№ 1434
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100901884 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от ищеца „Е.“ ЕООД, ЕИК *******,
срещу ответника „Р.К.“ ООД, ЕИК *******, осъдителен иск с правно
основание чл.86 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 132 365,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
10.06.2021 г. до 10.10.2023 г. върху главницата от 552 586,37лв., както и
законната лихва върху същата главница, считано от 11.10.2023г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищцовото дружество „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, основава претенциите
си с твърденията, че по силата на Решение №1205 от 02.11.2022 год.,
постановено по т.д.№1023/2021 год., ТО, VI – 5 състав на СГС, след уважаване
на предявения от „Е.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу „Р.К.“ ООД, ЕИК *******
иск с правно основание чл.59 ЗЗД, във връзка с присъденото обезщетение в
размер на 522 586,37 лв. и при неплащане на същото от ответника – длъжник,
за ищеца се е породило правото на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, дължимо от деня на забавата. По общия фактически състав
на чл.59 ЗЗД вземането възниква от деня на забавата, като в отношенията
между страните това става след покана, тъй като липсва определен срок. В
настоящия случай, ролята на покана има исковата молба, предявена на
10.06.2021 год., по която е образувано горецитираното дело и лихвата за
забава се дължи от тази датата нататък. Ищецът е пропуснал да претендира
тази лихва с исковата молба, въз основа на която е било образувано т.д.
№1023/2021 год., ТО, VI – 5 състав на СГС, и по тази причина предявява тази
си претенция с настоящата искова молба .
Аргументира правата си с твърденията, че въпреки акцесорния си
характер и функционална зависимост от главния иск, искът по чл. 86 от ЗЗД
1
има самостоятелен характер и може да бъде предявен или кумулативно с
главния иск, или отделно след влизане на решението по главния иск в сила.
Обосновавайки тази си теза, препраща към задължителната съдебна практика,
обективирана в ТР №1/2001 год. на ВКС и по – конкретно т.13 от него.
Навежда твърдението, че ответното дружество не е изпълнило задължението
си нито към момента на предявяване на исковата молба по т.д. №1023/2021
год., ТО, VI – 5 състав на СГС, нито след влизане в сила на решението,
постановено по същото дело. Затова счита, че в негова полза се е осъществил
фактическият състав на чл.86 ЗЗД, който включва следните елементи: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост, неизпълнение на
задължението.
Претенцията на ищцовото дружество е за обезщетение в размер на
законната лихва от 10.06.2021 год.-датата на предявяване на исковата молба
по т.д.№1023/2021 год., ТО, VI – 5 състав на СГС до датата на предявяване на
настоящия иск, както и за законната лихва върху главницата до окончателно
изплащане на задължението. Релевира съображенията, че при неизпълнение на
парично задължение, какъвто е случаят между страните, кредиторът не следва
да доказва вредите, а законодателят е приел, че задължително е налице
намаляване на имуществото на кредитора със стойността на законната лихва,
а за вредите, претърпени в по – висок размер, кредиторът може да иска
обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва за забава става част
от дълга с настъпване на срока за изпълнение и при неплащане на главницата.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, от страна на
ответника „Р.К.“ ООД, ЕИК ******* постъпи такъв. С него предявеният иск се
оспорва като недопустим и неоснователен с възражението, че в резултат на
допусната очевидна фактическа грешка и пропуск същата да бъде поправена
по реда на чл.247 от ГПК в съдебното решение, на което основава претенцията
си ищецът, имотът бил грешно идентифициран, като разминаването било в
реалната площ на магазина и отразената в диспозитива на съдебното решение.
Релевира още възражения, които не са относими към предмета на спора, а
обосновават наличието на допусната съдебна грешка при постановяването на
влезли в сила съдебни актове, поради което те не следва да бъдат обсъждани
подробно.
От страна на ищеца в срок беше депозирана допълнителна искова молба,
в която са отразени възраженията му срещу депозирания от ответника отговор
на исковата молба, предвид това, че в него липсват възражения по същество на
спора. Ищецът сочи, че възраженията на ответника се отнасят до отдавна
влезли в сила съдебни решения и действия на частен съдебен изпълнител по
отношение на недвижим имот, собственост на дружеството. Твърди, че е
недопустимо в настоящото производство, ответникът да цели разрешаване на
правни спорове с правно основание чл.108 ЗС, които освен това са
приключили с влезли в сила съдебни актове. Сочи, че претенцията на
ищцовото дружество е от облигационен характер, която във воденото
предходно дело между страните, ищецът е доказал в условията на пълно и
главно доказване, в резултат на което е постановено и положителното съдебно
решение, което е влязло в сила. В заключение сочи, че твърденията на
2
ответника, че са обявени за нищожни идентификатори на имоти е неотносимо
към настоящия спор, като дори идентификаторът да е обявен за нищожен, и
той да представлява част от идентификацията на недвижимия имот- обект на
договора за наем, то той не е единственият признак, по който може да се
индивидуализира имота, както и че промяната му не се отразява върху
съществуването или несъществуването на недвижимия имот.
В депозирания от ответника отговор на допълнителната искова молба е
изложено твърдението, че исковите претенции на ищеца са предявени след
тези на ответника, като се позовава на висящи между страните дела, за да
обоснове недопустимостта на претенциите на ищеца. Сочи, че дружеството –
ответник е отправило покана за изпразване на помещението и връщане на
възмездното ползване, предоставено с договора за наем и приемо –
предавателния протокол, подписани между страните. Твърди, че на 14.05.2021
год. е заявило и по съдебен ред претенцията си, както и, че в резултат на
грешката, непоправена и заявена пред ВКС, за дружеството – ответник е
възникнал правен интерес от предявяване на искове срещу ищцовото
дружество за неплатен наем, неплатени консумативи, включително таксите и
лихвите върху тях. Твърди, че за дружеството – ответник е възникнал и правен
интерес от водене на иск за извършен ремонт, който не е одобрен от него в
качеството му на наемодател и не е договарян изобщо между страните.
Твърди, че е възникнало право на иск и за недоговорено разпореждане с
помещението в полза на трето лице – франчайзьор.
В съдебното заседание ищцовото дружество беше представлявано от
управителя П. и от пълномощника адв.А., които поддържат предявения иск,
молят съда да го уважи изцяло и да присъди в полза на ищеца разноските по
делото.
Ответникът беше представляван в съдебното заседание от управителя
К., която оспорва предявения иск сочейки, че Решение №1205 от 02.11.2022
год., постановено по т.д.№1023/2021 год., ТО, VI – 5 състав на СГС е
постановено по недопустим иск съгласно чл.126 ГПК, както и че то е
нищожно, евентуално, че не е влязло в сила. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото като писмено доказателство до делото Решение №1205 от
02.11.2022 год., постановено по т.д.№1023/2021 год., ТО, VI – 5 състав на СГС
се установява, че то е влязло е сила на 16.03.2023г., както и че с него „Р.К.“
ООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати по предявения иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 522 586.37
лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на стойността на
извършените подобрения в кафе-сладкарница, находяща се в гр. София, бул.
*******, с площ от 140 кв.м. – обект на сключения между страните Договор за
наем от 01.10.2020г. От решението е видно, а и от служебно осъществена
3
справка от настоящия съд в папката по това дело в Единната информационна
система на съдилищата (ЕИСС), че с исковата молба въз основа на която е
било образувано това дело, не е бил предявен иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
09.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно неоспорената справка за определяне размера на
претендираното вземане за законна лихва върху главницата от 522 586,37 лв.
за периода от 10.06.2021г. до 11.10.2023г., той възлиза на сумата от 132 365,03
лв.
Останалите приети по делото писмени доказателства, представляващи
различни съдебни актове не разкриват относими към предмета на спора
факти, поради което не е необходимо подробното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото при наличието на
присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на
законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва
да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от
акцесорния й спрямо главния дълг характер (Решение №50/12.03.2010г., по
т.д.№485/2009г. по описа на ВКС, ТК, II отд.).
Съгласно приетите писмени доказателства по делото не се установи, че
влязлото в сила Решение №1205 от 02.11.2022 год., постановено по т.д.
№1023/2021 год., ТО, VI – 5 състав на СГС е нищожно, нито че то е било
постановено по последващо заведен по смисъла на чл.126 ГПК иск. Следва да
се посочи, че дори това решение да е поставеното при нарушение на
правилата на чл.126 ГПК, то този му порок не препятства възможността за
влизането му в сила и евентуално зачитането му по реда на чл. 297 ГПК от
настоящия съд.
Лихва за забава върху обезщетението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи от
отправяне на покана с искане за плащане на дължимото обезщетение, като
това е необходимо, за да изпадне длъжникът в забава. В този смисъл е и
практиката на ВКС, II т.о – Решение № 48 от 10.09.2012 г. пост. по т.д. №
237/2011г. Поради изложеното и поради обстоятелството, че исковата молба
въз основа на която е образувано т.д.№1023/2021 год., ТО, VI – 5 състав на
СГС е била подадена на 09.06.2021г., то следва да се приеме, че на тази дата
ответното дружество е било поканено да заплати присъденото обезщетение за
неоснователно обогатяване, и при положение, че размерът и дължимостта му
са установени с влязло в сила решение, както и че в производството по делото
не се установи да е осъществено погасяване на задължението от страна на
ответника, то предявеният иск за мораторната лихва върху главницата по
дълга, следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Предвид липсата на релевирано искане за присъждане на разноски по
делото от страна на ищеца до приключването на съдебното дирене в
настоящото производство, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.К.“ ООД, ЕИК ******* да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК
******* сумата от 132 365,03 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 10.06.2021г. до 10.10.2023г. върху главницата от 552 586, 37лв.,
представляваща присъдено с влязло в сила на 16.03.2023г. Решение №1205 от
02.11.2022 год., постановено по т.д.№1023/2021 год., ТО, VI – 5 състав на
Софийски градски съд обезщетение, както и законната лихва върху същата
главница, считано от 11.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5