Р
Е Ш Е Н И Е
10.05.2019 г., гр.П.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАЛОЯН ГЕРГОВ
Мл.с.
СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Дафинка Борисова и в
присъствието на прокурора Красимир Ячев като изслуша докладваното от съдията
Гергов ВНЧД № 226 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на 313, вр. чл.306,ал.1,т.1 от НПК.
Производството е образувано по частна
жалба на защитника на осъдения М.Н.К. ***, ЕГН ********** – адв.Ц.Ц. от ПАК срещу Определение №157/26.02.2019г., постановено по ЧНД № 382/2019г.
по описа на РС-П.,XIII-ти
наказателен състав, с което съдът на основание чл. 306, ал.1, т.1 от НПК се е
произнесъл по осъжданията на К., както следва:
1.Определил на основание чл.25 във
връзка с чл.23, ал.1 от НК на осъдения М.Н.К. ***, ЕГН
********** едно общо, най-тежко
наказание измежду наложените му наказания по НОХД №318/2019г. и НОХД № 650/2018г.,двете
по описа на РС-П.,а именно осем месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване
отложил на основание чл.66,ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок.
2.Наложил на основание чл.67,ал.3 от НК на осъдения М.Н.К. ***, ЕГН ********** в рамките на изпитателния срок пробационна
мярка – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ по чл.42а,ал.2,т.1 от НК.
В
жалбата се изразява недоволство от атакуваното определение в частта, в която РС-П.
е постановил на основание чл.67,ал.3 от НК пробационна мярка – „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ по чл.42а,ал.2,т.1 от НК като се навеждат
доводи,че налагането на тази мярка е възможно единствено в производството по
първоначалното налагане на наказанията,а не при последващото им групиране като
същевременно този подход некореспондира както с целите по чл.36 от НК,така и с
цялостната оценка на личността на подсъдимия,която не оправдава допълнителното
му репресиране посредством посочената пробационна мярка.
Осъденият М.Н.К. се явява в съдебно заседание като поддържа доводите на
защитника си в подадената от него частна жалба.
Окръжна
прокуратура – П. намира подадената частна жалба за неоснователна,а атакувания
съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Съдът,
като съобрази изложените доводи и служебно провери изцяло правилността на
определението, намира за установено следното:
М.Н.К. ***, ЕГН
********** е осъждан, както следва:
І. РС-П. с определение по НОХД № 318/2019г. по своя
опис,влязло в сила на 15.02.2019г., е наложил на М.К. наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца за престъпление по чл.195 от НК, извършено на
29.08.2016г., като на основание чл.66,ал.1 от НК отложил изтърпяването му с
тригодишен изпитателен срок.
ІІ. РС-П. с определение по НОХД № 650/2018г. по своя
опис,влязло в сила на 29.03.2018г., е наложил на М.К. наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца за престъпление по чл.234 от НК, извършено на
15.07.2017г., като на основание чл.66,ал.1 от НК отложил изтърпяването му с
тригодишен изпитателен срок.
При
така установената фактическа обстановка извършеното от първата инстанция групиране
на наказанията по осъжданията на М.К. на
основание чл.25,ал.1 вр. с чл.23,ал.1 от НК по НОХД
№318/2019г. и НОХД № 650/2018г.,двете по описа на РС-П. почива на
доказателствата по делото и закона и следва да бъде утвърдено.Не така стои
обаче въпроса с въвеждането на пробационна мярка в рамките на установения
изпитателен срок – това решение на първоинстанционния съд не само,че не е
мотивирано,но е и незаконосъобразно.На първо место е налице непреодолимо
противоречие с общозадължителната сила на съдебните актове уредена в
чл.413,ал.1 от НПК ,която РС-П. е игнорирал като практически е наложил ново
наказание извън установения за това процесуален ред.На следващо место е налице
конфликт и с чл.14,т.7 от МПГПП,който въвежда забрана за ревизиране на влязъл в
сила съдебен акт,с който на осъденото лице е наложено окончателно наказание.Изключенията
при които това е възможно са уредени изрично като настоящия случай не попада
между тях – виж в тази насока Решение № 5/27.03.2014г. на КС по к.д.№ 2/2014г.
на КС,д-к съдия Б.П..МПГПП е ратифициран от Република България и съгласно
чл.5,ал.4 от Конституцията е част от националното законодателство като същия не
противоречи и на цитирания текст от НПК.В този смисъл като е постановил
пробационна мярка в рамките на установения изпитателен срок на определеното
общо най-тежко наказание РС-П. е нарушил цитираните норми от националното и
международно право, поради което атакуваното определение следва да се коригира
в частта,в която на основание чл.67,ал.3 от НК е въведена пробационна мярка –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ по чл.42а,ал.2,т.1 от НК като
същата се отмени.
Водeн от горното и на основание чл.334,т.3 от НПК П.ски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Определение №157/26.02.2019г.,
постановено по ЧНД № 382/2019г. по описа на РС-П.,XIII-ти
наказателен състав В ЧАСТТА,в която
РС-П. е постановил на основание чл.67,ал.3 от НК пробационна мярка –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ по чл.42а,ал.2,т.1 от НК в рамките
на установения тригодишен изпитателен срок по наложеното на основание чл.25,
ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК на осъдения М.Н.К.
***, ЕГН ********** едно общо най-тежко
наказание по НОХД №318/2019г. и НОХД № 650/2018г.,двете по описа на РС-П. като ОТМЕНЯ наложената пробационна мярка.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата
му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.