Р Е Ш Е Н И Е
град София, 30.01.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №15320 по
описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В.М.М. срещу решение №438609 от 27.06.2018г., постановено по гр.д.№4045/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че жалбоподателят дължи на „Т.С." ЕАД 1/2 част от следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1845.56 лв., стойност на консумирана топлоенергия за топлоснабден имот – апартамент №2, в гр.София, ж.к.”**********, за периода 01.05.2014г. - 30.04.2017г., заедно със законната лихва, считано от 06.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 99.80 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.09.2015г. до 25.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №78957/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, както и е осъден жалбоподателят да заплати на „Т.С." ЕАД, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК 1/2 част от следните суми: сумата от 86.28 лв., разноски, направени в заповедното производство, както и сумата от 851.64 лв., разноски, направени в първоинстанционното съдебно производство.
В жалбата са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на
съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния закон. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване
на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден
имот. Оспорват се изводите на изслушаната по делото СТЕ относно дължимостта на
претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Предвид на
изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на
СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли
предявените искове срещу жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски,
направени пред СРС и въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор, в представена молба от 23.10.2019г. се взема
становище относно неоснователността на въззивната жалба. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди решението на
СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Н.” ЕАД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В.М.М. и С. В. М. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум
на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени исковете
за главница и мораторна лихва срещу ответника - В.М.М..
В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №78957/2017г. по описа на СРС,
ІІІ Г.О., 81-ви състав, въззиваемия-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 06.11.2017г. и е
постановена на 10.11.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу В.М.М. и С. В. М. за заплащане при условията на разделност за
всеки от тях по 1/2 част от сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК са
подадени от длъжниците - В.М.М. и С. В. М. възражения, поради което
дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която
са уважени предявените искове срещу ответника - В.М.М., първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на
установителните искове, са дължими поради проведено доказване на количеството и
стойността на потребената от ответника топлоенергия, както и че същият е
изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната
енергия е срочно. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите
претенции, за които исковете са уважени срещу този ответник, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени
в жалбата досежно
незаконосъобразността на обжалваното решение следва
да се добави и следното:
Във връзка с твърденията
на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход
във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува
и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. По делото
не се спори, а и от събраните доказателства съдът приема за доказан факта на
възникнали договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия. Ответникът
е съсобственик на процесния топлоснабден недвижим
имот през исковия период - 01.05.2014г. -
30.04.2017г., предвид на което същият се явява ползвател на доставяната
в имота топлинна енергия през процесния период по смисъла на чл.153 от
Закон за енергетиката /ЗЕ/ във връзка с §1, т.42 от ДР на ЗЕ и е налице основание в закона за ангажиране на неговата
договорна отговорност.
На следващо място неоснователни
са възраженията на ответника за необоснованост на решението предвид недоказан
обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна
енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при
спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответника
е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството
на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула,
съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. От констатациите на съдебния експерт се установява, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ.
Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника,
мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е
даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
СРС е признал за установено
вземане на ищеца спрямо ответника за главница при кредитиране на заключенията на
СТЕ и ССЕ, в които е изчислена дължимата стойност за топлинна енергия, без
предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън
процесния. В този смисъл правно обосновано СРС е приел за доказани количествата
доставена на същия топлинна енергия. Решението е постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Предвид разпоредбата на чл.32 от
ОУ към договора за доставка на топлинна енергия е определен срок за заплащане
на дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия - 30 дни
от изтичането на периода, за който се отнася. В този смисъл и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, считано от
деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада
в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената
му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл.86 ЗЗД, независимо че
избраният ред за начисляване на енергията е по прогнозни и една изравнителна
сметки. При правилно приложение на нормата на чл.162 от ГПК първоинстанционният
съд е изчислил дължимия размер на обезщетението за забава върху претендираната
главница за исковия период от време.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като
дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният
съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил
с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно
което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден
писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в
съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №438609 от 27.06.2018г., постановено по
гр.д.№4045/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, в
обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./