Р Е Ш Е Н И Е
№
1257, 22.10.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
втори октомври две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
гражданско
дело № 629 по описа за две хиляди и шестнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Положителен
установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.
Забележка: Гр.дело №629/16г. е образувано въз
основа определение №556/14.03.16г. на този състав, с което предявен от
ответника по гр.дело №3341/15г. на същия състав насрещен иск не е приет за
разглеждане в производството по последното дело, образувано по иск по чл.59 от ЗЗД на „Корпорация Металпласт“ АД срещу „М.-Д.“ ЕООД, а е разделен за
самостоятелно разглеждане.
Ищецът „М.-Д.“ ЕООД моли съда да признае за
установено по отношение на ответника „Корпорация Металпласт“ АД, че е
изключителен собственик на сгради с идентификатори 56784.315.33.1,
56784.315.33.2, 56784.315.33.3 56784.315.33.4 и 56784.315.33.5- всички
изградени в ПИ с идентификатор 56784.315.33 по КККР на ***, одобрена със
заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед
№КД-14-2543/29.12.10г. на Началник СГКК-***, по силата на приращение и продажба
от 03.08.06г., след осъществяване на подробно описани в исковата молба факти,
от които личи, че към датата на придобиване на правото на собственост върху
поземления имот, процесните сгради са били вече построени, а след като не са
изрично изключени като обект на договора за продажба, са придобити заедно с
покупката на поземления имот, в който са се намирали към датата на сключването
му, в насока на което схващане се позовава на налична обилна съдебна практика.
Във връзка с производството по гр.дело
№3341/2015г., по което е предявен насрещения му иск, развива подробно и
съображения защо ответникът не би могъл да стане собственик на процесните
сгради въз основа на апорт, както сочи, като твърди, че извършителят на апорта Н.Д.не е бил към
датата му собственик на спорните сгради, тъй че апортът да произведе вещен
ефект, тъй като договорът за доброволна делба, сочен при апорта като основание
да ги е придобил, е нищожен, доколкото един от съделителите не е бил собственик
на имотите, предмет на делбата, при извършването и.
Пледира по същество за уважаване на иска с присъждане
на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 02.10.18г.
Развива съображения и с писмена защита вх.№29641/10.10.18г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба вх.№14349 /виж л.70-л.72/, с който оспорва иска, като
твърди, че собственик на процесните сгради е не ищецът, а той самият, защото е
придобил правото на собственост върху тях въз основа на извършена в дружеството
валидна непарична вноска от акционера Н.Д..
Развива съображения, поради които тезата на ищеца,
че е придобил сградите по силата на договора от 03.08.06г., като намиращи се
върху терена, не може да се възприеме, а въз основа описаните с отговора факти,
от които да се извлече действителната воля на страните по сделката, следва да
се счита, че с този договор е била прехвърлена собствеността само върху
поземлените имоти.
Пледира по същество за отхвърляне на иска с
присъждане на разноските в производството, за които не представя списък.
Повдига възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от
противната страна. Развива съображения и с писмена защита вх.№29734/11.10.18г.
Съдът, като взе предвид съображенията, изложени от
страните, и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Води се установителен иск за собственост, за
провеждане на който чл.124,ал.1 от ГПК изрично изисква наличие на правен
интерес.
В случая такъв е обоснован и наличен, поради това,
че на 29.12.2015г., по иск на „Корпорация Металпласт“ АД срещу „М.-Д.“ ЕООД,
пред същия съд и състав е образувано гр.дело №3341/15г., по което, като твърди
да е собственик на същите сгради въз основа на непарична вноска в дружеството,
„Корпорация Металпласт“ АД търси от „М.-Д.“ ЕООД обезщетение за неоснователно
обогатяване, поради ползването им без основание в периода
20.12.12г.-20.05.2013г., производството по което е спряно до приключване на
настоящия спор с влязло в сила решение.
ІІ.По основателността.
1.Доколкото и двете страни твърдят да са
собственици на процесните за делото сгради на сочените от тях основания, с
приетия по делото доклад съдът е поставил в тежест на всяка от тях да установи
фактите, от които черпи правото си на собственост, както и фактите, поради
които счита, че противната страна не е могла да придобие правото си.
2.При така разпределената между страните
доказателствена тежест, в процеса се установиха/не се установиха следните
факти:
2.1. На 03.08.2006г., между Н.Д.Д., ЕГН ***, като
продавач, и „М.-Д.“ ООД, с Булстат ***, като купувач, представлявано от
управителя си Н.Д.Д., ЕГН ***, с н.а. №104, том V, рег.№3330, н.д. №900/2006г.
на ***С.Й., с рег.№***, е сключен договор за покупко- продажба на недвижим
имот, съгласно който Н.Д.Д. продава на „М.-Д.“ ООД следните свои собствени
недвижими имоти, придобити чрез покупко- продажба и делба, представляващи лична
негова собственост, а именно:
-ПИ с площ площ 3.752дка-бивша нива с променено
предназначение за изграждане на „***“ с Решение №4/11.02.02г. на МЗГ, Областна
дирекция „Земеделие и гори“, взето с протокол №4/09.05.02г., съставляващ имот
№015014, парцел 014, от масив 015 в землището на ***, Община ***, м.“Г.“, образуван
от имот №015015 и
-ПИ с площ площ 4.246дка-бивша нива с променено
предназначение за изграждане на „***“ с Решение №КЗЗ-1/11.02.99г. на МЗГАР,
взето с протокол №1/11.01.99г., съставляващ имот №015015, парцел 015, от масив
015 в землището на ***, Община ***, м.“Г.“, образуван от имот №015015,
За сумата от 3600лв., която продавачът е заявил,
че е получил изцяло от купувача преди подписване на договора.
Общата данъчна оценка на продадените имоти към
датата на сделката е възлизала на 110 225.90лв.
Нотариалният акт за извършената продажба е вписан
в СВ- *** на 04.08.06г. под №54, том 74, рег.№21588, дело №16927.
/виж за описаното в този пункт: н.а. на л.25-л.26;
скица на ПИ №015014 на л.33; скица на ПИ №015015 на л.34/.
2.2. В хода на производството, валидността на
сключения на 03.08.06г. договор за продажба е станала предмет на съдебен спор
между Н.Д.и „М.Д.“ЕООД, по който повод Н.Д.е встъпил като помагач на ответника
по настоящото дело и то е било спряно до приключване на производството,
образувано по този спор /виж протокол от с.з. на 29.11.16г.-в частта на
л.185-л.186/.
С влязло в сила на 01.06.2018г. Решение
№404/22.03.18г. по гр.д. №104/2017г. на ПОС, при участие на „Корпорация
Металпласт“ АД, в качеството и на трето лице- помагач на ищеца, е отхвърлен
иска на Н.Д.Д. против „М.-Д.” ЕООД за прогласяване нищожност на договора за продажба от 03.08.06г., поради накърняване на добрите нрави- заради
нееквивалентност на насрещните
престации, като размерът на уговорената продажна цена е много по-нисък от
данъчната оценка на продаваемите имоти и толкова нисък, че практически е сведен
до липса на престация /виж л.170-л.173 на приложеното в с.з. от 09.10.18г. към
настоящото дело гр.д.№104/17г. на ПОС/.
Затова, за целите на висящия пред този състав
спор, договорът за продажба на двата поземлени имота от 03.08.06г. се третира
като валиден.
2.3. Продадените на 03.08.06г. от Н.Д.на „М.-Д.“
ООД два поземлени имота, съставляват части от нива с площ от 8000кв.м.,
закупена от него на 30.10.96г., находяща се в землището на кв.К., м.“Г.“,
парцел 5 от масив 15 по плана за земеразделяне на кв.К., която, съгласно
одобрено от ПРС с решение от 22.10.01г. по гр.дело №478/2001г. споразумение по
чл.99,ал.3 от СК, вписано на 23.01.2002г., при прекратяване с развод на брака,
сключен между Н.Д.Д. и М.И.Д. на ***, е била поставена в дял и изключителна
собственост на Н.Д.Д., като съпругата е приела след развода да носи
предбрачното си фамилно име Т..
При развода, с одобреното от съда споразумение по
чл.99,ал.3 от СК/отм/, Н.Д.и М.Т., освен за нивата от 8000кв.м., са уредили
имуществените си отношения за следните още придобити по време на брака им
недвижими имоти: апартамент №51, находящ се в жил.блок №***, вх.*, ет.* в ***,*;
масивна вилна сграда със ЗП от 56кв.м. в ***; гараж, находящ се до жилищен блок
№***, в ***, *; ПИ №915001, ливада, находяща се в землището на ***, м.“Т.“, с
площ 3.160дка.
/виж за описаното потози пункт: н.а от 30.10.96г.-
на л.15; решение по гр.дело №478/01г. на ПРС- на л.19-л.20/.
2.4. Какви точно сгради е имало построени в двата
поземлени имота, продадени от Н.Д.на „М.-Д.“ ООД, към датата на извършената
продажба-03.08.06г., може да се съди единствено индиректно, доколкото в
писмените доказателства, представени от ищеца в подкрепа на описаните в тази
връзка обстоятелства и установяващи твърденията му от фактическа страна, не се
съдържат конкретни и пълни описания на сградите, налични/ изградени във всеки от
двата продадени имота към 03.08.06г., като:
- от нотариално заверената на 18.02.97г.
декларация на съдружниците в СД „М.-Д. и с-ие“ *** и съпрузи към този момент
Н.Д.и М.Д., с която вписват в активите и в баланса на собственото си дружество правото
на строеж за построяване на *** и ***със застроена площ от около 800кв.м. в
терен с площ от 8000кв.м., бивша нива, придобит с н.а. от 30.10.96г. като СИО,
както и правото на ползване на съответната част от терена, служеща за ползване
на сградата по предназначението и, може да се съди единствено, че построяването
на описаните сграда и ***е едно бъдещо събитие, и не се събраха в процеса
одобрения архитектурен проект и разрешение за строеж, описани в тази
декларация, от които биха могли да се черпят по-точни данни за сградите
/сградата, тъй че да се съпоставят с издадените през 2000г. и 2003г. разрешения
за ползване на строежи и се установи идентичността с някой от тях;
- в решение от 11.02.99г. за промяна
предназначението на земеделска земя с площ от 4246кв.м., с каквато е и
продаденият ПИ 015015, е посочено, че върху земята е изградена *** за ***, но
без да са описани конкретни сгради, от които тази *** се състои;
-в решение от 11.05.02г. за промяна
предназначението на земеделска земя с площ от 3752кв.м. е посочено, че
промяната се извършва за изграждане на ***–***в имот 015014, но без да са
описани конкретни сгради на предвиденото строителство, тъй че да сравнят с с
издадените през 2000г. и 2003г. разрешения за ползване на строежи и се установи
идентичността с някой от тях;
-издадените на 14.09.00г. и 20.06.03г. разрешения
за ползване и свързаните с тях протокол №7/01.03.00г. и констативен протокол
№794/18.06.03г., подобно на решенията за промяна на предназначението на
земеделската земя, не се отнасят до сгради, а касаят строежи, съответно: „Административно ***, ***и ***“ и „Външно
кабелно захранване и трафопост“ в имот №015015; „***“-втори етап към
„Административно ***“ в имот 015015, 015014-***.
Все пак, взети предвид в съвкупност, както и при
наличните по-подробни данни за сградите, съдържащи се единствено в констативния
протокол от 18.06.03г., представените от ищеца писмени доказателства
установяват, че към дата 20.06.03г., която предхожда датата 03.08.06г., в имоти
015015,015014- ***по плана на м.“Г.“, землище ***-*, които са предмет на
извършената на 03.08.06г. продажба, са били налични ***с ***, ***, трафопост, ***и
гараж, както и че на втори етап от одобрен генерален план за застрояване, в
имота е изграден и втори ***, съставляващ едноетажна сграда с РЗП от 720кв.м.
/виж за казаното в този пункт: н.а. от 30.10.96г.
-на л.15; декларация от януари 1997г., с нотариална заверка на подписите от
18.02.97г.- на л.16; Решения №1/11.02.99г. и №4/11.05.02г. за промяна на
предназначението на земеделска земя- съответно на л.17 и л.21; протокол
№7/01.03.00г. за приемане проект за узаконяване на обект „Административно ***, ***и
***“ в имот 015015- на л.32; разрешение за ползване №375/14.09.00г. на строеж
„Административно ***, ***и ***“, „Външно кабелно захранване и трафопост“ в имот
015015 –на л.18; констативен протокол №794/18.06.03г. за извършване контролна
проверка на строеж „Административно ***–***-втори етап ***“- на л.23-л.24;
разрешение за ползване №455/20.06.03г. на строеж „***“- втори етап към
„Административно ***–***“ в имот 015015,015014-***- л.22/.
2.5.Със Заповед №090А-638/03.04.09г. на Кмета на Община
*** е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ 015014 и 015015, административно ***
в м.“Г.“, землище ***-*, като посочените два УПИ са урегулирани в нов УПИ
015027- ***а и складова дейност, със запазване на съществуващото застрояване и
ново свободно застрояване.
Със Заповед №КД-14-16-2543/29.12.10г. на Началник
СГКК-*** е одобрено изменение на кадастралната карта, одобрена със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК-София, като:
е заличен ПИ с идентификатор 56784.315.27, с площ
от 7999кв.м., с предназначение за ***, и находящите се в него пет сгради, от
които четири ***и една ***, ***, с площи съответно от : сграда 1-1701кв.м.;
сграда 2- 596кв.м.; сграда 3-252кв.м.; сграда 4- 50кв.м.; сграда 5- 18кв.м.;
са нанесени в кадастъра следните нови обекти:
ПИ с идентификатор 56784.315.33, с площ 7624кв.м.,
с начин на трайно ползване: за друг вид ***, ***, с находящи се в този ПИ пет
броя сгради, от които четири ***и една ***, ***, с идентификатори и площи
съответно : 56784.315.33.1 с площ 1701кв.м.; 56784.315.33.2 с площ 596кв.м.;
56784.315.33.3 с площ 252кв.м.; 56784.315.33.4 с площ 50кв.м.; 56784.315.33.5 с
площ 18кв.м.;
ПИ с идентификатор 56784.315.34, с площ 375кв.м.,
с начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, без
сгради в него.
/виж по този пункт: заповед от 03.04.09г. -на
л.27; заповед от 29.12.10г.- на л.28; скици на ПИ 56784.315.33 с находящите се
в него сгради от 2012г.- на л.30-л.31 и скици на процесните пет сгради от
2015г.-на л.44-48/.
2.6. Фактите, че продадените от Н.Д.на „М.-Д. на
03.08.06г. два поземлени имота са били придобити от него по описания с исковата
молба начин, че при продажбата им в тях са били налични сгради и идентичността
на тези сгради с процесните за делото такива, съгласно актуалния им
идентификатор, не са били оспорени от ответника в производството, който оспорва
ищецът да е придобил при тази продажба и правото на собственост върху
процесните пет сгради, тъй като са налице факти, според които следва да се
счита, че волята на страните при сключване на договора за продажба е била
такава за прехвърляне само на правото на собственост върху поземлените имоти, а
не и върху наличните в тях към датата на продажбата сгради.
Като такива, ответникът е навел фактите, че : в
нотариалния акт за продажба от 03.08.06г. са описани като предмет само двата
поземлени имота и техните данъчни оценки,
и от ниската продажна цена може да се съди, че се продават именно и само
те; в деня на продажбата е сключено и нарочно споразумение, разкриващо
действителната воля на страните, а именно- че с н.а. №104, том V, рег.№3330,
дело 900/2006г. на ***С.Й.се прехвърля единствено собствеността върху двата
поземлени имота, но не и на сградите, изградени в тях, които остават
собственост на продавача; с договори за ипотека от 2007г. и 2010г., „М.Д.“ООД,
представлявано от Н.Д., е предоставяло в обезпечение на банкови вземания
ипотека върху позмлените имоти, а Н.Д., в лично качество, е учредявал ипотека
върху сградите в тях; от сключени между Н.Д.и „М.-Д.“ООД договори за
строителство от 1996г., 2002г. и 2004г. личи, че Н.Д.е предоставил на
дружеството само временното ползване на сгради, за посочен в договорите и
анекси към тях срок, след изтичане на който е поискал от дружеството да му
заплаща обезщетение за тяхното ползване без основание, което е ясна индиция, че
волята на страните при продажбата на двата поземлени имота е изключвала
сградите от предмета на сделката.
Тези твърдени от ответника факти са установени в
процеса, като част от тях са закрепени в самия нотариален акт за продажба от
03.08.06г., представен от ищеца по делото /л.25-л.26/, а останалите – от
представените за целта от ответника писмени доказателства /виж: споразумение от
03.08.06г. на л.112; нотариалните актове за договорна ипотека, един от
05.02.07г., един от 05.10.07г. и два броя-№№74 и 75 от 03.05.10г., съответно
на л.115-л.116; л.113-л.114;
л.117-л.122; л.88-л.90; трите договора за строителство, сключени на 05.10.96г.,
01.08.02г. и 18.08.04г., съответно на л.73-76, л.79-л.81 и л.83-л.86; двата
анекса от 19.12.97г. и от 10.10.02г., подписани във връзка с първите два
договора за строителство, за продължаване на срока за изпълнение, съответно на
л.77 и л.82; двата протокола от 15.09.00г. и 06.10.05г., подписани във връзка с
първия и третия договор за строителство, за приемане и предаване на изпълнената
работа, съответно на л.78 и л.87; поканата за плащане на обезщетение от
06.03.13г., на л.91-93/.
Във връзка с твърдението на ответника, че
уговорената с договора за продажба от 03.08.06г. продажна цена от 3600лв. също
ясно сочи, че в предмета на договора не биха могли да се включват и сградите,
намиращи се в тези имоти, доколкото стойността им към датата на продажбата е
толкова по-висока, че обратното би значело те да са прехвърлени от продава на
купувача безвъзмездно, в с.з. от 29.11.16г. е прието заключението по допусната
съдебно оценъчна експретиза, изготвено от в.л. Б.Н., с което, и с отговора на
вещото лице в с.з., е установено, че към 03.08.06г., находящите се в имота
сгради са били с пазарна стойност 1 714 063лв., а заедно със земята,
имотът е със стойност 1 971 000лв., без ДДС /виж заключението на
л.141-л.151 и отговора на в.л. на л.183гръб/
Тук, с оглед съвкупността на събраните по делото
доказателства, следва да се каже, че подробното описание на сградите, съдържащо
се в нотариалните актове за договорна ипотека, които ответникът е представил, е
изцяло в подкрепа на приетото от съда в п.2.2.3, че към датата на продажба на
ПИ 015014 и 015015, в тях са били налични реализирани сгради, като дава яснота
за тяхната площ и обяснява:
разликата в площта на сградата от 720кв.м.,
съставляваща втори ***, съгласно съставения на 18.06.03г. констативен протокол
за удостоверяване годността за въвеждане в експлоатация на строеж
„Административно ***- втори етап- ***“ /л.23-л.24/, и площта от 1701кв.м. на
заснетата под №1 сграда в стар ПИ 56784.315.27 и нов ПИ 56784.315.33, описана в
заповедта за изменение в ККР от 2010г. /л.28/, с оглед включване в нея и на ***за
***, с площ от 921.20кв.м., съставляващо трети етап от същия строеж, въведен в
експлоатация през 2005г., доказателства за който ищецът не е ангажирал;
разликата в броя на сградите- пет, а не шест,
както съдът ги е изброил в т.2.2.3., доколкото ***за ***, въведени в
експлоатация с разрешение от 14.09.00г., са описани в тези нотариални актове
като една сграда, заснета под номер две, с площ от 596кв.м.
2.7. От своя страна, с оглед подадения от
ответника отговор и за да обори твърденията му за същинската воля на страните
при сключване на договора от 03.08.06г., досежно прехвърляне правото на собственост
и върху сградите, находящи се към този момент в продадените два ПИ, в с.з. от
13.09.16г., ищецът е представил писмени доказателства, изходящи и подписани
също от Н.Д., следващи по време датата на извършената продажба на двата поземлени
имота, установяващи, че процесните сгради или част от тях са били сочени не
като негова собственост, а като собствени на „М.-Д.“ ООД /виж: декларацията по
чл.17 от ЗМДТ от 19.04.10г. на л.103-л.106; договор за наем от 01.09.09г. и
анекс към него от 29.12.10г., съответно на л.107-л.108 и л.109/.
2.8. Във връзка с част от коментираните в п.2.6 и
п.2.7 писмени доказателства, в с.з. от 13.09.16г. и двете страни са повдигнали
искания по чл.183 от ГПК, както и оспорвания, свързани с достоверната им дата,
а по отношение на споразумението от 03.08.06г., ищецът е заявил, че е и
нищожно, тъй като противоречи на чл.40 от ЗЗД /виж протокола на л.123-л.125/.
При вменени им в същото с.з. от съда задължения по
чл.183 от ГПК, страните са ги изпълнили, като в с.з. от 29.11.16г. ищецът е
представил оригиналите на договора за наем от 01.09.09г. и анекса към него от
29.12.10г. /виж л.156-л.158/, а ответникът- нотариално заверени преписи от
трите договора за строителство, двата анекса и двата протокола към тях, както и
от споразумението от 03.08.06г. /виж л.159-л.172/.
Въпреки изразеното от ищеца, чрез адв.А., в с.з.
от 13.09.16г. становище, че споразумението от 03.08.06г., представено от
ответника, е неистински документ, тъй като носи подписа само на Д., а наклонът
на подписа му в него е такъв, какъвто е след 2013г., искане за допускане на
доказателства в тази връзка не е повдигано в процеса.
При дадена в с.з. от 13.09.16г. на ответника
възможност най-късно в следващо с.з. да ангажира доказателства за достоверната
дата на трите договора за строителство, двата анекса и двата протокола към тях,
и на споразумението от 03.08.06г., ответникът не е представил такива в
проведено на 29.11.16г. с.з., а при доклада на съда в с.з. от 09.10.18г., че са
останали нереализирани негови възможности, дадени в предходни заседания,
изрично е заявил, че няма други искания по доказателствата.
2.9.Ответникът е твърдял в процеса, че не ищецът,
а той е собственик на процесните за делото сгради, тъй като са били внесени
като непарична вноска в капитала на дружеството, по установения за това ред.
Твърденията му във връзка с извършена в капитала
на дружеството непарична вноска, са подкрепени от вписванията, извършени в
публичния ТР, както и от писмени доказателства, които ищецът е приложил към
исковата молба във връзка с факта на оспорване на правото му от ответника,
видно от които:
На 20.12.12г., в СВ-*** е извършено вписване на
устава на АД „Корпорация Металпаст“, приет на 06.12.12г. на учредително
събрание на акционерите, записали акции от капитала на дружеството, възлизащ на
663 000лв., изцяло внесен, набран от парична вноска от 30000лв. и
непарична вноска в размер на 633 000лв.,
извършена от Н.Д.Д., с права, придобити по реда на чл.92 от ЗС и
материализирани в н.а. вх.рег.№1433728.06.12г. и вх.рег.№27481/12.11.12г. на
СВ-***, която непарична вноска е във вид на право на собственост върху : сграда
с идентификатор 56784.315.33.1- в пълен обем и за ½ ид.част от сгради с
идентификатори 56784.315.33.2, 56784.315.33.3, 56784.315.33.4 и 56784.315.33.5,
всички изградени и находящи се в ПИ с идентификатор 56784.315.33, при дадено от
Н.Д.с декларация от 10.12.12г., с нотариална заверка на подписа от същата дата
съгласие, като изключителен собственик на описаните недвижими имоти, да ги
внесе в капитала на акционерно дружество „Корпорация Металпласт“, в процес на
регистрация /виж устава на л.49-л.54 и декларацията съгласие на л.55-л.57/;
На 17.03.15г., в СВ –*** е извършено вписване на
договор за доброволна делба от 16.03.15г., с нотариална заверка на подписите на
страните от същата дата, сключен между Н.Д.и „Корпорация Металпласт“ АД,
представлявано от Г.Д., с който, в качеството си на съсобственици при равни
квоти на сгради с идентификатори 56784.315.33.2, 56784.315.33.3, 56784.315.33.4
и 56784.315.33.5, съсобствениците са ги поделили, като сгради с идентификатори
56784.315.33.2 и 56784.315.33.4 са поставени в изключителен дял на Н.Д., а
сгради с идентификатори 56784.315.33.3 и 56784.315.33.5 са поставени в
изключителен дял на „Корпорация Металпласт“ АД /виж договора на л.41-л.42/.
С протокол от извънредно общо събрание на
акционерите на „Корпорация Металпласт“ АД, проведено на 25.05.15г., е взето
решение за увеличаване на капитала на дружеството с непарична вноска на
акционера Н.Д., оценена общо на 289 400лв., съставляваща сгради с
56784.315.33.2 и 56784.315.33.4, за които вносителят се е легитимирал като
собственик с договора за доброволна делба на съсобствени имоти, вписан в СВ на
17.03.15г. /виж протокола на л.37-л.40 и подготвящ проведеното ОС протокол от
заседание на СД на АД на л.35-л.36/.
Описаните две апортни вноски са вписани в ТР
съответно на 18.12.12г. и 05.06.15г. /виж данни в публичния ТР, разпечатка за
които е приложена на л.10-л.14/.
При дадено на ответника в с.з. от 29.11.16г.
указание, че се позовава на права, черпени от два броя констативни нотариални
актове, които не е представил, и дадена му възможност за представянето им, в
с.з. от 09.10.18г. ответникът е представил съставени по документи от ***К.А.на
27.06.12г. и на 09.11.12г. констативни нотариални актове, вписани в СВ- ***
съответно на 28.06.12г. и 12.11.12г., с които, на Н.Д.е бил признато право на
собственост съответно върху: ½ ид.част от петте процесни за делото
сгради; ½ ид.част върху сграда с идентификатор 56784.315.33.1, по
приращение, като собственик на недвижимия имот-земя, върху който тези сгради са
построени, на основание договор за покупко- продажба н.а. №27/1996г. и влязло в
сила Решение №244/22.10.01г. по бр.дело №478/01г. на ПРС /виж двата констативни
акта на л.148-л.152/.
С н.а. за поправка от 30.11.12г., ***К.А.е
извършила поправка в н.а., вписан от 12.11.12г., касаещ сграда 56784.315.33.1,
съгласно която, след думите „½ ид.част“ се добавя, „с което става
изключителен собственик на целия недвижим имот“ /виж н.а. за поправка на л.43/.
2.10. От коментирани вече в предходните пунктове
на решението писмени доказателства и вписванията в публичния търговски
регистър, като по тези обстоятелства никоя от страните също не е повдигала
нарочно спор, по делото се установи още, че:
Физическото лице Н.Д.Д., встъпил като трето лице
помагач на ответника в процеса, е праводател както на ищцовото дружество, като продавач
по договора за продажба от 03.08.06г., въз основа който и по силата на
приращение това дружество твърди да е станало собственик на процесните пет
сгради, находящи се в ПИ 56784.315.33, така и на ответното дружество, като
акционер, направил непаричната вноска в капитала му, по силата на която
ответното дружество отрича правото на ищеца и твърди, че то е собственик на
същите сгради.
Освен това, Н.Д.Д. е бил съдружник в СД „М.Д. и
с-ие“, заедно със съпругата си М.Д., след развода-Т., съдружник в
регистрираното през 2008г. „М.-Д.“ ООД, заедно с Д.Н.Д., което дружество е
пререгистрирано от 2016г. като еднолично дружество с ограничена отгворност, с
едноличен собственик на капитала Д.Н.Д., и е учредител, акционер, член на
съвета на директорите, а от 30.07.15г.- и представляващ „Корпорация Металпласт“
АД, вписано в търговския регистър на 18.12.12г.
3. Въз основа на тези установени от страните в
производството факти, съдът намери, че ищецът
не е станал собственик на процесните за делото сгради по силата на
приращението, а е придобил по силата на договора за продажба от 03.08.06г.
правото на собственост само връху двата поземлени имота, предмет на този
договор, воден от следните съображения:
Правото на собственост се
придобива чрез правна сделка или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/.
Други определени в закона
начини за придобиването му са приращението /чл.92 от ЗС/ и внасянето на
непарична вноска в търговско дружество /чл.73 от ТЗ/.
При приращението,
собственикът на земята се признава за собственик и на постройките върху нея,
освен ако е установено друго /чл.92 от ЗС/.
В хипотезата на „друго
установено“ по смисъла на чл.92 от ЗС попадат и случаите на отделяне на правото
на собственост върху земята от правото на собственост върху постройката в
случаи, когато собственикът на земята отстъпи на друго лице правото да
построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката
/чл.63,ал.1 от ЗС/ или прехвърли отделно
от земята собствеността върху вече съществуващата постройка /чл.63,ал.2 от ЗС/
и като правото на строеж е ограничено вещно право, предвидено в закона за
собствеността.
Нотариалният акт е форма за
действителност на договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване
на други вещни права върху недвижими имоти /чл.18 от ЗЗД/, но законът урежда и
редица случаи на изрично предвидени изключения от този принцип, в които за
действителна се признава и по-облекчена форма, каквато е писмената форма или
писмената форма с нотариална заверка на подписите /напр.чл.18 от ЗС, чл.35,ал.1
от ЗС/. Такова изключение съставлява и формата, предвидена от ТЗ за внасянето
на непарична вноска в дружеството по реда, разписан в чл.73 във вр. с чл.72 от ТЗ, както и одобреното от съда споразумение по чл.99,ал.3 от СК/отм/ в частта
относно имуществените отношения между съпрузите, при прекратяване на брака им с
развод.
Вещните права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в
законите, могат също да се придобиват или учредяват с правна сделка или по
други начини, определени в закона /чл. 55 от ЗС/.
Друг начин, определен в закон, по смисъла на чл.55 от ЗС, за учредяване на
право на строеж, право на надстрояване и пристрояване в полза на определен кръг
лица, е регламентиран от ЗТСУ/отм, считано от 31.03.01г./ във връзка с
издаването на разрешения за строеж и правото да се строи в чужд имот, като:
съпругът /съпругата, ако извършват строежа със съгласието на другия, изразено в
нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общината,
вписано и в нотариалните книги, в който случай, по силата на така даденото
съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя
/чл.56,ал.2,т.2 от ЗТСУ/отм/; в съсобствен имот може да се извърши нов строеж,
надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици със съгласието
на останалите, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на
подписите на съсобствениците и на лицата, на които се разрешава извършването на
строежа, надстрояването или пристрояването и това заявление учредява право на
надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля правото на
собственост или правото на строеж върху идеална част от терена и правото на
собственост върху съответните общи части от надстроената или пристроената
сграда, както и върху посочените в него тавански, избени и други ***помещения в
полза на строителя и подлежи на вписване в нотариалните книги /чл.56,ал.3 от
ЗТСУ/отм/.
Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът
се откаже от него /чл.99 от ЗС/, а отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие
само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан
в имотния регистър /чл.100,ал.1 от ЗС/.
Ако са неясни и/или непълни, договорите могат да
се подложат на тълкуване, при което трябва да се търси действителната
обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една
се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката
и добросъвестността /чл.20 от ЗЗД/.
Взети предвид във връзка с гореочертаната
нормативна рамка, установените по делото факти придобиват следния правен
смисъл:
По силата на правна сделка- договор за покупко-
продажба на нива, сключен на ****, валидността на която и правата на
праводателите на купувача по която не са били оспорени в хода на процеса, Н.Д.е
придобил правото на собственост върху нива от 8000кв.м., от която, в хода на
времето и след промяна на предназначението и, се установи да е отделен ПИ с
актуален идентификатор 56784.315.33, в който се намират и петте спорни за
делото сгради.
Към датата на тази възмездна придобивна сделка,
купувачът е бил в брак с М.Т., сключен на ***, поради което, по силата на
закона /чл.19,ал.1 от СК/отм/, придобитата от него нива е станала семейна
имуществена общност.
При прекратяване на брака с развод, с решение,
влязло в сила по отношение на одобреното с него споразумение по чл.99,ал.3 от СК /отм/ в деня на постановяването му ****,считано от същата дата, закупената
по време на брака на съпрузите нива е станала изключителна собственост на Н.Д.,
тъй като съпрузите са уредили окончателно отношенията си по повод на описаните
вече по-горе придобити от тях по време на брака недвижими имоти, а съдебната
практика категорично признава вещнопрехвърлително
действие на одобреното от съда
споразумение по имуществените въпроси, когато с него съпрузите са ликвидирали
съсобствеността върху имуществото, придобито в режим на СИО.
От датата на придобиване на собствеността върху
нивата в режим на СИО -****., до датата на ликвидиране на съсобствеността между
Н.Д.и М.Т. върху същата нива, по силата на одобреното с бракоразводното решение
тяхно споразумение-22.10.01г., построени в съсобствения на съпрузите ПИ 015015,
съставляващ част от закупената нива, са били само сградите, за които е издадено
разрешение за ползване от 14.09.00г., които, както се установи от съвкупността
на приетите по делото доказателства, съответстват на четири от процесните пет
сгради и конкретно, на сгради с идентификатор 56784.315.33.2, 56784.315.33.3,
56784.315.33.4 и 56784.315.33.5. Тези сгради, по силата на приращението, като
строени по време на брака на съпрузите върху техен съсобствен в режим на СИО
поземлен имот, са станали също СИО, а с прекратяване на брака между страните и
тъй като не са обхванати от сключеното между тях споразумение по чл.99,ал.3 от СК/отм/ за уреждане на имуществените им отношения, са останили в обикновена
тяхна съсобственост, при равни за съсобствениците квоти.
Сграда с идентификатор 56784.315.33.1, за която се
установи да е изградена и въведена в експлоатация на два етапа- като втори и
трети етап на ***, съответно през 2003г. и 2005г., след датата, на която нивата
е била поставена с одобреното от съда споразумение по чл.99,ал.3 от СК/отм/ в
самостоятелен дял и изключителна собственост на Н.Д.нива, е станала по силата
на приращението индивидуална негова собственост.
Такива са и правата върху процесните сгради,
признати в полза на Н.Д.със съставените два констативни нотариални акта и
нотариалния акт от 30.11.12г., за поправка на н.а от 09.11.12г., които са
предмет на направената от него при учредяване на „Корпорация Металпласт“ първа
непарична вноска, на стойност 633 000лв., при налични по делото данни за
спазване изискванията на чл.73,ал.1 от ТЗ- вноската на право на собственост
върху недвижими имоти-сгради, за прехвърляне на което от чл.18 от ЗЗД се
изисква нотариална форма, е извършена с дружествения договор и след дадено от
вносителя писмено съгласие с нотариална заверка на подписа, и като извлечението
от дружествения договор е вписано в СВ- *** на 20.12.12г., макар представеното
в кориците на делото извлечение да не е нотариално заверено, както изисква
чл.73,ал.5 от ТЗ, отделно от съгласието на вносителя.
Така създадената с извършване на първия апорт
съсобственост върху сгради от две до пет между Н.Д.и „Корпорация Металпалст“ АД
е била предмет на договора им за доброволна делба от 16.03.15г., след който,
поставените в негов изключителен дял сгради две и четири, са предмет на втората
направена непарична вноска, след взето решение за увеличаване на капитала на
дружеството, като за спазване изискванията на чл.73,ал.1 и ал.5 от ТЗ не са
събрани доказателства в процеса, при възложена върху ответника тежест за
установяване твърденията му, че той, а не ищецът е собственик на процесните
сгради, въз основа на направената в негова полза от Н.Д.апортна вноска.
Тук следва да се каже, че спорът, с оглед
съображенията, изложени от ищеца, е бил съсредоточен не върху пороци на реда и
формата за извършване на апорта, а върху твърдението, че направената апортна
вноска не е произвела вещно- правно действие, доколкото никой не може да
прехвърли права, които не притежава към момента на прехвърлянето им, както и че
Н.Д.не е притежавал права върху процесните сгради, предмет на направената от
него в ответното дружество непарична вноска, тъй като ги е загубил още при
извършената на 03.08.06г. в полза на ищцовото дружество продажба, и защото
договорът за доброволна делба от март 2015г. е нищожен, тъй като нито един от
съделителите не е бил собственик на имотите, предмет на делбата, към момента на
извършването и.
Затова и основен за изхода на спора е отговорът на
въпроса дали към датата на апорта от 20.12.12г., Н.Д., който и двете дружества-
страни по делото, сочат за свой праводател по отношение претендираното право на
собственост върху процесните сгради, е притежавал правото на собственост върху
тях, и дали при продажбата на двата поземлени имота, част от които съставлява
сегашния ПИ 56784.315.33, върху който се намират всички процесни сгради,
извършена на 03.08.06г. в полза на ищцовото дружество, е изгубил това право,
като го е прехвърлил другиму.
Първата част от отговора на този въпрос е ясна- по
делото се установи, че Н.Д.е бил към 03.08.06г. изключителен собственик по
силата на приращение само върху сграда номер едно, построена след 2001г. върху
част от нивата, на която нива той е изключителен собственик по силата на
одобреното от съда споразумение от 22.10.2001г. по чл.99,ал.3 от СК/отм/, а
върху останалите четири сгради, застроени в същия имот преди 2001г., притежава
само ½ ид.част от правото на собственост, а другата ½ ид.част
част е към същия момент притежание на М.Т., доколкото тези сгради са били
изградени в имот, СИО, преди прекратяване на брака на Н.Д.и М.Т. и за тях
страните не са уредели отношенията си с одобреното от съда споразумение по
чл.99,ал.3 от СК/отм/.
Т.е. права на собственост върху ½ ид.част от сгради от две до пет включително,
Ищецът не би могъл да придобие по силата на
договора за продажба от 03.08.06г. и по приращение, дори да се счете, че
предмет на този договор са и сградите, находящи се в продадените му два
поземлени имота, тъй като не са изрично изключени от предмета на продажба,
защото неговият праводател Н.Д.не е притежавал такива права, както и защото
тези сгради не са строени върху придобитите от ищцовото дружество с тази
продажба два поземлени имота след датата на покупката им, та да се счита, че
като ги е изградил върху собствения си имот, ищецът е станал техен собственик
по силата на приращението;
Нито ответникът би могъл да придобие такива въз основа
на договора за доброволна делба, сключен между него и Н.Д.на 16.03.15г. и
извършения впоследствие апорт в капитала на дружеството на сгради две и четири,
поставени с тази делба в изключителен дял на Н.Д., дори да се счете, че
сградите не са предмет на продажбата, извършена от него на 03.08.06г. в полза
на ищцовото дружество, тъй като след извършения апорт от 20.12.12г. на ½
ид.част от правото на собственост върху сгради от две до пет включително,
Н.Д.не е имал качеството на съсобственик по отношение на останалата ½
ид.част, а такъв е била М.Т., която не е взела участие в делбата, тъй че на
основание чл.75,ал.2 във вр. с чл.34,ал.2 от ЗС, тази делба е изцяло нищожна и
от нея не могат да се черпят права, а апортът е диревативен придобивен способ,
при който ответното дружество не би могло да придобие права, ако праводателят
му е нямал такива, както е в случая с правата върху ½ ид.част от правото
на собственост върху сгради от две до пет включително, и внесените от Н.Д.в
капитала на дружеството през 2015г., след взето решение за увеличението му,
сгради две и четири, поставени в негов изключителен дял при извършената между
него и ответното дружество доброволна делба от 16.03.15г.
На втората част от въпроса- изгубил ли е
Н.Д.правата, които е притежавал върху сградите, в описания вече като признат му
с това решение обем /за сграда едно изцяло и за останалите четири сгради в обем
от ½ ид.част/, продавайки на 03.08.06г. на ищцовото двата поземлени
имота, върху които тези сгради са били построени, респективно- придибити ли са
те от ищеца по силата на извършената на същата дата сделка и по приращение, или
тъй като не са му били прехвърлени при сключването и, са останали в притежание
на Н.Д.и той е можел като техен собственик да ги внесе в ответното дружество
при учредяването му на 20.12.12г., с първата направена непарична вноска, съдът
дава отрицателен отговор, воден от
следните съображения и в отговор на доводите, изложени от страните:
-Представената от ищеца декларация с нотариална
заверка на подписите от 18.02.97г., издадена от Н.Д.и М.Т., като съпрузи и
съдружници в СД „М.Д. и с-ие“, за това, че вписват в активите и в баланса на
собственото си събирателно дружество „М.-Д. и с-ие“ правото на строеж за
изграждане на *** с ***, със застроена площ от около 800кв.м., която ще се
изгради в нивата от 8000кв.м., придобита с н.а. от 30.10.96г., и изтъкнатото с
исковата молба по насрещния иск, и с писмената защита на ищеца съображение, че
земята била закупена за осъществяване на търговската дейност на събирателното
дружество, както и ответникът пледира, няма вещно-правно значение и действие на
акт, по силата на който да се приеме, че съсобствениците на земята са учредили
надлежно в полза на събирателното дружество ограничено вещно право на строеж,
при реализиране на което би могло да се признае, че носителят му е станал и
собственик на сградата, като е отделена собствеността на сградата от
собствеността на терена, и за която придобиването по приращение от
съсобствениците на имота, в който е била изградена, е изключено. А това е така,
тъй като:
Не се установи в процеса съответствие на описаната
с декларацията сграда с коя да е от спорните за делото пет сгради;
Не се установи да е налице никоя от двете цитирани
вече по-горе хипотези на чл.56,ал.2,т.2 и ал.3 от ЗТСУ/отм/, в които законът
придава на нотариално завереното съгласие действието на акт, с който е надлежно
учредено ограничено вещно право на строеж, тъй като те касаят случаите на
строежи, извършени от един от съпрузите в имот, собственост на другия съпруг,
или на строежи, извършени от един от съсобствениците в съсобствения имот, със
съгласието на останалите, а събирателното дружество не е никой от предвидените
правни субекти, за който се отнася тази облекчена форма за придобиване на
правото на строеж. Също тъй, макар и персонално, а не капиталово, събирателното
дружество е юридическо лице, различно от съдружниците в него /чл.64,ал.1,т.1
във вр. с чл.63,ал.3 от ТЗ/;
Не се установи да се касае до съгласие, изразено в
нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общината,
вписано в нотариалните книги;
Не се установи да са спазени изискванията на чл.72
и чл.73 от ТЗ, въз основа което да се счита, че съдружниците, като
съсобственици на терена, са учредили в полза на дружеството право на строеж,
както и ответникът изтъква с писмената си защита.
Поради тези причини, на декларацията не може да се
придаде друга стойност, освен на изразено от съдружниците съгласие за
евентуално придобиване на вещни права върху недвижим имот от страна на
дружеството, каквото съгласие изисква чл.84,ал.2 от ТЗ, и може категорично да
се каже, че тя не удовлетворява изискването за нотариална форма, като форма за
действителност, каквото си изисква както за придобиване, така и за учредяване
на вещни права, включително ограничени, върху недвижим имот, тъй че да доведе
до някаква промяна по отношение на признатите по-горе като придобити от лицата
Н.Д.и М.Т. права върху процесните за делото сгради, респективно- за придобиване
на такива от събирателно дружество „М.Д.“,
а оттам- и за попадането им в патримониума на регистрираното през 2008г.
дружество с ограничена отговорност с наименование „М.Д.“, за каквото
правоприемство не са и ангажирани доказателства.
-Установените в процеса факти, щото в различни
моменти, следващи датата на извършената на 03.08.06г. от Н.Д.в полза на
ищцовото дружество продажба на ПИ №№015014 и 015015, същият в лично качество
и/или в качеството му на представляващ „М.Д.“ ООД е правил изявления с
противоречив характер, веднъж демонстрирайки се като собственик и/или
съсобственик с М.Т. на процесните сгради, а друг път, сочейки ги като
собственост на „М.Д.“ ООД, нямат самостоятелна правна стойност при търсене на
отговор на въпроса изгубил ли е той като физическо лице, в което качество е
продавач по договора от 03.08.06г., притежаваните върху тези сгради права на
собственост, защото разпоредбите на чл.99 във вр. с чл.77 и чл.100,ал.1 от ЗС
ясно постановяват, че правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие
по установения за това ред или ако собственикът се откаже от него, като отказът
му има действие, ако е извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа
и е вписан в имотния регистър, в които хипотези не попадат нито случаите, в
които Н.Д.е учредил договорни ипотеки през 2007г. и 2010г. върху част от
процесните сгради, като техен съсобственик, нито изявленията му като
представляващ „М.Д.“ ООД, щото като техен собственик, дружеството ги отдава под
наем на едно трето лице, или декларирането им като собствени на дружеството
пред ДМДТ-***, за облагането им с данък по ЗМДТ.
Поради противоречивия характер на тези изявления
на общия праводател на страните, правени по различни конкретни поводи и други
сключвани договори, съдът счита, че от тях не може да се правят изводи относно
същинската воля на страните по договора за продажба от 03.08.06г., при
сключване на който Н.Д.е действал и като продавач, в качеството си на физическо
лице, и като представляващ купувача по сделката- „М.Д.“ ООД.
-Представеното от ответника споразумение,
подписано в деня на сделката /виж л.172/, за да установи, че действителната
обща воля на страните по договора за продажба към датата на сключването му е
била продавачът да прехвърли на купувача само правото на собственост върху
двата описани в нотариалния акт поземлени имоти, а не и собствеността върху
сградите, находящи се върху тях, което действително съдържа изричното изявление
на Н.Д.в тази връзка, в качеството му и на продавач, и на представляващ
купувача „М.Д.“ООД и оспорването му от ищеца като нищожно, тъй като противоречи
на чл.40 от ЗЗД, и като непротивопоставимо му, поради недостоверната му дата и
съставянето му за целите на процеса, съдът намери, че:
Възражението за нищожност е неоснователно.
Съгласно чл.40 от ЗЗД, ако представителят и
лицето, което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания,
договорът не произвежда действие за представлявания. В с конкретния случай,
представителят и лицето, с което той договаря, са едно и също лице- Н.Д., и в
унисон с взетото от съда по-горе становище за необходимостта от пълна
индивидуализация на предмета на прехвърлителните сделки, този състав намира, че
съдържанието на споразумението от 03.08.06г. е в пълно съгласие с това на
сключения на същата дата договор за продажба, и тъй като други доказателства
във връзка с това възражение не са ангажирани от ищеца, то не може да се
направи и извод, че Н.Д., като представляващ „М.Д.“ООД, е договарял във вреда
на дружеството, споразумявайки се с физическото лице –продавач Н.Д., че предмет
на договора за продажба по описания нотариален акт, са само двата поземлени
имота, посочени в него, а не и сградите, находящи се в тях.
По повод оспорената от ищеца недостоверна дата на
споразумението от 03.08.06г., видно от писмените защити и на двете страни,
същите са солидарни в схващането, че ищцовото дружество, което е страна по
сключеното споразумение, няма качеството на трето лице по смисъла на
чл.181,ал.1 от ГПК, поради което, във връзка с оспорването на датата на
документа, важен остава единствено отговора на въпроса обвързваща ли е за
ищеца, който понастоящем е ЕООД и се представлява заедно и поотделно от Д.Н.Д.
и М.И.Т., посочената в споразумението, сключено от Н.Д., дата на неговото
съставяне, при наведените от него твърдения, че това споразумение е съставено
за целите на процеса и е било антидатирано.
По този въпрос, настоящият състав споделя изцяло
виждането, застъпено с цитираното от ищеца в писмената му защита Решение
№167/03.07.2018г. по гр.дело №4020/2017г. на ІV г.о. на ВКС, съгласно което,
като частен документ, споразумението се ползва с доказателствена сила само по
отношение на авторството му, но няма обвързваща доказателствена сила относно
датата на съставянето му, тъй че ако тя е била оспорена, следва да се установи
от онзи, който ще ползва благоприятни последици от установяването и в процеса.
В случая, достоверната дата на споразумението е
била оспорена от ищеца, а при дадена на ответника възможност да ангажира
доказателства за достоверната му дата, той не е ангажирал такива, които биха го
ползвали, за да установи, че същинската воля на страните при сключване на
договора за продажба е била за прехвърляне правото на собственост само върху
описаните в договора два поземлени имота, а не и за сградите, находящи се в
тях, тъй че това представено от ответника доказателство не може да го ползва за
установяване на действителната воля на страните към датата на сделката.
-Неоснователна е тезата на ответника, че следва да
се зачетат правата на праводателя му, признати му с представените по делото констативни
актове, тъй като същите не били оспорени от ищеца в хода на процеса, тъй като
не съответства на данните по делото и като още с исковата молба по насрещния
иск ищецът ясно и категорично е заявил, че при извършването на апортните вноски
и делбата Н.Д.се легитимира като собственик на имотите с два констативни
нотариални акта по документи и един нотариален акт за поправка на нотариален
акт, които той оспорва /виж л.5лице от делото, абзац последен, във връзка с
абзац втори до последен включително/. Все в тази връзка следва да се изтъкне,
че още в първото по делото с.з., при приемане на доклада по делото, ответникът
е искал от съда да го допълни, като изрично разпредели тежестта по оспорването
на тези констативни актове, както и че съдът е оставил искането му без
уважение, като е взел предвид задължителното тълкуване,
дадено с ТР №11/21.03.13г. на ОСГК на ВКС по т.д. №11/2012г., че „нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179,ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост”, както и установената от съдилищата практика, че при
оспорване на признато с такъв акт от нотариуса право на собственост, въпросът
за принадлежността на спорното право се решава от съда в исковия процес, в
който всяка от страните, претендираща и/или оспорваща принадлежността му, носи
тежестта да докаже фактите, съставляващи основание на правото, което твърди да
е придобила и да притежава, респективно- фактите, установяване на които би
имало благоприятни за нея последици при решаване на спора, както и съдът е
разпределил тежестта между страните, със съобщения им проект за доклад.
Ето защо, представените от ответника констативни
нотариални актове относно правото на праводателя му, не ангажират съда с
материална доказателствена сила, но без това да има решаващо значение за спора
в случая, тъй като правата, които са му признати с тях от нотариуса, са такива,
които и съдът установи да е придобил на същите основания по силата на договора
за продажба от 30.10.96г., приращението и сключеното и одобрено от съда
споразумение по чл.99,ал.3 от СК/отм/.
-Търсеният отговор по съществото на спора е
всъщност дали Н.Д.е загубил или не при продажбата на двата поземлени имота,
извършена на 03.08.06г., и правото на собственост върху сградите, находящи се в
тях, доколкото в договора за продажба, като негов предмет, са посочени само
двата поземлени имота, и не са изрично изключени сградите, които към този
момент са били налични в тях.
По този последен въпрос, решаващ за съществото на
спора, съдът споделя тезата, застъпена от ответника, че сградите, намиращи се
към 2006г. в ПИ 015015 и 015014, не са били предмет на извършената на
03.08.06г. в полза на ищцовото дружество от Н.Д.продажба, макар да не са
изрично изключени от описания в нотариалния акт негов предмет, а не тезата на
ищеца, подкрепена изцяло от цитираната от него и с насрещната искова молба, и с
писмената му защита съдебна практика.
За достигане до горния извод, съдът бе воден
основно от теоретични съображения.
Когато се касае до договори за прехвърляне на
права върху недвижими имоти, този състав счита, че за действителна воля на
страните относно предмета на сделката, следва да се приеме волята им такава,
каквато е изрично заявена при сключване на сделката от страните и
материализирана в нотариалния акт, с оглед необходимостта от поддържане на
стабилност и яснота в сферата на отношенията, свързани с правото на собственост
върху недвижими имоти, а не тази воля да се търси и разкрива по пътя на
тълкуването.
Казаното по-горе впрочем е относимо и до всички
сделки, доколкото те обичайно са свързани с волеизявления на страните, като в
това отношение съдът намира за правилно и изцяло споделя казаното от проф.Таджер,
че „в
гражданското право мълчанието е равнозначно на липса на волеизявление,
следователно неправилно се генерализира изключението мълчанието е знак на
съгласие. Само с нормативен акт или по съгласие на страните може да се
приеме, че мълчанието е равнозначно на съгласие. Тези изключения трябва да се
тълкуват ограничително. В посочените случаи законът обявява мълчанието за
волеизявление независимо каква е била действителната воля на страните. Налице е
една материалноправна необорима презумпция iuris et ele iure” /вж. проф. Витали Таджер- Гражданско право на НРБ, обща част, дял ІІ, изд.
„Наука и изкуство”-1973г., стр.212/.
Поради горното съдът счита, че обстоятелството,
щото при продажбата на двата поземлени имота, праводателят на ищцовото
дружество, не е изявил воля в нотариалния акт за продажба и на правата на
собственост, които е притежавал по отношение на сградите, находящи се към тази
дата в продаваемите имоти, означава липса на воля и на съгласие за тяхната
продажба, а не обратното.
Същото становище, макар и с различна степен на
категоричност и/или мотиви в негова подкрепа, са застъпили и тримата автори, на
които ответникът се е позавал в писмената си защита, макар от тях само статията
на доц.д-р Мирослав Димитров да има за нарочен предмет някои дискусионни
въпроси по приложението на чл.92 от ЗС, един от които е точно решаващият за
съществото на спора, а останалите два труда да имат друг основен предмет, като
съдът по-долу си позволява да ги цитира, вместо да ги преразказва, но като
изцяло споделя развитите от посочените автори доводи и изводи, а именно :
Направеният от доц.д-р
Димитров извод по спорния въпрос е, че: „Когато
не е изразена изрична воля за прехвърляне на трайно прикрепени вещи, със
самостоятелен статут, при продажба на ПИ, в който те се намират, с
разпоредителната сделка не се прехвърля правото на собственост върху тях, освен
ако не са изрично посочени като неин предмет. Няма основание да се предполага
мълчаливо изразена воля за това и да се разширява приложното поле на
презумпцията по чл.92 от ЗС към този случай“, при два важни акцента, довели
до този извод- за еднократното вещноправно действие на трайното прикрепване,
което настъпва само в момента на осъществяването му и не се възпроизвежда всеки
път, когато поземленият имот смени собственика си, и за изоставяне на
неправилното схващане за „единство“ на недвижимия имот тогава, когато едно лице
притежава поземлен имот, в който е построена сграда, която не е собственост на
трето лице, и възприеманене на схващането, че когато се касае до трайно
прикрепени към имота вещи, които могат да се обособят като самостоятелен обект
и да бъдат годни за притежаване в собственост, отделно от собствеността върху
терена, такова единство няма, а са налице самостоятелни недвижими имоти, което
изисква при сключване на сделки, ако те съставляват техен предмет, да бъдат
изрично отделно описани и индивидуализирани като такъв.
/виж сп. „Собственост и право“, бр.2/2018г., ИК
„Труд и право“, л.20-л.31/.
В конкретния случай, такъв еднократен вещноправен
ефект, по силата на чл.92 от ЗС, се призна от съда за настъпил в лицето на
Н.Д.и М.Т., при построяване на сградите в имота, тяхна СИО, респективно-
изключителна собственост на Н.Д.след 2001г., тъй като те са били
собственици/съсобственици на поземления имот/имоти към момента на извършване на
трайното прикрепване на сградите, които съставляват самостоятелни обекти на
право, както са заснети в кадастъра, към терена, но такъв ефект не може според съда
да се признае по приращение и на ищеца по делото, който е закупил двата
поземлени имота от Н.Д.през 2006г., тъй като сградите са се намирали в тях при
закупуването на терена, еднократният ефект на приращението е вече настъпил в
лицето на собствениците на поземления имот по време на прикрепването им, като
самостоятелни обекти на право сградите не са изрично посочени като предмет на
извършената продажба, поради което сделката е породила вещно правен ефект само
по отношение на продаваемите по нея два поземлени имота, изрично посочени като
такъв предмет.
Стоян Ставру, макар и в
търсене отговори на други основни за изложението му въпроси, в ч.І- Промените в
ипотекирания недвижим имот и техният ефект за принудителното изпълнение, в
т.4.4.4-Изводи /л.72-л.73/, т.4.4.5-Вещноправно действие на публичната продан
по отношение на земята и построените върху нея сгради /л.74-л.78/, е засегнал
индиректно и спорния между страните правен въпрос, вземайки становището, че :
В т.4.4.4- „Разпоредбите на чл.92 и чл.93 от ЗС уреждат
вещнопридобивни способи, които се прилагат единствено за правото на собственост
в случаите, когато възниква нова вещ; Ипотечното право има за свой обект
ипотекирания имот с настъпващите в него промени, които не водят до възникване на
нова вещ, както и отделените след поканата за доброволно изпълнение /описа на
ипотекирания имот/ естествени плодове, но не може да се разпростира екс леге по
отношение на изтградените в ипотекирания имот сгради и самостоятелни обекти в
сгради, достигнали степен на завършеност „груб строеж“ и превърнали се в
самостоятелни вещи, тъй като последните са съобразно чл.23 от ЗКИР
самостоятелни вещи, поради което превръщането им в обект на ипотечното право
изисква изричното им включване в съгласието на страните и отделна,
самостоятелна индивидуализация, извън тази на земята, върху която сградите са
построени; Именно самостоятелният характер на земята и на построените върху нея
сгради като поземлени имоти, изисква те да бъдат третирани и като самостоятелни
и отделни обекти на принудително изпълнение /включително при техния опис,
оценка и изнасяне на публична продан/“.
В. т.4.4.5-„По горните съображения,
вещнопрехвърлителният ефект на публичната продан не може да се разпространява
по отношение на сгради, които не са описани като предмет на публичната продан,
макар да са били построени върху изнесения на публична продан поземлен имот
след учредяване на ипотеката върху него; ..
Разпоредбата на чл.92 от ЗС не може да се използва като основание да се изключи
необходимостта от индивидуализиране на обекта на разпоредителната сделка в
случаите, когато трайно прикрепеното към прехвърляния имот има характера на
самостоятелна вещ /сграда, построена на етап „груб строеж“/, като
съображенията ми са следните:
Когато
трайно прикрепеното няма самостоятелен характер, то се превръща в част от
земята и се обхваща, поглъща от правото на собственост върху нея. Именно защото
правото на собственост върху земята в тези случаи е останало същото,
прехвърлянето му ще води до придобиване на земята плюс всичко, трайно
прикрепено към нея, което няма характер на самостоятелна вещ, дори да не е
описано в акта /сделка, публична продан/ за прехвърлянето на земята.
Когато
обаче трайно прикрепеното към земята има характер на самостоятелна вещ-сграда в
груб вид, то не се обхваща от правото на собственост върху земята и от неговата
индивидуализация. Разпоредбата на чл.92 от ЗС „функционира“ като
вещнопридобивен способ единствено в случаите, когато трайно прикрепеното към
земята има характер на самостоятелна вещ /отделен обект на вещни права/.
В
тези случаи наред с правото на собственост на земята възниква и право на
собственост върху сградата, което е отделно пълно вещно право с различен обект
и прехвърлянето на което изисква постигането на отделно съгласие с отделна
индивидуализация от тази на земята. Възприемането на обратното- „мълчаливо“
прехвърляне на построената сграда заедно с прехвърлянето на земята,
злоупотребява с текста на чл.92 от ЗС. Последният никога не е имал за цел да
облекчи страните при индивидуализацията на прехвърляните от тях права на
собственост, като направи ненужно индивидуализирането на сградите, придобити по
приращение, при прехвърлянето им заедно със земята. Разпоредбата на чл.92 от ЗС предвижда придобиването от собственика на
земята на правото насобственост върху построените върху нея сгради- като нови и
самостоятелни обекти на вещни права, без да касе по какъвто да било начин
евентуалните разпоредителни действия на собственика на земята и на сградата в
полза на трети лица. Включването като обект на една прехвърлителна сделка на
вещ, която не е индивидуализирана като предмет на тази сделка, макар да е
притежание на прехвърлителя, е недопустимо разширяване и дори подменяне на
изразената от страните воля“.
/виж Стоян Ставру, „Промените във вещта и
някои въпроси на приращението и преработването“, изд.“Сиела“, първо издание,
2016г., посочените по-горе страници/.
Както с основание сочи ответникът в писмената си защита, това теоретично виждане, що се касае до публичната продан, е изцяло подкрепено и от задължителното тълкуване, дадено от ТР №5/18.05.17г. по т.д. №5/2015г. на ОСГК на ВКС, съгласно което, „При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай че същата представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 от ЗС се прилага на общо основание“ и като съдът не намира никаква правна причина, същото разрешение да не се смята приложимо и при свободното договаряне между страните, в случаите на сделки за разпореждане с недвижими имоти.
Правейки преглед на
различните схващания за същността на правилото на чл.92 от ЗС /оборима
презумпция, диспозитивна правна норма, уреждаща вещнопридобивен способ, норма
от две части/, какъвто е направен и от доц.д-р Мирослав Димитров във вече
цитирания по-горе теоретичен източник, Люба Панайотова- Чалъкова, макар и
препоръчително, а не така категорично като предходните два автори, счита,
че „Нормата
на чл.92 от ЗС поражда безусловно действие до дворни места /ПИ/, в които вече
са изградени постройки, след като е придобито правото на собственост върху тях.
Когато се сключва тепърва договор за прехвърляне на дворно място, което е
застроено, трябва от волята на страните да се съди дали наред със земята се
прехвърля и правото на собственост върху сградата като самостоятелен обект на
вещно право, различен от земята. Те могат често да са обект на различни
транслативни сделки. Страните трябва подробно да индивидуализират отделните
обекти на сделката, за да се избегнат бъдещи спорове“
/Виж „Суперфицията по
българското вещно право, изд.“Фенея“, 2009г., пар.2-Същност на вещното право на
строеж, л.50-л.52-Правилото на чл.92 ЗС и правото на строеж/.
При тези мотиви и в
обобщение на всичко казано, съдът заключи, че ищецът не е придобил въз основа
договора за продажба от 03.08.06г. и по силата на приращението право на
собственост върху процесните пет сгради, находящи се в ПИ 56784.315.33, тъй че
искът му следва да се отхвърли като неоснователен.
В частта за разноските.
И двете странит претендират разноски в
производството, като списък представя само ищецът.
С отхвърляне на предявения
иск, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват на ответника и не се
следват такива на ищеца.
Ответникът е установил в
производството направата на разноски в размер на 200лв.- заплатен хонорар за
вещо лице по допуснатата му оценъчна експретиза /л.127/, които следва да му се
присъдят.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
като неоснователен иска на
„М.-Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: ***, *, адв.К. А., срещу „Корпорация
Металпласт“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: ***, *, адв.И. Д., да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен
собственик на сгради с идентификатори 56784.315.33.1, 56784.315.33.2,
56784.315.33.3 56784.315.33.4 и 56784.315.33.5- всички изградени в ПИ с
идентификатор 56784.315.33 по КККР на ***, одобрена със заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед
№КД-14-2543/29.12.10г. на Началник СГКК-***, по силата на приращение и договор
за продажба от 03.08.06г., сключен с н.а. №104, том.V, рег.№3330, н.д.
№900/2006г. на ***С.Й., с рег.№***.
Осъжда „М.-Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес:
***, *, адв.К. А., да заплати на „Корпорация Металпласт“ АД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: ***, *, адв.И.Д., сумата от 200- двеста лева- разноски в
производството.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: