№ 1
гр. Велики Преслав, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200278 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от
„*********" ЕООД, ЕИК - ********* със седалище град ****, адрес на
управление - ул. ****, представлявано от С.Г.Д.-управител, срещу
Наказателно постановление №ЗЖ-41/08.09.2021, издадено от директор на
ОДБХ, гр. Шумен, с което е на осн.чл.417, ал.2 от ЗВмД е наложено
административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност-неизпълнение на т. 1 на Предписание
№16/10.05.2021г.; „имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност - за неизпълнение на т. 2 на Предписание №16/10.05.2021г. и
„имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност- за
неизпълнение на т. 3 на Предписание №16/10.05.2021г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, аргументи за което се сочат както с оглед
неправилно ангажиране отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на
отделни точки от направеното му предписание, доколкото е вписана като
нарушена една само законова разпоредба и съотв.нарушението е едно;
липсата на законово изискване по отношение посоченото неосигуряване на
санитарен възел в животновъдния обект; допуснати процесуални нарушения
при съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя. Сочи се и че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се и разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателя, се представлява от адв.Р.,
която поддържа в цялост посоченото в жалбата за отмяна на НП, като
1
допълва и че към датата на издаването му всички предписания,
неизпълнението на които са предпоставили неговото постановяване са
изпълнени, както и че ограда към момента на извършване на проверката е
имало в обекта.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата, сочейки подробни в тази връзка доводи и моли
същата да бъде оставена без уважение. Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Във връзка с подадено Заявление за регистрация на животновъден обект
с вх.№РД27-2741/26.04.2021 г. от „*********" ЕООД, на 10.05.2021г., от
инспектори при ОБДХ- гр.Шумен била извършена проверка в животновъден
обект за отглеждане на ЕПЖ и ДПЖ в гр.Върбица, собственост на
„*********" ЕООД, която констатирала нарушения на
ветеринарносанитарните изисквания, а именно: 1 - на чл.4, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 44/2006 г., т.к. входът на ЖО не разполагал с оборудване и място
за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства; 2 - на чл.4, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 44/2006 г., т.к ЖО не бил ограден по начин, осигуряващ
безопастността на обекта и не позволяващ свободен достъп на хора и други
животни;3 - на чл.4, ал. 1, т. 7 от Наредба № 44/2006, т.к не бил осигурен
санитарен възел на ЖО; 4 – на чл.4, ал. 1, т. 9 от Наредба № 44/2006 г. т.к не
била обособена площадка/контейнер за трупове на умрели животни и
непредоставянето на документ, доказващ правото на ползване върху имота,
на който се отглеждат ЕПЖ. На основание чл. 131, ал.2, т.1 от Закона за
ветеринарномедиицинската дейност били дадени указания да се отстранят
описаните несъответствия на законодателството в срок до 10.07.2021 г.
Посоченото било обективирано от св.М. в Предписание №16 , предявено на
собственика на обекта.
При извършена контролна проверка на 05.08.2021 г. било констатирано
неотстраняване на три от посочените в предписанието нарушения, като
проверяващите – св.М. и св.Х., съставили и съотв.Констативен протокол, в
който установеното определили като нарушение по чл.132, ал.1, т.20 от
ЗВмД а на 09.08.2021 г. бил съставен на нарушителя „*********" ЕООД и
АУАН. Същият бил връчен на представляващия дружеството С.Д., като в
него било обективирано от страна на последния обяснение касателно
неизпълнение на предписанията, свързано с липсата на време поради
неотложна друга земеделска дейност.
Въз основа на АУАН, на 08.09.2021 г. било издадено и обжалваното
пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, възприел изцяло
посочената в съставения акт фактическа обстановка, като наложил на
нарушителя „*********" ЕООД на основание чл.417, ал.2 от ЗВмД, във вр. с
чл.53, ал.1 от ЗАНН административно наказание „имуществена санкция" в
размер на 1000 лв. за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност-поради неизпълнение на т. 1 на
Предписание №16/10.05.2021г.; „имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската
2
дейност-за неизпълнение на т. 2 на Предписание №16/10.05.2021г. и
„имуществена санкция" в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.132, ал.1,
т.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност-за неизпълнение на т. 3
на Предписание №16/10.05.2021г.
На 18.10.2021 г на жалбоподателя било издадено Удостоверение за
регистрация на животновъден обект № ЗЖ 18-2741 от ОДБХ – гр.Шумен,
след извършена проверка от контролните органи констатирала изпълнение на
посочените неизпълнени нарушения във връзка с което бил съставен и АУАН
и издадено НП и които били обективирани и в Предписание №54 от
09.08.2021 г.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.М. и
св.Х. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка
помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, относно
мястото, времето, извършените и обективираните в съотв.писмени източници
констатации, както и свързаната с това хронология, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът ги възприема с доверие и кредитира
изцяло считайки ги обективни и достоверни, а така и писмените
доказателствени източници. Видно от дадените от св.Ч.в и св.В. показания,
като работещи в ЖО служители, същите не опровергават и не са в противовес
с посоченото от разпитаните по делото инспектори от ОДБХ – гр.Шумен,
доколкото твърденията на първите относно наличието на посочените като
липсващи към момента на извършените проверки в обекта - ограда, санитарен
възел и площадка не е обвързано с конкретика касателно точното време,
цялостта и функционалността на изграждането им с оглед използването за
конкретните им цели, по отношение на което няма спор, че предхожда
издаденото Удостоверение за регистрация на животновъден обект № ЗЖ 18-
2741.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна,
като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи като са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения
на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат
отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им, като в
този смисъл и настоящата инстанция намира за несъстоятелни изложените от
процесуалния представител на жалбоподателя възражения относно
съставянето на АУАН, в отсъствието на нарушителя, противно на вписаното в
същия, както и релевираното досежно нарушените законови разпоредби,
обосноваващи и констатираното неизпълнение на съотв.предписания, които
3
от своя страна са подробно описани в обстоятелствената част на НП.
В АУАН и НП е посочена правна квалификация на извършените
нарушения, а именно неизпълнение на задължения на дружеството „******
С.Д." ЕООД по чл.132, ал.1, т.20 от ЗВмД. Съгласно разпоредбата на чл. 132,
ал. 1, т. 20 ЗВмД "Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни
обекти със селскостопански животни изпълняват предписанията и
разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на
ветеринарномедицински контрол по чл. 7, ал.1." Т.е за съставомерността на
деянието е необходимо да е било издадено предписание/разпореждане с
конкретни указания и да се установи, че деецът не ги е изпълнил.
По делото се установи, че е било издадено предписание № 16/
10.05.2021 г. на главен инспектор при ОДБХ, с което жалбоподателят е бил
задължен в срок до 10.07.2021 г. да отстрани констатирани несъответствия в
ЖО с действащото законодателство. В същото са посочени и описани пет
нарушени ветеринарносанитарни изисквания – четири от които на чл.4 от
Наредба № 44/2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти. При извършена на 05.08.2021 г. е констатирано
изпълнение на две от тях и сътв.неизпълнение на три такива - обективирани в
издадения АУАН и НП, а именно - липсата на: оборудване и място за
измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства на входът на ЖО ,
ограждането на обекта по начин, осигуряващ безопасността му и
непозволяващ свободен достъп на хора и други животни, както и на
санитарен възел, в съответствие с чл.4, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Наредба № 44/2006
г., за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
Доколкото по делото безспорно се установи и че посочените
предписания са били изпълнени от жалбоподателя, което е предпоставило и
издаденото на 18.10.2021 г. Удостоверение за регистрация на животновъден
обект № ЗЖ 18-2741 от ОБДХ – гр.Шумен, то и основният спорен въпрос по
делото е свързан с моментът на изпълнение на същите, предхождащ според
жалбоподателя издаденото НП и АУАН, аргумент за което се сочат и
дадените от страна на св.М. показания. В тази връзка, съдът, след внимателен
прочит и анализ на същите и съпоставянето им с останалите такива, а и
писмените доказателствени източници намира за несъстоятелно посоченото
твърдение, доколкото свидетелят е категоричен че всички предписания „като
цяло“ са били изпълнени едва към датата на издаване на Удостоверението и
това е констатирано при посещението му на ЖО след окончателното
„одобряване“ на обекта, като посоченото от него изпълнение на „трите точки
преди издаване на акта и на НП“ е касателно тези които са констатирани като
изпълнени такива при извършената контролна проверка, при съобразяване с
допуснатата от свидетеля неточност в техния брой и последващото му
изложение в цялост за констатациите - неговите и на колегата му св.Х..
Видно от показанията на последния, свидетелят е категоричен, че третото
тяхно посещение в ЖО - след това през м.май и м.август е следващо
издаването на процесното НП и именно във връзка с изготвянето на
становище за получаване на исканото от жалбоподателя Удостоверение.
В НП е посочено за неизпълнено предписание от страна на
жалбоподателя, на липсата на оборудване и място за измиване и дезинфекция
на хора и транспортни средства на входът на ЖО, липсата на санитарен възел
4
и това, че обектът не е ограден по начин, осигуряващ неговата безопасност.
Отразеното, видно от съставените в тази връзка Предписания, КП и АУАН,
както и от свидетелските показания на М. и св.Х. не се разколебава от
дадените такива на св.Ч.в и св.В., които страдат от липсата на времева
конкретика относно периода, начинът, целостта и функционалността по
отношение изграждането, използването и предназначението на същите,
безспорно както се и установи налични такива и изградени по законовите
изисквания в цялост след издаване на НП. Релевираното възражение
касателно наличието още при закупуване на обекта на ограда на същия съдът
намира за несъстоятелно доколкото безспорно такава се установи, но същата
не е била съответна и не кореспондира на изискването посоченото в чл.4, ал.1,
т. 7 от Наредбата изискващо ЖО да са оградени по начин, осигуряващ
безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, който не
позволява свободен достъп на хора и други животни.
Предвид и посоченото за настоящия съд към момента на издаване на
НП обективираните в същото изисквания на посоченото в предписание № 16
от 10.05.2021 г. не са били изпълнени от жалбоподателя като с това същият е
нарушил разпоредбата на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВмД. С оглед гореизложеното
съдът намира, че както до дадения на жалбоподателя срок, така и към
момента на издаване на НП, същият не е изпълнил даденото му от ОДБХ-
гр.Шумен предписание, поради, което правилно е ангажирана
административнонаказателна му отговорност за нарушение разпоредбата на
чл.132, ал.1, т.20 от ЗВмД.
В случая обаче, противно на посоченото в издаденото НП, съдът
намира, че извършеното от страна на „****** С.Д." ЕООД, нарушение е едно
– неизпълнение на няколко отделни задължителни изисквания, обективирани
в съставен на 05.08.2021 г. КП, видно от който в същия са описани
неизпълнени три такива, вписани в едно предписание, а именно № 16 от
10.05.2021 г. – всичките те с краен срок на изпълнение 10.07.2021 г.
Непротиворечиво, Върховният административен съд на Република
България приема, че по своята същност задължителното предписание е
указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да
предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на
разрешената от компетентните административни органи дейност.
Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на
адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. В случая
изпълнителното деяние, осъществяващо административнонаказателния състав
на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВмД, е неизпълнение на дадено предписание, чрез
непредприемане на дължимите действия (бездействие), по отношение
посочените в същото изисквания на чл.4, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Наредба №
44/2006 г., за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти. В този смисъл и съответно, с процесното НП съдът намира, че
неправилно са наложени три отделни наказания "имуществена санкция" -
всичките те за извършено едно нарушение на чл.131, ал.1, т.20 от ЗВмД.
Безспорно, няма процесуална пречка, с едно НП на санкционираното лице да
бъдат наложени две или повече отделни административни наказания, респ.
такова законово ограничение не съществува в ЗАНН, но същите следва да
осъществяват отделни нарушения на съотв.законови разпоредби, какъвто
5
конкретния случай не е.
Предвид и горепосоченото, съдът счита, че, съобразявайки, както
посоченото в обжалваното НП, така и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021
г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния административен съд и
съдебната практика в НПК свързана с правомощията на въззивният съд да
измени НП, като преквалифицира извършеното нарушение или основанието
за ангажиране на отговорността /санкционната норма/ - по аргумент по чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН при условие, че става въпрос за прилагане закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, като при това се
съобразява и забраната за reformatio in pejus – за влошаване на положението
на жалбоподателя, то в случая, НП следва да бъде изменено като описаните в
разглежданото НП факти бъдат субсумирани единствено под законовата
разпоредба на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВмД и бъде наложено съотв. наказание, а
именно имуществена санкция в минималния предвиден от законодателя
размер от 1000 лева, при отчитане на обществената опасност на конкретното
деяние и на дееца, който не наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно
нарушение.
Съдът намира, че в случая извършеното нарушение не представлява
маловажен случай, поради което разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на
чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да
са настъпили някакви вредни последици от така извършеното нарушение, но
това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението,
още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено
предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването
на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от
ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи
в тази насока и които в случая не са налице. Безспорно установи се, че
посочените като неизпълнени в КП три изсквания обективирани в
Предписание, № 16 от 10.05.2021 г. – всичките те с посочен краен срок на
изпълнение 10.07.2021 г. са изпълнени, но в един последващ издаването на
НП момент, с оглед и на което същото се явява ирелевантно към твърдяната
от жалбоподателя относимост за преценка на случая като маловажен.
В настоящото производство са претендирани разноски от двете
страни, при определянето на които следва на основание чл.144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл.78 от ГПК се сочи,
че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважат претенциите на процесуалните представители на
жалбоподателя и въззиваемата страна, съразмерно на уважената част от
издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Претендираните разноски от жалбоподателя са в размер от 450,00 лева,
изчислен към минималния такъв по реда на чл. 8, ал. 1, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода от делото, следва да бъде възложено на въззиваемата страна
6
направените по делото разноски от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.11.2021 г. и
Пълномощно в размер на 450,00 лева, на осн. чл.63, ал.З от ЗАНН вр.чл.143 от
АПК, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно - сумата от 300,00 лева.
Въззиваемата страна претендира за разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева. Като взе предвид, че производството
по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на същата
страна следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно
за сумата от 80 /осемдесет/ лева. Намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско
възнаграждение – 26,67 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №ЗЖ-41/08.09.2021, издадено
от директор на ОДБХ, гр. Шумен, с което на „****** С.Д." ЕООД, ЕИК -
********* със седалище град ****, адрес на управление - ул. ****,
представлявано от С.Г.Д.-управител на осн.чл.417, ал.2 от ЗВмД е наложено
административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност-неизпълнение на т. 1 на Предписание
№16/10.05.2021г.; „имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност - за неизпълнение на т. 2 на Предписание №16/10.05.2021г. и
„имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност- за
неизпълнение на т. 3 на Предписание №16/10.05.2021г. и на основание същата
разпоредба- чл.417, ал.2 от ЗВмД, за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, а именно за неизпълнение на т.1-3 от
Предписание № 16/ 10.05.2021 г. на главен инспектор при ОДБХ, на
изисквания на чл.4, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Наредба № 44/2006 г., за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, отразено
в Констативен протокол от 05.08.2021 г. НАЛАГА „имуществена санкция“ в
размер на 1000/хиляда/лева.
ОСЪЖДА ОДБХ - гр. Шумен, представлявано от д-р К.Д.Р., с адрес –
******** - ДА ЗАПЛАТИ на на „****** С.Д." ЕООД, ЕИК - ********* със
седалище град ****, адрес на управление - ул. ****, представлявано от С.Г.Д.,
сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА „****** С.Д." ЕООД, ЕИК - ********* със седалище град
****, адрес на управление - ул. ****, представлявано от С.Г.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на ОДБХ - гр. Шумен, представлявано от д-р К.Д.Р., с адрес –
7
******** сумата от 26,67 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8