О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/……….……..2020
год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно търговско дело № 197 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 95165/19.12.2019 г. (рег. Районен
съд - Варна) от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", срещу Решение № 5370/02.12.2019 г., по
гражданско дело № 3613/2019 на Районен съд – Варна, с което е уважен
предявеният от Я.П.И. срещу въззивника осъдителен иск,
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и последният е осъден да заплати на ищеца
сума в размер от 7500 лева, представляващи действителната стойност на л.а.
марка Мерцедес 250 Д, с peг. № В 4963 CP, вследствие
на реализирано на 11.11.2018 г., ПТП в с. Шкорпиловци,
на кръстовището между ул. Хан Аспарух и ул. Стара планина, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. марка Мицубиши,
с peг. № В **** ВА, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, като от настъпилото ПТП са
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна врата лява, лайсна
водобран предна лява врата, стьклоподемник
предна лява врата, стъкло предна лява врата, задна врата лява, лайсна задна
врата лява, стьклоподемник задна лява врата, калник
заден ляв, калник преден ляв, лайсна преден ляв калник, лайсна предна врата
лява, праг ляв, средна колона лява к-кт, рамка леви
врати, таван, джанта задна дясна, уплътнение предна врата лява, под купе пр.
ляв, предна колона лява и тапицерия врата предна лява, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Навеждат се оплаквания
за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените
правила, като се поддържа, че не са налице предпоставките за заплащане на
обезщетение.
В условията на
евентуалност се твърди, че съществуват запазени части от процесния
автомобил и се изтъква, че следва да бъде приложена Методика за уреждане на
претенции за обезщетение за вреди към Наредба № 24/08.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249 т. 1 и 2 от КЗ, вследствие на което
следва да бъде определено застрахователно обезщетение в размер от 75 % от
действителната стойност на автомобила.
Оспорва се претенцията
за лихва, като се твърди, че при тотална щета такава се дължи само при сваляне
от отчет на увредения автомобил.
Направено е искане за
отмяна на цялото обжалваното решение, а в условията на евентуалност - искане за
отмяна на решението за разликата над 75 % от действителната стойност на
автомобила, тоест за разликата над 5625 лева до 7500 лева, както и в частта с
която дружеството е осъдено да заплати лихва.
Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
На 04.02.2020 г. е
постъпил отговор от Я.И., чрез адв. Й. А.– АК –
Варна, в който се подържа становище за правилност на обжалваното решение.
Посочено е, че в
отговора на исковата молба липсват твърдения за наличие на запазени части от процесния автомобил, поради което счита, че те не могат да
бъдат наведени за първи път пред въззивна инстанция.
Твърди се, че в хода на производството пред първа инстанция не са ангажирани
доказателства за наличие на запазени части от автомобила, а от събраните в това
производство доказателства се установява именно обратното, че стойността за възстановяване на автомобила е
10026, 71 лева, а пазарната му стойност е 7500 лева, при което, според въззиваемият твърденията на въззивника
за наличие на запазени части на автомобила са необосновани и не следва от
размера на обезщетението да се приспадат суми.
Относно претенцията за
лихва, се поддържа, че прекратяването на регистрацията на МПС не е правопораждащ юридически факт, а само условие за поставяне
в забава. Поддържа се, че регистрацията на автомобила не е прекратена, тъй като
застрахователя отказвайки да признае застрахователния случай като тотална щета,
със собственото си поведение е направил невъзможна легитимацията на собственика
пред компетентните органи по прекратяване на регистрацията, доколкото пред
последните е следвало да се представи удостоверение от самия застраховател и
счита, че лихвата е дължима от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
С жалбата и
отговора доказателствени искания не са направени.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на
останалите изисквания на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане, въззивна жалба с вх. №
95165/19.12.2019 г. (рег. Районен съд - Варна) от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп", срещу Решение №
5370/02.12.2019 г., по гражданско дело № 3613/2019 на Районен съд – Варна;
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в
открито съдебно заседание на 01.04.2020
г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване
на препис от настоящото определение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
.
2
.