Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/23.07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14328 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от „*, със седалище и адрес на управление
*** срещу С.И.С., ЕГН **********
*** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК от
вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД за
приемане за установено спрямо ответника съществуване на вземане за
1105,44 лв. представляваща главница
за незаплатена ел.енергия за периода
от 07.02.2017 г. - 05.04.2018 г., за
която са издадени фактури в
периода17.01.2018 – 19.04.2018 г., за обект находящ се
в гр. * с клиентски № * и абонатен № *, както и неплатена такса за възстновяване,
ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане, сумата от 27,55 лв.
представляваща общ размер на
дължима лихва за забава, изчислена
върху всяка главница от датата
на падежа на всяка от
фактурите до 22.06.2018 г. за които суми
е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д № 10606/2018г. на ВРС.
В исковата молба се сочи,
че ответникът е потребител на ел.
енергия за
обект на потребление находящ се в гр. * с
клиентски № * и абонатен № *,
въз основа на сключен договор
с ищеца. Сочи се, че ответникът не е заплатил цената за доставената му и потребена ел. енергия
по за периода
07.02.2017 г. - 05.04.2018 г., съобразно изготвения редовен отчет на СТИ. Тъй като сумата не е заплатена
в срока по чл. 32 от
ОУПЕЕ, потребителят е изпаднал
в забава и следователно дължи обезщетение за забава. Ответникът не бил заплатил
и такса за възстановяване. Моли се за уважаване на
предявените искове поради изложените аргументи. Претендира разноски.
Ответникът С.И.С., редовно уведомен,
не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК.
В о.с.з. на
14.05.2019 г. след отмяна на хода ищецът, чрез юрк.
Нина Иванова, моли за предоставяне на възможност за представяне на актуални
доказателства отговарящи на заявения адрес на потребление. С молби по хода
сочи, че в заявлението е допусната техническа грешка, а ответникът не е клиент
на дружеството за процесния обект на потребление,
както и че на 21.03.2019 г. абонатът е изпълнил задълженията си за
действителния обект на потребление в гр. *, поради което моли за отхвърляне на исковете поради
плащане в хода на процеса и присъждане на разноски.
Ответникът с
молба докладвана в о.с.з. на 14.05.2019 г., моли за отхвърляне на предявените
искове, поради погасяване на задълженията.
СЪДЪТ, преценявайки събраните доказателства по, по реда на чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и
лихва за забава, дължими за потребена и неплатена
ел.енергия. Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се
предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 10606/2018 г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410, ал.1 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена
тежест на ищцовото дружество да установи пълно и
главно, 1) че ответникът има
качеството на потребител по договор
за продажба на ел. енергия, 2) извършването на доставка на
ел. енергия
в посоченото количество и на твърдяната стойност,
3) надлежното измерване на количеството
на доставена ел.енергия посредством метрологично годно СТИ, 4) изпадането на ответника в забава.
В заседанието след отмяна на хода по същество по изричното искане на ищеца
съдът му е предоставил възможност да представи доказателства касаещи процесния обект на потребление, но това не е сторено в
о.с.з. от 17.06.2019 г., независимо че с допълнения доклад по делото на
страната изрично е указано, че не сочи доказателства за нито един от фактите,
които са му надлежно разпределени в тежест на доказване.
С последващи молби по хода от 22.05.2019 г. и
14.06.2019 г. ищецът е направил изрични изявления, че е допусната грешка в
заявлението и исковата молба и ответникът не е абонат на дружеството за процесния обект на потребление. Така изразено становище на
страната съдът тълкува като признание на неизгодния за ищеца факт, че между
страните не е налице облигационно правоотношение по повод продажба на
електроенергия за обект на потребление находящ се в гр. * с
клиентски № * и абонатен № *, така както е посочен в заявлението по ч.гр.д №
10606/2018г. на ВРС и исковата молба в настоящото производство. Извод за обратното не може да
се установи и от нито едно от представените от ищеца писмени доказателства -
фактури № */ 19.01.2018
г., № */20.02.2018 г., № */21.03.2018
г., № */20.03.2018 г. и № */ 19.04.2018
г., справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца за кл. № * към дата 27.08.2018
г., извлечение за фактури и плащания за кл. № * към дата 27.08.2018 г. Изброените частни документи съставени от ищеца касаят обект на потребление
на адрес - гр. *, който е различен от
посочения в заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата
молба по чл. 422 от ГПК и който ищецът собствено сочи, че е действителният, във
връзка с който между страните са налице отношения по продажба на ел. енергия.
При това положение съдът намира за недоказано по делото съществуването на
облигационна връзка между страните, елемент от която де е посоченият в исковата
молба обект на потребление в гр. *. Доколкото ищцовото дружество е страната по
делото, която е твърдяла, че такива договорни отношения съществуват, именно то
следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване
на фактите годни да породят правото му да начисли и претендира процесната сума от ответника именно за процесния
обект на потребление. В случая правният резултат от ненадлежното начисляване на
сумата от 1105,44
лв. по процесните
фактури се изразява в отхвърляне на исковата претенция за потребена,
но незаплатена електроенергия, предявена срещу потребителя. Неоснователността
на главната претенция влече неоснователност и на акцесорния
иск за обезщетение за забава.
За пълнота следва да се посочи, че релевираното
за пръв път с писмени молби в трето съдебно-заседание твърдение на ищеца за наличие на техническа грешка в адреса на
потребление е ирелевантно за преценката на съда по
същество, чиито предметен обхват е фиксиран още с приетия за окончателен доклад
в първото съдебно заседание и включва единствено обектът на потребление находящ се в гр. * с
клиентски № * и абонатен № *.
Предвид изхода на спора право на разноски има ответника, който обаче не е
поискал присъждането на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „*, със седалище и адрес на управление
*** срещу С.И.С.,
ЕГН ********** ***, кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК от
вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД за
приемане за установено спрямо ответника съществуване на вземане за
1105,44 лв. представляваща главница
за незаплатена ел.енергия за периода
от 07.02.2017 г. - 05.04.2018 г., за
която са издадени фактури в
периода17.01.2018 – 19.04.2018 г., за обект находящ се
в гр. * с клиентски № * и абонатен № *, както и неплатена такса за възстновяване, ведно със законната
лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, сумата от 27,55 лв.
представляваща общ размер на
дължима лихва за забава, изчислена
върху всяка главница от датата
на падежа на всяка от
фактурите до 22.06.2018 г. за които суми
е издадена заповед за изпълнение по
ч.г.р.д № 10606/2018г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: