№ 64
гр. Ловеч, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500073 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 113 от 14.12.202 година, постановено по гр.дело № 563 по описа за
2021 година, Тетевенският районен съд е прекратил с развод, на основание чл.49, ал.1 от
СК, сключения на 30.10.1999г. с акт за брак № 11/1999г. на с. Глогово , общ. Тетевен
граждански брак между Д. МЛ. Р. с ЕГН ********** от с. Глогово, обл, Ловеч, ***** и М.
Ш. Р., ЕГН ********** от с.Градежница, обл. Ловеч, *****,мах. Джамийска, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, на основание чл. 49,
ал. 3 СК. Предоставил на основание чл.56 ал.1 от СК ползването на семейното жилище на
мъжа, постановил след развода ищцата да носи фамилното си име Р.. Предоставил е
упражняването на родителските права върху непълнолетното дете А.М.Ш., ЕГН **********
на майката Д. МЛ. Р. и определил режим на лични контакти с бащата. Изменил е на
основание чл.59 ал.2 от СК вр.с чл. 150 от СК определената по гр.д. № 563 от 2017 год. по
описа на Районен съд-град Тетевен издръжка, като осъдил М. Ш. Р. да заплаща месечна
издръжка в размер на 170 лева, с начална дата на плащане 07.07.2021 г. и до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяването . Допуснал, на основание чл.242 ал.1 от
ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.Осъдил М. Ш. Р. да
заплати 72 лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжката.Постановил
1
разноските да останат в тежест на страните, както са направени.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от адвокат С.С.-ЛАК, пълномощник на
Д. МЛ. Р., който обжалва решението само в частта за вината и разноските като неправилно
и необосновано.
Счита, че съдът неправилно е приел, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи, тъй като според доказателствата по делото
виновен е само мъжът.Същият е напуснал семейното жилище от 2016 г., дезинтересирал се е
от семейството си и не е давал издръжка за децата си, които са отглеждани изцяло от
майката.Посочва, че в производството пред РС ответникът не е подавал отговор на исковата
молба, не е ангажирал доказателства, но въпреки това съдът е приел наличието на брачна
вина и за жената. Позовава се и на влязло в сила решение по гр.дело № 563/2017 г. на РС-
Тетевен, с което бащата е осъден да заплаща издръжка на децата си, след като съдът е приел
наличието на фактическа раздяла между родителите.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанцонното
решение в обжалваната част и вместо него-постановено друго, с което се приеме, че вината
за разстройството на брака е само на мъжа. Претендира и за присъждане на разноските по
делото в производството пред РС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
М. Ш. Р..
В съдебно заседание, въззивникът Д.М. се явява лично и се представлява от адвокат
С.С. от АК-Ловеч, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Въззиваемият М.Р. се
явява лично и заявява, че вината за разстройството на брака е само негова.
От събраните по делото доказателства, като съобрази и становището на страните, в
изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена в срока по
чл.259 ал.1 ГПК и следва да се разгледа по същество.
Решението на Тетевенския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо.
Ищцата Д. МЛ. Р., ЕГН ********** е предявила срещу М. Ш. Р., ЕГН **********,
иск за развод, на основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК и чл.59 СК. Ответникът не е
подал отговор на исковата молба.
Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Д. МЛ. Р. и М. Ш. Р. са сключили граждански брак на 30.10.1999г. в с.Глогово, което
се установява от удостоверение серия УС-0 №200947 за сключен граждански брак, издадено
от населено място Глогово, община Тетевен, област Ловеч, въз основа на акт за брак №11 от
30.10.1999г. От брака страните имат две деца: М.М.Ш. , род. на 30.03.2000г., която е
пълнолетна и А.М.Ш., род. на 01.01.2005г. –непълнолетна, видно от удостоверение за
раждане с УС-0, №618464, издадено от община Тетевен .
2
С решение №158 по гр.д. №563/2017г на РС- Тетевен ответника с осъден да заплаща
месечна издръжка за детето А.М.Ш. в размер на 120 лв. В съдебното заседание, проведено в
районния съд на 09.12.2021 г. детето е изслушано и е заявило желанието си да продължи да
живее при своята майка.
На въпроси, поставени по реда на чл.176 от ГПК ищцата е отговорила, че от 2016 г.
не живее със съпруга си и само тя се грижи за детето, а в момента не знае къде е ответникът.
В производството пред Ловешкия окръжен съд е разпитана свидетелката Р.В.И.
майка на ищцата, чиито показанията съдът приема като добросъвестно дадени, като
съобразява на основание чл.172 от ГПК и възможната нейна заинтересованост.
Свидетелката е потвърдила изявлението на ищцата, че с ответника са разделени от 2016
година, когато ищцата е отишла да живее с децата в жилището на майка си. Като причина
посочва факта, че Момчил е очаквал дете от друга жена. По-късно са научили, че има и
друго дете от същата жена. До преди 2 месеца той е живял с тази жена в с.Калейца, като е
бил изцяло дезинтересиран от семейството си. След завръщането си в с.Градежница не е
търсил ищцата и децата си, а издръжка не е плащал от 2016 година. Заявява, че още докато
са живели като семейство двамата съпрузи са имали проблеми, тъй като ответникът е
прекалявал с алкохола, изкарвал е пари, но не ги е давал вкъщи.
Във въззивното производство ответникът изрази съгласие, че само той е виновен за
раздялата с ищцата. Заяви, че въпросните деца не се „водят“ на него и че в момента живее в
дома на майка си, а не с жената.
Съобразявайки тези доказателства, настоящият въззивен състав приема, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните е само на мъжа, който е
напуснал семейното жилище и е установил извънбрачна връзка с друга жена. Не са събрани
каквито и да било доказателства за брачни провинения на съпругата. Вярно е обратното- тя е
полагала непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата и се грижи и в
момента за непълнолетното дете А.М.Ш., като същевременно продължава и своето
образование във ВСУ- Строителен факултет.
С оглед изложеното, решението на Тетевенския районен съд следва да бъде отменено
в частта, в която е прието, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака между
страните е по вина на двамата съпрузи и вместо него се постанови, че вината е само на
ответника М.Ш. Р.. На основание чл.329, ал.1, изр.първо от ГПК разноските за
първоинстанционното производство следва да се възложат изцяло на виновния съпруг и в
този смисъл решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея, съгласно списък по чл.80 от ГПК,
разноски за производството пред Тетевенския районен съд в размер на 640.00 лева,
включващи адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева и държавна такса в размер
на 40.00 лева. В останалата част решението е влязло в сила, поради необжалването му.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 113 от 14.12.202 година, постановено по гр.дело № 563 по
описа за 2021 година на Тетевенския районен В ЧАСТТА за ВИНАТА за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака между страните, както и в частта за разноските и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака
има съпругът М. Ш. Р., ЕГН ********** от с.Градежница, област Ловеч, *****,мах.
Джамийска.
ОСЪЖДА М. Ш. Р., ЕГН ********** от с.Градежница, област Ловеч, *****,мах.
Джамийска да заплати на Д. МЛ. Р. с ЕГН ********** от с. Глогово, област Ловеч, *****, на
основание чл.329, ал.1,изр.1 от ГПК, разноски за първоинстанционото производство в
размер на 640.00 (шестстотин и четиридесет) лева.
В необжалваните части решението на районния съд е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4