С. М. – С., е посочено, че транспортът е извършен с МПС с рег.№ [рег. номер], което МПС не е собственост на ревизираното лице В хода на ревизионното производство не са представени договори за наем за горепосоченото превозно средство или други документи доказващи договорни отношения.

За част от представените фактури с които са декларирани ВОД, не са представени никакви транспортни документи - фактура №26683/11.09.2020 г., фактура фактура№**********/11.09.2020г., фактура№**********/27.08.2020г.; фактура №**********/03.07.2020г.,фактура№22804/03.07.2020г.,фактура№**********/24.09.2020г.,фактура№**********/12.03.2021г.; фактура №**********/26.03.2020 г.

В представените фактури и инвойси, с които са декларирани ВОД, като предмет на доставка е вписано хранителни стоки по опис, без да са приложени с конкретно посочени артикули, наименование и количества.

Установено е също, че при извършените насрещни проверки, част от превозвачите са представили писмени обяснения, че не са извършвали превоз на товари с възложител РЛ.

По данни от информационната система „Фискален контрол" е установена липсата на извършен от ET С. М. - С. през ревизирания период ВОД идентификатор на „изпращач" и „превозвач".

Констатирано е още, че за нито една от декларираните ВОД не са представени и потвърждения от гръцките клиенти, съгласно чл.45 от ППЗДДС, писмено потвърждение от получателя на стоката, в което е посочено дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

Формиран е извод, че при анализ на всички събрани в хода на настоящата ревизия доказателства - представени документи от страна на РЛ, справките в ИМ на НАП и други процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад, следва да се обобщи, че не са представени обективни доказателства, установяващи, че доставените от ET С. М. - С. по процесните фактури стоки действително са транспортирани от територията на България и реално са доставени на получателя на територията на друга държава - членка.

За да потвърди РА в тази му част Директорът на Дирекция ОДОП-Пловдив е приел, че от страна на ревизираното лице не са представени, в условията на алтернативност по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС, и потвърждения, които да преодолеят непълнотата на транспортните документи и да удостоверят получаване на процесните стоки на територията на друга държава членка, в случая Гърция.

Прието е също, че не е установено, че стоките са доставени в склад или друго търговско помещение на коментираните гръцки контрагенти, тъй като в представените международни товарителници не е посочено конкретно място на получаване (кл. 24). Не е посочено и конкретно място на натоварване (кл. 3) - складово помещение на ревизираното лице, наличие на каквото не се установява в хода на ревизията, или складово помещение на негов доставчик, което да се съпостави с тези, за които е установено, че се ползват от него. Липсва и конкретно място на разтоварване (кл. 4), посочено е само Атина, Гърция. Липсват също данни и за лицата, които са приели стоките в Гърция, идентифицирани с име и длъжност.

В Решението на Директора на ОДОП-Пловдив е посочено още, че липсват и приложени документи, удостоверяващи каквито и да било направени разходи във връзка с твърдяните вътреобщностни доставки на територията на Гърция. За една част от декларираните доставки дори не са представени транспортни документи, а за друга част са представени и товарителници от същата дата, но с друг изпращач.

Формиран е извод, че не са представени безспорни доказателства, установяващи транспортирането на стоките, условията на доставка и къде се прехвърля собствеността по отношение на гръцките контрагенти S. G. A., MARISELL, Р. D. К. и К. К. I..

2. Относно констатации за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 56 393,07 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

С цел установяване на всички факти и обстоятелства относно декларираните от С. А. М. с ЕТ „С. М. - С. “ доставки, органите по приходите са извършили насрещни проверки и са изискали информация и документи от доставчиците на лицето, описани подробно в РД.

В резултат на предприетите процесуални действия и установените обстоятелства при ревизията не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици:

2.1 „БК Енерджи“ ЕООД

От приходните органи не е признато у право на данъчен кредит в размер на 16 516,27 лв. по подробно описаните в РД фактури, с предмет на доставки различни видове енергийни напитки издадени от „БК Енерджи“ ЕООД.

На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П- 22000123040539-141-001/20.03.2023г.(л.1315). При проверката са представени 16 броя фактури и едно КИ, издадени от сочения доставчик и получател РЛ. Предмет на доставки са енергийни и безалкохолни напитки. Към фактурите са представени аналитични счетоводни регистри на сметка 411/50 ET С. М. — С., съгласно които фактура №**********/03.07.2020г. е платена в брой, а останалите фактури са платени по банков път. Представени са и банкови извлечения.

От управителя на проверяваното дружество е представено писмено обяснение, в което е посочено, че дружеството се занимава с внос и продажба на енергийни напитки. Описано е, че складът се намира в Зелен дол. Продажбите се осъществяват като клиентът дава заявка на операторите в офиса на фирмата, която заявка се изписва с фактура. Според представените писмени обяснения в конкретния случай ET С. М. – С. идва на място в базата на фирмата със собствен транспорт. Плащането се осъщестява по банков път, за което са представени банкови извлечения за извършените плащания по спорните фактури.(л.1319).

Констатирано е от приходните органи, че ЕТ „С. М. - С. “ не притежава обект и не предоставя документи за нает такъв през ревизирания период, поради което е прието, че стоките по издадените от горепосоченото дружество фактури би следвало да са реализирани веднага. Извършена е съпоставка на датите на съответните фактури и декларираните от лицето ВОД, като е установено, че на някои дати не са декларирани извършени ВОД, за други има декларирани ВОД с предмет основно „хранителни стоки по опис“, които не могат да бъдат обвързани с обследваните фактури или липсват документи, безспорно доказващи извършени ВОД.

Формиран е извод, че от приложените документи не се установява и посоченото място - с. Зелен дол да е вписано като пункт на товарене. Не са представени и заверени копия на пътни листи, доказващи извършения транспорт от ревизираното лице.

При съпоставка и анализ между датите, на които се твърди, че са получени стоките от „БК Енерджи“ ООД и получената информация от АПИ, от прихдните органи са установени различия между регистрираните записи от контролните мобилни и стационарни точки и маршрута от и за базата на доставчика в с. Зелен дол, община Благоевград.

Според ревизиращия екип не е установено, придобиването от ET С. М. - С. от БК ЕНЕРДЖИ ООД. Транспортът по декларираните покупки от ET С. М. - С. е извършван от ревизираното лице, което притежава автомобил с per. №[рег. номер]. Не са представени пътни листове или други документи, доказващи получаването на стоките в с. Зелен дол. Прието е, че получаването на стоките по процесните фактури не се доказва и от получените данни от извършена справка в регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България". Това от своя страна води до извода, че не е извършвано физическо транспортиране на стоки от ET С. М. - С..

Формиран е извод, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките, следователно не е доказано извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

2.2 „Ала Груп“ ЕООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в размер на 2 621,88 лв. по 10 бр. фактури, подробно описани в РД.

Предмет на доставките, според приложените към преписката документи, са различни видове захарни изделия.

На дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П-22221123040422-141-001/20.03.2023 г. (л.1231). При проверката са представени копия на процесните фактури, главна книга за сметка Клиенти за ревизираното лице за съответните данъчни периоди, писмени обяснения.

Съгласно представените писмени обяснения от управителя на дружеството, документът за получаване на стоката в склада е самата фактура; стоките са предадени на ЕТ „С. М. - С. “ на датата на издаване на фактурата под ръководството на Б. А.; продажбата е извършена на място в складовата база на дружеството в гр. София, с. Мировяне, ул. „Индустриален път“; на С. М. е издадена фактура, която той плаща в брой, след което с фактурата и касовия бон отива в склада за получаване на стоката със собствено превозно средство. Стоката се товари от служители на „Ала Груп“ ЕООД.(л.1234)

Ревизиращите органи са извършили съпоставка и анализ между датите, на които са издадени фактурите и получената от АПИ информация, при което е установено, че за МПС с рег. № [рег. номер] не са налице записи, удостоверяващи, че е пътувало до склада на „Ала Груп“ ЕООД на посочения адрес, анализирани са дата и час на покупката, според приложен фискален бон и дата и час на запис на превозното средство в различно от твърдяното място на предаване на стоката.

Анализирани са подробно в РД процесните фактури, липса или наличие на декларирани ВОД, в случай, че такава е налице е обсъдена приложената товарителница, като е прието, че не се доказва превоз на стоки от склада на доставчика до мястото на товарене, което обичайно е гр. Благоевград. По отношение на издадените през 2019 г. два бр. фактури е посочено, че на датите на тяхното издаване от ревизираното лице не са декларирани ВОД и тъй като лицето не разполага със склад е следвало стоките да бъдат реализирани веднага.

Формиран е извод, че не се установява придобиването от ET С. М. - С. от АЛА ГРУП ЕООД. Транспортът по декларираните покупки от ET С. М. - С. е извършван от ревизираното лице, което притежава автомобил с per. №[рег. номер]. Не са представени пътни листове или други документи доказващи получаването на стоките в гр. София. Получаването на стоките по процесиите фактури не се доказва и от получените данни от извършена справка в регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България". Това от своя страна води до извода, че не е извършвано физическо транспортиране на стоки от ET С. М. - С.. Във връзка с представените противоречиви данни, не се доказва придобиването на фактурираните стоки.

Формиран е извод, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките, следователно не е доказано извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

2.3. „Роко Нутс“ ЕООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в размер на 365,32 лв. по фактури, подробно описани в РД. Предмет на доставките по фактурите са различни видове ядки, семена и други.

На дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен Протокол № П-22000123040590-141-001/07.03.2023 г. (л.1255). При проверката са представени копия на фактурите, аналитични регистри на счетоводна сметка 411, писмени обяснения, съгласно които предмет на доставката по посочените фактури са пакетирани ядки, собствено производство, както и други пакетирани хранителни стоки. Разплащането по всички фактури са в брой, чрез ЕКАФП, регистриран в обект „склад“ с адрес гр. Благоевград, ул. „Покровнишко шосе“, местност „Гладно поле“. Посочено в ПО е, че при първите пет доставки, стоките са предадени от лицето З. Р. Г. - „Продавач — разносна търговия" в РОКО НУТС ЕООД, лично на лицето С. М. на паркинга на МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ в гр. Благоевград, ул. „Зелендолско шосе". Стоката е транспортирана за сметка на РОКО НУТС ЕООД с микробус „Пежо Боксер" с per. № [рег. номер]. При последните три доставки, лицето С. М. лично е получил стоките в складовата база на РОКО НУТС ЕООД в гр. Благоевград, ул. „Покровнишко шосе", местност „Гладно поле" от служителката в базата С. Й. Н., на длъжност „Продавач — хранителни продукти". Фактурите и фискалните бонове са издадени в момента на предаване и плащане на стоките. Л. С. М. лично е заплащал стоката при получаването й в брой.

Описано е, че дружеството – доставчик разполага с четири броя товарни микробуси и два лекотоварни автомобила. Дружеството разполага със собствена производствена и скалдова база в гр. Благоевград.(л.1258).

Приходните органи са констатирали, че не са представени пътни листове за транспортиране на стоките. Установено е, че РЛ не притежава обект и не е представил документи за нает такъв през ревизирания период, поради което е прието, че ревизираното лице би следвало след като е получило стоките по декларираните доставки от РОКО НУТС ЕООД веднага да ги е реализирало на пазара.

В РД са анализирани подробно процесните фактури от сочения доставчик, като са обсъдени приложените към фактурите документи, в това число ЧМР, доказателства за деклариран ВОД, извършената справка в регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България", получени от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни точки на Националното тол управление, стопанисвани от АПИ за периода, представените счетоводни документи

При анализ на предствените документите, данните, получени от АПИ за регистрирани записи за преминавания на съответните превозни средства и установени несъответствия, както и във връзка с декларираните ВОД, е формиран извод, че с оглед липсата на стопанисван от ревизираното лице обект, липсата на данни и доказателства за мястото на разтоварване на стоката, дата и час на предаване на доставките, МОЛ на предаване на стоките, липса на доказателства от кого е получена стоката при продажбата; липса на документи за извършен транспорт на стоките до клиента - фактура, товарителница, пътен лист, договори с физически лица; договори, анекси, поръчки, заявки, приемо-предавателни протоколи, спецификации, описи, стокови разписки и всички други съпътстващи фактурите документи, не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

4„Експрес Еър“ ЕООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в размер на 19 232,69 лв. по фактури, подробно описани в РД. Предмет на доставките са различни видове безалкохолни напитки.

На дружеството е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П- 22221723040492-141-001/28.03.2023 г. (л.1284).

В отговор на изпратено ИПДПОЗЛ са представени копия на фактурите, счетоводна справка и хронологичен регистър на счетоводна сметка 411, извлечения от банкова сметка в Paysera.

При анализ на представените документи е прието от приходните органи, че от дружеството-доставчик не са представени данни и доказателства относно конкретен обект/склад, където е натоварена, респ. разтоварена стоката; данни за лице, предало стоките; складов/експедиционен документ; данни за лицето, което е получило стоките; документи за извършен транспорт до клиента - товарителница, пътен лист, фактура; приемо-предавателни протоколи и други, съпътстващи фактурите документи. Констатирано е още, че от страна на ревизираното лица също не са представени пътни листове за транспортиране на стоките, както и че в представените фактури за място на сделката е посочено: гр. София.

Формиран е извод, че с оглед констатираните несъответствия и въз основа на липсата на стопанисван от лицето обект, съпоставка с декларираните ВОД, данните от АПИ за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и установените противоречиви данни, е прието, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

5. „Пириспед“ ЕООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в размер на 1 978,33 лв по фактури, издадени от „Пириспед“ ЕООД, подробно описани в РД. Предмет на доставките са хранителни стоки.

На дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П- 22000123040411-141-001/16.03.2023 г. (л.1164). При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които дейността на дружеството е специализирана търговия на едро с други хранителни стоки. Дружеството разполага с два наети склада на едро, находящи се в гр. Благоевград, и има назначени 6 лица на трудов договор. Описано е, че предаването на стоката между доставчика и РЛ е на място в складовете на доставчика, като купувачът закупува стоката и я придвижва със собствено средство.(л.1199).

При анализ на представените документи е установено, че от ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Прието е, че след като стоките по част от фактурите не са декларирани като такива от РЛ, същите би следвало да бъдат съхранявани в обект на търговеца до датата на тяхната продажба, но ревизираното лице не притежава обект.

По отношение на декларирана покупка по фактура №2339/26.11.2019 г. от ревизираното лице е представена фактура №********** от 26.11.2019 г. с която е декларирана извършена ВОД. Получател на доставката е WHOLESALE AND RETAIL TRADE c VAT EL *********. B издадената на 26.11.2019 г. ЧМР е вписано място на товарене на стоките Благоевград, 26.11.2019 г. За превозно средство, с което е извършен транспорта е посочено МПС с рег.№[рег. номер]. Констатирано е, че посоченото МПС не е собственост на ET С. М. - С., а от ревизираното лице не са представени доказателства за наемане на същото.

Органите по приходи са изложили подробни аргументи в РД по отношение на приложените към всяка фактура доказателства, обсъдили са декарираните ВОД, данните от АПИ за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и установените противоречия, вкл. и при сравнение с датата и часа в приложените фискални бонове, като и че ревизираното дружество не притежава склад, както и не, че не епредставило документи за наем на МПС, с което е извършена доставката, е посочено, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.6. „Дисилви“ ООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 904,33 лв. по подробно описани в РД фактури, издадени от „Дисилви“ ООД. Предмет на доставките са различни видове захарни изделия и други.

На дружеството е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П-22000123040410-141-001/21.03.2023г. (л.1202).

При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които основната дейност на дружеството е търговия на едро със захарни и шоколадови изделия. Посочено е, че в „Дисилви“ ООД са назначени две лица по трудово правоотношение, както и че дружеството разполага със склад под наем. Спорните фактури са отразени в съответните регистри и счетоводните регистри, дължимото ДДС е начислено и отразено съгласно изискванията на ЗДДС. Плащането се осъществява в брой, а транспортът е за сметка на клиента. Натоварването на стоката се осъществява както от работници на дружеството, така и е за сметка на самия клиент. Описано е, че при предаването на стоките се съставя фактура, доказваща приемането и предаването на стоките и разплащането в обекта. Заявките се осъществяват чрез телефонни разговори и на място.(л.1206).

Приложени са фактури, хронологични регистри на сметка 411 за ЕТ „С. М. - С. “и стокови разписки.

Констатирано е от приходните органи, че от ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Установено е също, че вписаното в ЧМР-тата МПС с рег.№[рег. номер] по част от спорните фактури не е собствено на дружеството и не са представени доказателства за наемане на същото.

Прието е, че след като стоките по част от фактурите не са декларирани като такива от РЛ, същите би следвало да бъдат съхранявани в обект на търговеца до датата на тяхната продажба, като е констатирано, че ревизираното лице не притежава обект.

Органите по приходи са анализирани обстойно документираните доставки с процесните фактури, в резултат на което и въз основа на данни за липса на стопанисван от лицето обект, съпоставка с декларираните ВОД, за които в хода на ревизията е прието, че не се доказва да са извършени, данните от АПИ за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и установените противоречия, вкл. и при сравнение с датата и часа в приложените фискални бонове, е посочено, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.7. „Стелит 1“ ЕООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 4 874,46 лв. по подробно описани в РД фактури, издадени от „Стелит 1“ ЕООД. Предмет на доставките са различни видове хранителни стоки и безалкохолни напитки.

На дружеството е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П-04000723040450-141-001/21.03.2023г. (л.1025).

При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които стоките винаги са били получавани от базата на дружеството, намираща се в гр. Севлиево, ул. „С. Бъчваров“ №8; транспортът е за сметка на получателя и винаги е бил организиран от получателя; товареното на стоките е извършвано от различни служители на дружеството-доставчик; заявките се приемат по телефон или имейл, след което се издава стокова разписка, предава се на служител от склада, който заделя стоките по заявките и се натоварват на МПС на клиента; плащанията са по банков път. Приложени са фактури, банкови извлечения. (л.1028).

Констатирано е от приходните органи, че от ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Прието е, че след като стоките по част от фактурите не са декларирани като такива от РЛ, същите би следвало да бъдат съхранявани в обект на търговеца до датата на тяхната продажба, но ревизираното лице не притежава обект.

Органите по приходи са анализирани обстойно документираните с процесните фактури доставки, в резултат на което и въз основа на данни за липса на стопанисван от лицето обект, съпоставка с декларираните ВОД, за които в хода на ревизията е прието, че не се доказва да са извършени, данните от АПИ за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и установените противоречия, вкл. и при сравнение с датата и часа в приложените фискални бонове, е посочено, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.8. „БК - Дистрибушън“ ООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 4 815,36 лв. по подробно описани в РД фактури, издадени от „БК - Дистрибушън“ ООД. Предмет на доставките са кутии кока-кола, мляко „Лачиате“.

На дружеството е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П- 22000123040671-141-001/17.03.2023 г. (л.1108).

При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които основната дейност на дружеството е търговия със стоки; дружеството притежава собствена складова база в с. Зелен дол; клиентът дава заявка на операторите в офиса на фирмата, която се изписва и фактурира; складови работници подготвят стоката, която е изписана със стокова разписка; клиентът, в случая ЕТ „С. М.-С.“ е идвал на място в базата на фирмата да вземе стоката, плащанията са по банков път. (л.1102).

Приложени са фактури, банкови извлечения, хронологични регистри за клиента. Дружеството е декларирало, че е допуснало техническа грешка при отразяване на една от фактурите, която е коригирало през 2023 г.

Констатирано е от органите по приходите, че от ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Установено е също, че ET С. М. - С. не притежава обект и не е представил документи за нает такъв през ревизирания период, с оглед на което е прието, че би следвало след като е получило стоките по декларираните доставки от БК-ДИСТРИБУШЪН ООД веднага да ги е реализирало на пазара.

При извършената насрещна проверка на БК-ДИСТРИБУШЪН ООД е установено, че място на сделката е Благоевград, като след извършена съпоставка с предствени справки от АПИ са констатирани различия, подробно описани в РД и е прието, че няма как да бъдат извършено предаването на стоките от БК-ДИСТРИБУШЪН ООД в Благоевград, като за конкретния автомобил, посочен в не е регистрирано преминаване в този район.

Органите по приходи са анализирани обстойно документираните с процесните фактури доставки, в резултат на което и въз основа на данни за липса на стопанисван от лицето обект, съпоставка с декларираните ВОД, за които в хода на ревизията е прието, че не се доказва да са извършени, данните за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и установените противоречия, вкл. и при сравнение с датата и часа в приложените фискални бонове, е посочено, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.9. „ХИТ-Л. Г. ЕООД

Ревизираното лице е декларирало получена от дружеството доставка, документирана с фактура № **********/05.08.2021 г., по която е упражнило право на данъчен кредит в размер на 756,00 лв. Предмет на доставката е кока-кола кутии.

На дружеството е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П- 22000123040537-141-001/21.03.2023 г. (л.1076).

При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които доставката по спорната фактура е извършена в склада на дружеството в гр. Благоевград, ул. „Вихрен“ № 2.

Описано е, че дейността си дружеството извършва със собствен транспорт като за клиентите стоката се доставя на място, срещу подписване на стокова разписка, след което се издава фактурата.

Приложени са копие на процесната фактура, стокова разписка №**********/05.08.2021 г. за предаването на стоката и хронологичен регистър за осчетоводяването й. (л.1085).

Установено е от приходните органи, че от ревизираното лице не е представен пътен лист, удостоверяващ транспортиране на стоки от посоченото дружество, както и други документи, доказващи получаване на стоките в гр. Благоевград.

Установено е също, че ET С. М. - С. не притежава обект и не е представил документи за нает такъв през ревизирания период. Прието е, че ревизираното лице би следвало след като е получило стоките по декларираните доставки от Х.-Л. Г. Е. веднага да ги е реализирало на пазара.

При извършената насрещна проверка на Х.-Л. Г. Е. е установено, че място на сделката е Благоевград.

В хода на ревизията е извършена справка в регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България" получени от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни точки на Националното тол управление, стопанисвани от АПИ за периода 01.03.2020 г. до 30.11.2022 г., при която са установените следните различия:

От представената справка от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България" на 05.08.2021 г. са регистрирани записи за преминавания на автомобил с per. №[рег. номер] в посока Шипка, Шипка-Казанлък, Казанлък-Тулово, Тулово, Стара Загора, Средец-Тракия, Димитровград, Хасково, Конуш-Козлец. С фактура №********** от 05.08.2021 г. е декларирана извършена от ревизираното лице ВОД. Получател на доставката е К. К. I. с VAT EL *********. В издаденото на 05.08.2021 г. ЧМР е вписан за превозвач ET С. М.-С., място на товарене на стоките Севлиево, на 05.08.2021 г. За превозно средство, с което извършен транспорта е посочено МПС с рег.№ [рег. номер].

Предвид установеното е прието, че няма как да бъдат извършено предаването на стоките от Х.-Л. Г. Е. в Благоевград, като товареното е извършено в Севлиево.

Органите по приходи са приели, че няма данни за стопанисван от ревизираното лице обект, съпоставили са декларираните ВОД на датата на издаване на фактурата, като са коментирали противоречие между вписаното място на товарене на стоките в ЧМР (гр. Севлиево) и мястото на товарене, съгласно дадените от доставчика обяснения (гр. Благоевград), данните за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС на съответната дата и установените несъответствия, като са приели, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по фактурата, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.10. „Адес Трейд“ ЕООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 523,84 лв по 8 бр. фактури, подробно описани в РД, издадени от „Адес Трейд“ ЕООД. Предмет на доставките са различни видове сладкиши.

На дружеството е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П- 22000123040722-141-001/09.03.2023 г. (л.999).

При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които предмет на доставките са сладкарски продукти.

Посочено е, че стоките са закупени директно от цеха и са заплащани в брой и дружеството е транспортирало стоките със собствен транспорт, фактурите са отразени в съответните счетоводни сметки, стокови разписки не са издавани, ДДС е начислен; разплащането е в брой; посочен е съставител на фактурите - К. А., технически секретар в дружеството; посоченото лице е внесло сумата от продажбата на стоките в касата и е предало стоките на ревизираното лице. Посочено е, че дружеството стопанисва собствен цех за сладкарски и захарни изделия в гр. Симитли, ул. „Равен“ №4. (л.1005).

При анализ на представените документи приходните органи са констатирали, че не са представени приемо-предавателни протоколи, спецификации, описи, стокови разписки и други търговски документи, съпътстващи фактурите. От ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Органите по приходи са анализирани обстойно документираните с процесните фактури доставки, в резултат на което и въз основа на данни за липса на стопанисван от лицето обект, съпоставка с декларираните ВОД, за които в хода на ревизията е прието, че не се доказва да са извършени, данните за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и установените противоречия, е посочено, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.11. „Феникс Лимитед“ ООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 449,36 лв. по фактури, по подробно описани в РД, издадени от „Феникс Лимитед“ ООД. Предмет на доставките по получените от ревизираното лице фактури са различни видове безалкохолни напитки.

На дружеството е извършена насрещна проверка, за което е съставен Протокол зза извършена насрещна проверка № П- 16001623100963-141-001/08.06.2023 г. (л.495). При проверката са представени писмени обяснения, в които е описано, че дружеството-доставчик е извършвал съпътстващи услуги на ЕТ „С. М.-С.“. Описано е, че клиентът идва в склада, фактурира стоката, плаща и със собствен транспорт я доставя до обектите си. Към всяка фактура на клиента има прикрепен фискален бон за плащане в брой. Лицето получавало стоката и лицето,внесло сумата в касата е С. М.. Получените суми са осчетоводени и отразени в представените аналитични регистри(л. 503).

Приложени са фактури и справка, относно счетоводното отразяване на същите. Не са представени приемо-предавателни протоколи, спецификации, описи, стокови разписки и други търговски документи, съпътстващи фактурите.

Констатирано е, че от ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Установено е също, че ET С. М. - С. не притежава обект и не е представил документи за нает такъв през ревизирания период, с оглед на което еприето, че ревизираното лице би следвало след като е получило стоките по декларираните доставки от ФЕНИКС ЛИМИТЕД ООД, веднага да ги е реализирало на пазара.

При извършената насрещна проверка на ФЕНИКС ЛИМИТЕД ООД е установено, че място на сделката е Кричим.

Извършена е справка в регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България" за периода 01.03.2020 г. до 30.11.2022 г., при което са установени различия, описани в РД, като е посочено във връзка с извършените ВОД е установено, че на посочени във фактурите дати не са декларирани такива от ET С. М. – С., поради което е прието, че закупените стоки би следвало да бъдат съхранявани в обект на търговеца до датата на тяхната продажба но ревизираното лице не притежава обект.

Органите по приходи са анализирани обстойно документираните с процесните фактури доставки, в резултат на което и въз основа на данни за липса на стопанисван от лицето обект, съпоставка с декларираните ВОД, за които в хода на ревизията е прието, че не се доказва да са извършени, данните от АПИ за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и установените противоречия, е посочено, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.12. „Камко“ ЕООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 821,57 лв. по фактури, подробно описани в РД, издадени от „Камко“ ЕООД.

Предмет на доставките по издадените към ревизираното лице фактури е козметика.

На дружеството е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П- 16001623100957-141-001/08.06.2023г. (л.442) При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които основната дейност на дружеството е търговия на едро с парфюмерия и козметика; дейността се извършва в складове и офиси под наем в гр. Пловдив, София, Бургас и Горна Оряховица; сделките с ревизираното лице, с предмет парфюмерия и козметика, са от склада на „Камко“ ЕООД в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 112; стоката е била предадена на клиента в склада, който е взел доставката със собствен транспорт и за негова сметка. Описано е, че две от фатурите са платени по банков път, другите две фактури са платени в брой на касата на ревизираното дружество, получател по доставките. За плащанията е издаден касов бон. (л.448).

Приложени са фактури, банкови извлечения, хронологична справка по сметка 4111 с аналитичност ЕТ „С. М. - С. “.

При анализ на представените документи е формиран извод, че не са представени приемо-предавателни протоколи, спецификации, описи, стокови разписки и други търговски документи, съпътстващи фактурите. Прието е, че от ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Органите по приходи са анализирани обстойно документираните с процесните фактури доставки, в резултат на което и въз основа на данни за липса на стопанисван от лицето обект, съпоставка с декларираните ВОД, за които в хода на ревизията е прието, че не се доказва да са извършени, данните от АПИ за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и установените противоречия, е посочено, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.13. „Елис Козметикс“ ЕООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 391,74 лв. по фактури, подробно описани в РД, издадени от „Елис Козметикс“ ЕООД. Предмет на доставките е козметика.

На дружеството е извършена насрещна проверка, за което е съставен Протокол № П- 16001623100958-141-001/08.06.2023 г. (л.422).

При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които продадените стоки представляват козметични и парфюмерийни продукти, което е основния предмет на дейност на дружеството; стоката е предадена на С. М. лично в склада на дружеството в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 176; разплащането е по банков път, но не е представено банково извлечение, поради закриване на сметката през 2021 г. Приложени са копия на фактури и справка по сметка 411 „Клиенти“ с аналитичност ЕТ „С. М. - С. “. (л.428).

При анализ на представените документи е формиран извод, че във връзка с доставките не са представени приемо-предавателни протоколи, спецификации, описи, стокови разписки и други търговски документи, съпътстващи фактурите.

Установено е, че от ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Във връзка с получаването на покупките от ЕЛИС КОЗМЕТИКС ЕООД, ревизираното лице не е представило заверени копия на пътни листи, доказващи извършения транспорт.

Установено е също, че ET С. М. - С. не притежава обект и не е представил документи за нает такъв през ревизирания период, поради което е прието от приходните органи, че ревизираното лице би следвало след като е получило стоките по декларираните доставки от ЕЛИС КОЗМЕТИКС ЕООД веднага да ги е реализирало на пазара.

При извършената насрещна проверка на ЕЛИС КОЗМЕТИКС ЕООД е установено, че място на сделката е Пловдив. Извършена е справка в регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България" за периода 01.03.2020 г. до 30.11.2022 г., при която са установени различия, подробно описани в РД, като е установено, че на датите на издаване на фактурите, не са регистрирани записи за преминавания на автомобила,посочен като превозвал стоката по доставките. Установено е също във връзка с извършените ВОД, че не са декларирани такива доставки на датата на издаване на фактурите.

Формиран е извод, че тъй като РЛ не притежава обект и не е представил документи за нает такъв през ревизирания период, следва да се приеме, че стоките по процесната фактура няма къде да бъдат съхранявани.

Органите по приходи са анализирани обстойно документираните с процесните фактури доставки, в резултат на което и въз основа на данни за липса на стопанисван от лицето обект, съпоставка с декларираните ВОД, за които в хода на ревизията е прието, че не се доказва да са извършени, данните от АПИ за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и установените противоречия, е посочено, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по описаните в РД фактури, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.14. „Тета“ ООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в размер на 1 363,20 лв. по фактура № 876211/30.03.2020 г., с предмет енергийни напитки, издадена от „Тета“ ООД.

На дружеството е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П- 16001623100953-141-001/12.06.2023г. (л. 400).

При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които заявките за стока се вземат на място при клиента от техен търговски представител, който изпраща заявката в склада; след като стоката бъде приготвена се доставя от шофьор на дружеството-доставчик с техни МПС; доставката се извършва на посочен от клиента адрес; плащането е по банков път в 14-дневен срок или в брой в момента на получаване на стоката от клиента. Декларирано е, че поради големия брой документи, товарителниците и пътните листове се съхраняват в архив. (л.406).

Представено е допълнително писмено обяснение, съгласно което при направена проверка в архива от товарителници на дружеството е установено, че няма такива във връзка с извършени към ЕТ „С. М. - С. “ доставки. Лицето е вземало стоката от склада на дружеството в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 200. (л.405).

Представени са копия на фактурите, банкови извлечения и хронологична справка а сметка 411 с аналитичност ЕТ „С. М. - С. “.

При анализ на представените документи е установено, че от ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Установено е също, че ET С. М. - С. не притежава обект и не е представил документи за нает такъв през ревизирания период, поради което е прието от приходните органи, че ревизираното лице би следвало след като е получило стоките по декларираните доставки от „Тета“ ООД веднага да ги е реализирало на пазара.

Извършена е справка в регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България" за периода 01.03.2020 г. до 30.11.2022 г., при която са установени различия, подробно описани в РД, като е установено, че на датите на издаване на фактурите, не са регистрирани записи за преминавания на автомобила,посочен като превозвал стоката по доставките. Установено е също във връзка с извършените ВОД, че не са декларирани такива доставки на датата на издаване на фактурите.

Формиран е извод, че тъй като РЛ не притежава обект и не е представил документи за нает такъв през ревизирания период, следва да се приеме, че стоките по процесната фактура няма къде да бъдат съхранявани.

Установено е, че са налице противоречия по данните от АПИ за регистрирани записи за преминавания на съответното МПС и доставката по фактура № 876211 на 30.03.2020 г., при която стоката следва да е натоварена в гр. Пловдив, както и че на същата дата не са декларирани ВОД. Формиран е извод, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по фактура № 876211/30.03.2020г., следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.15. „А.-Е“ ООД

От приходните органи не е признато право на данъчен кредит в размер нна 204,74лв. по фактура № **********/01.03.2021 г., с предмет на доставка на козметика, издадена от „А.-Е“ ООД.

На дружеството е извършена насрещна проверка, за което е съставен Протокол № П- 16001623100951-141-001/08.06.2023 г. (л.345).

При проверката са представени писмени обяснения, съгласно които предмет на доставка е козметика; стоката е получавана от клиента от склада на дружеството в гр. Пловдив, бул. „Околовръстно шосе“ № 325. Описано е, че за периода няма сключени договор, 14 фактури са платени в брой с касова бележка, 7 броя фактури - с посочени номера, са платени по банков път. Посочено в писмените обяснения е, че клиентът е идвал в офиса на дружеството, вземал е стоката и когато не е плащал в брой, фактурите са му издавани по банков път и е превеждал сумите по банкова сметка. Описано е също, че транспортът е от клиента и нямат товарителници или транспорни документи, издавани от доставчика.

Представени са копия на фактурите и хронологичен регистър на счетоводното им отразяване.

При анализ на представените документи е констатирано от приходните органи, че от ревизираното лице не са представени заверени копия на пътни листи, удостоверяващи транспортиране на стоки от посоченото дружество.

Извършена е справка в регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България" за периода 01.03.2020 г. до 30.11.2022 г., при която са установени различия, подробно описани в РД, като е установено, че на датите на издаване на фактурите, не са регистрирани записи за преминавания на автомобила,посочен като превозвал стоката по доставките. Установено е също във връзка с извършените ВОД, че не са декларирани такива доставки на датата на издаване на фактурите.

Формиран е извод, че тъй като РЛ не притежава обект и не е представил документи за нает такъв през ревизирания период, следва да се приеме, че стоките по процесната фактура няма къде да бъдат съхранявани.

Органите по приходи са посочили, че ревизираното лице не притежава обект, което налага извода, че след като е получило стоките е следвало същите да бъдат реализирани.

Установено е, че по отношение на доставката по фактура № ********** на 01.03.2021г., при която стоката следва да е натоварена в гр. Пловдив, не са регистрирани от АПИ записи за преминавания на съответното МПС и не са декларирани ВОД. Декларираните такива са на дати 12.03.2021г., 16.03.2021г. и 17.03.2021г., като никоя от тях не включва козметични продукти.

В резултат на установеното е формиран извод, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по процесната фактура, следователно не може да бъде доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

2.16. „М. 979“ ЕООД

Ревизираното лице е декларирало получена от дружеството доставка, документирана с фактура № **********/22.08.2020 г., по която е упражнило право на данъчен кредит в размер на 573,50 лв. Предмет на доставката е безалкохолни напитки.

На дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № П-16001623100961-141-001/12.06.2023 г.(л.268).

При проверката, по повод връчено искане, не са представени документи и писмени обяснения.

При анализ на представените фактури, издадени от „М. 979“ ООД, в хода на извършвана ревизия на дружеството, е установено наличието на процесната фактура, банкови извлечения за платени суми с основание „предплащане на хранителни продукти“, не са установени документи, във връзка с транспортиране на стоките, данни за собствени или наети от дружеството МПС.

От приходните органи е установено, че в дружеството няма назначени лица на трудови правоотношения, които да бъдат ангажирани с транспортиране и товаро-разтоварни дейности.

Формиран е извод, че дружеството не представя доказателства за начина на прехвърляне на собствеността на стоките, вкл. приемо-предавателни протоколи и други, обекти, където е прехвърлена собствеността, лица, предали стоката. Описано е, че доказателства за приемо-предаване и транспортиране на стоките, представени от ревизираното лице, също не са предствени по преписката.

В резултат на установеното при ревизията е прието, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките и извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съответно не е признато упражненото по фактурата право на данъчен кредит.

За да потвърди обжалвания РА в тази му част решаващият орган е изложил мотиви, че при доставка на стоки, данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката. Според чл. 24, изр. 2-ро от Закона за задълженията и договорите собствеността върху стоките се прехвърля, щом те бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

В конкретния случай и от двете страни по сделките са представени описаните по- горе документи - фактури, счетоводни регистри, платежни документи. Прието е, че в случая, не са представени документи за приемо-предаване на стоките, удостоверяващи конкретните обекти с адреси, където фактически са предадени процесните стоки; липсват и доказателства къде са съхранявани същите до продажбата им. Безспорни доказателства за транспортиране на стоките от страна на доставчика и на получателя също не са представени. Посочено е, че счетоводното отразяване на фактурите при получателя и плащането не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същите са от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за реалността им, което в случая не е сторено.

С оглед гореизложеното и предвид констатираните от органите по приходите факти и обстоятелства, изводите на приходните органи, въз основа на които не е признато упражненото право на данъчен кредит в общ размер на 56 393,07 лв., ведно с начислените въз основа на това дължими лихви, са приети за правилни, обосновани и законосъобразни.

3. Относно констатации за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 600,21 лв. на основание на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

3.1. При ревизията е установено, че ЕТ „С. М. - С. “ е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 315,71 лв. за закупено гориво от различни доставчици. Фактурите са издавани от бензиностанции на „Ш. транс“ ООД, „Лукойл България“ ЕООД, „БЕ Пет“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Данита 2008“ ЕООД, „Модра“ ООД, „Сакса“ ООД, „Петрол Инвест Трайдинг“ ООД и др.

Констатирано е, че са зареждани неголеми количества горива, почти ежедневно, а понякога и по няколко пъти в рамките на един ден.

Връчено е ИПДПОЗЛ № Р-16001623000270-040-003/22.05.2023 г., с което е изискано да бъдат представени писмени обяснения за какво е използвано закупеното. В случай, че същото е използвано за експлоатация на МПС собственост на ET С. М. - С. е изискан списък с регистрационните номера, марка и модел на използваните МПС; пътни листове, пътни книжки, или други разходо-оправдателни документи.

Констатирано е, че от ревизираното лице не са представени исканите писмени обяснения за какво е използвано закупеното гориво, списък с рег. номера, марка и модел на зарежданите МПС, пътни листове, пътни книжки или други разходо- оправдателни документи, от които да бъде обобщено за кой автомобил е ползвано горивото и за какъв маршрут е изразходено същото. Не е представена информация за шофьор, който е управлявали превозното средство. Не са представени разходни норми по конкретното МПС, утвърдени от управителя на дружеството.

С оглед на това е прието от приходните органи, че по фактурите за закупено гориво от посочените доставчици, подробно описани в РД, не са представени доказателства, че същото е използвано за дейността на ревизираното лице и на посочените по-горе основания не е признато право на данъчен кредит, възлизащо на обща стойност 4 315,71 лв.

3.2. В хода на ревизията не е признато упражнено право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Каливас-КВ“ ЕООД в общ размер на 284,50 лв.

При извършената на дружеството проверка, за което е съставен Протокол № П-22000123040538-141-001/20.03.2023г. са установени регистрирани ФУ на дружеството за обекти в гр. Благоевград, главен път Е 79 - обект за техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети - автокомплекс „Каливас“ и за обект ресторант комплект „Каливас“.

При проверката е установено, че обследваните фактури са с предмет: ГТП, гуми, вентили, труд, реглаж на преден мост, тапицерия, аксесоари и са платени в брой. (л.1370).

Съгласно представени писмени обяснения от доставчика, закупените гуми и резервни части от ET С. М.- С. са монтирани в сервиза на КАЛИВАС - КВ ЕООД, както и извършените годишни технически прегледи и реглаж на преден мост. Сервиза се намира в Благоевград, Г. път Е79.

От приходните органи е направена съпоставка и анализ между датите, на които са декларирани доставките от КАЛИВАС - КВ ЕООД и получената информация от АПИ.

При извършена от страна на ревизиращите органи справка в регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“ за периода е установено, че за притежаваното от лицето транспортно средство са регистрирани записи за преминавания по маршрут, различен от посоченото местонахождение на обекта или въобще не са регистрирани такива.

Съпоставени са приложените към фактурите фискални бонове и регистрираните преминавания на превозното средство, регистрирано на лицето, като е формиран извод, че не са представени доказателства тези доставки да са свързани с икономическата дейност на ЕТ „С. М. - С. “.

С оглед на изложеното и на посочените основания не е признато упражненото по фактурите право на данъчен кредит в размер на 284,50 лв.

За да потвърди РА в тази му част, решаващият орган е приел, че отчетените доставки за горива, резервни части, гуми, услуги и други не са използвани за целите на осъществяваната от ревизираното лице стопанска дейност.

Посочено е, че документи, удостоверяващи за каква дейност и за кое конкретно МПС са отчетени разходите, не са представени.

Относно фактурираните услуги е е прието, че не са предствени конкретни документи, които да обосноват недвусмислен и категоричен извод, че закупените материали и извършените услуги са използвани за дейността му.

Формиран е извод, че след като лицето не е представило доказателства, че процесните материали (гориво, тапицерия, гуми и т.н.) са ползвани за неговата дейност и ползваният данъчен кредит по обследваните фактури е свързан с извършване на облагаеми доставки, което условие за правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 69 от ЗДДС, то правилно органите по приходите са приложили нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като основание за отказ на данъчен кредит.

В рамките на съдебното производство от жалбоподателя са представени (в превод от гръцки на български език): потвърждения и приемо-предавателни протоколи от: S. G. A., MARISELL, Р. D. К. I К. К. I. за получени на територията на Република Гърция стоки от ЕТ „С. М.-С.“ (л. 2081-2200).

Представени от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебната фаза са също квитанции за платени пътни такси за магистрали на територията на Република Гърция по дестинация от с. Промахон ди гр. Атина- в оригинал на гръцки език и в превод на български език (л. 2201 – л.2399).

От процесуалния представител на ответния административен орган с молба с вх, № 9048/27.05.2024 г. са предствени следните писмени доказателства: Разпечатка от ИС на НАП на PA № Р-04000723005382-091- 001/01.04.2024г., ведно с Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС Контрол и разпечатка от ИС на НАП на РД № Р-04000723005382-092- 001/19.03.2024г., ведно с Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС Контрол. (л.2409-л.2444).

С молба с вх. № 9245/28.05.2024 г. от процесуалния представител на ответния административен орган са предствени следните писмени доказателства: кореспонденция между служителите на НАП и АПИ, разменена по повод Заявка №Р-16001623000270/24.04.2023г.; информация от АПИ; разпечатки за МПС с рег.№ [рег. номер] - 9 бр. листове и за МПС с per. № [рег. номер].(л.2445-л.2515).

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира следното от правна страна:

По отношение на констатацията в РА, че не са налице процесните ВОД:

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС, ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл.7, с изключение на освободените ВОД по чл.38, ал.2, са облагаеми с нулева ставка на данъка.

Съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС, за прилагане на нулева ставка по ал.1 доставчи-кът следва да разполага със: 1. документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона (ППЗДДС), и 2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, опре-делени с чл.45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018г.), наричан по-нататък “Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011“, или определени с правилника за прилагане на закона (ППЗДДС).

Съгласно чл.45 от ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл.117, ал.2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4 от закона; в) документ по чл.168, ал.8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл.45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.): а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

В случая, въз основа на декларираното от жалбоподателя за ревизирания период, събраните в хода на ревизионното производство доказателства, се установява, че транспортът е извършен от горепосочените трети лица – за сметка, както на получателите, така и на изпращача – жалбоподател, поради което в случая са приложими хипотезите на чл.45, т.2, б.“а“ от ППЗДДС. В този смисъл доставчикът следва да притежава транспортен документ или потвърждение и по смисъла на б.“б“ от цитираната разпоредба.

За да е налице ВОД следва да са налице следните условия - доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице; получателят е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка, стоките се транспортират или превозват до друга държава членка, възмездност на доставката. Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, както и че получателите по процесните ВОД са регистрирани по ДДС лица в друга държава членка- Гърция. Налице е и възмездност на доставките по фактурите, издадени от жалбоподателя.

Съответно в чл.45 от ППЗДДС, във връзка с чл.53, ал.2 от ЗДДС, е нормативно установен начинът за тяхното доказване като проявен юридически факт.

Тези документи, регламентирани в разпоредбите на чл.45 от ППЗДДС, са разделени в две групи – документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка.

Според чл.45, т.1, б.“а” от ППЗДДС, документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.

В случая, не е спорно наличието на фактури, съдържащи така посоченото нормативно съдържание.

От своя страна разпоредбата на чл.45, т.2 ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

Съгласно съдебната практика по повод тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки – когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11.

След като не се спори, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателите, то съобразно горепосоченото правило на чл.45, т.2, б.“а” от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага с транспортен документ – международна товарителница.

От друга страна, не се спори също, че част от транспортът е извършен от трето лице за сметка на жалбоподателя, поради което, съобразно правилното на чл.45, т.2, б.“б“ от ППЗДДС, за доказване на доставката следва да се представи транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на другата държава членка, както се посочи по-горе.

Няма формиран спор между страните относно изпълнението на изискването по чл.45, т.1, б.“а“ от ППЗДДС, тъй като жалбоподателят е представил фактури с получатели лица, регистрирани по ДДС в държавата членка Гърция. Спорът между страните е относно това дали доставките са вътреобщностни такива по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС или се касае за доставки в общия случай на закона – хипотезата на чл.6 от ЗДДС. Единственото спорно обстоятелство, необходимо за признаването на процесните ВОД е изпращането и получаването в Гърция на стоките, предмет на декларираните доставки.

Тук е мястото да се посочи, че въпреки че в международните товарителници са посочени имената на S. G. A. и за MARISELL, които са регистрирани по ДДС лица в друга държава членка, във фактурите е посочено името на WHOLESALE AND RETAIL TRADE“, за което дружество е констатирано, че не съществува.

Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в (Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО)) относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012г. по дело С-273/11/.

Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че това изискване на закона не е изпълнено и жалбоподателят не притежава, не само редовно съставен транспортен документ, но и потвърждение за получаване на стоките, както по смисъла на чл.45, т.2, б.”а” от ППЗДДС, така и по б.“б“ от същата разпоредба. В тази връзка съдът намира за правилни изводите на органите по приходите, че декларираните от жалбоподателя ВОД не са доказани по реда на чл.45 от ППЗДДС, поради следните съображения:

Както се посочи по-горе в хода на ревизията е установено, че за периода от м.02.2019 г. до м.09.2019 г. ревизираното лице е декларирало ВОД към WHOLESELE AND RETAIL TRADE с VIN EL172975378, за което са издадени 13 бр. фактури (инвойс и на български език) на обща стойност 13 656,31 лв. Към WHOLESELE AND RETAIL TRADE са фактурирани и транспортни услуги, декларирани от лицето като услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на стойност 4 694,01 лв. Констирано е, че в съставените фактури на български език като име на получател е написано фирма „WHOLESALE AND RETAIL TRADE“, за която е установено от приходните органи, че не съществува (в превод означава „търговия на едро и дребно“) и VIN EL172975378, който е на S. G. A., валиден до 22.12.2021 г.

За периода от м. 10.2019 г. до м.09.2020 г. С. А. М. с ЕТ „С. М. - С. “ декларира ВОД към WHOLESELE AND RETAIL TRADE с VIN EL801181132, за което са издадени 49 бр. фактури (инвойс и на български език) на обща стойност 337 619,40 лв. Към посочения клиент са фактурирани и транспортни услуги, декларирани от лицето като услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на стойност 14 336,25 лв. Установено е, че в съставените фактури на български език като име на получател е написано фирма „WHOLESALE AND RETAIL TRADE“, за която е констатирано, че не съществува и VIN EL801181132, който е на MARISELL Гърция, валиден до 16.10.2020г. Установено е, че в дневниците за продажби са отразени некоректно съставените фактури с вписания в тях получател.

От приходните органи е констатирано също, че международните фактури и товарителниците са съставени и издадени съответно за S. G. A. и за MARISELL, регистрирани по ДДС към датите на обследваните доставки.

Установено е още, че към някои от фактурите са приложени товарителници от същата дата, в които като изпращач е вписано друго юридическо лице, различно място на товарене и същото МПС, както и че към пет от фактурите е посочено, че не са представени товарителници за декларираните ВОД.

За удостоверяване на декларираните ВОД са предствени ЧМР, като на някой от тях, в клетка 22 не положен подпис и/или не е сложен печат за изпращач-л.1581, л.1582, л. 1583, л. 1591, л.1592, л.1612, , л.1616-гръб, л.1617, л.1618, л.1625, л.1626, 1738, 1740-гръб.

На част от фактурите не е положен подпис и/или печат на превозвач-колона 23-л.1626, л.1636, л.1644, л.1645, л.1651-гръб, л.1715-гръб. л.1716, л.1726,1738, л. 1755-гръб, л. 1756, л. 1758, л.1763.

На ЧМР на л. 1750-гръб, л.1774-гръб, л.1786 не е посочено място на получаване на стоката.

На ЧМР на л. 1767-гръб, л.1768, л. 1793-гръб, л.1797 не е положен подпис на получател на стоките.

Не е доказано наличие на складово помещение на адреса посочен в печат, поставен в кл.24 на коментираните ЧМР.

Не се опровергаха констатциите на приходните органи, че към някои от фактурите са приложени товарителници от същата дата, в които като изпращач е вписано друго юридическо лице (основно „Стелит 1“ ООД), различно място на товарене (в повечето случаи) и същото МПС. Към три от фактурите е посочено, че не са представени товарителници за декларираните ВОД. Не са предствени и описи на стоките, предмет на фактурите.

Не бяха опровергани от жалбоподателя и констатациите на приходната администрация, че при направена справка от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“, и извършената съпоставка на датите, на които вписаните в товарителниците превозни средства следва да са товарили стоки на посочените в тях места, с регистрираните чрез камери записи за преминаване на съответното МПС, е констатирано, че при голяма част от представените документи са регистрирани записи за преминаване на описаното в товарителницата МПС в посока, различна от мястото, откъдето е декларирано натоварване на стоките.

С оглед констатираните разминавания не се доказва вписаното в товарителницата превозно средство да е пътувало от и до посоченото в нея място на товарене на стоките на съответната дата.

Относно приложените товарителници към фактури № **********/18.12.2020 г. и № **********/30.04.2021 г. с получател Р. D. К., издадени от „Г.1988“ ЕООД, към фактура № **********/22.07.2021г. и №**********/04.09.2021г. с получател К. К. I., издадени от „Елика Транс“ ЕООД и „Дан транспорт 777“ ЕООД, при извършените насрещни проверки на вписаните превозвачи не са представени доказателства относно транспортирането на стоките до територията на Гърция.

Според предствените писмени обяснения, част от превозвачите отричат да са извършили транспортни услуги с възложител ЕТ „С. М. - С. “ или съответния гръцки клиент, в случая MARISELL, Р. D. К., К. К. I. или съответно да са извършвали транспортни услуги с дестинация България - Гърция за обследвания период („Г. транс“ ЕООД, „Ка Транс Комерс“ ЕООД, „Пол Хермес България“ ЕООД, „Стефанел 2017“ ЕООД, „Барин Груп Про“ ЕООД).

Посочените обстоятелства са разгледани достатъчно задълбочено в мотивите на ревизионния доклад във връзка с ВОД по всяка конкретна фактура и в решението на горестоящия административен орган.

На следващо място от страна на ревизираното лице за декларираните ВОД, извършени с МПС с рег.№[рег. номер], не са представени пътни листи, пътни такси, командировки, изразходвано гориво, договор с водача на транспортното средство по доставките; кои лица са натоварили и разтоварили стоката; от кои точно лица е предадена стоката, кой е съставил съпътстващите документи за прехвърлянето на собствеността по процесните доставки, от кои фирми се товарят стоките и къде се разтоварват, в коя държава, кое е лице за контакт и в какви взаимоотношения са същите с фирмата, която представляват.

За декларираните ВОД с МПС с рег.№[рег. номер] не се доказа от РЛ кое лице е осъществило транспорта, при условие за периода преди 31.01.2020г., че ревизираното дружество има наето лице на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил", за периода - 31.01.2020г. до 01.06.2020г.

Не бяха предствени и доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата, че транспортът е осъществен от С. М. в лично качество.

Не бяха предствени в хода на ревизизионното и съдебно производство доказателства относно основанието за ползване на посоченото в ЧМР - МПС с рег.№ [рег. номер], което МПС не е собственост на ревизираното лице.

Не бяха предствени и транспортни документи за деклариран ВОД по следните фактури:фактура№26683/11.09.2020г.,фактура№**********/11.09.2020г.,фактура№**********/27.08.2020г.;фактура№**********/03.07.2020г.,фактура№22804/03.07.2020г., фактура№**********/24.09.2020г.,фактура№**********/12.03.2021г.;фактура№**********/26.03.2020г.

Представените в хода на съдебното производство потвърждения от получателите по доствките не потвърждават декларираните ВОД, доколкото същите са предствени едва в хода на съдебното производство, както и поради обстоятелството, че предствените потвърждения като частни документи не съдържат достоверна дата.

В писмените потвърждения на английски/български език, е посочено, че стоките, получени от съответния доставчик, са пристигнали на територията на …..Athens, Greece, без да е посочено на коя дата е станало това. Не е посочен в потвържденията конкретен адрес на получаване на стоките. Положен е печат, съдържащ адрес на гръцкото дружество, който няма как да се приеме за адрес на получаване на доставките.

Представените документи за платени пътни такси са представени едва в хода на съдебното производство, при условие, че ако ревизираното лице разполагаше с тях, би следвало да ги предстви в хода на ревизията.

От данните в представените доказателства за заплатени магистрални такси и гориво не би могъл да се направи извод за обвързаността им с процесните фактури за извършени ВОД.

Разпоредбата на чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС) указва, че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а чл.6 т.1 от КДМАПС указва какви данни трябва да съдържа товарителницата (ЧМР): а) мястото и датата на съставянето; б) името и адреса на изпращача; в) името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки - тяхното общоприето наименование; ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им; з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им); й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива; к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.

Тук е мястото да се посочи, че ЧМР са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и следва да се преценят в съвкупност с останалите доказателства по ВОД.

Потвържденията за получена стоки, представени от жалбоподателя в хода на съдебната фаза не доказват реално получаване на същите, поради липса на посочените подробно по-горе реквизити. Твърдението, че стоките са натоварени от по-горе посочените превозвачи не доказва връзката им с издаването на съответните фактури. Освен документи за предаване на стоките, липсват и безспорни такива за превоз от обект, от който са предадени и натоварени до посочените обекти на последващо натоварване за извършване на ВОД. От наличните по преписката (по делото) документи не може да се направи обвръзка между стоките по фактурите за покупки и тези за последващите ВОД. Не се установява също така, жалбоподателят да притежава складови бази за съхранение на стоката в гр. Пловдив, гр. Благоевград и/или гр. Севлиево, от където се твърди, че са били натоварвани стоките и транспортирани към гр. Атина.

В качеството си на документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборима презумпция) получаването на стоката от превозвача, товарителницата не представлява доказателство за прехвърляне на собствеността от доставчиците.

От представените по делото ЧМР не може да бъде установено по безспорен начин и получаването на стоките. Следва да се посочи също така, че визираните в чл.45 от ППЗДДС документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, са посочени алтернативно, поради което, представянето на който и да е от тях, е достатъчно за доказване на транспортирането, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя.

В случая, както се посочи по-горе, представените в съдебното производство декларации не могат да се обвържат с представените в хода на ревизията ЧМР, тъй като потвърждението по смисъла на чл.45 от ППЗДДС следва да бъде издадено при получаване на стоката от получателя, доколкото с него се удостоверява именно пристигането на стоката на територията на друга държава членка. Освен това от представените декларации в съдебното производството не може да се удостовери, че стоката е напуснала територията на страната и пристигнала, съответно е получена в друга държава членка, тъй като същите са изключително общи и формални, не става ясно за каква стока се отнасят и какво количество е същата; липсва обвързаност с ЧМР, поради което не може да се приеме, че стоката е напуснала територията на страната и е получена в друга държава членка.

Без значение е дали доставката е извършена на територията на страната или се касае за ВОД, следва по категоричен начин да се докаже, че е прехвърлена нейната собственост на получателя, като при условията на доставки на територията на страната това доказване е съгласно чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а при ВОД - дали стоката е достигнала до нейния получател. Само от тази товарителници не се установява посоченото обстоятелство, а не са налице други данни стоката да е достигнала до местоназначението си в Гърция. Очевидно е, че представените потвърждения не могат да се обвържат с ЧМР, не удостоверяват получаване /пристигане/ на стоката на територията на друга държава членка и представените товарителници не удостоверяват това. ЧМР не съдържа всички реквизити. Смисълът на чл.45 от ППЗДДС за изискване за транспортен документ означава, в него да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, съответно получаването на стоката. В случая, не са налице данни за получаване на стоката и представената товарителница не установява това. Наличието на фактури не установява реалното изпълнение на доставката и получаването на стоката в друга държава членка.

За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно поС.ната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11). Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС.

Предвид т.42 от решение на СЕС по дело С-409/04г., съгласно която чл.28а, параграф 3, ал.1 и чл.28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива (понастоящем Директива 2006/112/ЕО), като се вземе предвид терминът “изпратен(и)“, употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато, правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и, че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, се налага изводът, че кумулативно се изисква, не са само изпращане на стоката, но и установяване факта на получаване на същата, което в случая не е установено. Съгласно и т.31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато, правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.

В тежест на доставчика е да представи обективни доказателства, установяващи, че доставената от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя на доставката. В практиката си и СЕС поставя на първо място извършването на реална доставка, включително и при ВОД.

Каза се по-горе, че по аргумент на чл.7, ал.1 от ЗДДС, за да се приеме, че е налице вътреобщностна доставка на стоки, следва ревизираното лице да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС; да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоките между тях; стоката физически да е напуснала територията на държавата-изпращач. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС.

Неоснователни са възраженията на дружеството-жалбоподател, че са предствени достатъчно доказателства, обосноваващи извършените ВОД.

Доказателствената сила на представените транспортни документи, в частта относно получаването на стоките на територията на Гърция, е разколебана от събраните по делото доказателства.

Твърдението на жалбоподателя, че е налице „групаж“, т.е. транспортирани са различни по вид и количество стоки с различни изпращачи, не се подкрепя от съдържанието на товарителниците. Тежестта за доказване изпълнението на ВОД е за ревизираното дружество, което в случая не е установило по категоричен начин, че стоките, предмет на процесните фактури, са доставени на територията на друга държава членка и са получени от гръцкото дружество. Не са предствени описи на стоките, предмет на доставките, за да се обвържат с конкретната фактура, съответно да се приеме, че същите могат да се транспортират по посочения от жалбоподателя начин.

Съвкупно преценени доказателствата по спорните ВОД обосновават извода за законосъобразност на обжалвания РА в тази му част.

Съгласно текста на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В конкретния случай, това място е в България и след като не са налице основанията за прилагане на нулевата ставка за ВОД, то е налице облагаема доставка на територията на страната, за която е приложима ставката по чл.66, ал.1. т.1 от ЗДДС в размер на 20%. В разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗДДС е посочено, че размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.

В настоящия случай, доставките от преките доставчици могат да се разделят на доставки на стоки и доставки на услуги, като доставките на услуги са транспорт от България до Гърция и са свързани с декларирания от жалбоподателя ВОД. При условие, че по-горе в настоящото решение са изложени аргументи за недоказаност на декларирания ВОД, при идентичност на фактическата обстановка следва и извод за недоказаност на извършения транспорт.

Фактическите констатации в тази част на спорния РА напълно кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства и същият следва да се потвърди за непризнатия ВОД за допълнително начислен ДДС на обща стойност 173 114,68 лв., в т.ч. в размер на 167 848,82 лв. на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 12 и чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и в размер на 5 265,86 лв., на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, и транспортни услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

По отношение констатацията за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС:

Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не единствено от наличието на фактури, а зависи и от това дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки и услуги. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Първият и основен елемент на този състав е наличието на доставка. За доказване на същата е необходимо да се установи фактическото изпълнение на извършените доставки, в случая посочените като предмет на доставките в процесните фактури стоки и услуги, и то именно от издателя на фактурите, разполагащ със съответната кадрова и материална обезпеченост за изпълнението им.

По отношение на доставките на стоки е направен обобщен извод от ревизиращия екип, че се касае за родовоопределени вещи, които не са индивидуализирани по съгласие на страните, не са установени с несъмнени доказателства и фактите кога, къде и как са предадени от доставчика на получателя по доставките. Неизвършването на доставка на стоки е обвързано и с недоказаност на транспортирането им.

Аргументите на приходната администрация се свеждат до липсата на доказателства за извършен транспорт, в това число предствени пътни листи, разходи за гориво и др., за липса на доказателства за склад за съхранение на стоките, последващата им реализация, както и за констатирани противиречия по отношение на направени справки в АПИ за времето на преминаване на конкретния автомобил, за който се твърди, че е превозвал стоката, включително и деклариран ВОД от лицето.

В тази посока следва да се посочи, че предствените в хода на даминистративното и съдебно производство следва да се съобразят съвкупно, а не изолирано да се акцентира върху конкретни доказателтва, обосноваващи извод за липса или наличие на процесните доставки.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи също, че по отношение на конкретните доствчици, въпреки сходствата на реда за осъществяване на доставките, следва да се съобразят конкретните доказателства по отношение на всеки доставчик.

Съдът намира за необосновани изводите на ревизиращите органи по приходите по отношение на доставките от доставчиците „Ала Груп“ ЕООД, „Роко Нутс“ ЕООД, „ХИТ-Л. Г. ЕООД и „Дисилви“ ООД .

По отношение на посочените доставчици на РЛ е отказан данъчен кредит в общ размер на 4 648,01 лв., както следва: в размер на 2 621,88 лв. - по фактури, издадени от „Ала Груп“ ЕООД; в размер на 365,32 лв. - по фактури, издадени от „Роко Нутс“ ЕООД; - в размер на 756,00 лв. - по фактура, издадена от„Хит-Л. Г. ЕООД и в размер на 904,81 лв. - по фактури, издадени от „Дисилви“ ООД.

Аргументите за това са следните:

Съгласно представените писмени обяснения от управителя на „Ала Груп“ ЕООД, документът за получаване на стоката в склада е самата фактура. Изрично посочено е, че стоките са предадени на ЕТ „С. М. - С. “ на датата на издаване на фактурата под ръководството на Б. А.; продажбата е извършена на място в складовата база на дружеството в гр. София, с. Мировяне, ул. „Индустриален път“; на С. М. е издадена фактура, която той плаща в брой, след което с фактурата и касовия бон отива в склада за получаване на стоката със собствено превозно средство. Стоката се товари от служители на „Ала Груп“ ЕООД (л.1234).

Съгласно представените писмени обяснения от управителя на „Роко Нутс“ ЕООД при първите пет доставки, стоките са предадени от лицето З. Р. Г. - „Продавач - разносна търговия" в РОКО НУТС ЕООД, лично на лицето С. М. на паркинга на МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ в гр. Благоевград, ул. „Зелендолско шосе". Стоката е транспортирана за сметка на РОКО НУТС ЕООД с микробус „Пежо Боксер" с per. № [рег. номер]. При последните три доставки, лицето С. М. лично е получил стоките в складовата база на РОКО НУТС ЕООД в гр. Благоевград, ул. „Покровнишко шосе", местност „Гладно поле" от служителката в базата С. Й. Н., на длъжност „Продавач - хранителни продукти". Описано е, че дружеството – доставчик разполага с четири броя товарни микробуси и два лекотоварни автомобила. Дружеството разполага със собствена производствена и складова база в гр. Благоевград.(л.1258).

Представени са стокови разписки-л. 1958-гръб, търговски документ за предаване на стоката-л. 1999, л. 2006, които доказателства, не са обсъдени от ревизиращия екип.

По отношение на сочения доставчик са необосновани изводите на приходните органи за липса на доказателства за транспорт, доколкото според писмените обяснения на управителя на дружеството-доставчик, транспортът е за сметка на РОКО НУТС ЕООД, а не на РЛ, като е посчен и механизма на предаване и приемане на стоката.

Съгласно представените писмени обяснения от управителя на „ХИТ-Л. Г. ЕООД доставката по спорната фактура е извършена в склада на дружеството в гр. Благоевград, ул. „Вихрен“ № 2. Описано е, че дейността си дружеството извършва със собствен транспорт като за клиентите стоката се доставя на място, срещу подписване на стокова разписка, след което се издава фактурата. Приложени са копие на процесната фактура, стокова разписка №**********/05.08.2021 г. за предаването на стоката и хронологичен регистър за осчетоводяването й. (л.1085).

По отношение на сочения доставчик са необосновани изводите на приходните органи за липса на доказателства за транспорт, доколкото в писмените обяснения на управителя на дружеството-доставчик е посочено мястото и лицата приели и предали стоката, което се потвърждава и от приложената стокова разписка.

Съгласно представените писмени обяснения от управителя на „Дисилви“ ООД са назначени две лица по трудово правоотношение, както и че дружеството разполага със склад под наем, транспортът е за сметка на клиента. Натоварването на стоката се осъществява както от работници на дружеството, така и е за сметка на самия клиент. Описано е, че при предаването на стоките се съставя фактура, доказваща приемането и предаването на стоките и разплащането в обекта. Във връзка с предаване на стоката са предствени стокиви разписки-л.1868, л. 1889-гръб, л.1894, л. 1926, л. 1926-гръб, л. 1957.

Или в обобщение следва да се каже, че съвкупно преценени доказателствата за сочените доставчици, в това число и материалната и техническата обезпеченост на същите, и предствените стокови разписки, обосновават извода за реално осъществяване на доставката, като липсата на приемо-предавателни протоколи и констатираните противоречия със справките на АПИ, преценени изолирано от другите доказателства, сочат за незаконосъобразност на изводите на приходните органи по отношениие на сочените доставчици.

В хода на ревизионното производство преките доставчици представят доказателства за материална и кадрова обезпеченост за изпълнението на доставките на стоки. Четирите дружества разполагат със складове на едро, от които стоките са предадени на получателя. Механизмът на доставките е детайлно обяснен от доставчиците, като съпътстващите документи по предаване на стоките са стокови разписки и товарителни списъци към процесните фактури, които могат да се приемат за документи, съдържащи реквизитите на приемо-предавателни протоколи. По делото са представени доказателства за извършване на разплащания по доставките и за счетоводното им отразяване, както при доставчиците, така и при получателя. При наличие на материална и кадрова обезпеченост при доставчиците за изпълнение на доставки на стоки от вида на процесните, съответно съпътстващи документи за приемо-предаването им, не може да се сподели изводът на ревизорите за липса на доказателства за индивидуализирането на родово определени вещи по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗЗД.

Точно обратното, жалбоподателят, като получател по доставката, разполага с необходимите доказателства за индивидуализиране на вещите, като от данните в представените доказателства може да се направи извод, че стоките са му предадени от доставчиците в техни търговски обекти, на датите, посочени в стоковите разписки и товарителните списъци, от лица, наети при тях по трудови правоотношения. Както се каза по-горе в настоящото решение, фактът на недоказване на транспортирането им /в настоящия случай до гр. Атина, Гърция/ е основание за недоказване на деклариран от жалбоподателя ВОД, но не е елемент от фактическия състав на чл.6, ал.1 от ЗДДС за приемане на доставките на стоки по фактурите, издадени от Ала Груп“ ЕООД, „Роко Нутс“ ЕООД, „ХИТ-Л. Г. ЕООД и „Дисилви“ ООД за фактически извършени именно от тези дружества.

Не така стои въпросът с доставките на стоки от другите преки доставчици – „БК Енерджи“ ЕООД; „Експрес Еър“ ЕООД;„Пириспед“ ЕООД; „Стелит 1“ ЕООД; „Адес Трейд“ ЕООД; „Камко“ ЕООД; „Тета“ ООД; „Елис Козметикс“ ЕООД; „Феникс Лимитед“ ООД; „БК Дистрибушън“ ООД; „М. 979“ ЕООД; „А.-Е“ ООД.

По отношение на посочените доставчици е отказан данъчен кредит в общ размер на 51 745,06 лв, както следва: в размер на 16 516,27 лв. - по фактури, издадени от „БК Енерджи“ ЕООД; в размер на 19 232,69 лв. - по фактури, издадени от „Експрес Еър“ ЕООД; в размер на 1 978,33 лв. - по фактури, издадени от „Пириспед“ ЕООД; в размер на 4 874,46 лв. - по фактури, издадени от „Стелит 1“ ЕООД; в размер на 523,84лв. - по фактури, издадени от „Адес Трейд“ ЕООД; в размер на 821,57 лв. - по фактури, издадени от „Камко“ ЕООД; в размер на 1363,20 лв. - по фактури, издадени от „Тета“ ООД; в размер на 391,74лв. - по фактури,издадени от „Елис Козметикс“ ЕООД; в размер на 449,36лв. - по фактури, издадени от „Феникс Лимитед“ ООД; в размер на 4815,36 лв. - по фактури, издадени от „БК Дистрибушън“ ООД; в размер на 573,50лв. - по фактури, издадени от „М. 979“ ЕООД; в размер на 204,74лв. - по фактури, издадени от „А.-Е“ ООД.

По отношение на тези доставчици не са ангажирани никакви доказателства, опровергаващи изводите на приходната администрация относно начина, времето и мястото на доставка, както и относно лицата, които са предали и получили стоките по процесните доставки.

По отношение на „БК Енерджи“ ЕООД, „Експрес Еър“ ЕООД, „Пириспед“ ЕООД, „Адес Трейд“ ЕООД, „Феникс Лимитед“ ООД, „Камко“ ЕООД, „Елис Козметикс“ ЕООД, „Тета“ ООД, „А.-Е“ ООД са предствени само доказателства за плащане и осчетоводяване на стоките, като не се доказа как е транспортирана стоката, от кого е получена и къде е съхранявана, при условие, че ревизираното дружество не е предствило транспортни документи, като пътни листи, доказателства за разходи за гориво, както и не сочи лица, които са предали и получили стоката. Не са представени приемо-предавателни протоколи, спецификации, описи, стокови разписки и други търговски документи, съпътстващи фактурите.

По отношение на „Стелит 1“ ЕООД се констатира също, че въпреки посоченото от управителя на доставчика в предствените писмени обяснения, че при предаване, съответно получаване на стоките, се съставят стокови разписки, такива не са предствени по делото от сочения доставчик, както и не са представени доказателства да направени заявки по е-mail.

По отношение на „М. 979“ ЕООД е констатирано още, че в дружсетвото няма назначени лица, които биха могли да осъществят предаване на стоката.

Ето защо събраните от приходните органи доказателства, включително и констратираните разминавания във връзка със справките от АПИ и деклариран ВОД, са релевантни в случая, за да се прецени дали е осъществена доставката, доколокото при разпределена доказателствена тежест между страните, от страна на жалбоподателя не бяха преставени никакви доказателства във връзка с неговите възражения или опровергаващи изводите на ревизиращия екип, подробно изложени в РД и възприети изцяло от решаващия орган.

В този смисъл, принципно правилно е твърдението в жалбата по отношение установения произход на стоките до преките доставчици, но не са ангажирани доказателства за транспортирането им до търговските им обекти и предвид съвпадението им с местонахождението на търговския обект на жалбоподателя – и фактическото им приемо-предаване.

При разрешаване на правния спор следва да бъде съобразена и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), според която правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на Решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО (понастоящем ЕС) приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива (понастоящем Директива 2006/112/ЕО), не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в Решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11 СЕС приема, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано.

Тоест във всички случаи, СЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според Решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Също така, константна е практиката на СЕС, израз на която са решенията по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т.48 от Решение по дело С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т.37 от Решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /Решение от 7.12.2010г. по дело С-285/09, т.48 и т.49/.

Нужно е да се посочи, че липсата на материален и персонален елемент у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит (т.т. 44 и 45 от Решението на СЕС по дело С-324/11).

Внимание заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т.32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на чл.22, §3, б.“б“ от Шеста директива (Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година (понастоящем Директива 2006/112/ЕО)) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това чл.22, §8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

В съответствие с визираното тълкуване на национално ниво, с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС, като условие за упражняване на правото на приспадане, е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС- фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респективно вида на услугата.

Нужно е да се има предвид и общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, т.е. лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78/12. В тази връзка, наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото ѝ реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 “Клиенти“, с/ка 602 “Разходи за външни услуги“, с/ка 4532 “Начислен данък за продажбите“, с/ка 702 “Приходи от продажби на стоки“; справки-декларации за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантарни бележки; приемо-предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др.

Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респективно фактът на деклариране и внасяне на ДДС.

Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.

В тази връзка, констатациите на приходната администрация, по отношение на посочените доставчици, не са оборени от страна на жалбоподателя, включително чрез ангажираните от него в хода на съдебното обжалване доказателства.

В този смисъл намира приложение разрешението в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-271/12, доколкото е налице непълна фактура, а и при липсата на допълнителни документи във връзка с предмета на процесната доставка от страна, както на жалбоподателя, така и от страна на неговия пряк, съответно, неговият предходен доставчик, този документ не определя точните параметри на стопанската операция /съответната услуги – извършване на посредническа услуга/. В този смисъл неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Освен това, не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не подлежи на приспадане само поради вписването си във фактура, при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (така Решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС, не подлежи на безусловно приспадане.

Относно констатации за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 600,21 лв. на основание на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

Правилни са изводите на приходните органи по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури в общ размер на 4 315,71 лв. за закупено гориво от различни доставчици. Фактурите са издавани от бензиностанции на „Ш. транс“ ООД, „Лукойл България“ ЕООД, „БЕ Пет“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Данита 2008“ ЕООД, „Модра“ ООД, „Сакса“ ООД, „Петрол Инвест Трайдинг“ ООД и др.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В тази връзка следва да бъде посочено, че е необходимо да се установи с каква цел са били закупени съответните стоки, как същите се ползват и свързани ли са с дейността на РЛ, което не е сторено, като в хода на ревизията и в хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства, с които да се установи, че въпросните стоки (гориво) се ползват за икономическата дейност на дружеството.

Няма никакви доказателства за кое конкретно МПС е използвано горивото по фактурите, не са ангажирани никакви доказателства като пътни книжки, пътни листове, заповеди за командировки или други документи, установяващи използването им в икономическата дейност на дружеството – жалбоподател.

Твърденията на жалбоподателя, че след като има данни в хода на ревизията, че е ползвал определени МПС, не обосновава безспорен извод, че следва да ползва данъчен кредит за закупено и осчетоводено гориво, без да представи конкретни доказателства кои МПС са зареждани, данни за собственост или ползване от ревизираното дружество, както и безспосрни доказателства, че горивото е ползвано за икономическата дейност на дружеството.

От ревизираното лице не са представени изисканите писмени обяснения за какво е използвано закупеното гориво, списък с рег. номера, марка и модел на зарежданите МПС, пътни листове, пътни книжки или други разходо-оправдателни документи, от които да бъде обобщено за кой автомобил е ползвано горивото и за какъв маршрут е изразходено същото. Не е представена информация за шофьор, който е управлявал превозното средство. Не са представени разходни норми по конкретното МПС, утвърдени от управителя на дружеството.

С оглед на това правилно е прието от приходните органи, че по фактурите за закупено гориво от посочените доставчици, не са представени доказателства, че същото е използвано за дейността на ревизираното лице и на посочените по-горе основания не е признато право на данъчен кредит, възлизащо на обща стойност 4 315,71 лв.

Правилни са изводите на приходните органи досежно отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „Каливас-КВ“ ЕООД в общ размер на 284,50 лв.

По делото не са налични никакви доказателства в подкрепа на предствените писмени обяснения от ревизираното дружество, че закупените гуми и резервни части са монтирани в сервиза на КАЛИВАС - КВ ЕООД, както и извършените годишни технически прегледи и реглаж на преден мост.

Не са представени документи и отчетност за кой автомобил са използвани гумите и частите, съответно за кой автомобил се отнася ремонта.

Не са представени и конкретни доказателства как отчетените доставки за горива, резервни части, гуми, услуги и други са използвани за целите на осъществяваната от ревизираното лице стопанска дейност.

Същевременно при указано разпределение на доказателстваената тежест, не са опровергани и констатациите на приходната администрация във връзка с противиоречивите дати на преминавания по съответния маршрут, според справките от АПИ и представените към фактурите фискални бонове.

Или в обобщение освен ангажираните доказателства от приходната администрация, от дружеството-жалбоподател не са представени никакви доказателсва, обосноваващи извършение доставки.

Ето защо са правилни и законосъобразни изводите на приходната администрация, че след като лицето не е представило доказателства, че процесните материали (гориво, тапицерия, гуми и т.н.) са ползвани за неговата дейност и ползваният данъчен кредит по обследваните фактури е свързан с извършване на облагаеми доставки, което условие за правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 69 от ЗДДС, то правилно органите по приходите са приложили нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като основание за отказ на данъчен кредит.

При това положение, настоящият състав на съда приема, при установена доказателствена тежест за жалбоподателя (чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК), за необорени констатациите в РА по отношение на отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 56 738,26 лв., ведно със съответните лихви, по фактури, издадени от„БК Енерджи“ ЕООД; „Експрес Еър“ ЕООД; „Пириспед“ ЕООД; „Стелит 1“ ЕООД; „Адес Трейд“ ЕООД; „Камко“ ЕООД; „Тета“ ООД; „Елис Козметикс“ ЕООД; „Феникс Лимитед“ ООД; „БК Дистрибушън“ ООД; „М. 979“ ЕООД; „А.-Е“ ООД; по фактури, издадени от „Ш. транс“ ООД, „Лукойл България“ ЕООД, „БЕ Пет“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Данита 2008“ ЕООД, „Модра“ ООД, „Сакса“ ООД, „Петрол Инвест Трайдинг“ ООД „Каливас-КВ“ ЕООД.

Съответно, оспореният РА следва да бъде отменен в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 4 648,01 лв., ведно с прилежащите лихви, по фактури, издадени към жалбоподателя от Ала Груп“ ЕООД, „Роко Нутс“ ЕООД, „Дисилви“ ООД и „ХИТ-Л. Г. ЕООД.

Законните лихви върху обжалваната сума по РА, в общ размер на 234 107,96 лв. са в размер на 60 776,16 лв.

От дружеството-жалбоподател не са претендирани разноски.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаградение в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част от жалбата (290 236,11 лв.) или в размер на 16259,44лв.

Що се отнася до направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за наличието на хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК, според която норма, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл.155, ал.3 и 4, то същото е неоснователно.

От текста на разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК е видно, че за прилагането на тази норма е нужно да са налице новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да представи в хода на административното производство и които са от решаващо значение за изхода на спора. В случая, посочените доказателства не са от решаващо значение за обосноваване незаконосъобразността на част от оспорения РА, а само подпомагат доизясняването на фактическата обстановка по спора. Дори и да се събират и представят доказателства, същите доказват твърдения на данъчнозадължените лица в производството пред съд, което с оглед разпределението на доказателствената тежест, им дава възможност да оборят изложени констатации на органите по приходите. Разпоредбата е предвидена като санкция за лица, които не са представили доказателства в производството по ревизията, поради което следва да се прилага изключително прецизно и при доказано недобросъвестно поведение на данъчнозадълженото лице.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001623000270-091-001/28.07.2023год., издаден от В. П. А.- началник сектор, възложил ревизията и К. Г. Н. - гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, издаден на С. А. М. с ЕТ „С. М. - С. “, потвърден с Решение № 419/10.11.2023г. на Директора на дирекция ОДОП-Пловдив, В ЧАСТТА НА непризнат данъчен кредит в общ размер на 4 648,01лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 231,10лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ относно допълнително начислен ДДС в размер на 173 114, 68 лв., непризнат данъчен кредит в размер на 56 345,27 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 60 776,16 лв.

ОСЪЖДА С. А. М., [ЕГН], действащ като “ЕТ „С. М.-С.“ с ЕИК ****, с адрес: гр. Кричим, бул. “Кирил и Методий“ № 19, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 16 259,44 лева (шестнадесет хиляди двеста петдесет и девет лева и 44 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.