М О
Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА №12 ОТ 23.03.2012Г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД№209 ПО ОПИСА ЗА 2011Г.
НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил
е предявила против В.В.Б. *** обвинение за престъпления, както следва:
1. За
това, че на 13.08.2010 г., около
20,30 ч., в с.Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил, по хулигански подбуди
е причинил на Е.К.М. ***, в качеството й на длъжностно лице -"продавач -
консултант" при "Дацо" ЕООД със седалище- с.Червен
брег, общ. Дупница, при изпълнение на службата й, разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда, изразяваща се
в контузия /хематом и палпаторна болка/ в областта на дясна гърда- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т.
12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК;
2.
За това, че на 13.08.2010 г.,
около 21,10 – 21,15ч. в с. Червен брег,
община Дупница, обл. Кюстендил, е направил опит умишлено да умъртви К.Й.М.,***- престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК;
3. За това, че на 13.08.2010 г., около 21,10 – 21,15ч. /малко след опита за убийство на К.М./*** е
направил опит умишлено да умъртви С.В.С. *** в качеството му на полицейски
орган - "старши полицай" в група "Охрана на обществения
ред" на сектор "Охранителна полиция" към РУП - гр. Дупница при
ОД на МВР - Кюстендил, при изпълнение на службата му- престъпление по чл. 116, ал.2 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа тези
обвинения. Моли на подсъдимия да се наложи наказание за първото от тях-
“лишаване от свобода” за срок от 1г. и 6м., а за второто и третото- наказание
„лишаване от свобода” в минималните размери, предвидени от закона: респ.10г. и
20г. Прокурорът счита, че следва да се приложи и разпоредбата на чл.23,ал.1 НК,
без да претендира приложение на чл.24 НК.
Като частни обвинители и
граждански ищци в наказателния процес са конституирани пострадалите от трите
престъпни деяния: Е.К.М., К.Й.М. ***/ и С.В.С. ***. Е.М. е предявила против
подсъдимия граждански иск за сумата 2000лв., К.М.- за сумата 10 000лв. и С.С.-
за сумата 40 000лв., трите претендирани като обезщетение за понесените от
тях неимуществени вреди вследствие горепосочените престъпления, ведно със законната
лихва, считано от 13.08.2010г. Поверениците им поддържат частното обвинение и
молят на подсъдимия да се наложи „справедливо наказание”, а предявените
граждански искове се уважат изцяло. Претендират и присъждане на сторените по
делото разноски.
Подсъдимият В.В.Б., макар и
формално за заявява, че се признава за виновен „за една част от обвинението”, с
обясненията си отрича да е осъществил всяко едно от трите престъпления.
Защитникът му счита, че не са налице квалифициращите признаци по т.1 и т.12 на
чл.131,ал.1 НК, което според него прави деянието несъставомерно; изобщо не е
налице престъпление по отношение на пострадалия К.М.; не е налице
квалифициращият признак по чл.116,ал.2 НК по отношение на пострадалия С.. В
този смисъл, моли подсъдимият да бъде оправдан изцяло по първото обвинение и по
второто обвинение, а деянието по третото да бъде преквалифицирано /явно по
чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 НК/. Защитникът счита, че гражданските искове на Е.
и К. М. следва да се отхвърлят изцяло, а този на С.С.- да се уважи в по-нисък
размер.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият В.В.Б. е роден на ***г***,
като е жител ***. Има завършено основно образование.Пенсионер е по изслужено
време и възраст. Женен е и има две пълнолетни дъщери, които живеят отделно.Преди
извършване на настоящото престъпление е осъждан само веднъж- с влязлата в сила
присъда по НОХД №260/1982г. по описа на КОС му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 4г., за извършено на 14.08.1982г. престъпление по чл.118 НК, за което е реабилитиран по право- т.е. Б. се счита за неосъждан. След
осъждането му и изтърпяване на наложеното наказание подсъдимият няма други
противообществени прояви.
Подсъдимият
В.Б. и съпругата му- свид.В.Б., живеят в къща, находяща се в с.Червен брег,
общ.Дупница. В селото Б. бил известен като "човек, убил с
нож млад мъж, за което е лежал в затвора". Много от съселяните му
избягвали да общуват с него, тъй като бил неконтактен, асоциален, конфликтен и
предизвиквал скандали- особено след употреба на алкохол, което често му се
случвало. За Б. първостепенна важност имали собствените му желания и действия,
като същевременно не отделял достатъчно внимание на последствията им. Бил
егоцентричен и лесно се засягал. Нямал склонност към задълбочена емоционална
ангажираност. Засиленият му стремеж към свобода на действията се
противопоставял на всякаква форма на контрол и въздействие от страна на
другите. Проявявал и белези на т.нар. „ревностово параноидно разстройство”
спрямо съпругата си, въпреки напредналата й възраст.
На 13.08.2010 г. пред деня
подс.Б. консумирал значително количество алкохол. Около 20,00ч.- - 20,30 ч. се
запътил към магазина, намиращ се в селото, на ул. „В. Коларов" № 48,
стопанисван от „Дацо" ЕООД. Тръгвайки от дома си, Б. носел със себе си
нож, затъкнат под тениската му- под черен текстилен колан, опасан около талията
му, респ. под панталона /анцунг/. Ножът бил с остър връх и обща дължина 28 см, а стоманеното му
острие имало дължина 16,5 см.
Търговският обект /магазин/ на практика функционирал и като питейно заведение-
клиентите си купували алкохол от магазина и го употребявали предимно на двете
масички, които били поставени на отсрещния тротоар на улицата. По това време в
обекта изпълнявала служебните си задължения на продавач -консултант свид. Е.М..
На една от споменатите маси отвън пребивавали, играейки карти, свидетелите Г.М.,
Д.Ч., Й.М. и Г.Б.. На другата маса седял свид. К.Н., който, малко преди да
дойде подсъдимият, си тръгнал към вкъщи, за да издои кравите си. Междувременно
пък на същата маса се настанил свид. В.Т.. След това дошъл и свид.А.Н. /брат на
свид.К.Н./, който си купил бира от магазина и излязъл пред входа да я изпие.
При идването си до магазина Б. се насочил към
свид.В.Т.. Подсъдимият изпитвал отдавна неприязън към същия, доколкото считал,
че навремето съпругата му му била изневерила с Т.. След като го попитал кога ще му върне стар
дълг от 20лв. и под въздействието на употребения алкохол и горепосочените си
характерови особености, Б. се нахвърлил върху Т.. Хванал го за врата, съборил
го със стола на земята и започнал да го удря. Междувременно напсувал на майка
свид.А.Н., наричайки го „педераст”, при което последният си тръгнал. Свид.Д.Ч.
разтървал подсъдимия и Т. и тръгнал да изпрати последния. Привлечена от
кавгата, навън излязла пострадалата Е.М., която направила забележка на Б. за
случилото се. В отговор на репликата й, последният й казал да мълчи, напсувал я
и й се заканил, че ще я заколи „като пиле”. После тръгнал към нея и й нанесъл
юмручен удар в областта на лявото слепоочие. Вследствие на удара М. загубила
равновесие и залитайки, се ударила в областта на гърдите в намиращия се пред магазина
фризер със сладолед.
От извършената по
отношение на Е.М. съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Н. се
установява, че на пострадалата са причинени следните травматични увреждания: лекостепенна
контузия на лицето, изразяваща се в зачервяване на кожата и болка в областта на
лява буза и ухото; контузия /хематом и палпаторна болка/ в областта на дясна
гърда.
Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удари с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят
да са получени чрез нанесен удар с ръка в областта на лява половина на лицето с
последващо залитане надясно и удар в областта на дясна гърда в околен предмет
/фризер/.Тези увреждания подлежат на пълно възстановяване за срок до около
12-15 дни.
След като ударил М., причинявайки й
гореописаните телесни увреждания, подсъдимият си тръгнал, а тя влязла вътре,
откъдето телефонирала на съпруга си- свид. К.М., и му обяснила всичко за
предприетата от Б. саморазправа. Малко след това в магазина дошъл свид. Г.Б., на
когото пострадалата също разказала за инцидента. Тогава Б. потърсил съдействие
от органите на МВР, сигнализирайки на телефон № 166. Казал на дежурния, че ще
изчака пристигането на полицаите на главния път, за да ги отведе до местопроизшествието.
После с лекия си автомобил отишъл на указаното място, отстоящо недалеч от
търговския обект. Към него се присъединил и свид.К.Н., който преди това
разбрал, че подсъдимият е псувал брат му. Междувременно през мястото, където Б.
изчаквал пристигането на полицейските служители, минавал подс.Б.. Виждайки го, Б.
започнал разговор за случилото се с него. В това време, около 21,10 – 21,15 ч.,
обезпокоен от обаждането на съпругата си, пристигнал с таксиметров автомобил от
гр.Дупница свид. К.М.. Последният тръгнал към Б. и го попитал защо се е отнесъл
така с жена му, при което обвиняемият му отговорил „Ти пък какво искаш,
педераст?”. Ядосан от случилото се, М. блъснал с ръцете си подсъдимия в
областта на раменете и понечил да се отдръпне встрани. В това време Б. извадил
ножа си изпод панталона с дясната си ръка и нападнал М.- в момент, когато
двамата били на около 1м разстояние помежду си /но на „повече от една ръка
разстояние”/. Замахнал отдолу-нагоре с оръжието, насочвайки го към стомаха му,
но М. съумял да отскочи назад, предусещайки, че може да очаква всичко от подсъдимия.За
момент свид.Б. успял да хване ръката на Б. с ножа в нея, но я пуснал. Тогава последният
продължил с интервенцията си, като тръгнал с протегната ръка с ножа напред към М.,
докато същият отстъпвал заднешком. Тогава отново се намесил Б., който хванал Б.
за ръката, в която държал ножа /с едната си ръка в областта на китката, а с
другата- около лакътя/ и не му позволил да нанесе фатален удар.
В този момент пристигнал изпратеният във връзка с произшествието
патрулен автомобил, в който се намирали свидетелите ст. полицай Ю.В. и ст.
полицай С.С.. Полицейската кола била с пуснати светлинни сигнали и била
възприета като такава от всички намиращи се на местопроизшествието. При
идването й свид. Б. пуснал ръката на подсъдимия и последният побягнал в
обратната посока, като ножът все още се намирал в ръката му. Служителите на МВР
слезли от колата и С. извикал: „Стой, полиция!". Б. не се подчинил на
разпореждането и затова С. се затичал към него и го настигнал. Хванал го с ръка
за лявото рамо, а с другата извършил бърз повърхностен преглед дали подсъдимият
не носи оръжие, опипвайки гърба и кръста му, но така и не забелязал ножа. След
това с дясната си ръка хванал лявата на Б. над лакътя и го подканил да отидат в
служебния автомобил. При тръгването към колата подсъдимият се извъртял и
направил силен замах отдолу - нагоре с ножа към коремната област на полицая,
опитвайки да го прободе. С. реагирал светкавично, отскачайки настрани, но
въпреки това бил засегнат от острието. Полицаят почувствал силна болка, хванал
се с две ръце за стомаха, присвил се и паднал на колене. Подсъдимият отново
побягнал, при което свид. В. му разпоредил да спре. Тъй като Б. пак не се
подчинил, полицаят възпроизвел два изстрела с пистолета си. Обвиняемият не
преустановил движението си. В това време свид. С., въпреки болката от
пробождането, се изправил и тръгнал бързо след подсъдимия. При настигането му
го препънал и го съборил на земята. Двамата полицаи обезоръжили Б. и му
поставили белезници, въпреки оказаната от него съпротива. При опита на С. да
вземе ножа от ръката на Б., пострадалият получил порезна рана на дланта на
лявата ръка. След това полицаите транспортирали подсъдимия до сградата на РУП -
Дупница, където той бил изпробван с техническо средство „Алкотест 7410
Дрегер". Индикаторът на уреда показал наличието на 2,68 промила алкохол в
издишания въздух.
Видно от съдебномедицинската експертиза на
вещото лице д-р Н., на пострадалия С.С. са причинени следните травматични увреждания: прободна /възможно
прободно-порезна/ рана на коремната стена отпред вдясно, непроникваща в
коремната кухина; порезна рана на дланта на лява ръка. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ
ръб/ръбове, какъвто е и притежаваният от обвиняемия нож и добре отговарят да са
получени по време и начин, съответстващи на посочените по - горе факти. За
раната на корема - от действието само на върховата част на ножа при нанесен
удар със замах от извършителя и предпазване - отскачане назад и настрани от
пострадалия. За раната на ръката - възможно тангенциално действие на режещия
ръб на ножа при опит за друго нараняване или при размахване на ножа при борба
за отнемането му, възможно при натиск върху режещия ръб при хващането му с ръка
от пострадалия при борбата и др. Така установените наранявания /сравнително
малки рани, неизискващи налагане на шев, непроникващи в телесни кухини,
незасягащи нерви, сухожилия или по - големи съдове - с леко кървене и без данни
за възпалителни или др. усложнения/ подлежат на пълно възстановяване за срок до
около 12-15 дни.
В случая /предвид
наличните данни за нанасяне на удар с ножа със "силен замах" към
корема, вида на раната, разположението на извършителя и пострадалия, повредите
по дрехите, сочещи за движение на ножа с върха напред, посока отпред- назад и
попадането му в наранената област под ъгъл по - близък до правия, а не
тангенциално, както и големината на ножа -оръжието/ при непредприемане на
самозащитни действия от страна на пострадалия - отскачане назад, е било напълно
възможно и реално да се причинят
значително по-тежки наранявания, включително и такива, които да доведат до
смъртен изход.
Съгласно
изготвената и приета съдебнопсихиатрична експертиза на вещото лице д-р П., подс. В.Б. притежава нормален интелект, в
ниските граници на нормата. Не страда от душевно заболяване в смисъла на
психоза, липсват данни за понесено в миналото такова. Личността на обвиняемия е
дисхармонично изградена по типа на личностово разстройство - смесен тип -
припокриващ критерии за параноидна личност и граничен тип личност, импулсивен
вариант. Към момента на гореописаните действия на Б. липсват данни за
качествено разстройство на съзнанието му, което да го е лишавало от базисните
му психични годности, т. е. обвиняемият е бил в състояние да разбира свойството
и значението на извършваното от него и да ръководи постъпките си.
От назначената в
хода на съдебното следствие допълнителна съдебнопсихиатрична експертиза на
вещото лице д-р П. се установява, че подс.Б. и при трите инцидента не е
действувал в състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/, нито пък в
състояние на уплаха или смущение, водещи до дезорганизирано поведение.
Горната фактическа обстановка
се установява и доказва от показанията на свидетелите Е.М.,Ю.В., И. К.., Р.К., В.Т.,
К.Н., А.Н., Г. М., Д.Ч., Й.М., Г.Б., Г.Б., отчасти от показанията на
свидетелите В.Б., К.М. и С.С., отчасти от обясненията на подсъдимия Б., от
заключенията на вещите лица д-р Н. и д-р П., от протокол за освидетелстване на
пострадалия С., протоколи за доброволно предаване на веществените доказателства,
както и от самите веществени доказателства: нож, полицейска риза и полицейска
фланелка, препаска /колан/ и рентгенографии на подсъдимия, свидетелство за
съдимост и характеристика на подсъдимия, справка, изд. от началника на
Затвора-Бобов дол, медицинска документация на подсъдимия, заверено копие от
дневника на ОДЧ при РУП-Дупница, седмичен график, ежедневна ведомост, типова
длъжностна характеристика на длъжността „старши полицай”,
справка-характеристика по отношение на С., трудов договор на М. и длъжностна
характеристика на длъжността „продавач-консултант”, протокол за личен обиск по
ЗМВР.
Съдът не дава вяра на
показанията на свид.В.Б. /съпруга на подсъдимия/ в частта им относно
твърденията на същата, че той не е употребявал алкохол през същия ден. В тази
им част тези показания се опровергават по категоричен начин от констатираната с
техническото средство „Алкотест Дрегер” значителна концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия към момента на задържането му /2,68 промила/.
Съдът не кредитира показанията
на свид.К.М. в частта им относно твърдението му, че подсъдимият е замахвал към
него с ножа около 3-4 пъти, доколкото в тази им част тези показания
противоречат на показанията на очевидеца на деянието- свид.Б., който е
незаинтересован от изхода на делото и заявява, че е видял само едно замахване с
ножа към тялото на М..
По същите съображения съдът не кредитира и
показанията на свид.С.С. в частта им, в която същият твърди, че подсъдимият,
бидейки повален по очи на улицата от него и от свид.В., извил дясната си ръка
зад гърба и се опитал с ножа отново да го намушка. Имайки предвид положението,
в което се е намирал Б. /с гръб към С., повален на земята от двамата полицаи/,
почти невъзможно е той да успее да извади ръката изпод тялото си, да я извие
зад гърба си и да се опита отново да нанесе в това положение удар с ножа. При
това положение съдът кредитира показанията на свид.В., който заявява, че не е
имало такъв опит за намушкване, а Б. е наранил ръката на С. при опит последния
да му отнеме ножа. Впрочем, това кореспондира и със съдебномедицинската
експертиза на вещото лице д-р Н..
В останалите им части
показанията на свидетелите С. и М. са логични, последователни и напълно
кореспондират с останалите гласни доказателства по делото, а тези на С.- и със
съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Н..
Съдът не кредитира обясненията
на подс.Б. в по-голямата им част- всъщност, единствено съдът дава вяра на
обясненията му в частта им относно времето и мястото на деянията и неговото
присъствие по това време и на това място. В останалата им част, в която Б.
отрича за предприетите от него нападателни действия, съдът приема обясненията
му единствено като израз на защитната му позиция по делото. Съображенията за
това са следните:
1.По повод инцидента с
пострадалата Е.М.: Б. заявява, че не е предизвикал скандала със свид.В.Т., нито
пък го е бил, а само го блъснал към мрежата заедно със стола, на който седял Т..
В тази им част обясненията му противоречат на показанията на свидетелите Е.М., В.Т.,
Г. М. и Д.Ч..
Освен това, подсъдимият
отрича да е псувал и заплашвал пострадалата М., както и да я е удрял. Напротив-
според него М. го напсувала и обидила, след което, прибирайки се заднишком към
заведението, се спънала и паднала върху фризера. В тази им част обясненията на Б.
се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите М. и М.,
които пък от своя страна напълно кореспондират със съдебномедицинската
експертиза на вещото лице д-р Н., съгласно която на пострадалата М. са причинени следните
травматични увреждания: лекостепенна контузия на лицето, изразяваща се в
зачервяване на кожата и болка в областта на лява буза и ухото; контузия
/хематом и палпаторна болка/ в областта на дясна гърда, а механизмът на
причиняването им е онзи, описан от тези свидетели: чрез нанесен удар с ръка в областта на лява половина на лицето с
последващо залитане надясно и удар в областта на дясна гърда в околен предмет
/фризер/.
2. По отношение инцидента
с пострадалия К.М.:
Подсъдимият отрича изобщо
да е изваждал ножа си тогава, а след като М. го ударил с ръце, си тръгнал. В
тази им част обясненията му се опровергават от показанията на свидетелите-
очевидци М., Н. и Б., които са категорични, че след като М. блъснал с ръцете си
раменете на Б., последният извадил ножа изпод панталона си и замахнал с него
към М., опитвайки се да го намушка в областта на корема. След като не успял да
стори това, тръгнал с ножа, насочен към М., който отстъпвал заднишком.
Благодарение своевременната намеса на Б., който хванал ръката му до идването на
полицейската кола, не се стигнало до нанасяне на телесни повреди на М..
3. По отношение инцидента
с пострадалия С.С.:
В обясненията си Б.
заявява, че изобщо не е разбрал за пристигането на полицейската кола. Тръгвайки
към дома си, извадил ножа изпод панталона си, защото му пречел да ходи /а явно
преди това не е изпитвал такива затруднения/, чул стъпки зад себе си, обърнал
се с ножа в ръка и тогава полицаите го „полупили” на земята. Едва след като му
сложили белезниците, разбрал, че това са полицаи. Не се е целил с ножа никъде,
а неволно при обръщането си назад пробол пострадалия С.- без да знае, че той е
полицай. Посочените обяснения на Б. се опровергават от показанията на
свидетелите М., Б., Н., С. и В., които пък от своя страна кореспондират със
съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Н., съгласно която прободната
рана в областта на корема на С. е причинена от действието само на върховата
част на ножа при нанесен удар със замах от извършителя, с движение на ножа с
върха напред, посока отпред- назад и под ъгъл, близък до правия, а не
тангенциално, и предпазване - отскачане назад и настрани от пострадалия.
Свидетелите М., Б. и Н. са категорични, че Б. е побягнал /с ножа в ръка/ при
пристигането на служителите на полицията. Всички присъстващи на този инцидент
са възприели идването на полицейската кола, която била с включени светлинни
сигнали и е било невъзможно да не се забележи предвид, че вече се било
стъмнило. Всички са чули и вика на свид.С. към Б.: „Стой, полиция!”. При това
положение е невъзможно само подсъдимият /който няма проблеми нито със зрението,
нито със слуха/ да не разбере пристигането на органите на реда. Именно, защото
е възприел идването на полицейската кола, Б. се затичал в обратната
посока, явно с цел да се укрие. Дори и
след нараняването на С., подсъдимият не се е отказал от намерението си да се
укрие като отново побягнал, което наложило свид.В. да произведе два изстрела с
пистолета си, а свид.С. /макар и с болки от раната/, да го настигне и да го
спъне. По изложените съображения и имайки предвид и горепосоченото заключение
на вещото лице д-р Н., съдът не кредитира обясненията на подс.Б. и в тези им
части.
Съобразявайки изложеното, съдът
прие, че подс.В.Б. е осъществил от обективна и от субективна страна елементите
от фактическия състав на три престъпления, както следва:
1.На 13.08.2010г. вечерта в с.Червен
брег, общ.Дупница, обл.Кюстендил, по хулигански подбуди е причинил на Е.К.М. ***,
в качеството й на длъжностно лице –„продавач-консултант” при „Дацо” ЕООД със
седалище- с.Червен брег, общ.Дупница, при
изпълнение на службата й, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – лека телесна повреда- престъпление по
чл. 131, ал.1, т.1 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК ;
2. На
13.08.2010г. вечерта в с.Червен брег, община Дупница, обл.Кюстендил, е направил
опит умишлено да умъртви К.Й.М.,***- престъпление по
чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 НК ;
3.
На 13.08.2010г. вечерта в с.Червен брег,
общ.Дупница, обл.Кюстендил е направил опит умишлено да умъртви С.В.С. *** в
качеството му на полицейски орган – „старши полицай” в група „Охрана на
обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУП-
гр.Дупница при ОДМВР –
гр.Кюстендил”, при изпълнение на службата му- престъпление по чл.116, ал.2 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 НК.
1.
По отношение престъплението по чл.
131, ал.1, т.1 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК:
От обективна страна, на на
13.08.2010г. около 20,30ч. в с. Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил, подс.Б.
е причинил на Е.К.М. ***, в качеството й на длъжностно лице - "продавач -
консултант" при "Дацо" ЕООД - с.Червен брег, общ. Дупница, при
изпълнение на службата й, разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК - лека телесна повреда, изразяваща се в контузия /хематом / в
областта на дясната гърда. Чрез нанасяне на юмручен
удар в областта на лявото слепоочие на М., с последващото й падане върху
фризера вследствие на този удар, подсъдимият й е причинил хематом на дясната
гърда. Това увреждане представлява лека телесна повреда с разстройство на
здравето по см. на чл. 130, ал. 1 от НК- съгласно ППВС №3 от 27.09.1979г.
Пострадалата безспорно притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т .1, б. „б" от НК, доколкото тогава, изпълнявайки функциите си на
продавач - консултант, е извършвала работа, свързана с пазене на чуждо
имущество в търговско дружество. Увреждането й е причинено при изпълнение на
служебните й задължения като такава. Това е така, защото по същото време М. е
била на работа в търговския обект, който-както вече бе посочено, функционирал
не само като магазин, а и като питейно заведение. Б. е започнал скандала,
прераснал в побой над клиента на заведението В.Т., на една от масите,
стопанисвани от заведението. При това положение М. е била длъжна да се намеси,
за да опази спокойствието на клиентите на търговския обект, респ.целостта на
повереното й имущество /маси и столове/. Именно в този момент, след като я
напсувал и й се заканил, че ще я заколи, подсъдимият й нанесъл юмручния удар, а
оттам /след залитането и падането й върху фризера/ и съставомерното телесно
увреждане. Ето защо е налице квалифициращият признак по т.1 на чл.131,ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е
осъществено умишлено- при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Безспорно, нанасяйки
юмручен удар в областта на лявото слепоочие на М. /за която Б. е знаел, че е
продавач-консултант в обекта/, последният е предвиждал, че може да й причини
телесна повреда /не само от удара, а и от последващо падане след него/. Въпреки
това го е сторил, целейки именно настъпването на този вредоносен резултат.
Налице е и квалифициращият признак по т.12 на чл.131,ал.1 НК- деянието е
извършено по хулигански подбуди. Както
самото безпричинно нападение над М., така и поведението, предхождащо този акт
/безпричинния побой по отношение на Т., грубата псувня и закана, отправени към М.,
когато тя се е намесила/, безспорно представляват непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред, пренебрежение към морала и човешката личност и
следва да се характеризират като хулигански.
2.По отношение престъплението по чл.115 във вр. с
чл.18,ал.1 НК:
По отношение на пострадалия
К.М. от страна на Б. е осъществен недовършен опит за убийство. Силният и
внезапен замах с ножа, отдолу- нагоре, насочен към коремната област на М.
/където се намират жизненоважни човешки органи/, представлява реално действие,
насочено към лишаването му от живот, тъй като евентуално реализирано сполучливо
попадение посредством хладно оръжие с 16,5 -сантиметрово острие в тази област
без съмнение би могло да причини летален изход. Действително, в момента на
замаха, двамата са се намирали на около 1м помежду си /т.е. на „повече от една
ръка разстояние”/. Б. обаче не се е задоволил с първоначалния замах, а е
тръгнал отново към М., насочвайки ножа си към него, явно с цел да довърши
започнатото. Само успешната защитна реакция на М., който отстъпвал назад ,
намесата на Б., който хванал ръката на подсъдимия и пристигането на органите на
РУП-Дупница, са станали причина да не се достигне до тежкия престъпен резултат.
Ето защо в случая се касае до недовършен опит за убийство по независещи от
дееца причини- т.е. налице е хипотезата на чл.18,ал.1,предл.1-во НК.
От субективна страна
деянието е осъществено при условията на пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Б.
е целял умъртвяването на М., имайки предвид силния замах с ножа /средство,
което безспорно може да причини летален изход за пострадалия/, насочен към
коремната област на М., където се намират жизненоважни човешки органи. За
намерението му да умъртви пострадалия говори и фактът, че след неуспешния опит
да стори това, подсъдимият не е спрял нападението си, а с насочен към
пострадалия нож отново е тръгнал към него- явно с цел да довърши започнатото.
Единствено реакцията на М., намесата на Б. и идването на полицейските органи е
осуетило това му желание.
3.По отношение престъплението по чл.116,ал.2 във вр. с чл.115
във вр. с чл.18,ал.1 НК:
От обективна страна подс.Б.
е направил опит умишлено да умъртви пострадалия С. като е нанесъл удар с годно средство да причини
смърт /горепосочения нож/ в посока отдолу- нагоре, насочен към стомаха на
пострадалия /където се намират жизненоважни човеши органи/. Тук дори е получено
увреждане (по своята същност лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК),
като напълно възможното лишаване от живот не е реализирано най - вече поради
защитното движение на С.- т.е. налице е хипотезата по чл.18,ал.1,предл.1-во НК.
Налице е и обективният квалифициращ признак на ал. 2 на чл. 116 от НК,
доколкото опитът за убийство е имал за обект полицейски орган при изпълнение на
службата му.
От субективна
страна деянието е осъществено при условията на пряк умисъл- Б. е предвиждал
противоправния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е целят тяхното настъпване. Безспорно, нанасяйки
силен и изненадващ удар с ножа в областта на корема на С., с движение на ножа с
върха напред, посока отпред- назад и попадането му в наранената област под ъгъл
по - близък до правия, а не тангенциално, както и големината на ножа, при
непредприемане на самозащитни действия от страна на пострадалия - отскачане
назад, е било напълно възможно и
реално да се
причинят значително
по-тежки наранявания, включително и такива, които да доведат до смъртен изход.
Това подсъдимият е съзнавал и въпреки това е предприел нападението срещу
пострадалия, целейки именно настъпването на летален резултат за последния.
Безспорно, Б. е съзнавал и това, че се опитва да умъртви полицейски орган при
изпълнение на служебните му задължения като такъв. Това е така, защото същият е
възприел пристигането на полицейската кола, която е била с включени светлинни
сигнали. Възприел е и извиканото от пострадалия към него: „Стой, полиция!”.
Въпреки това обаче, след като полицаят С. го е задържал, не се е поколебал да
се опита да го умъртви по горепосочения начин.
При определяне размера на наказанията съдът взе
предвид степента на обществената опасност на деянията и на дееца, причините за
извършване на престъпленията и всички останали отегчаващи и смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства.
Степента на обществената опасност
на трите деяния е относително завишена. Увредени са обществени отношения,
свързани с охраната на телесната неприкосновеност и здраве и на най-ценното
човешко благо-живота, като следва да се имат предвид и обстоятелствата, при
които са извършени трите тежки престъпления- през един изключително кратък
период от време /по-малко от един час/. Това отегчава наказателната отговорност на подсъдимия. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът прие и значителната употреба на алкохол преди
деянията, довела до алкохолна концентрация в кръвта му 2,68 промила, както и
недобрите характеристични данни по местоживеене.
От друга страна, при определяне
размера на наказанията за трите престъпления съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на Б. /предвид настъпилата
реабилитация по право/, както и възрастта на същия- на 69г. към настоящия
момент.
Съобразявайки изложеното, съдът
прецени, че за престъплението по чл.131,ал.1,т.1 и т.12 НК следва да наложи на
подс.Б. наказание при условията на чл.54 от НК, а именно:” лишаване от свобода”
за срок от 1г. и 2м.- т.е. при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства.
За престъпленията по чл.115 във
вр. с чл.18,ал.1 НК и по чл.116,ал.2 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 НК,
съдът счете, че наказанията следва да се наложат при условията на
чл.55,ал.1,т.1 НК- значително под минималните размери, предвидени от
законодателя за този вид престъпления /респ. 10г. и 20г. „лишаване от
свобода”/. За да приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 НК, съдът прецени и
правната норма на чл.18,ал.2 НК, изискваща съдът да вземе предвид и степента на
осъществяване на намерението на дееца. В конкретния случай, макар и недовършеността
на двете престъпни деяния да се дължи на причини извън поведението и желанието
на подсъдимия, съдът прецени като „изключително обстоятелство” по см. на
чл.55,ал.1,т.1 НК факта, че и при двете престъпления не са причинени реално
телесни увреждания /по отношение пострадалия М./ или пък са причинени съвсем
незначителни телесни увреждания /по отношение пострадалия С./. Тези
обстоятелства съществено смекчават наказателната отговорност на подсъдимия и
налагат извода, че и най-лекото, предвидено от закона наказание- респ.10г. и
20г. „лишаване от свобода”, са несъразмерно тежки в сравнение с тежестта на
осъществените деяния. Ето защо за престъплението по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 НК съдът наложи на Б. наказание „лишаване от свобода” за срок от 5г., а за
престъплението по чл.116,ал.2 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 НК-
наказание „лишаване от свобода” за срок от 12г.
Съдът счете, че трите определени
наказания съответствуват на целите, визирани в чл.36 НК и ще допринесат
най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
Като взе предвид, че трите
престъпни деяния са осъществени при условията на реална съвкупност по см. на
чл.23,ал.1 НК, на това основание съдът наложи на Б. за изтърпяване най-тежкото
от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 12г. На осн. чл.60,ал.1 и
чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът постанови така наложеното общо наказание „лишаване от
свобода” за срок от 12г. да се изтърпи при първоначален режим „строг” в
затворническо заведение от закрит тип.
На осн. чл.59,ал.1,т.1 НК съдът
приспадна при изтърпяването на така наложеното общо наказание „лишаване от
свобода” времето, през което подс.Б. е бил задържан по настоящото дело, а
именно: считано от 14.08.2010г. до влизане на присъдата в сила.
В резултат от извършените от
подсъдимия на 13.08.2010г. престъпления по чл.131,ал.1,т.1 и т.12 във вр. с
чл.130,ал.1 НК, по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 НК и по чл.116,ал.2 във вр. с
чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 НК, гражданските ищци Е.М., К.М. и С.С. са
претърпели неимуществени вреди, за репарирането на които са предявили против
подсъдимия граждански искове в горепосочените размери. Същите са частично основателни
и съдът ги уважи, както следва: по отношение на Е.М.- 800лв., по отношение на К.М.-1200лв.
и по отношение на С.С.-6000лв. Съображенията за това са следните: Безспорно в
случая е налице фактическият състав на непозволеното увреждане- престъпленията,
извършени от подс.Б., представляват противоправни деяния, осъществени виновно
/при условията на пряк умисъл/, от които на гражданските ищци са причинени
вреди от неимуществен характер- болки и страдания, страх, уплаха и смущение по
отношение Е.М. и С.С. и само страх, уплаха и смущение по отношение К.М.. При
определяне размерите на обезщетенията съдът отчете характера и степента на
телесните увреждания на М. и С. /подробно посочени по-горе/, относително
кратките периоди на пълно възстановяване на здравословното им състояние /около
12-15 дни/, както и силните негативни психични емоции, които тримата пострадали
са изпитали- М. е била унижена пред множество клиенти на заведението, а М. и С.
са изпитали стрес и страх за живота си при предприетите от Б. нападения спрямо
тях с оръжие, годно да причини смъртта им.
Съобразявайки гореизложеното,
съдът счете, че сумите от респ.800лв. /по отношение на М./, 1200лв. /по отношение
на М./ и 6000лв. /по отношение С./ са справедливи по см. на чл.52 ЗЗД
обезщетения за понесените от същите неимуществени вреди. Същите им се дължат от
подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане- 13.08.2010г. За разликите над посочените размери до пълните им
размери от съотв.2000лв. /за М./, 10000лв. /за М./ и 40000лв. /за С./ съдът
отхвърли гражданските искове като неоснователни /прекалено завишени по размер/.
Съдът се произнесе и за веществените
доказателства по делото /нож, препаска и рентгенографии на подсъдимия,
полицейска риза и полицейска фланелка на пострадалия С./, като постанови същите
да бъдат унищожени- предвид липсата на реална съществена стойност на същите.
На осн. чл.189,ал.3 НПК съдът
осъди подс.Б. да заплати на държавата всички разноски, изплатени от бюджета,
както следва: по сметка на РУП-Дупница-490лв. и по сметка на КОС-237,20лв.,
както и държавна такса, изчислена върху уважената част от гражданските искове и
възлизаща на 320лв., а на частните обвинители и граждански ищци Е. и К. М.- сумите
от по 280лв. разноски по делото, на частния обвинител и граждански ищец С.С.-
сумата 300лв. разноски по делото.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: