Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
младши
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр. дело № 1490 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
201522/25.08.2017г., постановено по гр.д. № 51214/2016г. по описа на СРС, 63ти
състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 540173/20.11.2018г.,
постановено по гр.д.№ 51214/2016г. по описа на СРС, 63ти състав, е признато за
установено, че по предявените от „Ф.И.“ ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК искове,
че К.Й.К., в качеството си на кредитополучател по договор за кредит
CREX-02513356/18.12.2010г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както
и договор за цесия от 08.07.2014г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и „Ф.И.“ ЕАД, има неизплатени задължения към ишцовото дружество в размер
на: 710.24 лева – главница и 278 лева – договорна лихва за забава за периода от
07.06.2013г. – 25.05.2016г., ведно със законна лихва върху главницата считано
от 07.06.2016г. до окончателното и заплащане – част от задълженията, за които
по ч.гр.д. № 30641/2016г. по описа на СРС, 63-ти състав е издадена заповед за
изпълнение. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Ф.И.“ ЕАД срещу К.Й.К.
искове за главницата – за разликата над 710.24 лева до 799 лева, както и за
лихви – за разликата над 278 лева до 378.68 лева.
От К.Й.К. е
депозирана въззивна жалба с вх. № 5139796/26.09.2017г., изпратена по пощата на
19.09.2017г., в която излага съображения за частична неправилност на
постановеното от СРС решение. Поддържа се, че страната не оспорва наличието на сключен договор за кредит и
обстоятелството, че не е заплатила нито една от погасителните вноски по него.
Посочва, че погасителната давност е настъпила за първите шест вноски по кредита
в общ размер на 314.28 лева, а не както е приел първоинстанционният съд – само
за две. Поради това счита, че не дължи и лихви върху тях. Предвид изложеното,
моли решението на СРС в тази част да бъде отменено, като бъде постановено
друго, с което да бъдат отхвърлени исковете на ищцовото дружество за разликата
над 484.72 лева до 799 лева – главница и за лихвите – за разликата над 146.20
лева за 378.68 лева. Претендира и присъждането на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Ф.И.“ ЕАД, както и
насрещна въззивна жалба, в които се оспорва твърдението на насрещната страна
относно датата, от която следва да се счита, че погасителната давност е
започнала да тече. Излагат се твърдения,
че началната дата на давността досежно процесното вземане е датата на падежа на
договора – 05.06.2012г.. С оглед изложеното се моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а по насрещната въззивна жалба – решението на СРС да
бъде отменено в частта, в която предявените от ищцовото дружество искове са
отхвърлени за сумата от 88,76 лева, представляваща главница за първите две
погасителни вноски по процесния договор за кредити, както и за сумата от 100,68
лева, представляваща лихва за забава.
Отговор на
насрещната въззивна жалба не е постъпил в срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в
отговора доводи, приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1
от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
счита постановеното от СРС, 63-ти състав, решение за валидно, допустимо в
обжалваната част.
По отношение на
неговата правилност и във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба и
насрещната въззивна, настоящият състав намира следното:
По делото е
приет договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-02513356/18.12.2010
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор,
чрез упълномощен търговски партньор „М.Б.“ ООД и К.Й.К., в качеството на
кредитополучател, с който страните са се договорили, че кредиторът предоставя
кредит размер на 799 лева за финансирани стоки, а именно преносим компютър,
марка: MSI с цена 799 лева. Страните
са се споразумели задължението по договора да бъде погасено на 18 вноски при размер на месечната погасителна вноска
да е 52.38 лева, считано
от 05.01.2011 г., като в договора има инкорпориран и погасителен план, съгласно
който общата стойност на плащанията следва да бъде в размер на 942.82 лева. В договора е упоменато, че годишният процент
на разходите ще се равнява на 25.31 %, а лихвеният процент – на 12.00 %, който съгласно т. 2 от условията по договора
остава непроменен за целия срок на договора. В т. 2 от условията изрично е
предвидено, че месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита
и изплащане на надбавка, съставляваща печалба на кредитора. В представените
условия по договора за кредит за покупка на стоки, подписани от ответницата, е
предвидено в т. 3, че при забава
на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането на вземането
разходи. В цитираната клауза е изрично упоменато, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, и считано от падежа на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става незабавно автоматично предсрочно изискуемо в целия
размер, включително всички определени от този договор надбавка ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. В т. 10 от условията към контракта
е изрично предвидено, че кредитополучателят може да се откаже от договора чрез
отправяне на писмено предизвестие в 14 дневен срок от подписването му. Посочено
е, че в срок от 30 дни от датата на изпращане на предизвестието,
кредитополучателят е длъжен да върне предоставената главница по кредита ведно с
начислената лихва от датата на подписване на договора до датата на плащане на
сумата по банковата сметка посочена в този договор, като е предвидено, че
лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент посочен в договора
разделен на 365 дни. В
т. 14 от условията по договора е предвидено и че кредиторът може незабавно след
сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този
договор на избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи
съгласието на кредитополучателя.
От ищцовото
дружество е представен и договор за прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г.,
сключен между „Ф.И.“ ЕАД като купувач и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД като
продавач, по силата на който страните по
договора за цесия са се споразумели, че продавачът прехвърля и продава
портфолио от вземание, произтичащи от договори за потребителски кредити,
сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях, които вземания възлизат на 93 070 136 лева. В
§ 2, ал. 1, изр. 3 от договора изрично е посочено, че вземанията, които се
прехвърлят са определени в списък Приложение № 1 към договора, което съгласно §
9, ал. 3 от договора е неразделна част от него. Страните са се съгласили в § 2,
ал. 4 от договора, че всички акцесорни парични претенции (разноски, лихви и
др), свързани с вземанията, които са вече възникнали и се дължат, както и
предоставените обезпечения (ако има такива) по съответните вземания, ще бъдат
прехвърлени с вземанията. В договора в § 5, ал. 1 между страните е договорено,
че продавачът прехвърля, считано от датата на прехвърляне, всички свои вземания
описани в §2 от договора на купувача, а купувачът приема прехвърленото, като в
ал. 2 от същия параграф са посочили и коя е датата на прехвърляне –
01.07.2014г., като от тази дата купувачът придобива всички права върху
продадените и прехвърлени вземания. Продавачът по договора за цесия съгласно § 5,
ал. 5 от него изрично е упълномощил купувача да изпраща писмени уведомления до
длъжниците по вземанията предмет на договора, от името на продавача, с които да
ги уведоми за прехвърлянето на техните задължение по смисъла на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД. Всяка страница от договора е подписана от представители на двете
договарящи дружества.
По делото е
приет и приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г., подписан от представители
на цесионера и на цедента, съгласно който на цедента е предаден компакт диск,
съдържащ информация за цедираните по горепосочения договор кредитни задължения.
В протокол изрично е посочено, че договорите за кредит са изброени в Приложение
№ 1 към него. Приложен е препис на част от Приложение № 1 към
Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г., в който са описани прехвърлените
вземания.
От приложеното
по делото пълномощно се установява, че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е
упълномощило „Ф.И.“ ЕАД да го представлява като уведоми по законоустановения
ред дължниците за сключения на 08.07.2014 г. договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 08.07.2014 г. между двете дружества.
По делото е
представено и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до К.Й.К.,
в което е посочено, че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си
„Ф.И.“ ЕАД, уведомява ответницата, че е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземанията от 08.07.2014г., по силата на който „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД е прехвърлило на „Ф.И.“ ЕАД вземането си към нея,
произтичащо от договор за кредит CREX-02513356. В уведомлението е посочена и
банкова сметка, ***ено.
Пред
първоинстанционния съд е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в
което вещото лице е посочило, че по договора за кредит не са извършени
погасявания, респ. не са заплатени от кредитополучателя месечни вноски, като общото
задължение на кредитополучателя е в размер на 1393,45 лева, от които главница в
размер на 942,84 лева и лихва за забава в размер на 450,61 лева. За периода от
08.06.2011 г. главницата е в размер на 628,56 лева, а лихвата за забава е в
размер на 284,11 лева.
Въззивният съд
кредитира на основание чл. 202 от ГПК изцяло заключението на допусната
съдебно-счетоводна експертиза, като изготвена от експерт притежаващ
необходимите професионални знания и квалификация, въз основа на наличните по
делото доказателства. Заключението на вещото лице кореспондира и със
изявлението на ответницата, направено с отговора на исковата молба, че същата
не е заплатила нито една вноска по процесния договор за кредит.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
За да бъде
уважен предявеният от ищеца иск следва да бъде установено при условие на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните факти: 1.наличието на
валидно сключен договор за кредит за
покупка на стоки от 18.12.2010 г. между К.Й.К. и „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД, въз основа на който за ответницата е възникнало задължение да върне на
„БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД предоставената и сума, ведно с договорената
възнаградителна лихва и 2. валидно възникнало облигационно отношение между „БНП
Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ищеца „Ф.И.“ ЕАД, по силата на което „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД е прехвърлило вземането си за процесните суми, дължими от
ответницата, на „Ф.И.“ ЕАД, като цесията е била съобщена надлежно на С.съобразно
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 от ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано
наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответницата е да установи, че
е заплатила дължимите сума или че вземането е било погасено по давност, с оглед
релевираното в отговора на исковата молба възражение за давност.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в необжалваните части, т.е. е формирана сила на
пресъдено нещо по отношение на обстоятелствата относно наличието на валидно
сключен договор за кредит за покупка на стоки от 18.12.2010 г. между К.Й.К. и
„БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
ищцовото дружество въз основа на валидно възникнало облигационно отношение
между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ищеца „Ф.И.“ ЕАД, по силата на което
„БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е прехвърлило вземането си за процесните
суми, дължими от ответницата, на „Ф.И.“ ЕАД. Като съобрази признатите факти и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, настоящият съдебен състав
намира, че е установено от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно
и главно доказване, че в полза на ищеца е възникнало валидно вземане за сумата
от 942,84, предстляващи главница и възнаградителна лихва по процесния договор
за кредит и законна лихва за забава в размер на 450,61 лева.
Предвид горното,
въззивният съд намира, че следва да се разгледа направеното от ответницата
възражение, че процесното задължение е било погасено по давност, във връзка с
което настоящия състав приема следното съобразявайки изложените във въззивната
жалба доводи:
Съгласно чл. 114
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
С оглед
направеното в отговора на исковата молба възражение, че процесното вземане е
погасено по давност, предвид това, че е
настъпила предсрочна изискуемост за вземането на 04.02.2011 г., настоящият
съдебен състав намира същото за неоснователно. Изводът, че доколкото в договора
за кредит е предвидено, че при неплащане на две или повече месечни вноски
вземането на кредитора става автоматично предсрочно изискуем, не съответства на
дадените в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС разяснения. В този смисъл е и константната съдебна практика
обективирана в решение № 64/09.02.2015г. по г.д.№ 5796/2014г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 161/08.02.2016г. по т.д.№ 1153/2014г. на ВКС, ІІ т.о.
Предсрочната
изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на погасителните вноски. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но
не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем.
Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право,
установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога,
принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което следва, че настъпването на
предсрочната изискуемост
предпоставя осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на
длъжника по отношение на една погасителна вноска и нарочно волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Изложеното позволява да се
направи извода, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението по отношение на
една погасителна вноска, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от
упражняването на субективното правомощие на кредитора.
Ето защо настоящият състав приема, че по отношение на вземането на кредитора
срещу на ответницата К. не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като
кредиторът не е упражнил субективното си право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, доколкото не се навеждат твърдения, а и не са представени
доказателства в тази насока.
С
оглед изложеното следва да се прецени от кой момент започва да тече
погасителната давност за вземането по процесния договор за кредит.
Вземането за сума, предоставена по договор за кредит
(главница) се погасява с обща 5 годишна давност, тъй като вземането не попада в
категорията на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС, понятието „периодично плащане“ се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията еднакви. При
договора за кредит за покупка на стоки се касае за единно вземане, чието
изпълнение е разсрочено във времето, т.е налице е един правопораждащ факт –
договора за кредит, като въз основа не него не възникват отделни нови вземания
през различен период от време, а се касае за едно възникнало вече вземане, за
което кредиторът е изразил воля, че ще приема изпълнение на части през
определен период от време.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Ето защо следва да се
съобрази, че задължението, поето от ответницата К., е да внася анюитетни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва за погасяване на задължението по
договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска, включваща главница и възнаградителна лихва от датата, на която
плащането и е било дължимо по отношение на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, т.е
от падежа на всяка вноска. В този смисъл е и константната практика,
обективирана в решение № 90/31.03.2014г. по гр.д.№ 6629/2013г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 196/22.06.2016г. по гр.д.№ 956/2016г. на ВКС, ІV г.о. В настоящия
случай се претендират средствата, необходими за плащане на вноските за целия
погасителен период, а именно от 05.01.2011 г. до 05.06.2012 г., а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 07.06.2016
г., т.е погасени по давност се явяват всички анюитетни вноски дължими преди
07.06.2011 г. Останалите вноски за погасяване на задължението на К., чийто
падеж е настъпил след 07.06.2011 г., т.е. дължимите съгласно погасителния план
по договора за кредит суми с падеж от 05.07.2011 г. до 05.06.2012 г., не са
погасени по давност. В настоящия случай ищецът претендира само главниците по
договора за кредит, макар да има право да претендира и лихвената част от
анюитетните вноски, представляващи възнаградителна лихва. Предвид горното и съобразно
принципа на диспозитивното начало на ищеца са дължими само главниците по
анюитетните вноски за периода 05.07.2011 г. – 05.06.2012 г., които са в общ
размер 532.68 лева, изчислени съобразно размера на сумата за главница и броя на
анюитетните вноски.
Частично основателно се
явява и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираната лихва за забава. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност вземания за лихва се погасяват. Ето защо погасена по давност
се явява претенцията за заплащане на лихва за забава върху главното вземане за
периода от 06.01.2011 г. до 06.06.2013 г., поради което претенцията за лихва за
забава върху главницата се явява основателна единствено за сумата от 160,70
лева (определена по реда на чл. 162 от ГПК) за периода от 07.06.2013 г. до
25.05.2016 г.
Предвид всичко
гореизложено първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД е признато за установено, че К.Й.К. дължи на Ф.И. ЕАД суми, както
следва: 1/ сумата в размер над 532,68 лева до присъдения размер от 710,24 лева,
предствляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки
CREX-02513356/18.12.2010 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и К.К.,
вземанията по който са предмет на договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 08.07.2014 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД в качеството
на цедент и Ф.И. ЕАД в качеството на цесионер; 2/ сумата в размер над 160,70
лева до пълния присъден размер от 278,00 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, дължима за периода 07.06.2013 г. – 25.05.2016 г., като в тази
част предявените искове бъдат отхвърлени.
Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части.
По разноските в производството пред СРС:
При този изход
на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските, а именно в частта, с която К.Й.К., ЕГН ********** е осъдена да
заплати в полза на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сума в размер над 455,45 лева до присъдения размер от 649,13 лева /т.е. за 193,68
лева/, представляваща съдебни разноски в исковото производство и за сумата в
размер над 192,19 лева до присъдения размер от 273,92 лева /т.е. за 81,73
лева/, представляваща съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 30641/2016
г. по описа на СРС, ГО, 63 състав.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК ******следва да
бъде осъдено да заплати в полза К.Й.К., ЕГН ********** сумата от още 75,12
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По отношение на разноските пред СГС:
С оглед изхода
на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски имат и двете
страни в производството.
По делото са
представени доказателства за извършени от К.К. разноски в производството пред
СГС в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за
производството пред СГС.
Предвид
горното и с оглед изхода на спора „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК ******следва да бъде
осъдено да заплати в полза К.Й.К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3
вр. чл. 273 ГПК сумата от 61,89 лева, представляваща разноски за държавна такса
в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззивникът – ищец „Ф.И.“
ЕАД, с ЕИК ******се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
общ размер на 100 лева, доколкото активното процесуално поведение на
процесуалния представител на дружеството се изразява единствено в подаване на
насрещна въззивна жалба, без същия да е взел участие в проведеното по делото
открито съдебно заседание. Въззивникът - ищец е представил доказателства за
заплатена държавна такса за въззивното производство в размер на 50 лева, но
доколкото същата е заплатена за разглеждане на насрещната въззивна жалба, която
е изцяло неоснователно с оглед изхода на спора, то разноски за заплатена
държавна такса не следва да му бъде присъждана.
Предвид
горното и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК К.Й.К., ЕГН ********** следва да бъде осъдено да
заплати в полза на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК ******сумата от 17,48 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно
на уважената част от исковете.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 201522/25.08.2017г., постановено по гр.д. № 51214/2016г.
по описа на СРС, 63ти състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение №
540173/20.11.2018г., постановено по гр.д.№ 51214/2016г. по описа на СРС, 63ти
състав, в частта, с която е признато за установено по предявеният установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 от Закон за потребителски кредит вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, че К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Ф.И. ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** суми, както следва: 1/
сумата в размер над 532,68 лева до присъдения размер от 710,24 лева /т.е. за 177,56
лева/, предствляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки
CREX-02513356/18.12.2010 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и К.К.,
вземанията по който са предмет на договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 08.07.2014 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД в качеството
на цедент и Ф.И. ЕАД в качеството на цесионер; 2/ сумата в размер над 160,70
лева до пълния присъден размер от 278,00 лева /т.е. за 117,30 лева/,
представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода 07.06.2013
г. – 25.05.2016 г., както и в частта за разноските, с която К.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да заплати в полза на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер над 455,45 лева до присъдения размер от 649,13 лева /т.е. за 193,68
лева/, представляваща съдебни разноски в исковото производство и за сумата в
размер над 192,19 лева до присъдения размер от 273,92 лева /т.е. за 81,73
лева/, представляваща съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
30641/2016 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Ф.И. ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Й.К., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за признаване за установено, че К.Й.К. дължи на Ф.И. ЕАД на
основание основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 от Закон за потребителски кредит вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД суми, както следва: 1/ сума в размер на 177,56 лева,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки
CREX-02513356/18.12.2010 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и К.К.,
вземанията по който са предмет на договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 08.07.2014 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД в качеството
на цедент и Ф.И. ЕАД в качеството на цесионер; 2/ сума в размер на 117,30 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода 07.06.2013
г. – 25.05.2016 г.
ОСЪЖДА Ф.и.“ ЕАД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 75,12 лева, представляваша разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ф.и.“
ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78,
ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 17,48 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС
ОСЪЖДА Ф.и.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на К.Й.К., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 61,89 лева,
представляваща разноски за държавна такса в производството пред СГС.
Потвърждава решение № 201522/25.08.2017г., постановено по
гр.д. № 51214/2016г. по описа на СРС, 63ти състав в останалите обжалвани части.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.