О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260262
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет
и осми август
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова
гражданско дело № 1654 по описа
за 2020
година.
С Решение № 1037/22.04.2020г.,
постановено по гр. дело № 8575/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е
осъдено „Изета“ ЕООД със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Петър Христов
Костов, да заплати на Х.Т.М. следните суми: 513, 06 лева - обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 20.11.2018г. до
окончателното й изплащане, 20, 24
лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 01.07.2018г. - 19.11.2018г., законната лихва върху сумата от 513, 06 лева –
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, дължима за периода от
предявяването на исковата молба на 20.11.2018г. до плащането на задължението на
04.12.2018г., както и сумата от 104, 94
лева за направените по делото съдебни разноски,
съразмерно с уважените искове. С цитираното решение е постановено предварително изпълнение на присъденото обезщетение
по чл.
220,
ал. 1 от КТ в брутен размер от 513, 06 лева.
С цитираното решение са
отхвърлени следните осъдителни искове, предявени от Х.Т.М. против „Изета“ ЕООД със седалище гр. Варна за сумите: 513, 06 лева - незаплатено
трудово възнаграждение за месец юни 2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяването на иска на 20.11.2018г. до окончателното й
изплащане; 15,
96 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода 01.08.2018г. -
19.11.2018г., 195, 45 лева - обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 8
работни дни за 2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 20.11.2018г. до окончателното й изплащане, 7, 76
лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума за периода
01.07.2018г. - 19.11.2018г., 513, 06 лева - обезщетение по
чл. 222 ал. 1 от КТ за оставане без работа след уволнение
поради закриване на част от предприятието, както и иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху обезщетението по чл. 220,
ал. 1 от КТ от 513, 06 лева за периода
01.07.2018г.
- 19.11.2018г. – за разликата над уважения
размер от 20,
24 лева
до предявения размер от 20, 38
лв.
Против постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от Х.Т.М. в частта, в която са отхвърлени предявените
искове от страна на ищеца, като се претендира първоинстанционното решение в
тази му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което предявените претенции да бъдат уважени. В жалбата
се посочва, че решението в атакуваната му част е неправилно, тъй като съдът не
е следвало да отхвърля претенциите на въззивника с оглед на констатациите на
вещото лице по депозираното заключение на вещото лице.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Отправя се
искане да бъдат присъдени направените по делото разноски от страна на
въззивника.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване и е
спазен преклузивния срок за неговото обжалване. Жалбата е подадена от лице,
което има правен интерес да атакува първоинстанционното решение и лицето,
подписало жалбата разполага с валидна представителна власт за това.
Ответната страна
по въззивната жалба – „Изета“ ЕООД със седалище гр. Варна не представя по
делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на
жалбата.
Против
постановеното решение в частта, в която претенциите на ищеца за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие са уважени и ответното дружество е
осъдено да заплати конкретни парични суми е депозирана въззивна жалба от
„Изета“ ЕООД със седалище гр. Варна. В жалбата се претендира
първоинстанционното решение в атакуваната му част да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което тези
искове да бъдат отхвърлени.
В жалбата се
посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като за доказване
изплащането на трудовото възнаграждение са допустими и други доказателствени средства
– освен тези, посочени в чл. 270, ал. 3 от КТ – наличие на съдебно или
извънсъдебно признание на работника или служителя, че трудовото му
възнаграждение е изплатено, наличие на служебни бележки, разходни касови
ордери, подписани от работника или други документи. В жалбата се посочва, че е
без правно значение обстоятелството дали работодателят е начислявал трудово
възнаграждение и дали то е осчетоводено, съгласно действащото счетоводно
законодателство, тъй като отразяването на счетоводните операции няма отношение
към изпълнението на парично задължение за изплащане на дължимо трудово
възнаграждение или обезщетение по трудово правоотношение, а неизпълнението на
задължението за редовно водене на счетоводството няма гражданскоправни
последици. Посочва се, че изводът на съда, че претендираното обезщетение за
неспазено предизвестие е дължимо, независимо от представения писмен документ за
изплащането му, с довода, че от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза липсват данни за изплащане на обезщетение е
неправилен и незаконосъобразен.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Отправя се
искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване и е
спазен преклузивния срок за неговото обжалване. Жалбата е подадена от лице,
което има правен интерес да атакува първоинстанционното решение, дължимата
държавна такса е заплатена и лицето, подписало жалбата разполага с валидна
представителна власт за това.
Ответната страна
по въззивната жалба – Х.Т.М. чрез своя процесуален представител депозира писмен
отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната от
ответника част е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е
неоснователна, тъй като вещото лице в своето заключение е констатирало, че
ответното дружество е начислило дължимото на ищеца Х.М. обезщетение по чл. 220,
ал. 1 от КТ, с което е признало дължимостта му. В отговора се претендира да
бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която ответното
дружество е осъдено да заплати обезщетение по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума.
Предявен е иск
от Х.Т.М. против „Изета“ ЕООД със седалище гр. Варна, с които се претендира да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати следните суми:
– сума в размер
от 513, 06 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за
периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г., ведно с лихва за забавено плащане за
периода от 01.08.2018г. до завеждане на исковата молба в размер на 15, 96 лева,
- сума в размер
на 513, 06 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно с
лихва за забавено плащане за периода от 01.07.2018г. до завеждане на исковата
молба в размер на 20, 38 лева,
- сума в размер
на 195, 45 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно с
лихва за забавено плащане за периода от 01.07.2018г. до завеждане на настоящата
искова молба в размер на 7, 76 лева,
- сума в размер
на 513, 06 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, както и
- законна лихва
върху претендираните главници, считано от предявяване на настоящата искова
молба до окончателното плащане на претендираните суми.
Мотивиран от
горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1654/2020г.
по описа на Окръжен съд – Бургас постъпилите две въззивни жалби –
- от страна на Х.Т.М.с вх. № 19431/04.026.2020г. по
описа на Районен съд - Бургас против Решение № 1037/22.04.2020г., постановено
по гр. дело № 8575/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която са
отхвърлени предявените искове на Х.М. против „Изета“ ЕООД за сумите: 513, 06
лева - незаплатено трудово възнаграждение за
месец юни 2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на
иска на 20.11.2018г. до окончателното й изплащане; 15, 96 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху
тази сума за периода 01.08.2018г. - 19.11.2018г.,
195,
45 лева -
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск
от 8 работни дни за 2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 20.11.2018г. до окончателното й изплащане, 7, 76
лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума за периода
01.07.2018г. - 19.11.2018г., 513, 06 лева - обезщетение по
чл. 222 ал. 1 от КТ за оставане без работа след уволнение
поради закриване на част от предприятието, както и иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху обезщетението по чл. 220,
ал. 1 от КТ от 513, 06 лева за периода
01.07.2018г.
- 19.11.2018г. – за разликата над уважения
размер от 20,
24 лева
до предявения размер от 20, 38
лева и
- от страна на на „Изета“ ЕООД
със седалище гр. Варна с вх. № 16592/20.05.2020г. по описа на Районен съд -
Бургас против Решение № 1037/22.04.2020г., постановено по гр. дело №
8575/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е уважен
предявения иск от Х.Т.М. и ответното дружество е осъдено да заплати сума в
размер на 513, 06 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.