Решение по дело №2326/2020 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260296

 

                                       07.05.2021 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 29.01.2021г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело № 2326 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

В искова молба се твърди, че Сливенски районен съд е издал, в производството по ч.гр.д.№ 3534/2012г., заповед за изпълнение, а след това и изпълнителен лист, с който „Маркон“ЕООД било осъдено да заплати на „ВиК Сливен“ООД главница в размер 1228.40лв. за доставена и консумирана питейна вода  по двадесет и една фактури, за периода от 04.06.2010г.-05.03.2012г., заедно със законна лихва върху нея, както и мораторна лихва в размер 41.67лв., изтекла към 27.03.2012г. Процесуалният представител на първото от тези дружества счита, че то не ги дължи /на второто/, защото са погасени по давност и предявява искове съда да установи това с решение. Претендира с последното да бъде прието за установено, че не дължи и разноските в заповедното производство- 25.40лв.

Ищецът претендира сторените от него разноски по настоящото дело.  

 

На ответникът бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор. В него изразява становище за допустимост, но и неоснователност на исковете- защото според него за вземанията му не е изтекла предвидената в закона погасителна давност.

 

В съдебно заседание присъства процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете. Ответникът с писмено становище поддържа отговора, а и прави  възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца, на пълномощника си-адвокат, възнаграждение.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установени следните факти:

Видно от документа, представляващ лист №8 от материалите по делото, на 24.08.2012г. е издаден, в полза на „ВиК Сливен“ООД, изп.лист. От съдържанието му е видно също, че основание за това е заповед за изпълнение /№2186/ 03.08.2012г./ по ч.гр.д.№ 3534/2012г. по описа на СлРС. С тях на „Маркон“ЕООД е разпоредено да заплати на ВиК дружеството главница в размер 1228.40лв., заедно със законната лихва, както и мораторна лихва в размер 41.67лв.

От документа, представляващ лист № 7 пък се установява, че изпълнителния лист е бил образуван в изпълнително дело- № 446/2020г. на ЧСИ М.Минкова, а на длъжника -настоящия ищец, е връчена покана за доброволно изпълнение. По-конкретни данни- за датата на образуване на изпълнителното дело, не са налични.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове, а претенциите са съда да приеме, че ищеца не дължи на ответника-кредитор сумите по  издаден в полза на последния изп.лист, като единствения аргумент е, че в полза на длъжника е изтекла погасителна давност. Според ищеца този срок е 5-годишен, като е започнал да тече през 2012-та година, когато на „ВиК Сливен“ са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е изтекъл, дълго преди листа да бъде образуван в изпълнително дело.

Съдът намира този аргумент, а поради това- и исковете, за основателни. Погасителният давностен срок, на който се позовава ищеца, е най-дългия, предвиден в облигационното право.  Т.е., най-неблагоприятно за ищеца е действително той да е приложимия в случая. По тази причина съда няма да излага повече съображения по този въпрос, а приема, че задълженията на „Маркон“ЕООД за доставена питейна вода и лихва за забава в плащането й- т.н. мораторна лихва, в случая се погасяват с 5-годишен давностен срок. Той със сигурност е изтекъл много преди образуването на притежавания от ВиК Сливен изпълнителен лист в изпълнително дело. Впрочем, факта на образуване на изпълнително дело е без значение- защото това действие не прекъсва погасителната давност, в който смисъл е нарочно тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.

Установи се в настоящото дело, че заповед за изпълнение и изп.лист са издадени на ВиК Сливен през 2012г. Ако е вярно твърдението, че с това е била прекъсната теклата за вземанията на това дружество погасителна давност, то от 2012-та година е започнал да тече нов давностен срок- така изрично чл.117 ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Така със сигурност е изтекъл най -късно през 2017-та година, което пък означава, че исковете на „Маркон„ ЕООД са основателни- както главния- за стойността на доставена питейна вода, така и акцесорните по отношение на него- за лихва забава-т.н. мораторна лихва и за разноските в заповедното производство. Давността е изтекла не по-късно от съответния месец на 2017-та година, а листа е бил образуван в изпълнително дело, в което е възможно да са извършени действия, които да я прекъснат, през 2020-та година.

 

По въпроса за разноските: такива се претендират и от двете страни, но по аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, не се следват на ответната страна. Ищецът обаче има право на тях и то в пълен размер, който в случая е 450лв., от които 150лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото и 300лв.- възнаграждение на пълномощника –адвокат. От ответника бе направено възражение за прекомерност на размера му, но съда не го споделя, защото това е минималния по закон размер за възнаграждение за адвокат при оценяеми искове- така чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.

 

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

На основание чл.439 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „МАРКОН“ЕООД с ЕИК ………; със седалище гр.С. и съдебен адресат  адв.М.Д. *** НЕ ДЪЛЖИ, поради погасяването на задълженията с изтекла в негова полза погасителна давност, на „ВиК Сливен”ООД с ЕИК ……; със седалище гр.С.  и адрес на управление на дейността- ул.“6-ти септември“ №27 сумите, за които на последното са издадени, в производството по ч.гр.д.№ 3534/2012г. от Сливенски районен съд заповед за изпълнение и изпълнителен лист: главница в размер в размер 1228.40лв., за доставена и консумирана питейна вода по двадесет и една фактури, за периода от 04.06.2010г.- 05.03.2012г., заедно със законна лихва върху нея, считано от 03.08.2012г.; мораторна лихва в размер 41.67лв., изтекла към 27.03.2012г. и 25.40лв.- разноски.

 

НЕ УВАЖАВА основаното на чл.78 ал.5 от ГПК възражение на „ВиК Сливен”ООД с ЕИК ********* и седалище гр.Сливен, за прекомерност на заплатеното от „МАРКОН“ЕООД с ЕИК …….. и седалище гр.С. на пълномощника му- адв.М.Д. ***, адвокатско възнаграждение. 

ОСЪЖДА „ВиК Сливен”ООД с ЕИК ……… и седалище гр.С. да заплати, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,  на „МАРКОН“ЕООД с ЕИК ………. и седалище гр.С., направените от последното разноски в настоящото дело, в пълен размер: 150лв./сто и петдесет лева/- за държавна такса и 300лв./триста лева/- за адвокатско възнаграждение.

НЕ УВАЖАВА искането на „ВиК Сливен”ООД с ЕИК ……. и седалище гр.С. да бъде осъдено „МАРКОН“ЕООД с ЕИК ……. и седалище гр.С. да му заплати разноски в настоящото дело.

 

Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин:  пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ от момента на връчването му на съответната страна.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ.