Решение по дело №197/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 120
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20225200500197
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. П., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500197 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр. д. № 3745 по описа за
2021 година е отхвърлена молбата на Т. А. В. с ЕГН ********** от град П.,
ул. “В.Л.“№62Б, ет.4 ,ап.12 с правно основание чл.19 от ЗГР за промяна на
бащиното и име от А. на И. и за промяна на фамилното и име от В. на К..
В срок така постановеното решение е обжалвано от Т. А. В..
Излага оплакване , че решението е неправилно и моли да бъде
отменено, като съдът се произнесе по съществото на спора и допусне
промяна на бащиното име на молителката от А. на И. , а фамилното и име от
В. на К. , приемайки, че важни обстоятелства налагат това,
Съдът приел ,че субективно желание за промяната на бащиното и
фамилното и име само по себе си не било основание за допускане на
промяната в имената и не съставлявало важно обстоятелство.
Решението било необосновано
Макар, че съдът е обсъждал обстоятелството, че И.Б.К. е неин
биологичен баща , но не обсъдил показанията на този свидетел относно
обстоятелствата, поради които не иска да признае молителката за свое дете.
Молителката искала в знак на благодарност да носи имената на своя
1
настойник и попечител, както и да носи и имената на своя биологичен баща
За молителката връзката на произхода и, се явявали важни,
обстоятелства .
Не било налице и намерение да се въведат в заблуждение органите на
реда или определени институции.
Позовава се на практика на ВКС , като следва да се отбележи , че не се
касае за задължителна за съдилищата такава.
Писмен отговор от ответната Община не е постъпил.
Становището на представителят на Окръжна прокуратура е, че жА.та е
неоснователна.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:
Молбата е по чл.19 ал.1 от ЗГР , производството е по чл.542 и
следващите от Граждански процесуален кодекс.
В молбата си Т. А. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“В.Л.“№62Б,
ет.4, ап.12 твърди, че е родена на 18.12.1997г. от майка А.Г. В. и в акта и за
раждане е вписано „баща –неизвестен“.
Молителката знаела, че биологичния и баща е И.Б.К. с ЕГН **********
от село С.,област П.. Към 1997 г. К. бил семеен и имал деца, поради което е
отказал да я припознае.
На 08.01.2009г. майка и починала. Молителката тогава е била на 11
години и го преживяла много тежко. Баба и Т./ по майчина линия/ не могла да
се справи с трудностите и биологичния и баща ги подкрепил.
По негово искане още месец февруари 2009 г. той бил назначен за
настойник на молителката и полагал грижи за нея.
Молителката завършила езикова гимназия в град П. и след това с
финансиране от биологичния и баща продължила образованието си в Англия,
където учила счетоводство четири години. От 05.10.2020 г. работила в банка
и живеела в Бристол, Англия, където се била устроила добре и нямала
намерение да се връща в България.
Искала да се отблагодари за грижите на биологичния си баща, поради
което, като получила неговото съгласие решила да промени бащиното си и
фамилно име ,като вземе неговите лично и фамилно име. Желае бащиното и
фамилното и име от А. В. да бъдат променени на И., К..
Моли съдът да постанови решение в този смисъл.
Заинтересованите страни не са изразили становище.
Съдът , за да се произнесе , взе предвид следното:
Молителката е родена на 18.12.1997 година и е записана с имената Т. А.
В..Нейна майка е А.Г. В. , като в удостоверението и за раждане е записано
„баща неизвестен“.
2
Майка и е починала през 2009 година , видно от представеното
удостоверение за наследници.
По делото са представени писмени доказателства , от които е видно , че
И.Б.К. е определен за неин настойник, респективно попечител и е
предприемал действия по управление на имуществото и.
И.Б.К. е разпитан като свидетел. Според неговите показания той е
биологичния баща на молителката, като това обстоятелство не е установявано
чрез ДНК тест , съответно не е извършено припознаване. Именно поради това
след смъртта на майката , той поел грижата за молителката, финансирал
образованието и и подържали близка връзка.
В населеното място , в което живее било известно , че той е баща на Т.
,че се грижи за нея и пътуват заедно. Молителката се притеснявала от начина
, по който звучи бащиното и име и искала да носи неговите имена.
Свидетелят е обяснил ,че не е припознал молителката , тъй като имал
семейство и общественото положение на съпругата му правело това неудобно
, като заявява ,че сега не съществуват пречки за такова действие.
При тази фактическа обстановка , съдът намира че молбата е
неоснователна.
Няма задължителна съдебна практика по тези въпроси , както се сочи в
жА.та , а и посочените решение на ВКС касаят различни ситуации- касае за
промяна на собствено име , за известност в обществото с определени имена
,като в тези хипотези съдът е приел, че са налице важни обстоятелства и
допуснал промяната.
Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име
на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато
собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или
те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон, фамилното име на всяко
лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно чл. 19,
ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето
могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи,
опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно
обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира
и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се
допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната.
3
Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се
определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името.
И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява
в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на
гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства,
които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно
или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с
императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях
възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и
фамилното име на физическото лице.
Действително бащиното и фамилното име на лицето определя
принадлежността му към семейството - към фамилия с определен произход,
значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към
корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят
еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото;
принадлежността им към фамилията.
Произхода на ищцата и принадлежността и към семейството на
свидетеля не е установена по надлежния ред. Този свидетел , въпреки ,че
счита ,че е баща на детето и разполага с ред и възможност да признае това
обстоятелство не предприема такива действия , поради съображения , които
стоят извън морала и заявената привързаност.
Субективното желание на молителката да носи имената на лице ,
което счита за свой биологичен баща, не може да се квалифицира като важно
обстоятелство по смисъла на закона.
Не се излагат никакви други лични и обществени обстоятелства,
които могат да бъдат квалифицирани като важни ,налагащи допускане на
исканата промяна.
Намерението на молителката да „изрази благодарност“ именно по
този начин е точно толкова несъстоятелно ,както и поведението на св. Б. ,
който разполага с правно регламентирани възможности , от които не желае да
се възползва.
В този смисъл е последователната съдебна практика – напр. -
4
Решение № 527 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2008 г., III г. о., ГК;
Определение № 368 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 77/2010 г., IV г. о.,
ГК;Решение № 434 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 712/2009 г., IV г. о.,
ГК;Решение № 205 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г., IV г. о.,
ГК.
Като е постановил решение в този смисъл , съдът е постановил едно
напълно правилно решение ,което следва да бъде потвърдено , като при
условията на чл.272 от ГПК въззивната инстанция изцяло се присъединява
към мотивите на първоинстанционния съд.
Мотивиран от изложеното , Пазарджищки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр. д. №
3745 по описа за 2021 година, с което е отхвърлена молбата на Т. А. В. с ЕГН
********** от град П., ул. “В.Л.“№62Б, ет.4 ,ап.12 с правно основание чл.19
от ЗГР за промяна на бащиното и име от А. на И. и за промяна на фамилното
и име от В. на К..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5