Определение по дело №153/2023 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер		година	29.01.2024	град		Кърджали
Кърджалийският		административен  съд				състав
На	29.01.	година				2024
В	закрито	заседание и следния състав:
Председател:				ВИКТОР  АТАНАСОВ
като  разгледа  докладваното  от					съдията  Виктор  Атанасов
административно   дело		номер	153	по описа за		2023	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по молба от адвокат М.С. от АК-***, със служебен адрес и адрес за призоваване - *** - пълномощник на М.П.В. ***, с ЕГН ********** - жалбоподател по адм.дело №153/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, с посочено правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, с която се иска изменение на Определение №4 от 02.01.2024 год., постановено по адм.дело №153/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за присъдените разноски. С молбата се иска да бъде отхвърлено и оставено без уважение (!?) искането за присъждане на разноски по делото, тъй като същите не са сторени от надлежна страна по делото.

В молбата се сочи, че следва да се има предвид, че съдът служебно конституира страните и на първо място, че само страните в процеса имат право на присъждане на разноски, които да се възложат в тежест на другата страна. Излага се довод, че с оглед отговорността за разноски и по-специално разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, в настоящата хипотеза, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Молителят счита, че Общинското предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на управление - ***, на което с диспозитива на съдебния акт са присъдени разноски, не е конституирано като страна по делото, не е ответник, поради което разноските, направени от него няма как да се възложат в тежест на молителката, а следва да останат за сметка на лицето, което ги е направило. Твърди се, че като лице, неучастващо в процеса, то не е представлявано и от пълномощник и не са правени искания за разноски от негово име и съответно, разноски по делото не му се следват, тъй като не е страна/ответник/. От друга страна в молбата се сочи, че ответникът в производството е Д. К. М., на длъжност „***” в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране - Кърджали” ***, с адрес за призоваване - *** - Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркране Кърджали” *** и че той е конституиран като ответник не като физическо лице, а с оглед качеството му на административен орган и че именно заеманата длъжност на физическото лице го прави административен орган и надлежна страна, а това е качеството му на „***” в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране - Кърджали” ***. В молбата се твърди, че в хода на съдебното производство, същият е загубил това свое качество, поради което към момента на постановяване на определението е налице ненадлежна страна и че към момента на постановяване на съдебния акт липсвала конституирана ответна страна - административен орган. Според молителката, това следвало от разпоредбата на чл.153, ал.2 от АПК, а именно - че когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган: или евентуално от ал.3 на същия член - когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. От друга страна в молбата се твърди, че той не е направил разноските в това си качество, в което е конституиран като страна и че на ответника биха се дължали разноски, ако същият ги е направил в качеството си на страна, каквато е била конституирана, а именно - в качеството му на административен орган - „***” в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране - Кърджали” ***, а не в качеството му на физическо лице, тъй като като физическо лице той не бил страна по това дело. Твърди се също, че било налице и разминаване между мотивите на определението в частта за разноските и дизпозитива му в тази част. Така в мотивите било записано, че, ,, ... в полза на ответника Д. К. М. - *** в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране ” - ***, следва да бъде присъдено заплатеното лично от него, в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС..”, а в диспозитива разноски били присъдени на физическото лице Д. К. М., с ЕГН и постоянен адрес, а не в качеството му на страна - административен орган в процеса, в каквото качество всъщност е участвал. В молбата отново се заявява, че разноски се дължат на страните в процеса, направени в това им качество така, както са конституирани, в противен случай същите не могат да бъдат възложени в тежест на молителката, а остават за лицата така, както са ги направили. Съобразно изложеното, в молбата се твърди, че разноските, присъдени с постановения съдебен акт, а именно: на Д. К. М. от село Зеленикаво, ул.„Първа“ №12, община Кърджали, област Кърджали, направените от него деловодни разноски, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, в размер на 360.00 /триста и шестдесет/лева и на Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на управление - ***, направени разноски по делото, за заплатен по банков път депозит за вещо лице, в размер на 150.00/сто и петдесет/лева, са неправилно присъдени и неправилно възложени в тежест на молителката, поради което се иска съдът да измени Определение №4 от 02.01.2024 год., постановено по адм.дело №153/2023 год. по описа на АдмС - Кърджали, като отхвърли и остави без уважение искането за присъждане на разноски по делото, тъй като същите не са сторени от надлежна страна по делото.

На ответника по молбата – „***” в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране - Кърджали” *** - Д. К. М., чрез пълномощника му - адв.Е.П. от АК-***, на служебен адрес - ***, на основание чл.248, ал.2 от ГПК, е изпратено съобщение, ведно с препис от така постъпилата в съда на 11.01.2024 год. молба, като съобщението и преписът от постъпилата молба за изменение на определението в частта му за разноските, са получени от пълномощника на ответната страна, на датата 15.01.2024 год., видно от подписания, оформен и приложен по делото втори екземпляр от съобщението. В указания в същото едноседмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК, т.е. до 22.01.2024 год./понеделник/ включително, от страна на ответника по молбата не е представен писмен отговор по молбата за изменение на определението в частта му за разноските, респ. не е изразено никакво становище по така подадената молба.

За да се произнесе по така подадената молба, настоящият съдебен състав, съобрази и взе предвид следното:

Подадената от пълномощника на жалбоподателя молба, съдържаща искане за изменение на съдебно Определение №4 от 02.01.2024 год., постановено по адм.дело №153/2023 год. по описа на АдмС – Кърджали, в частта му разноските, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК, е постъпила в деловодството на Административен съд – Кърджали, на датата 11.01.2024 год., регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№119 от същата дата, в  16:34 часа. Съобщението, ведно с пълен препис от определението, чието изменение се иска, са изпратени на молителя и са получени от него, чрез пълномощника му, на датата 05.01.2024 год. При това положение следва да се приеме, че молбата с искането за изменение на определението в частта му за разноските, е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, считано от връчване на съобщението, ведно с пълен препис от решението. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение, в частта му за разноските. В настоящия случай, определението, чието изменение се иска в частта му разноските, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните. Молбата за допълване на решението е подадена 6-ия/шестия/ ден след получаване на съобщението за постановеното опредемение, ведно с пълен препис от същото, т.е. подадена е в преклузивния 7-дневен срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Молбата, освен това, е подадена от надлежна страна – жалбоподател производството по административно дело №153/2023 год. по описа на АдмС - Кърджали и като такава е процесуално допустима, за разглеждане и произнасяне по същество.

За да се произнесе по така подадената молба за изменение на определението в частта му за разноските, съдът съобрази следното:

С Определението под №4 от 02.01.2024 год., постановено по административно дело №153/2023 год. по описа на АдмС - Кърджали, съдът е оставил без разглеждане жалбата на М.П.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против: Принудителна административна мярка „Принудително задържане/поставяне на техническо средство за принудително блокиране, тип скоба/ на МПС – лек автомобил, марка „***”, модел „***“, с Рeг.№***”, описана в съобщение №***, наложена на 21.03.2023 год., на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, от служител - *** в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” – *** и е прекратил производството по административно дело №153/2023 год. по описа на  Административен съд - Кърджали. Със същото определение М.П.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е осъдена да заплати на Д. К. М. от ***, направените от него деловодни разноски, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева, както и е осъдена да заплати на Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на управление – ***, направени разноски по делото, за заплатен по банков път депозит за вещо лице, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.

При извършената проверка по делото, с оглед наведените в молбата твърдения, съдът намира, че същите са основателни досежно сумата в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева, представляващи разноски по делото, за заплатен по банков път депозит за вещо лице, която сума молителката М.П.В. е осъдена да заплати на Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на управление – ***. Съдът намира за основателен доводът, че само страните в процеса имат право на присъждане на разноски, които да се възложат в тежест на другата страна. Действително, Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на управление – ***, е внесло депозит за назначеното по делото вещо лице, съгласно представеното платежно нареждане за плащане към бюджета с УРН *** от 29.09.2023 год. на Банка „Д Банк“ АД – онлайн банкиране, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева, но същото не е конституирано като страна по делото, респ. не е конституирано като ответник по жалбата. Като ответник по така подадената жалба е бил конституиран и е участвал в производството по делото единствено Д. К. М., на длъжност „***“ в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” – *** – Д. К. М.. От това следва, че неправилно жалбоподателката М.П.В. е осъдена да заплати на Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на управление – ***, внесения от последното депозит за вещо лице, в размер на 150.00 лева, като този разход следва да остане за сметка на лицето, което го е направило. Предвид горното, молбата за изменение на постановеното определение в частта му за разноските се явява основателна в тази й част и като такава, следва да бъде уважена, като Определение №4 от 02.01.2024 год., постановено по административно дело №153/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му, с която М.П.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е осъдена да заплати на Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на управление – ***, направени разноски по делото, за заплатен по банков път депозит за вещо лице, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева, следва да бъде отменена.

Съдът намира за неоснователна молбата за изменение на определението в частта му за присъдените разноските в останалата й част, досежно присъдените в полза на Д. К. М. от ***, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение, за един адвокат, в размер на 360.00 лева с ДДС. По делото няма спор, че именно Д. К. М., на длъжност на длъжност „***“ в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” – ***, е конституиран като единствен ответник по жалбата, като за съда е безспорно, че същият лично е заплатил, в брой, договореното адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева с ДДС, за ангажирания от него адвокат от АК – ***, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие сер.** №*** от 14.06.2023 год./л.52, стр.2/ и пълномощно към него от същата дата/л.52, стр.1/. Съдът намира, че е без значение, че в осъдителния диспозитив на определението, досежно така направените от ответника разноски не е вписано, че същите му се присъждат в качеството му на „***“ в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” – ***, а същият е посочен само с трите си имена и адреса, тъй като видно и от цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, същият е заплатил лично и в брой договореното адвокатско възнаграждение, т.е. този разход е реално извършен от него, като в договора и пълномощното към него изрично е посочено, че това възнаграждение е заплатено за осъществяване на правна защита и съдействие именно по настоящото административно дело №153/2023 год. по описа на АдмС – Кърджали. Освен това, съдът намира за голословно твърдението, че в хода на съдебното производство, същият е загубил това качеството „***“ в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” – ***, поради което към момента на постановяване на определението била налице ненадлежна страна и че към момента на постановяване на съдебния акт липсвала конституирана ответна страна - административен орган. По делото не са представени никакви писмени доказателства в тази насока, а от страна на жалбоподателката в хода на производството по делото не е правено и докоазателствено искане за представяне или изискване на такива.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Тази хипотеза предоставя възможност съдът да преразгледа вече постановения от него съдебен акт в една определена негова част - относно дължимите на страните разноски, съобразно начина на определянето им, съгласно процесуалните закони и постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение или допълване на решението/в случая на определението/ само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт – определение, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК и в строго регламентирана процедура. Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се тълкуват стеснително.

Така, предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че подадената молба за изменение на Определение №4 от 02.01.2024 год., постановено по административно дело №153/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му относно разноските, е частично основателна и доказана, като посоченото определение следва да бъде отменено в частта му, с която молителката М.П.В., с постоянен адрес ***, е осъдена да заплати на Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на управление – ***, направени разноски по делото, за заплатен по банков път депозит за вещо лице, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.“. В останалата й част, съдът намира молбата за изменение на определението в частта му за разноските за неоснователна, поради което и с настоящото определение, същата следва да бъде оставена без уважение в тази й част.

Следва да се посочи, че според правилото на  чл.248, ал.3, изр.II/второ/ от ГПК, определението по разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, респ. определението. В случая, определението, което с молбата се иска да бъде изменено в частта му за присъдените разноски, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му, от което следва, че съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, и настоящото определение за изменение на определението в частта му за разноските, подлежи на обжалване в същия 7-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3, предл.І/първо/, във вр. с ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, Административният съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

ИЗМЕНЯ Определение №4 от 02.01.2024 год., постановено по административно дело №153/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, В ЧАСТТА МУ относно разноските, като ОТМЕНЯ същото В ЧАСТТА МУ, с която:

„ОСЪЖДА М.П.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, със седалище и адрес на управление – ***, направени разноски по делото, за заплатен по банков път депозит за вещо лице, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата й част молбата на М.П.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й - адвокат М.С. от АК-***, за изменение на Определение №4 от 02.01.2024 год., постановено по административно дело №153/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за присъдените разноски.

 Определението може да бъде обжалвано, на основание чл.248, ал.3 от ГПК, с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 7-дневен срок от съобщаването или връчването му.

Препис от определението, на основание чл.138, ал.3, във вр. чл.137, ал.1 от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.

 

 

 

                           

                                                                С Ъ Д И Я :