ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Несебър, 04.12.2017г.
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, шести
състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
като разгледа гр. д.
№ 906 по описа на Районен
съд Несебър за 2017г., намери следното:
Извършена е проверка
по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за местна неподсъдност на спора. Имуществената
отговорност на работодателя при смърт на работника или служителя се основава на
трудово правоотношение. Ето защо спорът по чл. 200 КТ е трудов, а ангажирането
на имуществената отговорност на работодателя е свързано с изпълнението на
трудовото правоотношение. Тълкуване в такава насока е дадено от постоянната
съдебна практика на върховната инстанция – напр. в т.
16 и т. 23 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГКТ на ВКС, Решение № 111 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 468/2010 г., IV г. о., ГК. При трудове спорове работникът
може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където обичайно полага
своя труд – арг. от чл. 114 ГПК. С оглед спецификата на настоящия иск (предявен
от наследниците на работника) от значение е мястото, където починалият е
полагал своят труд. В такава насока е и практиката на върховната инстанция –
напр. Определение № 417 от 07.11.2017г. по ч.гр.д. № 4038/2017г. на III гр. о. на ВКС,
Определение № 236 от 17.05.2013г. по ч.гр.д. № 2583/2013г. на I гр. о. на ВКС. В
исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците осъществявал трудовата си
дейност в „Екшън Аква парк”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”. Този факт се
установява и от приложения към исковата молба трудов договор. Следователно
ищците са се възползвали от правото си на избор по смисъла на чл. 114 ГПК и са
предявили исковете си по мястото, където починалото лице е полагало своя труд.
Поради тази причина искът е предявен пред местно компетентен съд и няма
основание да бъде изпращан по подсъдност на Районен съд София.
Ответникът е
направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Застрахователно
дружество Армеец” АД като трето лице помагач на ответника. На основание чл.
219, ал. 3 ГПК срещу дружеството е предявен обратен иск, обективиран в искова
молба вх. № 9910/27.11.2017г. по описа на Районен съд Несебър. С исковата молба
се претендира третото лице помагач да бъде осъдено да заплати на ответника
сумата от 100 000 лв., или всяка сума, която ответника бъде осъден да
заплати на когото и да било от ищците по гр.д. № 906/2017г. по описа на Районен
съд Несебър, с разноските и със законните последици и съответните законни
лихви. Съдът намира, че искането е основателно единствено в частта, в която се
иска конституирането на трето лице помагач. Това е така, тъй като се твърди, че
със застрахователното дружество са сключени застрахователни полици, които
покриват отговорността на работодателя за трудовата злополука, случила се с
пострадалото лице. Ето защо и по арг. от чл. 200, ал. 4 КТ е налице интерес за
ответника застрахователното дружество да бъде конституирано като трето лице
помагач по делото. Що се отнася до предявения обратен иск, съдът намира, че не
са налице основания същият да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство. Налице е последващо съединяване на искове. За допускането му на
общо основание предявеният иск следва да е подсъден на същия съд и да подлежи
на разглеждане по реда на същото производство. Както се посочи по-горе искът по
чл. 200 КТ е подсъден на районния съд независимо от цената му, тъй като става
въпрос за трудов спор - арг. 104, т. 4 ГПК. В същото време за предявения
обратен иск не са налице специфични правила, спорът по него не е трудов и при
преценката на родовата подсъдност следва да се съблюдават общите правила на чл.
104 ГПК. По арг. от чл. 104, т. 4 ГПК исковете с цена над 25 000 лв.
(извън трудовите спорове) са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Следователно обратният иск не е родово подсъден на районния съд и не може да
бъде разгледан от настоящата инстанция. За родовата подсъдност съдът следи
служебно и постановяването на съдебно решение по родово неподсъден на районния
съд иск е основание за неговата недопустимост (арг. от чл. 270, ал. 3 ГПК). При
това положение предявеният обратен иск не следва да се приема за съвместно
разглеждане в настоящото производство. В същото време определението за
неприемането му не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда възможността
искът да бъде предявен пред родово компетентния съд. В такава насока е и
практиката на ВКС – напр. Определение № 692 от 15.12.2009г. по ч.гр.д. №
681/2009г. по описа на III гр. о. на ВКС. Същевременно няма и основание производството
по обратния иск да се отдели и делото да се изпрати служебно на окръжния съд,
доколкото служебното образуване в отделно производство е предвидено изрично
само при разделяне на първоначално съединени искове (чл. 210, ал. 2 ГПК) и при
отказ за приемане на насрещен иск (чл. 211, ал. 2 ГПК). Законодателният подход
може да доведе до извод, че в останалите случаи на обективно съединяване на
искова (напр. по чл. 212 ГПК и чл. 219, ал. 3 ГПК) не са налице основания за
отделяне на производството и образуването на ново такова по съединения иск.
Следва да се приемат
представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени
доказателства, тъй като същите са относими към правния спор и приемането им е
допустимо. С оглед обстоятелството, че представеното към исковата молба
разпореждане № 17110/07.11.2014г. на НОИ – ТП София – град не е оспорено от
ответника, съдът намира за безпредметно екземпляр от него да бъде изискан и от
поделението на НОИ. Що се отнася до преписката по извършеното разследване на
трудовата злополука, същата има отношение към спорните по делото обстоятелства,
поради което следва да бъде изискан от ТП на НОИ гр. Бургас.
Искането на
ответника за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели при режим на довеждане е относимо към правния спор и следва да бъде
уважено. По искането на ищеца за разпит на свидетели съдът ще се произнесе в
съдебно заседание след конкретизирането му.
Следва да се насрочи
открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на „Аква Парка” АД за местна неподсъдност на
настоящото дело пред Районен съд Несебър и обективираното във възражението
искане производството по настоящото дело да бъде прекратено, а делото –
изпратено по подсъдност на Районен съд София.
КОНСТИТУИРА на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Застрахователно дружество Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, като трето лице помагач на
страната на ответника.
ОТХВЪРЛЯ искането за съвместно разглеждане на предявения от „Аква
Парка” АД срещу „Застрахователно дружество Армеец” АД обратен иск за
сумата от 100 000 лв., или всяка сума, която ответника бъде осъден да
заплати на когото и да било от ищците по гр.д. № 906/2017г. по описа на Районен
съд Несебър, с разноските и със законните последици и съответните законни
лихви.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ТП
на НОИ Бургас да представи по делото цялата преписка по извършеното разследване
по трудовата злополука, завършила с Протокол № 43/09.10.2014г.
ОТХВЪРЛЯ искането на
ищците да се изиска от ТП на НОИ – София град разпореждане № 17110/07.11.2014г.
ДОПУСКА събирането
на гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама свидетели, при режим
на довеждане от ответника, за установяването на фактите и обстоятелствата, при
които се е случила процесната злополука.
УКАЗВА на ищците в
срок до откритото съдебно заседание да конкретизират колко свидетели искат да
им бъдат допуснати при условията на довеждане за установяване на неимуществени
вреди.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.01.2018г. от 13:30
часа, за когато да се призоват страните и третото лице.
УКАЗВА на ищците, че
съгласно чл. 238, ал. 2 ГПК ако не вземат становище по отговора на исковата
молба и не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане за
разглеждането му в тяхно отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото или постановяване на неприсъствено решение срещу тях.
На страните да се
изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от писмения
отговор, а на третото лице – препис от исковата молба и писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото,
както следва:
От ищците
М. Петрова Т., Т.Р.Т. и П.Р.Й., са предявени искове с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ срещу „А.П.” АД за присъждане на 40 000 лв. в полза на М.Т. и по
30 000 лв. на останалите двама ищци, представляващи обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания във връзка със
смъртта на техния съпруг и баща – Руско Т.Т., ведно със законната лихва,
считано от 21.07.2014г. до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба
се твърди, че М.Т. е била съпруга на Руско Т., а Т.Т. и П.Й. - негови деца.
Сочи се, че Руско Т. починал на 21.07.2014г. в „Екшън Аква пар” – к. к.
„Слънчев бряг”. Твърди се, че Руско Т. започнал работа като „работник поддръжка
на сгради” към „А.п.” АД на 08.07.2014г., за което бил подписан трудов договор
№ 303. Навежда се, че на 21.07.2014г. му била възложена задача да ремонтира
луминисцентна лампа в техническо помещение № 1 на посочения обект. Излага, се
че не му бил предоставен фенер, поради което започнал работа без да изключи
напрежението. Сочи се, че по време на ремонта се допрял до електрически
проводник, по който протичал ток, получил токов удар и починал на място. Твърди
се, че злополуката била разследвана от комисия на НОИ – ТП Бургас, като с
протокол от 09.10.2014г. били констатирани множество нарушения от Руско Т. и от
други работещи за дружеството лица. В тази връзка се акцентира на
обстоятелството, че Руско Т. не притежавал квалификационна група за
електробезопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V и не му е било предоставен работно облекло. Навежда
се, че с разпореждане от 07.11.2014г. злополуката била определена като
„трудова”. Излага се, че починалият съпруг и баща бил морална и материална
опора за тримата ищци и с негова помощ по-лесно се справяли с житейските
трудности. Сочи се, че преживели загубата му много тежко, а М.Т. (като негова
съпруга) имала повече от 36 години хармоничен брачен живот с взаимна любов и
уважение. С тези
доводи до съда се отправя искане предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „А.П.” АД е депозиран отговор, в който се заема становище, че злополуката се
дължи изключително на нарушение на правилата за работа, извършено от страна на
пострадалия. Твърди се, че са му предоставени необходимите средства за работа.
Сочи се, че посочените в исковата молба нарушения на работници и служители от
предприятието не са в причинна връзка със злополуката. Оспорва се твърдението,
че на починалото лице е нареждано да извърши процесната поправка. Твърди се, че
той е имал възможността да откаже извършването й, ако не е бил квалифициран да
я извърши. Излага се, че той е нарушил множество правила за работа с
електрически инсталации, като не е осигури предварително изключването на
инсталацията, по която е работел. Сочи се, че е налице хипотезата на чл. 201,
ал. 2 КТ.
По
предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в доказателствена тежест на
ищците е да установят, че е настъпила посочената от тях трудова злополука, в причинна връзка, с
която да е починало лице – Руско Т.Т., което се намира в трудово правоотношение
с работодателя. Следва да докажат, че са претърпели неимуществени вреди в
посочените от тях размери.
По направеното
възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ в доказателствената тежест на ответника по делото е да установи, че
трудовото злополука е настъпила поради допуснатата груба небрежност от страна
на работника Руско Т.Т..
Съдът
отделя като безспорни между страните обстоятелствата, че към 21.07.2014г. Руско
Т.Т. е бил в трудово правоотношение с „А.П.” АД по трудов договор № 303/08.07.2014г., както и, че
на 21.07.2014г. Руско Т.Т. починал вследствие на трудова злополука, призната с
разпореждане № 17110 от 07.11.2014г. на НОИ – ТП София град.
Съдът
напътва страните към доброволно уреждане на спора – чрез сключване на спогодба,
или чрез участие в процедура по медиация.
Определението, в
частта относно направеното възражение от „А.П.” АД за местна неподсъдност на
спора, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Бургас, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за това.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: