РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2450
Гр. Пловдив, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на петнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Александър
Митрев
Петър Касабов
при
секретаря Р.Агаларева и с участието на прокурор М.Христев, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3186/2019г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Д.В.Д., гр. Пазарджик, с пълномощник
адв.М.Н. обжалва Решение № 1999 от 19.08.2019г.,
постановено по АНД № 1566 по описа за 2019г. на Районен съд – Пловдив, в
частта, потвърждаваща Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-009010/06.11.2018г.,
изд. от Началник група към ОД МВР – Пловдив, за наложена на жалбоподателя глоба
в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.139 ал.5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.179 ал.4 т.1 ЗДв.П.
Решението на ПРС в обжалваната част
се счита за незаконосъобразно с искане за отмяна и с произнасяне по същество –
отмяна на наказателното постановление в потвърдената част. Изложени са
твърдения за необсъждане от страна на съда на всички заявени в жалбата
оплаквания. Поддържа се различно описание на нарушението в АУАН и в НП, при
което техническите параметри на ППС са посочени за първи път от
административно-наказващия орган, без данни въз основа на какви доказателства е
направено това. Счита се, че в АУАН и в НП са отразени различни нарушения.
Заявено е неправилно възприето основание по см. на чл.10 ал.1 т.1 ЗП, каквото
нарушение не е установено, вкл. предвидената санкция не би била по чл.179 ал.4
т.1 ЗДв.П. Изтъкнато е, че РС – Пловдив не е обсъдил
показанията на св.Г.К., кореспондиращи с представените писмени доказателства,
според които касатора няма задължения за закупуване
на винетни стикери и залепването им, което е
задължение на дружеството, в което е назначен за шофьор. Поддържа се да е
налице основание за прилагане нормата на чл.10 ал.2 ЗП, която е по-лека за
лицето.
Ответникът не се представлява пред
АС – Пловдив. Не е представен отговор по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Христев предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила поради
липса на основания за отмяна.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятна част
от съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. Обжалваното НП е издадено от
длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е приложена
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2/. Същата е част от административно
наказателната преписка. АУАН с номер Д693353/05.10.2018г. е съставен от мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, Д.Т.
/т.1 от цитираната оправомощителна заповед./.
По отношение обжалваната част от
решението, за конкретното нарушение в АУАН е посочено /нарушение първо/ : „На 05.10.2018г. в 15.30ч. в община Марица, на
път Шипка-Павел баня-Раковски-Калековец- …, път 2-56, км.90 в посока към
гр.Пловдив, управлява специален автомобил Скания П 94
ДБ с рег.№ ***, собственост на Тойота Тиксим ЕООД,
като – не е закупил валиден винетен стикер К-1 за
платена винетна такса. На предното обзорно стъкло има
залепен винетен стикер К-2 номер : 0001150, който не отговаря
на категорията N-3,
към която спада автомобила.“. Описаното нарушение е квалифицирано от правна
страна по чл.139 ал.5 ЗДв.П.
В НП е повторена описаната фактология в АУАН, като е добавено : „Управлява ППС,
предназначен за товари, състав от ППС – с 2 и повече оси с технически допустима
маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за което е заплатена
по-ниска винетна такса от установената по чл.10 ал.1
т.1 от ЗП“. Правната квалификация е идентична.
ПРС събрал изискани от жалбоподателя
писмени доказателства, вкл. заверено копие от свидетелство за регистрация на
МПС Скания П 94 ДБ с рег.№ ***. Според информацията
от свидетелството – МПС е от категория N 3 и с максимална маса 18600 - §6 т.34
ДР ЗДв.П. За управляваното ППС от посочената категория
е прието, че е относима винетна
такса от категория К-1, съответстваща на товарни машини с техническа товароносимост 12 и повече тона, с две или повече оси. Не е
било спорно наличието на залепен винетен стикер на
по-ниска стойност, несъответстващ на тонажа на автомобила. ПРС е обсъдил
представената и приета по делото фактура от 17.05.2018г., изд. на името на
Тойота Тиксим ЕООД, преценявайки, че заплащането на винетна такса не освобождава водача от залепването й на
обзорното стъкло преди да започне да управлява автомобила – със залепването й
се счита за изпълнено предвиденото в закона изискване. ПРС е посочил, че нормата
на чл.139 ал.5 зДв.П не разграничава собственик на
МПС от водач и санкцията се налага на всеки, за който е установено, че
управлява МПС без предвидената за него винетна такса.
Разпоредбата на чл.139 ал.5 ЗДв.П вменява
задължението за всички водачи, независимо от служебните задължения, предвидени
в трудовия договор и длъжностната характеристика. Приложената санкция – чл.179
ал.4 т.1 ЗДв.П е съответна на установеното нарушение,
поради което последвал извод за правилно приложен материален закон.
По отношение възражението за
несъобразяване с нормата на чл.10 ал.2 ЗП, РС-Пловдив е обсъдил действащи към
момента на нарушението – м.10.2018г., две наредби и тарифата за таксите, които
се събират от Агенция Пътна инфраструктура, посл. изм.
с ДВ бр. 102 от 2017г. /преди изм. на чл.10 ал.2 ЗП – с ДВ бр.80 от
28.09.2018г./ и е посочил, че в нито един от трите подзаконови нормативни
актове, не е определен размер на т.нар. „компенсаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП“,
поради което не може да бъде приложена
2. Решението е законосъобразно.
Според чл.139 ал. 5 ЗДв.П /в редакция преди изм. от 01.01.2019г.
/ : „Движението на определена категория пътни превозни средства по
републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена
в Закона за пътищата“. Съгл. приложената санкционната норма на чл.179 ал.4 т.1 ЗДв.П /в относима редакция/ : „Водач,
който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища за което е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата, по-ниска от нормативно установената за съответната
категория, се наказва с глоба, както следва:
1. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на
товари, и на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства
по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси,
които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона
- 1500 лв.“. В случая е установено нарушение на чл.139 ал.5 ЗДв.П,
за което е наложена санкцията според конкретиката на
фактите – във възражение против АУАН от 05.10.2018г., Д.Д.
заявил, че управляваното от него МПС е с две оси и е с тегло, отговарящо на
изискванията на винетен стикер К-2. „поради, което и
закупеният от мен винетен стикер е К-2, който
надлежно е залепен на предното стъкло на автомобила“. Към момента на подаване
на възражение е твърдяно закупуване на винетен стикер
лично, впоследствие се поддържа липса на задължение за закупуване на винетен стикер от водача с твърдение, че е задължение на
собственика. Посоченото процесуално поведение доказва, че наложената санкция е
коректно определена в хипотезата на чл.179 ал.4 т.1 ЗДв.П.
Правилно е определен субекта на
нарушението, предвид текста на цитираните норми. Посочената разпоредба на чл.10
ал.1 т.1 ЗДв.П е в обвръзка
с нарушение по чл.139 ал.5 ЗДв.П, което е
индивидуализирано в обхвата на чл.179 ал.4 т.1 ЗДв.П,
тъй като безсъмнено е установено и няма спор относно наличие на заплатена
по-ниска такса от установената по чл.10 ал.1 т.1 ЗДв.П.
Посредством приетото от ПРС – свидетелство за регистрация, е доказана
категорията на МПС, като същата идентично е отразена в АУАН и в НП. В този см.,
с НП не се внасят нови факти в обвинението. Категорията на МПС е отразена и в
докладната записка по повод възражението против. Отсъства твърдяната в
касационната жалба разлика в изпълнителното деяние, описано в АУАН и в НП –
както бе посочено, НП съдържа фактическата установеност от АУАН, дефинирана
съобразно текста на санкционната норма. Фактическият състав на заплащането на
винетка включва поредица от две действия в своята нормативно установена
последователност – закупуване на винетка и залепване на винетен
стикер, при което правилно ПРС е приел, че заплащането на винетна
такса от Тойота Тиксим ЕООД не освобождава водача от
задължението за залепването й на обзорното стъкло преди да започна работа. В
допълнение следва да се посочи, че практиката на касационната инстанция е
трайна, че при описание на нарушението: "няма валиден винетен
стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал.
1, т. 1 от ЗП при движение по републиканската пътна мрежа", то следва да
се квалифицира по чл. 139 ал. 5 ЗДв.П, щом няма
изложени твърдения, че водачът е представил на контролните органи незалепена
винетка /Решение № 1972 от 23.10.2015г. по к. а. н. д. № 1856/2015г.; Решение №
1503 от 04.07.2013г. по к. а. н. д. № 1488/2013г.; Решение № 1231 от 17.06.2015г.
по к. а. н. д. № 861/2015г.; Решение № 2445 от 03.12.2015г. по к. а. н. д. №
2391/2015г. - АС – Пловдив/.
Квалификация на административното
нарушение е подвеждане на фактическия му състав /деянието с неговите фактически
белези/ под съответно нарушената норма. В случая фактите са квалифицирани
правилно от правна страна. По отношение презумптивната
доказателствена сила на АУАН, придадена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П, се отчита осигуреното право на жалбоподателя да
опровергае фактическите констатации в акта. Презумптивната
доказателствена сила се преценява във всеки конкретен случай - при
доказателствена тежест за жалбоподателя да опровергае констатациите в АУАН,
същия е ангажирал доказателства, преценени правилно от ПРС като неопровергаващи
истинността им. В допълнение относно отсъствие на предпоставки за прилагане на
чл.10 ал.2 ЗП, следва да бъде отбелязано, че възможността за заплащане на компенсаторна
такса за водач, който не е заплатил дължимата винетна
такса касае единствено възможността за довършване пътуването на този водач, но
е без правно значение за това - осъществен ли е състав на административно
нарушение и налице са предпоставките за санкциониране на нарушителя – според
редакцията на нормата преди изм. от 2019г. : „Водач на пътно превозно средство,
който се движи по републиканските пътища, включени в трансевропейската
пътна мрежа, както и по такива, които са извън нея, или по техни участъци, без
да е заплатил съответната такса по ал.1, заплаща компенсаторна такса, която му
дава право да довърши пътуването си в рамките на 24 часа след заплащането й.
Размерът на компенсаторната такса се определя от Министерския съвет с тарифата
по чл. 10, ал. 6 в зависимост от вида на пътното превозно средство.“. Тоест,
компенсаторната такса е правна възможност - след като бъде заплатена, да бъде
довършено пътуването по пътищата, за които се дължи такса, но не представлява
способ за освобождаване от отговорност на нарушителя за извършеното
административно нарушение.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1999 от
19.08.2019г., постановено по АНД № 1566 по описа за 2019г. на Районен съд –
Пловдив, в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :