гр.
София, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юни през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 9502 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 16.02.2018г.,
постановено по гр. дело № 29183 по описа за 2016г. на СРС, 26 състав, е осъден ответника
„Д.З.“ АД да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/ на М.И.С., сумата 3 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2011г.
в гр. Силистра, при което П.Н.П., който управлявал лек автомобил „Опел Астра“,
ДК № ******, поради несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над
автомобила, който излязъл от пътя и се ударил в електрически стълб, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2011г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 195. 60 лева
- разноски, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 25
000 лв. С решението са присъдени разноски за юрисконкултско възнаграждение в
размер на сумата 176 лв. в полза на ответника „Д.З.“ АД.
Въззивницата – ищца обжалва решението в частта
за отхвърляне на иска за разликата над сумата 3 000 лв. до размера на
сумата 20 000 лв., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД при
определяне размера на застрахователното обезщетение, с оглед доказаните по
делото травматични увреждания от заключението на вещото лице Ончева –
лекостепенно сътресение на мозъка, без загуба на съзнание, контузия на главата
и на шията с повърхностни хематоми, както и продължителността на
възстановяването, влошеното качество на живот и възрастта й и отражението на
инцидента върху психиката й. Твърди, че от заключението на СМЕ на вещото лице –
ендокринолог се установява, че страда от заболяване на щитовидната жлеза, при
което много фактори могат да доведат до отключването му, като ПТП е такъв
стресогенен фактор. Отделно поддържа, че първоинстанционният съд не е взел
предвид и застрахователния лимит на отговорност, който към момента на ПТП е в
размер на сумата 1 000 000 лв., както и промяната в обществено-икономическите
и социални условия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
иска до размера на сумата 20 000 лв., с присъждане на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Д.З.“ АД не е депозирала писмен отговор. В
хода на устните прения оспорва жалбата като неоснователна, по изложени в
писмено становище съображения. Твърди, че определеният размер на обезщетение не
е занижен, с оглед доказаните леки травматични увреждания и липсата на установено
причинно - следствена връзка между процесното произшествие и дисфункцията на
щитовидната жлеза и артериалната хипертония на ищцата. Твърди, че лимитите на
отговорност на застрахователя по застраховка ГО не може да бъде обективен
критерий за определяне на обезщетението, тъй като съгласно § 4, ал. 3 от ДР на
КЗ същите се осъвременяват на всеки пет години с Европейския индекс на
потребителските цени и не зависят от национални икономически критерии. Моли
съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Решението в частта
за уважаване на иска до размера на сумата 3000 лв. и в частта за отхвърляне на
иска за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв. е влязло в сила, като
необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение
за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи
от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя.
Предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм/, установени от първоинстанционния съд, въззивният съд намира за безспорно
установени и пред настоящата инстанция, пред която не е променена установената
по делото фактическа обстановка, както и с оглед влязлата в сила част на
решението за уважаване на иска. Установено е по делото, че на 19.06.2011г. в
гр. Силистра е настъпило процесното ПТП, при което П.П.- водач на лек автомобил
Опел Астра , рег. № ******, поради несъобразена с пътните условия скорост, е
загубил управление на автомобила и се блъснал в електрически стълб, при което е
пострадала ищцата – пътник в лекия автомобил, застрахован при ответника по
задължителна застраховака „Гражданска отговорносст“.
По
отношение размера на претендираното обезщетение: Справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не
са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В случая съгласно приетата медицинска
документация и констатациите на СМЕ, ищцата е получила контузия на главата и
шията с повърхностни хематоми и в лека степен сътресение на мозъка без загуба на съзнание, представляващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като всички са отзвучали.
Вещото лице Ончева /невролог/ дава констатации, че диагностицираната една
година по-късно артериална хипертония не е в причинна връзка с травмите, не са
налице остатъчни явления и късни усложнения и последици, като ищцата продължава
да шофира, независимо от деклариран страх от шофиране. Съгласно заключението на
СМЕ, изготвена от вещо лице – ендокринолог, не може да се приеме наличие на
причинно – следствена връзка между заболяването на ищцата нетоксична гуша или
хипотироидизъм и процесното ПТП. Съгласно
представените по делото доказателства, ищцата е ползвала общо 23 дни отпуск
поради временна нетрудоспособност, а съгласно показанията на свидетеля Бобчев,
в период от около 20 дни след инцидента, ищцата е имала нужда от помощ в
домакинството, като след процесното ПТП е сменила работатата си от патрулиращ
полицай в длъжността районен инспектор, с цел по-малък стрес и страх от
шофиране.
При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с обжалваното
решение, не са взети предвид всички релевантни обстоятелства, установени със
събраните писмени и гласни доказателства: характера, вида и тежестта на претърпените
от ищцата от пътно-транспортното произшествие телесни и психологически увреждания,
продължителността на претърпените болки и страдания и тяхната интензивност,
възстановителния период, начинът на причиняване на уврежданията и възрастта на
пострадалата към датата на ПТП, както и икономическите условия и нива на
застрахователно покритие към този момент в страната. Въззивният съд
намира, че определеният размер от 3 000 лв. е занижен, а справедливият
размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД съобразно
всички критерии, в съответствие с указанията, дадени в ППВС № 4/68г., възлиза
на сумата 5 000 лв. при конкретните обстоятелства. В тази връзка съдът взе
предвид и психологическия стрес, причинен на ищцата, с оглед механизма на
настъпване на ПТП и блъскането на МПС в електрически стълб, както и емоционалния
дискомфорт след това, свързан с шофирането в професионалния й живот.
От
друга страна, доводите в жалба за присъждане на по-голям размер на обезщетение,
съдът намира за неоснователни и недоказани. Доказаните по делото травматични
увреждания, включително лекото мозъчно сътресение, не налагат присъждане на
по-голям размер на обезщетение, включително и при съобразяване с лимита на
застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по чл. 226 КЗ /отм/ вр. § 27 от ПЗР на КЗ /отм/
и икономическите условия в страната. Поддържаните в исковата молба твърдения за
наличие и на други заболявания – хипертония и на щитовидната жлеза, не са в
причинно –следствена връзка с процесното ПТП съобразно доказателствения
материал по делото, поради което и доказаните по делото травматични увреждания и
психологичеси стрес следва да бъдат обезщетени до размера на сумата 5 000
лв.
Предвид частичното несъвпадение на изводите на
двете инстанции, решението следва да бъде отменено в частта за уважаване на
иска за разликата над сумата 3000 лв. до размера на сумата от 5000 лв. и вместо
него постановено друго за уважаване на иска до посочения размер. Решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ответника разноски над сумата 60 лв. до пълния присъден
размер от 176 лв.
При този изход на спора право на разноски за настоящата инстанция имат и
двете страни. На въззивницата следва да се присъдят разноски в общ размер на 51.
76 лв. за заплатена държавна такса за настоящата инстанция, съобразно уважената
част на жалбата. По делото е налице искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
от процесуалния представител на въззивницата при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв, като е представен договор за правна защита и
съдействие в тази връзка, поради което следва да бъде присъдено такова в размер
на 147 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г.
На въззиваемото дружество следва
да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на сумата 44. 12 лв. за настоящата инстанция, съобразно отхвърлената
част на жалбата, при определен общ размер от 50 лв., съобразно действително
извършените процесуални действия.
На въззивницата следва да се
присъдят допълнително разноски за СРС съобразно уважената част на иска в размер
на сумата общо 130. 40 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 16.02.2018г., постановено
по гр. дело № 29183 по описа за 2016г. на СРС, 26 състав, в В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от М.И.С. срещу „Д.З.“ АД иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/ за разликата над сумата 3 000 лева до размера
на сумата 5 000 лв., както и в
частта, с която е осъдена М.И.С. да заплати на „Д.З.“ АД разноски над сумата 60 лева до присъдения размер от 176
лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ******да заплати на М.И.С., ЕГН **********,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 2 000 лв. – допълнително обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2011г. в гр.
Силистра, при което П.Н.П., при управление на лек автомобил „Опел Астра“, ДК № ******,
поради несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над автомобила,
който излязъл от пътя и се ударил в електрически стълб, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.06.2011г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 51. 76 лв. - разноски за СГС
и сумата 130. 40 лв. - допълнително разноски за СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 16.02.2018г., постановено по гр. дело № 29183 по описа за 2016г. на СРС, 26 състав,
в останалата обжалвана част за отхвърляне на иска за разликата над 5 000 лв. до
размера на сумата 20 000 лв.
ОСЪЖДА М.И.С.,
ЕГН ********** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК сумата 44. 12 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Д.З.“
АД, ЕИК ******да заплати на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., на адв. П. Д. К.,
САК, сумата 147 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението в частта
за уважаване на иска до размера на сумата 3000 лв. и в частта за отхвърляне на
иска за разликата над 20 000 лв. до размера на сумата 25 000 лв. е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 1 –месечен срок от съобщенията до страните, на
основание чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.