РЕШЕНИЕ
№
457
гр. Враца, 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020 г., през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 453 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Ц.К.
*** против Решение № 58 от 29.07.2020 г., постановено по АНД № 193 по описа за
2020 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба, серия К, № 3244358/01.11.2019г. на ОД на МВР - Враца, с който
за нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на касатора е
наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.
В жалбата са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФНГ.
Ответникът по касационната жалба, ОД на
МВР – Враца, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по същата.
Участващият в касационното
производство прокурор от ВОП дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства.
Административен съд – Враца, в качеството
си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като
съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение РС – Бяла
Слатина е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3244358/01.11.2019г.
на ОД на МВР - Враца, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на И.Ц.К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.
Съдът е приел, че са спазени условията
и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр.6 от 16.01.2018г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Изложени са мотиви, че Електронен фиш
серия К, № 3244358/01.11.2019г. е
издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец,
съдържа всички лимитативно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване
на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство или действителния му
ползвател; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът
на глобата.
Счел е, че И.Ц.К. не е изпълнил
задължението си при избиране на скоростта на движение на управляваното от него
пътно превозно средство да не превишава разрешената за пътния участък скорост
от 60км/ч, а се е движел с 88 км/ч,
която скорост е установена с годно техническо средство.
Въззивният съд е изложил подробни аргументи
по наведените от жалбоподателя възражения като е приел същите за неоснователни.
Детайлно се е мотивирал защо счита, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на нарушителя и обуславящи отмяна на атакувания фиш, изследвал е
материално-правната законосъобразност на акта и субективната страна на
нарушението, като е обосновал извод за правилен и законосъобразен ЕФНГ.
Оспореното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Относно правилността на решението,
настоящият състав на касационния съд, намира, че първоинстанционния съд е
постановил съдебния акт при напълно изяснена фактическа обстановка, поради
което същата не следва да бъде преповтаряна и в настоящия съдебен акт.
Административен съд - Враца споделя и
окончателните правни изводи за разрешаването на спора, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК
препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд – Бяла Слатина.
Преценката на първоинстанционният
съд относно доказаността на нарушението въз основа на съвкупния доказателствен
материал е правилна и обоснована. Съдът е изложил убедителни съображения, в
съответствие с данните по делото. Фактите, районният съд е установил
посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства. В конкретният случай е безспорно установено, че касаторът е
извършил вмененото му с ЕФНГ административно нарушение.
В тази връзка, настоящият
касационен състав намира за неоснователни изложените от касатора възражения, че
оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Електронният фиш не страда от пороци,
съобразен е с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Въз основа на приетия по делото
снимков материал от техническото средство за контрол, документацията за него,
протокола за използване на АТС, РС-Бяла Слатина е приел, че извършването на
нарушението от касатора е доказано.
Неоснователни са направените с
касационната жалба възражения.
Органът няма задължение по закон да
изпраща на лицето всички, доказващи нарушението материали като приложение към
ЕФ. Но съгласно чл. 189 ал. 8 от ЗДвП е длъжен да изпрати жалбата, заедно с
цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид
и данни за извършена метрологична проверка. Това задължение е изпълнено. В хода
на съдебното производство жалбоподателят е могъл да се запознае, да оспори доказателствата
или представи доказателства за твърдяните от него факти и се е възползвал от
това си право. Тези му процесуални права не са били ограничени и съдът не е
допуснал сочените нарушения.
Настоящата инстанция намира за
правилни изводите на районният съд, че обжалваният електронен фиш съдържа
всички необходими реквизити съгласно приложимата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Противно на твърденията в касационната жалба, електронният фиш се
отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание
извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП реквизити,
т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не
може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата
по съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния
фиш. Няма изискване в закона в същия да се посочва конкретно кой е неговия
издател, подпис и печат на издателя му и посочване на датата на издаването му.
Касационната инстанция намира за
правилен и извода на районния съд, че при установяване на нарушението и
провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на
процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.
По тези съображения и след извършена
служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218,
ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради
невалидност или недопустимост, решението на РС – Бяла Слатина, с което е
потвърден ЕФНГ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен
съд–Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 29.07.2020 г., постановено по АНД № 193
по описа за 2020 г. на Районен съд – Бяла Слатина.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.