№ 260081 / 7.12.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Монтана……………I състав,
гражданска колегия в публично заседание на
05 октомври………………………………………… през две хиляди и двадесет и втора
година………..………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря С.Георгиева………………………………и в
присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова……….……………………………….гр.дело 564 описа за 2021 г………………....……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е за делба на недвижим съсобствен имот и се намира във фазата по
извършване на делбата.
Предмет на делбата е самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 48489.8.82.7.4 по КККР на град Монтана с
предназначение жилище, апартамент с площ от 78.86 кв.метра, разположен на
втория етаж на сграда с идентификатор 48489.8.82.7 с предназначение
многофамилна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 48489.8.82, при
съседи на самостоятелния обект: на същия етаж 48489.8.82.7.5, под обекта
48489.8.82.7.1, над обекта 48489.8.82.7.7, ведно с прилежащо избено помещение 8
с площ от 9.79 кв.метра и 8.966 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж с административен адрес град Монтана, ул.Веренишка, ет.2,
ап.4. Съдебната делба следва да бъде извършена между И.Б. и
Вилхем Б., като правата на последните в съсобствеността са определени с
решението по допускане на делбата и са различни. По делото е изискано становище
за поделяемост на имота, изслушано е заключение по назначена съдебно –
техническа и икономическа експертиза. Съсобствеността е възникнала по наследство.
Целта на делбата е да преустанови
съсобствеността по отношение на имота. Законът предвижда различни способи за
прекратяване на състоянието на съсобственост в зависимост от предмета на
делбата, основанието за възникване на съсобствеността, броя на допуснатите до
делба имоти или вещи и т.н. В конкретния случай съделителят И.Б. е направил искане
за възлагане на имота в хипотезата на чл.349, ал.2 ГПК.
Законът предвижда в случаите когато до
делба е допуснат неподеляем жилищен имот, той да бъде възложен на един от
съделителите, който няма свое собствено жилище, да получи този имот в своя изключителна
собственост като в определен от закона срок заплати на останалите съделители
необходимата сума за уравнение на дяловете. Тези условия безспорно са налице в
конкретния случай, предвид събраните по делото доказателства, като не се спорят
и от страните.
Понятието жилище има своя законова
дефиниция в ДР на ЗУТ и следователно това понятие следва да бъде разбирано в
този смисъл и за целите на чл.349, ал.2 ГПК. За да бъде прието, че даден
съделител с възлагателни претенции не притежава друго жилище, следва да се
разбира в смисъл, че това лице не притежава друг жилищен имот, който по свойто
предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на
легалното определение по параграф 5, т.30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на
чл.40 ЗУТ.
В конкретния случай са налице всички
предпоставки за възлагане на делбения имот на съделителя И.Б. – съсобствеността
е възникнала от наследяване; имотът е жилищен и е неподеляем; съделителят няма
друго жилище по смисъла на закона и е живял с наследодателя към момента на
откриване на наследството.
С оглед обстоятелството, че делбата
следва да бъде извършена чрез възлагане на имота на посочения съделител, то
последният следва да заплати на другия съделител неговите части от стойността
на имота за уравнение на дяловете в 6 месечен срок от влизане на решението в
сила, съгласно разпоредбата на чл.349, ал.5 ГПК. Стойността на допуснатия до
делба имот според заключението на вещото лице е 88 387 лева. Така за уравнение
на дяловете И.Б. следва да заплати на Вилхем Б. сумата от 14 731.17 лева.
В случай, че плащане не бъде направено в посочения срок, решението се обезсилва
по право, а имотът се изнася на публична продан.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ.346 ГПК
В първото по
делото заседание от втората фаза на производството по реда на чл.346 ГПК ищецът
е претендирал от ответника заплащане на
сумата от 5 100 лева извършени в имота „подобрения”
С оглед на
безспорно установената съсобственост върху процесния недвижим имот между
страните по делото и събраните по делото писмени и гласни доказателства за
извършени от ищеца ремонти и подобрения в имота, предявените искове се явяват като такива с
правно основание чл.30 ал.3 изр.2 от ЗС, т.е.като искове за заплащане на припадащата се част от тежестите
на общата вещ, в хипотеза, при която някой от съсобствениците
не е изпълнил задължението си за участие в тежестите на общата вещ съобразно
своята идеална част от нея и останалите съсобственици са ги покрили за своя
сметка. Понятието „тежести”, използвано в цитираната разпоредба включва, на първо
място, необходимите разноски/ремонти/,
направени за запазването, поддържането и поправянето
на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило и на второ място - полезните разноски/подобренията/, които са разноските, направени за
подобрението на вещта, в резултат на което, стойността й се е увеличила.
Необходимите разноски са парично оценими разходи,
които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се
повредила. Те са наложителни и не увеличават стойността на вещта. Тези разноски
са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно
изхабяване. Критерият, от който се изхожда при тяхната
квалификация, е обективна наложителност от извършването им – ако не бъдат направени
при определени обстоятелства, вещта може да се повреди или изобщо да погине. За извършването на необходими разноски не е необходимо съгласието на
останалите съсобственици. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са
управителни и останалите съсобственици,
съгл. чл.30, ал.3 изр.2 от ЗС, дължат възстановяване на направените
разноски, съразмерно на частта си. Необходимите
разноски се
дължат в размера, в който действително са направени. т. е. дължи се стойността,
която съсобственикът е заплатил към момента на извършване на разноските.
Според ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС при извършване на подобрения
от съсобственика в общия имот изразходваните средства могат да се претендират
на различни основания. Когато подобренията са били направени без знанието на останалите
съсобственици, но и без противопоставянето им за тяхното извършване, полезните
разноски могат да се претендират по реда на чл. 61 ал.2 ЗЗД, т.е. по правилата
на гесцията, като специфичното тук е, че подобрителят ще може да претендира
направените разходи до размера на обогатяването, т.е. не повече от размера, с
който се е увеличил делът на всеки от останалите съсобственици.
В случая претендираните от ищеца
разноски за смяна на дограма следва да се разглеждат като подобрения, които
увеличават стойността на вещта, а измазването – шпакловка и латекс на
помещенията - като необходими разноски.
От приетата по делото експертиза на
вещото лице Р. се установи, че претендираните от ищеца като извършени,
съществуват и са на стойност 3 671.00 лева. Извършването на дейностите се
установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съобразно
правата на ответника в съсобствения имот, в който са извършени тези подобрения
и необходими разходи - 1/6 идеална част, същият следва да заплати на ищеца 611.83 лева. Над този размер предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира,
че при такова разбиране следва да бъдат уредени сметките между страните по
повод съсобствения им имот. При прекратяване на съсобствеността съделителите
дължат заплащане на ДТ в размер на 4% върху стойността на дяловете. Ищецът
дължи заплащане и на ДТ върху уважения размер на претентираното в условията на
чл.346 ГПК. Последният е претендирал заплащане на направените в производството
разноски, като не е представил списък на разноските съгласно чл.80 ГПК.
Доколкото производството е делбено, то ищецът има право да получи сумата, която
е заплатил вместо ответника. Такива плащания ищецът не е правил, поради което и
не му се следват разноски.
При такива
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ
на И.Б.Б. с ЕГН ********** с адрес *** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 48489.8.82.7.4 по КККР на град Монтана с предназначение жилище,
апартамент с площ от 78.86 кв.метра, разположен на втория етаж на сграда с
идентификатор 48489.8.82.7 с предназначение многофамилна жилищна сграда,
разположена в ПИ с идентификатор 48489.8.82, при съседи на самостоятелния
обект: на същия етаж 48489.8.82.7.5, под обекта 48489.8.82.7.1, над обекта
48489.8.82.7.7, ведно с прилежащо избено помещение 8 с площ от 9.79 кв.метра и
8.966 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж с
административен адрес град Монтана, ул.Веренишка, ет.2, ап.4.
ОСЪЖДА И.Б.Б.
с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ВИЛХЕМ С.Б. с ЕГН ********** с адрес
*** 4 – 64 сумата от 14 731.17 лева за уравнение на дяловете в шестмесечен
срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА ВИЛХЕМ
С.Б. с ЕГН ********** с адрес *** 4 – 64 ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.Б. с ЕГН **********
с адрес *** сумата от 611.83 лева, представляваща частта от извършени в имота
подобрения и необходими разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ИЗВЪРШВА
ПРИХВАЩАНЕ на сумите, дължими между страните до размера на по – малката от тях.
ОСЪЖДА И.Б.Б.
с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС
Монтана ДТ в размер 2946.25 лева за извършване на делбата и 50.00 лева върху
стойността на претендираните подобрения, както
и 5.00 лева ДТ при служебно
издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ВИЛХЕМ
С.Б. с ЕГН ********** с адрес *** 4 – 64 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по
сметка на РС Монтана ДТ в размер 589.25 лева
за извършване на делбата, както и 5.00
лева ДТ при служебно издаден
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –
Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Решението подлежи на вписване.
Препис от влязлото в сила решение се издава
след представяне на доказателства за платени местни данъци и такси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: