Определение по дело №51/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба от А. И. С. и И. А. С. против решение № 3452/3.8.2006 г., постановено по гр.д. № 535 по описа за 2004 г. на Районен съд-Б. по реда на чл. 196 и сл. от отм. ГПК.

РС е отхвърил като неоснователен предявения иск за признаване жалбоподателите за собственици на 30 кв.м., намиращи се между изградената със строително разрешение ограда между УПИ І-8757 и УПИ ІІ-8770 и определената по протокол за строителна линия и ниво от 2004 г. имотна граница на ответниците, неправилно отразени през 2004 г. като част от поземлен имот І, пл. № 8757, кв. 192, ІV микрорайон на Б..

Жалбоподателите подробно излагат съображения в подкрепа на застъпваното от тях становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, за което се твърди, че е постановено в нарушение на материални закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не е анализиран факта, установен от експерта, че няма разлика между координатите от КП от 1998 г., скицата по заповед № 288/1998 г., с което е одобрено допълване на КП с имот пл. № 8757. Грешката в КП от 1999 г. се изразява, че при обособяване на двата имота границата помежду им е направена по локална координатна система, а не по действащите координати. Имот пл. № 8770 е допълнен със заповед № 608/1998 г. и според допълването процесните 30 кв.м. са част от техния имот.За оградите не е необходимо протокол за определяне на строителна линия и ниво, за това доводите на отвениците, въз основа на този факт се сочи, че са неоснователни. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по допуснатото от него изменение на иска. Към момента с одобрената кадастрална карта от 2006 г., имотът е заснет по съществуваващата на място ограда и по нея не са постъпили възражения. Подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответниците във възражението си оспорват жалбата. Сочат, че според експерта няма разминаване между кадастралните и регулационните линии, а има ограда не по регулационна линия. Затова няма кадастрална грешка и съответно спор за материално право. Твърдението на жалбоподателите, че изработването на цифровия модел може да доведе до грешка в кадастралния план е неоснователно и нелогично. За изградената ограда липсва протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво.Подробни съображения са изложени в писмена защита.

ВКС е върнал делото на БОС като е отменил постановеното решение от предходен състав с указания за разглеждане спора на предявеното основание като се даде точната правна квалификация съобразно изложените обстоятелства в исковата молба и петутима й и се направят самостоятелни изводи по съществото на спора.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Със заповед № 288/16.4.1998 г. по искане на М. Д. е одобрено допълване на кадастралния план на гр. Б. с нов имот пл. № 8757.С нотариален акт № 118/1998 г. 400/1 151 кв.м. идеални части от него са продадени на ищеца И. С.. Със заповед № 608/23.6.1998 г. отново по искане на М. Д., въз основа на изповяданата сделка е одобрено допълне на кадастралния план на гр. Б. с имот пл. № 8770. Впоследствие с т. ІІ от заповед № 602/27.8.1999 г. за тези имоти са отредени съответно парцели – І и ІІ: за имот пл. № 8770-п. ІІ, а за имот пл. № 8575 –п. І. На 11.2.2000 г. е сключен договор за доброволна делба между страните по делото С. и К. като са се споразумяли в дял на С. да се предостави в собственост п. ІІ, а в дял на К. п. І. С. са се снабдили за имота си и с констативен нотариален акт № 8/2000 г.

Не се спори, че ищците са изградили ограда, за която има разрешение за строеж № 85/4.5.2001 г., но няма протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. В становище № 595/23.7.2004 г. гл. архитект на община Б. е посочил, че изградената плътна ограда с височина 2.20 м. на определени участъци е в отклонение от регулационната линия. Този факт е установен с констативен акт от 16.3.2004 г. от специалисти “КРЗ”, при общината. В него е отразено, че е налице различия между изпълнената ограда, която не съвпада с имотната граница между двата съседни имота пл. № 8770 и 8757 респ. със страничната регулационна линия между парцелите І и ІІ.

Така установените факти, досежно плановете се потвърждават и от многобройните експертизи назначавани и изслушвани от съда. Експерът е посочил, че със заповед № 890/1997 г. е одобрен кадастралния и регулационен план, като имота предмет на делото не е отразен с отделен планоснимачен номер. Със заповед № 288/98 г. е осъществено такова допълване с имот пл. № 8757, който е записан на наследниците на И. Д. като впоследствие със заповед № 608/98 г. е допълнен и с пл. № 8770, записан по разписен лист на И. С.. Отредени са за двата имота парцелите – І и ІІ. Експерът заключава, че за изготвяне на регулационния план от 1999 г. е използвана кадастралната основа от 1998 г. и не може да се говори за преместване на границата между двата имота. Кадастралната и странична регулационна линия помежду им съвпада. Вещото лице сочи, че по плана от 1999 г. няма координати на граничната линия между тях. При разпитите в с.з. вещото лице многократно е заявявало този факт и е пояснявало, че строителното разрешение за изграждане на оградната стена от ищците е давана по абцисии и ординати, което е съобразно действащия тогавашен метод, а не по координати, предполагащи наличие на цифров модел. Но този метод е неправилно приложен в конкретния случай, тъй като вместо за абцисии и ординати да се съобразят осовите точки на пътното платно е съобразявано локални коориднати “някакви шахти”, което е довело до грешката, допусната в изграждането на оградата и в кадастралната основа. Вещото лице сочи, че определящи точки за нанасяното на имота са осовата мрежда от която става заснемнето на имотите. Грешката е разликата между заснетата ограда така както е в момента на място и така както е по регулацията от 1999 г. Това е обозначено на скицата към заключение на л. 69 от делото. И затова част от оградата попада в имота на ответниците – в п. І. Експертът е посочил, че има приплъзване от парцел ІІ в парцел І, ясно видимо от упоменатата скица. Експертът е категоричен, че няма разместване между кадастрална и регулационна линия.

В писмо изх. № 11-0063/13.6.2007 г., издадено от община Б., също е посочено, че при изработването на КП от 1998 г. и 1999 г. към проекта за делба на имот пл. № 8757 отразените точки са с координати от локална /свободна/ координатна система, която е различна от координатната система 1950 г. и 1970 г. По тази локална координатна система сочи вещото лице са издавани строителните книжа, касещи застрояването в имота на ищците. Посочил е още, че в одобрената кадстрална карта със заповед № РД-1832/10.5.2006 г. имотите са отразени съобразно съществуващата на място ограда, което е различно от регулационната граница, одобрена 1999 г.

Въз основа на така изложените факти, съдът намира за неоснователен предявения иск за признаване на ищците за собственици чрез покупко-продажба и доброволна делба на 30 кв.м., намиращи се между изградената със строително разрешение ограда между УПИ І и УПИ ІІ и неправилно отразена в кадастралния план и регулационния план от 1999 г. като част от поземлен имот І, пл. № 8757, кв. 192, ІV м.р. /за така посочения петитум вж. л. 118/. В него като пояснение е посочено още, че спорната част е заключена между оградата, представляваща регулационна линия и определената в протокол за строителна линия и ниво от 2004 г. имотна граница на ответниците, която част неправилно е отразена в КРП от 1999 г. Но първоинстанционния съд не е събразил, че се претендира за грешка в кадастъра по плана от 1999 г.

Така предявения иск, който предвид обстоятелствената част на исковата молба и петитума, според съда очертават твърдение за спор за материално право по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Цитираните и обсъждани строителни разререшения в исковата молба всъщност са за да подкрепят тезата на ищците за съществуването на такъв спор. Затова че след преминаване към цифровия модел на плановете, е станало разминаването при отразяване на страничната линия на парцелите при издаваните въз основа на тях преди и понастоящем скици и строителни книжа. Тези факти обаче, според съда не обосновават извод за грешка в кадастралния план, която грешка да е свързана със спор за имуществено право. Доказателствата не установяват грешка в кадастралния план, защото кадастрален план през 1999 г. не е одобряван, одобрен е само регулационен план през посочената година и защото при наличие на един само съществуващ кадастрален план имащ отношение за страничната имотна респ. регулационна линия между имотите е нелогично твърдението за грешка в самия първоначален кадастрален план. Затова съдът счита, че не е налице грешка по смисъла на 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. За извода си съдът съобрази и обстоятелството, че с предявяването на този иск се създава възможност при уважаването му да се иска измение на влязлата в сила регулация чрез отстраняване на грешката в кадастралната основа. В случая очевидно е, че дори уважаването на иска не би имал за последица изменение на кадастралния и регулационен план от 1999 г.

Последващ кадастрален план има в хода на процеса, одобрен 2006 г., но той не е предмет на разглеждане, предвид ищцовата претенция и тъй като същия е заснел съществуващата на място ограда. Никой не спори за притежаваното право на собственост от ищеца в рамките на имот пл.-8770, за който е отреден п. ІІ. Установи се, че оградата не е по страничната регулационната линия с УПИ І. По изложените съображения искът на ищците следва да се отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН. РС е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се, че при отхвърлянето на иска не се е съобразил с последното уточнение на петитума, в което е посочено, че 30 –те кв.м., неправилно са отразени в кадастралния и регулационен план от 1999 г. като част от поземлен имот І, пл. № 8757, кв. 192, ІV микрорайон. Ето защо решението следва да се отмени и се постанови отхвърляне на иска, съобразно приетия за разглеждане иск.

По изложените съображения и на основание чл. 208, ал. 1 от отм. ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 3452/3.8.2006 г., постановено по гр.д. № 535 по описа за 2004 г. на Районен съд-Б. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от И. А. С. и А. И. С. против Б. С. К. и Б. И. К. иск за признаване за установено, че като собственици на имот с пл. № 8770, парцел ІІ, в кв. 192, ІV микрорайон по плана от 1998 г. придобит чрез покупко-продажба и впоследствие с доброволна делба са собственици и на 30-те кв.м., намиращи се между изградената със строително разрешение ограда между УПИ І и УПИ ІІ, представляваща регулационна линия и определената по протокол за строителна линия и ниво от 2004 г. имотна граница на ответниците, които неправилно са отразени в кадастралния и регулационен план от 1999 г. като част от поземлен имот І, пл. № 8757, кв. 192, ІV микрорайон.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: