Определение по дело №1889/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8885
Дата: 7 март 2023 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20221110101889
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8885
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110101889 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ищцата К. С. М. за изменение на решение № 1305 от
30.01.2023 г. по гр.д. № 1889/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта относно
възложените в нейна тежест разноски. В молбата са изложени съображения, че
присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2000
лв. е прекомерно предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че е проведено само едно открито съдебно заседание и обема на
осъществената в полза на ответника правна защита.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът *** е подал отговор, с който изразява
становище за неоснователност на искането предвид обстоятелството, че адвокатското
възнаграждение е под предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /представянето на списък на разноски
по чл.80 ГПК не е предпоставка за допустимост на искането, доколкото се иска
изменение на решението в частта относно възложените в тежест на молителя разноски,
а не на присъдените в негова полза такива/, поради което същото е процесуално
допустимо.
С решение от 30.01.2023 г. предявените от ищцата искове са отхвърлени, с оглед
на което право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, има ответникът, в чиято
полза е присъдена сумата от 2000 лв. разноски по делото, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Искане за присъждане на разноски по делото е своевременно направено от
ответника, който е представил доказателства за извършването им – 2 бр. договори за
правна защита – по иска, касаещ цесията на Медияан Мартинов в полза на ищцата, с
1
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. с ДДС, и по иска, касаещ
цесията на Денислав Мартинов в полза на ищцата, с уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. с ДДС. Представени са доказателства за
регистрация по ДДС.
От страна на ищцата своевременно е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, по отношение на което съдът се е
произнесъл с решението по делото, като е изложил доводи за неговата
неоснователност, а именно – че претендираното адвокатско възнаграждение е под
минимално предвиденото съобразно цената на исковете.
От страна на ищцата първоначално са предявени частични искове – по 5 000 лв.
– частични от по 14 650 лв. по всеки от двата договора за цесия, увеличени в
последствие по реда на чл.214 ГПК до пълните им размери от по 14 650 лв.
Следователно, минималното адвокатско възнаграждение по всеки от исковете (при
съобразяване на увеличените им размери) възлиза на сумата 969, 50 лв. съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията, приложима към момента на сключване на договорите за
правна защита – 04.04.2022 г. – преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., т.е. – 1 939 лв.
по двата иска, а след прибавяне на ДДС (387,80 лв.) – 2 326, 80 лв., която сума е в
размер по-голям от претендирания такъв от 2 000 лв.
По изложените съображения не е налице основание за изменение на решението
в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищцата К. С. М. по чл.248 ГПК за
изменение на решение № 1305 от 30.01.2023 г. по гр.д. № 1889/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2