Р Е Ш Е Н И Е
№ 2013/10.11.2020г.
Град Пловдив, 10.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1041 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.405а КТ.
Образувано е по жалба
на „Петко Ангелов БГ” ЕООД против постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение № 2 от 26.03.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между И.Р.И.,
ЕГН **********,***, изпълняващ длъжност монтьор в сервиз за товарни автомобили
в с. Брани поле, местност „Чиирите” 020В, и „Петко Ангелов БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Константин
Геров” № 10, представлявано от управителя П.А.П., считано от 01.02.2020 г.
Според дружеството-жалбоподател
оспореното постановление е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправните
и процесуалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна
на постановлението и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена по съображения,
изложени в представената писмена защита. Претендира разноски.
Заинтересованата страна
оспорва жалбата и заявява в първото по делото заседание, че не може да докаже
по друг начин, че е работил в дружеството.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, адресат на оспореното постановление, и в преклузивния срок
от съобщаването, извършено на 26.03.2020 г., поради което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 19.02.2020 г. в Дирекция „Инспекция
по труда” (ДИТ) Пловдив е постъпил сигнал (л.15-16) от И.И., пострадал при
инцидент на 07.02.2020 г. в сервиза на дружеството-жалбоподател. Посочва в
сигнала, че е започнал работа на 01.02.2020 г. в „Петко Ангелов БГ” ЕООД като
монтьор със заплата от 1000 лева и безплатен обяд на стойност 5 лева с код
1082, който му бил даден на 03.02.2020 г., с работно време от 8 до 17 часа и
обедна почивка от 12 до 13 часа, без да му е направен инструктаж; че на
07.02.2020 г. бил прикрепен за работа към Т.Г., с когото сменяли дюшаме на
ремарке, рязали дъски с циркуляр и при пропадане на една от дъските циркулярът
се отклонил, като отрязал пръстите на лявата му ръка, а по-късно се наложило
ампутиране на палеца. И. посочва в сигнала, че не му е било предоставено
защитно облекло, защитни ръкавици, маска и очила, не е знаел, че няма трудов
договор, а след инцидента се оказало, че циркулярът е неизправен, с неработещо
копче за изключване. Посочва още, че първи на инцидента са пристигнали полицаи
от 01 РУ, на които казал, че е започнал работа на 01.02., а на 12.02. след
изписването от болницата у дома му го посетили Б.Н.и В.Б., които му предложили
да не казва, че е работил във фирмата, че е отишъл да посети приятеля си И.М. и
че ще му дават месечна заплата, докато може да се върне отново на работа.
Във връзка с
извършената от ДИТ Пловдив проверка на 07.02.2020 г. за настъпилия инцидент от
дружеството-жалбоподател са представени писмените обяснения на Т.Г. и В.Б..
Според обясненията на
Т.Г. на 07.02.2020 г. И. бил дошъл в сервиза, за да се види с приятеля си И.,
който в момента отсъствал; Т. трябвало да отиде до склада да вземе инструменти,
забавил се около минута-минута и половина и като излизал от склада, видял, че И.
реже с циркуляра, извикал да изчака, но в този момент се случил инцидента.
Според обясненията на
В.Б., началник на ремонтно звено, на 07.02.2020 г. по време на инцидента е бил
извън гаража. Позвънил му колега, за да му каже, че Т. е порязал ръката си.
Когато Б.се върнал в гаража, видял, че И. лежи с порязана ръка, че вече е
повикана спешна помощ, но понеже Т. отсъствал, а пострадалият не бил служител
на фирмата, Б. позвънил отново на тел.112. След като се видял с Т., Б. разпитал
за инцидента и Т. разказал как И. дошъл да ги види, влязъл вътре, изчаквайки
приятеля си И., започнал да реже, когато Т. отишъл до склада, и се случил
инцидента.
В хода на съдебното
производство е разпитан като свидетел Б.Р.Н., който работи от 7 години във
фирмата като отговорник на двата сервиза за автобусни превози. Свидетелят
посочва, че в деня на инцидента не е бил на работа, бил на погребение и разбрал
за инцидента след погребението, обадил му се началника на монтьорите В.Б. и му
казал, че непознато лице, което не работи за фирмата, е влязло да потърси свой
познат и се е самонаранил. Свидетелят твърди, че не познава И., но след
инцидента се срещнали с него, за да му предложат помощ и да го видят как е.
Предложили му да получава по 600 лева в продължение на 8 месеца, защото
инцидентът се бил случил на тяхна територия, съответно И. подписал документ за
това и приел с радост предложението. Свидетелят посочва, че в самия сервиз няма
охрана и външен посетител може да влезе, да попита нещо или да хване
инструмент.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля, защото същият се намира в служебна зависимост от
дружеството-жалбоподател, който е негов работодател, поради което неговите
показания не са обективни и безпристрастни, а освен това, свидетелят не е
очевидец на инцидента и показанията му са опосредствани от възприятията на
колега – В.Б., който в писмените си обяснения също сочи, че не е присъствал на
мястото на инцидента, когато се е случил.
От друга страна, дори
и да бъдат кредитирани, с тези свидетелски показания не се установяват никакви
факти от значение за настоящия правен спор и за съществуването на трудовото
правоотношение между пострадалото лице и дружеството-жалбоподател. Смешно и нелепо звучи обяснението, че случаен посетител,
за какъвто се опитват да представят И. и свидетеля, и останалите работници,
давали обяснения, е влязъл в сервиза, взел е циркуляр и е започнал работа с
него.
Представеното от
дружеството-жалбоподател споразумение от 14.02.2020 г., сключено между „Петко
Ангелов БГ” ЕООД и И.И., с което дружеството се е задължило да плати на И.
сумата 4 800 лева за лечение, медикаменти и покриване на нуждите за възстановяването
му, е неотносимо към предмета на настоящия спор и не представлява доказателство
в полза на защитната теза на дружеството, че между него и пострадалото лице не
е съществувало трудово правоотношение. Уреждането на финансови отношения във
връзка с настъпилата злополука не препятства намесата на държавните органи,
които могат да контролират спазването на трудовото законодателство при всички
работодатели.
При тези факти съдът
намира, че оспореното постановление е законосъобразно и не са налице основания
за неговата отмяна.
Съгласно чл.405а, ал.1 КТ,
когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1, ал.2,
съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено
от контролните органи на инспекцията по труда.
В случая
съществуването на трудовото правоотношение е установено с писмено изявление на
работника, в което той описва подробно длъжността, трудовото възнаграждение в
пари и в натура (получаване на безплатен обяд), работното място и работното
време, включително получаването на специален код, срещу който се ползва правото
на безплатен обяд. Всички тези основни елементи от трудовия договор са
конкретно посочени и не бяха опровергани от дружеството-жалбоподател в хода на
съдебното производство.
Не може да се
даде вяра на голословното твърдение в жалбата, че не е съществувало трудово
правоотношение между дружеството и И.. Вярно е, че това е един отрицателен
факт, който по правило не се нуждае от доказване, но с поведението си
представляващият дружеството сам опроверга собствените си твърдения, командировайки
в чужбина единствения очевидец на злополуката, който поради командировката не
можа да бъде разпитан като свидетел, и злоупотребявайки с качеството на
работодател, имащ ръководна роля по отношение на работника, който е организационно
и финансово зависим от него. Напълно несъстоятелно, нелогично и недостоверно
звучи защитната теза, че случаен посетител влиза безпрепятствено в сервиза и
започва работа със сложен инструмент, изискващ специални знания и умения, без
да го спрат останалите работници, намиращи се в този момент в сервиза. След
като никой не се е противопоставил на И., това означава, че той е изпълнявал
трудовите си задължения. Следователно в случая безспорно
е установено, че осъществяваната от И. дейност е в изпълнение на трудови
функции и представлява престиране на работна сила.
Съгласно чл.1,
ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. По делото са установени всички елементи на трудовото
правоотношение – работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение в
пари и натура, следователно правилно на основание чл.405а КТ компетентният
орган е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови. Издаденото
постановление не страда от пороци, които да обосновават незаконосъобразност.
Предвид изхода на
делото и направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде
осъдено дружеството да заплати на ответната дирекция сумата 100 лева на
основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Петко Ангелов БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Константин Геров” № 10, представлявано от
управителя П.А.П., против постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение № 2 от 26.03.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с
което е обявено съществуването на трудово правоотношение между И.Р.И., ЕГН **********,***,
изпълняващ длъжност монтьор в сервиз за товарни автомобили в с. Брани поле,
местност „Чиирите” 020В, и „Петко Ангелов БГ” ЕООД, считано от 01.02.2020 г.
ОСЪЖДА „Петко Ангелов БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Константин Геров” № 10, представлявано от управителя П.А.П., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: