Р Е Ш Е Н И Е
№ I-111
18.06.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 578 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК и е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от И.Г.И., ЕГН **********,
адрес: *** чрез адв. Петя Колева с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Любен
Каравелов“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2 против Решение № 49/06.01.2020г. по гр. д.
№ 7697/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения от И.Г.И.
срещу „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК ********* иск за приемане за установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 4007,11 лева,
от които сумата от 3267,22 лева главница, представляваща стойността на ползвана
топлинна енергия за периода от м. 11.2007 г. до м. 07.2011 г., сумата от 661,32
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2008 г. до 19.08.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 78,57 лева, представляваща
направени от заявителя в заповедното производство разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7443/2011 г. на БРС и е образувано изп. д. №
20167040401214 по описа на ЧСИ Иванка Миндова.
Жалбоподателят счита обжалваното решение
за неправилно, постановено при допуснати
нарушения на материалния закон и необосновано. Не било обсъдено
възражението, че вземането било погасено по давност преди образуване на
изпълнително производство при ДСИ. Сочи, че плащанията за ползвана топлинна
енергия са периодични плащания, поради което за тях била приложима нормата на
чл. 111, б „в“ от ЗЗД и се погасявали с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлявало действие по принудително
изпълнение и не прекъсвало давността, заповедта не се ползвала и със сила на
пресъдено нещо. В този смисъл заповедното производство било уредено като част
от изпълнителния процес. За първото задължение с падеж ноември 2007г. давността
изтекла ноември 2010г., преди образуване на изпълнителното дело. Последното
задължение по отношение, на което настъпила тригодишна давност преди образуване
на изпълнителното производство било ноември 2008г. - било погасено ноември
2011г. Давността се прекъсвала с иска по чл. 422 ГПК и предявяването имало
обратно действие, ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, но ако не бил
предявен иск давността не се считала за прекъсната. В случая не било образувано
производство по чл. 422 ГПК и заповедта нямала сила на пресъдено нещо. Намира,
че са погасени по давност задълженията с настъпил падеж до месец ноември 2011г.
включително. Била налице противоречива практика относно прилагането на т. 10 от
ТР № 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и било образувано тълкувателно
дело по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му?“. Не споделя извода за прилагане на т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възприет с Решение №
170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2018г. IV ГО на ВКС. Твърди, че последното изпълнително
действие годно да прекъсне давността било на 16.12.2011г., с което бил наложен
запор по изп.д. № 822/2011г. по описа на ДСИ и от тогава започвала да тече нова
тригодишна давност, която изтичала на 16.12.2014г. Намира, че насрочването на
опис не е изпълнително действие прекъсващо давността. На 07.05.2012г. по
изпълнителното дело постъпила молба от майката на ищеца за разсрочване на
дълга, след което постъпили две плащания общо в размер на 200 лева. Молбата за
разсрочване и плащането не било признание на вземането, тъй като молбата за
разсрочване не изхождала от длъжника и в случая липсвала доброволна воля, тъй
като било във връзка с принудителното изпълнение. Твърди, че от 16.11.2011г.,
когато бил наложен запор на банкови сметки, не били предприемани действия,
които да прекъснат давността. За пълнота посочва, че дори насрочването на описа
на 17.04.2012г. и депозираната молба за разсрочване и насрочването на опис на
16.05.2013г. да са действия по изпълнението, които прекъсват давността, то от
датата на последното действие в рамките на тригодишния срок - до 16.05.2016г.
не били извършвани изпълнителни действия – изпълнителното производство при ЧСИ
Иванка Миндова било образувано на 02.09.2016г., а първото действие по
изпълнението било предприето на 20.09.2016г. Моли да се отмени обжалваното
решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се уважи предявения иск. Няма искания по доказателствата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран
писмен отговор от „Топлофикация Бургас“ ЕАД чрез адв. Милена Ангелова, с който
намира въззивната жалба за допустима, но за неоснователна. Счита решението на
БРС за правилно и моли да се потвърди. Сочи, че между страните е съществувало
облигационно отношение за продажба на топлинна енергия като по повод на
облигационните отношения през месец август 2011г. било образувано съдебно
производство и въз основа на Заповед за изпълнение № 4834/31.08.2011г. по
ч.гр.д. № 7443/2011г. на БРС бил издаден изпълнителен лист в полза на
топлофикационното дружество. Поддържа, че давността не е изтекла. Намира за
правилен извода, че от 17.12.2013г. е започнала да тече нова тригодишна
давност, която е прекъсната на 02.09.2016г. с образуваното ново изпълнително
дело, били извършени нови изпълнителни действия. Моли да се потвърди
обжалваното решение. Няма искания по доказателствата. Претендира разноски.
В съдебно
заседание пред въззивна инстанция страните са редовно призовани, въззивникът не
се явява за него се явява адв. Колева, която поддържа въззивната жалба, няма
възражения по доклада, моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи
предявеният иск. Въззиваемият в съдебно заседание не се представлява, депозира
писмено становище чрез адв. Ангелова,
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
БРС е сезиран с иск от И.Г.И. срещу
„Топлофикация - Бургас” ЕАД, с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 4007,11 лева, от
които сумата от 3267,22 лева главница, представляваща стойността на ползвана
топлинна енергия за периода от м. 11.2007 г. до м. 07.2011 г., сумата от 661,32
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2008 г. до 19.08.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 78,57 лева, представляваща
направени от заявителя в заповедното производство разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7443/2011 г. на БРС и е образувано изп. д. №
20167040401214 по описа на ЧСИ Иванка Миндова.
Между страните не е спорно, че И.И. е
осъден да заплати на „Топлофикация Бургас“ ЕАД сумата от 3267,22 лева
представляваща неплатена стойност на ползвана топлинна енергия за периода м. ноември
2007г. – м. юли 2011г., сумата от 661,32 лева – мораторна лихва за периода
01.01.2008г. до 19.08.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от 3267,22
лева считано от 30.08.2011г. до изплащане на задължението и сумата от 78,57
лева – разноски по делото. Като в този смисъл се представя изпълнителен лист от
17.10.2011г., издаден по по ч.гр.д.№ 7443/2011г на БРС. Не е спорно, че за
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. първоначално
при ДСИ при БРС, а след това при ЧСИ Иванка Миндова с район на действие района
на БОС.
Спорно между страните е обстоятелството
дали вземането, за което е образувано изпълнително дело, е погасено по давност
поради неизвършване на изпълнителни действия от страна на взискателя.
По делото като доказателства са
приложени копие на изп.д. № 882/2011г. по описа на ДСИ при РС Бургас и копие на
изп.д. № 1214/2016г. по описа на ЧСИ Миндова. Въз основа на посочения
изпълнителен лист през месец ноември 2011г. е образувано изпълнително дело №
882/2011г. по описа на ДСИ при РС Бургас за принудително събиране на дължимите
суми. С молбата взискателят е поискал да се предприемат изпълнителни действия
срещу длъжника като се наложи запор на трудовото му възнаграждение, парични
влогове, МПС. Поискано е да се извърши опис и продажба на движими вещи,
намиращи се в жилището на длъжника. По делото е проучено имущественото
състояние на длъжника. На 01.12.2011г. е наложен запор на лек автомобил (л.51),
през месец декември 2011г. – 16.12.2011г. са наложени запори върху вземания по банковите
му сметки (л. 59, 60 и л. 67). На длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на 27.12.2011г. (л. 66). През месец април 2012г. взискателят е
поискал извършване на опис на движими вещи на адреса на длъжника като опис е
насрочен за 08.05.2012г. (л. 72 – гръб). По делото на 07.05.2012г. е депозирана
молба като е посочено, че подател е майката на длъжника за разсрочване на
задължението по 150 лева на месец (л. 75). На 15.05.2013г. е депозирана нова
молба за извършване на опис, насрочен за 11.06.2013г. (л. 76). По молба на
взискателя (л. 81) производството по делото е прекратено, издадено и постановление
от 08.08.2016г. на ДСИ.
Въз основа на изпълнителния лист е
образувано отново изпълнително дело за събиране на вземането съгласно молба от
02.09.2016г. при ЧСИ Иванка Миндова с район на действие БОС. Върху изпълнителният
лист е отбелязано, че първоначално е било образувано изп.д. № 882/2011г. по
описа на ДСИ, прекратено на 19.08.2016г. С молбата са посочени изпълнителни действия,
които да бъдат предприети спрямо длъжника. Наложен е запор върху МПС собствено
на длъжника л. 97 – на 21.09.2016г. На длъжника чрез неговата майка е връчена
покана за доброволно изпълнение на задължението (л. 99) на 03.10.2016г. наложен
е запор върху банкови сметки на длъжника на 20.09.2018г. (л. 106, 107).
С постановеното решение БРС е намерил,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 124 вр. чл 439 ГПК, който е счел за
неоснователен. Прието е, че възражението, че вземането, за което е издаден
изпълнителен лист е погасено по давност, е преклудирано, тъй като
изпълнителният лист е издаден за вземания, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която не е подадено възражение, ето защо заповедта е
влязла в сила и е издаден изпълнителен лист като са преклудирани всички
възражения на длъжника, освен тези, които се отнасят за факти, настъпили след
приключване на производството. Прието е, че давността в започнала да тече след
влизане в сила на заповедта на 06.10.2011г. Съдът се е позовал на Тълкувателно
решение № 2/2013г. ОСГТК, съгласно което в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие“. Позовал се е на решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г., ІV гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е пояснено,
че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от
последното разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. В случая съдът намерил, че последното валидно
изпълнително действие по първото изпълнително дело по описа на ДСИ при РС
– Бургас е извършено на 16.12.2011 г. с налагането на запор
на банкови сметки на длъжника, като изпълнителното дело е прекратено по силата
на закона на 16.12.2013 г. Следователно към 26.06.2015 г. изпълнителното
дело вече е било прекратено по силата на закона, поради което се прилага вместо
цитирана т. 10 от Тълкувателното решение Постановлението на ПВС № 3/18.11.1980
г., което гласи, че при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече
давност се спира, т. е. до 16.12.2013 г. прекъснатата поради
образуване на изпълнителното дело давност е спряла да тече през цялото време на
изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД. Действието
на това спиране е преустановено с прекратяването на изпълнителното
производство. От 17.12.2013 г. е започнала да тече нова тригодишна
давност, която е прекъсната на 02.09.2016 г. (към който момент 3-годишната
давност не е изтекла) с подаването на молба за образуване на ново изпълнително
дело и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи. Съгласно
цитираното Тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като
изпълнителните действия, извършени по второто изпълнително дело, прекъсващи
давността, са извършени на 21.09.2016 г. чрез налагане на запор върху товарен
автомобил на длъжника, и на 20.09.2018 г. чрез налагане на запор върху банкова
сметка. В резултат е счетено, че срокът на общата тригодишна погасителна
давност не е изтекъл към подаване на исковата молба, нито дори към датата на
устните състезания, поради което решаващият състав приел, че вземането на
ответника в размер на исковата сума не е погасено понастоящем по давност и все
още съществува и предявеният иск по чл.
439 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въззивната инстанция намира, че
постановеното решение е валидно и допустимо. По същество БОС счита, че предявеният
иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК като чрез него се осъществява
защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение чрез оспорване на
вземането. Длъжникът по изпълнението чрез този иск може да установява само
факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително
изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други).
Съгласно Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Ако в хода на принудителното
изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл.
116, б. "а" ЗЗД.
Давността прекъсва
с предявяването на иск и др. действия по чл.
116, б. "б" ЗЗД нова давност не започва да тече докато трае
производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността
не се счита прекъсната. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането бъде признато
новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се
установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството,
давност не тече. Когато
съдебното решение влезе в сила започва да тече нова давност. С тълкувателно
решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
Постановление
на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила и
когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК
като е установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Въз основа на така постановеното, следва
да се прави разграничение между прекратяване на изпълнителното производство
поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години
„перемпция” и погасяване на вземането, предмет на изпълнителния титул поради
погасяването му по давност като период от време, през който взискателят не е
предприел принудителни действия за събирането му и възражение от страна на
длъжника. В тълкувателното решение е посочено, че изпълнителните действия се
обезсилват при прекратяване на производството на основание чл. 433, т. 8 от ГПК
и това е естествена последица, едновременно с това обаче изрично е посочено от
кой момент започва да тече новата погасителна давност – последното валидно
изпълнително действие. Дори да се приеме, че е налице основание за
прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, това
прекратяване не означава отпадане на материалното притезание на взискателя,
поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено. В този
случай нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие (т.
10 ТР от 26.06.2015г по т. д. № 2/13 ОСГТК). Следва да се подчертае, че целта
на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е да санкционира бездействието на
взискателя в рамките на посочения срок, но прекратяването на изпълнителното
производство не лишава взискателя от възможността да получи изпълнителния лист
и да образува изпълнително производство за принудително събиране на съдебно
признатото притезание, ако не е изтекла давност считано от датата на извършване
на последното изпълнително действие.
В случая съобразявайки извършените
изпълнителни действия не може да се приеме, че е налице предвидения в закона
период от време, през който взискателят да е бездействал. РС Бургас е изследвал
подробно предприетите изпълнителни действия и се споделят мотивите на първа
инстанция относно момента, в който следва да се счита, че Постановление
на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. е загубило действие – от датата на
обявяването ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС, но този съдебен състав намира, че в конкретния случай неправилно
е прието, че периодът, от време, който следва да изтече, за да се приеме, че
вземането е погасено по давност е три години. Действително, вземането предмет
на изпълнителния титул, е за цената на топлинна енергия, което не е спорно, че
е периодично плащане, но това вземане е съдебно признато и е придобило характер
на съдебно признато притезание, за което ЗЗД не предвижда да попада в
изключенията на чл. 111 ЗЗД и затова приложение следва да намери общата
петгодишна давност чл. 110 ЗЗД. Действително законодателят е уредил заповедното
производство в част пета на ГПК като облекчена възможност за кредитора да се
снабди с изпълнителен титул за вземане, което не се оспорва от длъжника.
Изрично чл. 416 ГПК урежда момента на влизане в сила на заповедта - когато
възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на
съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в
сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху
заповедта. Уредбата на действащия Граждански процесуален кодекс изключва
разрешението на въпроса, дадено в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от
17.07.2001 г. ОСГТК на ВКС. Даденото разрешение в т. 6 от Тълкувателното
решение бе въз основа на действащата по отменения ГПК защита на взискателя по
чл. 250 - чл. 255 ГПК - защита, каквато не е предвидена в действащия ГПК, в
който уредбата на издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание изцяло отпадна, а идващото да го замени заповедното
производство има различна правна уредба. Така, при издаден изпълнителен лист
въз основа на извлечение от сметка, длъжникът можеше да поиска спиране, както и
да предяви възраженията си по реда на иска по чл. 254 ГПК (отм.). Тази уредба
не изключваше възможността и взискателят да предяви вземането си по исков ред.
При новата уредба, в случай, че липсва възражение, заповедта влиза в сила и се
издава изпълнителен лист като защитата на длъжника се осъществява по различен
начин. Сега с иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да се позове само на
възражения за обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание, а взискателят ако
предяви отново вземането си чрез иск ще срещне отвод за сила на пресъдено нещо (арг.
ТР № 5/12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК). Следва да се посочи,
че е неоснователно възражението, че съдът не е обсъдил възражението, че
вземането е погасено по давност преди образуване на изпълнителното
производство, тъй като било за топлинна енергия в периода месец ноември 2007г.
м.юли 2011г. РС е изложил подробни съображения, че възражението за погасяване
на вземането по давност е преклудирано и тези мотиви се споделят и от настоящия
състав. В случая не става дума за вземания, произтичащи от периодични плащания,
(макар и те да са такива по естеството си), а за вземане, установено по съдебен
ред, при което същото се погасява с изтичането на общата 5- годишна погасителна
давност – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
По делото са налице данни, че
взискателят периодично е изисквал справки за имуществото състояние на длъжника,
които действително не са действия, които прекъсват давността, но показват активност
на кредитора и че не се е дезинтересирал от производството. Вземането е
установено въз основа на изпълнителен лист от 17.10.2011г., още през месец
ноември 2011г. е образувано изпълнително дело № 882/2011г. по описа на ДСИ при
РС Бургас за принудително събиране на дължимите суми; на 01.12.2011г. е наложен запор на лек
автомобил (л.51), на 16.12.2011г. са наложени
запори и върху банковите сметки; по делото са депозирани молби от взискателя за
извършване на опис на движими вещи, насрочени за 08.05.2012г. (л. 72) като на
07.05.2012г. е депозирана молба от майката на длъжника за разсрочване на
задължението по 150 лева на месец, поради което описа е отменен, а след това е
насрочен по молба на взискателя нов опис на движими вещи за 11.06.2013г. (л.
76). Първоначалното производство е прекратено (08.08.2016г.), но въз основа на
получения изпълнителен лист е образувано отново изпълнително дело за събиране
на вземането съгласно молба от 02.09.2016г. при ЧСИ Иванка Миндова. Наложен е
запор върху МПС собствено на длъжника – на 21.09.2016г.; наложен е запор върху
банкови сметки на длъжника на 20.09.2018г. Дори да се приеме, че последното
извършено изпълнително действие по изп.д. № 882/2011г. по описа на ДСИ е
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника през месец декември
2011г. и е настъпила перемпция, това прекратяване не означава отпадане на
материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното
производство да бъде възобновено. В този случай нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие (т. 10 ТР от 26.06.2015г по т. д. №
2/13 ОСГТК). Съдебно установеното притезание не е погасено по давност, тъй
като се погасява с общата петгодишна давност. По изп.д. № 1214/2016г. по описа
на ЧСИ Миндова запор е наложен през месец септември 2016г., ето защо не е изтекла
предвидената петгодишна погасителна давност. Отделно съгласно ППВС №
3/18.11.1980 година образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давността спира, не
тече. Последното изпълнително действие е извършено от ДСИ на 16.12.2011г., но
по време на изпълнителното производство съгласно ППВС давността не тече, тъй
като ППВС следва да се счита за изгубило сила към момента на обявяване на ТР от
26.06.2015г по т. д. № 2/13 ОСГТК, към който момент изп.д. № 882/2011г. по
описа на ДСИ е все още висящо. От 26.05.2015г. до 21.09.2016г., когато по изп.д. № 1214/2016г. по описа на ЧСИ Миндова
е наложен запор върху МПС на длъжника, не са изтекли и три години и затова искът
също е неоснователен.
По тези съображения изводите на този
състав, че предявеният иск е неоснователен съвпадат с крайния извод на РС
Бургас, поради което следва да се отхвърли, а решението да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи поизнасяне по
разноските. С оглед изхода на спора право на разноски съгласно чл. 78 ГПК има
само въззиваемото дружество, което е сторило разноски в размер на 240 лева за
адвокат, които следва да му се присъдят.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49/06.01.2020г. по
гр. д. № 7697/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, адрес:
гр. *** да заплати на „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Лозово”, представлявано от Христин
Илиев Илиев сумата в размер на 240 лева (двеста и четиридесет лева) – разноски
за адвокат за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.